Българчета от Америка намериха роднини - 3-ма братя и 4 сестри, край Варна

https://www.24chasa.bg/novini/article/6123499 www.24chasa.bg
Митта и Мартин с майката, която ги осиновила - Селесте.

Близнаците Митта и Мартин от с. Гроздьово били 9-о и 10-о дете в семейството

Оставили ги на по-малко от 2 месеца за осиновяване през 1995 г.

“Шокирана съм, дъхът ми спря, останах без думи. Очите ми са пълни със сълзи, а сърцето ми - с щастие.”

Това са първите думи на 22-годишната Митта Джейнини Инграхам от Пенсилвания, когато научава, че сме намерили рождената й майка, баща й, 3-ма братя и 4 сестри в България.

Когато чува новината, тя не може да повярва, че събитията са се развили толкова бързо - само няколко дни след като се обърна към “24 часа” с

надежда да открием

биологичното й

семейство в

България

“Всичко стана светкавично. Не знам дали мога да намеря думите, с които да ви благодаря за това, което направихте за мен и още няколко души. Откриването на близките ми означава много”, казва Митта.

Първият човек, на когото се обадила, за да сподели радостната вест, е жената, която я осиновила преди 20 години и която тя нарича своя майка - Селесте. 55-годишната американка била не по-малко развълнувана и щастлива за успеха на Митта.

“Много съм благодарна за всичко, което направихте за Митта. Тя започна едно чудесно пътешествие. Радвам се, че двамата с брат й ще научат повече за биологичното си семейство”, каза за “24 часа” Селесте от дома си в Пенсилвания. (Целият разговор - по-долу)

Момичето било нетърпеливо да сподели новината и с брат си близнак Мартин. “Той беше шокиран, но много развълнуван”, казва Митта. Момчето не знаело за инициативата, предприета от сестра му. “Не му казах, за да не е разочарован, ако не успея да открия родителите ни или те не се интересуват от нас”, обяснява решението си сестрата.

Тя е щастива, че се случило точно обратното - биологичната им майка Денка и баща им Мирчо, които “24 часа” откри във варненското с. Гроздьово, община Долни чифлик, са добре и приемат новината присърце. “Когато започнах да ги търся,

имах толкова много

страхове, че те може

да ни отхвърлят

и да кажат, че не желаят да имат нищо общо с нас”, откровено е момичето.

“Аз от децата си не се отказвам. Оставих ги в дом “Майка и дете” във “Виница”, защото нямаше къде да ги гледам. След 2 месеца отидох да ги търся и ми казаха, че са дадени”, разказва патилата си майката Денка.

Тя имала още едно дете, оставено за осиновяване - първото, което родила на 6 май 1976 г. “Помня и датата, и всичко. Но бях само на 18 г., не можех да го гледам и затова го дадох. Не знам какво е станало с него. Сигурно отдавна е взето. После имахме 7 деца и 3 предишни на мъжа ми. Някои от тях също давахме за кратко за отглеждане, но после си ги вземахме”, спомня си Денка. Тя не разбира как е станало така, че последните й две деца заминали чак за Америка.

През 1997 г. Митта и Мартин Мирчеви Василеви са харесани от американското семейство Селест и Джак Инграхам от американския град Йорк в Пенсилвания. Скоро след това двамата заминават с новите си родители отвъд океана.

Когато научава, че издирването на “24 часа” води към варненското с. Гроздьово, младият кмет Георги Георгиев откликва веднага: “Ще помогна, разбира се. Това ще бъде малка радост за тези хора, които едва свързват двата края.”

Той обяснява, че макар в документите да пише, че децата са от малцинствен произход,

родителите не живеят

в ромската махала

на селото

“Те са т.нар. копанари, роми християни”, казва кметът.

Когато отива в схлупената къщурка на фамилията по молба на “24 часа”, за да им съобщи, че ги търсят две от децата им от Америка, Денка и Мирчо не могат да повярват на чутото.

“Отначало се чудех истина ли е. Но щом господин кметът ни го казва и идва на крака, значи е така - разсъждава Денка. - Радвам се, как да не се радвам, че ни търсят. Много ми бе мъчно, че ги оставям, но какво можех да направя със 7 деца и 3 на мъжа ми на ръце? А тези дойдоха и две наведнъж. Как да ги гледаме в тази беднотия”, казва майката.

Митта и брат й Мартин били родени във Варна на 9 април 1995 г. Двамата, 9-о и 10-о дете в многолюдното семейство на Денка и Мирчо, се появили по-рано от чаканото. Мартин дори бил поставен в кувьоз, докато навакса теглото. Родителите живеели така бедно, че решили да оставят момиченцето за отглеждане, когато е на 37 дни. 3 дни по-късно оставили и момченцето.

“След няколко месеца отидох да ги търся, но ми казаха, че децата са взети от добри хора някъде по Варна. Сега вие ми казвате - в Америка”, чуди се Денка.

59-годишната жена е щастлива, че момичето е решило да ги търси. Нетърпелива е да види нея и брат й на снимка. Когато получава дългоочакваната фотография на телефона на кмета, отсича: “Момчето прилича на най-големия си брат Иван, а момичето - на най-малката сестра Добринка.”

Денка и съпругът й Мирчо имали 3 свои момчета и 4 момичета. Най-големият Иван е на 39 г., най-малката Добринка - на 25 г. “Всички работят тук-там, където намерят, изкарват по малко. Не можаха да се изучат повече от 3-4-и клас, но техните деца, внуците, ходят на училищеФ”, разказва бабата. Част от тях се обучават в Белослав, част от тях - на село. “Имам 21 внуци, дано всичките си изучат, защото без учене е лошо”, разсъждава Денка.

Тя е горда, че някои от внуците ползват компютри и се надява, че това ще помогне да се видят с децата в Америка. Не знае обаче как ще общуват - никой в тукашното семейство не говори английски, а Митта и Мартин не разбират български.

Мъжът на Денка - Мирчо, има сърдечни проблеми и е пенсионер по болест. С пенсийката му около 130 лв. едва успяват да покрият разходите за ток и вода. От парите, които изкарва единият син - Георги, който живее при тях с жена си и двете си деца, остават за оскъдна храна и дрехи. Затова

Денка ходи от време

на време в Италия

да гледа болни възрастни хора. “Вече няколко пъти съм била - стоя по няколко месеца и се връщам. Няма начин, парите не стигат”, казва жената.

Тя е нетърпелива да научи повече за двете си деца отвъд океана. Пита как може да се види с тях и кога ще дойдат. “Мама се надява в следващите години да успеем да планираме пътуване с Мартин до България, ще е много забавно”, казва Митта.

Засега тя и брат й имат планове на американска територия. Момчето мечтае да стане прочут готвач. Скоро след завършването на гимназия започнало работа в кухнята на център за хора, които се нуждаят от помощ. Работи като готвач и в едън кънтри клуб. Сестра му Митта гледа възрастни хора по домовете и неотдавна записала да учи за болничен асистент.

Тя се надява освен родителите си да успее да намери решението за осиновяване, което се изгубило през годините. Така ще осъществи мечтата си да кандидатства за българско гражданство. Майка й Селест знаела за желанието й и се опитвала да й помогне.

“Мама е

прекрасна

Ние сме така благословени с нея”, щастливо е момичето и допълва: “Нямам търпение да започна да си пиша с родителите, братята и сестрите ми, макар че все още съм в шок.”

Няколко дни след намирането “24 часа” уговаря виртуална среща между Митта и най-големия й брат Иван. Той всеки ден пътува по 100 км, за да иде на работа в Златни пясъци, където се труди като строител. Понякога намира работа и в околните села. Има 4 деца, които учат и работят добре с компютър.

“Ще се радвам да видя Митта и брат ми. Бях на 17 г., когато се родиха. Помня ги, беше ми мъчно, че ги даваме, но нямаше как да реагирам. Израснахме в немотия”, разказва баткото. Той и останалите български братя и сестри не по-малко се вълнуват от виртуалната среща с американските и се подготвят за нея.

От самото начало исках да взема момче и момиче

Децата имаха здравословни проблеми, но се справихме и сега са прекрасни млади хора, казва осиновителката, която е терапевтка от Пенсилвания

- Как стана така, че осиновихте деца от България, Селесте?

- Когато реших да осиновя дете, започнах да се чудя дали да е от Америка, или да търся по света. Колкото повече време минаваше, решението ми бе в полза на международно осиновяване. Избрах агенция за осиновяване. В нея работеха двама души, и двамата от България. Единият живееше в САЩ, а другият бе от Варна. Те разказваха за процеса по осиновяване и с какво могат да съдействат. Междувременно се запознах с едно семейство, което бе осиновило дете от България. Задавах много въпроси. Да бъда откровена, мислех, че никога няма да стане, но силно вярвах и се молех. Следвах инстинкта си и той се оказа правилен. Трябва да призная, че когато стартирах процедурата, знаех много малко за България, затова започнах да се интересувам и да изучавам страната.

- Труден ли бе процесът?

- Едно международно осиновяване никога не е лесно. Има толкова много документна работа. Трябваше да набавя всички документи с необходимите печати. Трябваше да ходя до столицата на Пенсилвания за част от печатите. За други - до българското посолство или консулския отдел във Вашингтон. Това наистина отне много време. Друго трудно нещо бе чакането. Първо чаках да ни насочат към тези красиви деца. После чаках да бъде организирано първото пътуване, за да се запозная с Митта и Мартин. После чаках, за да станат завинаги част от нашето семейство.

- Колко време ви отне чакането?

- Девет месеца от момента, в който избрахме България, до
момента, в който отидохме да
вземем близнаците
Затова, когато ме питат, се шегувам, че съм имала своите 9 месеца бременност. Давам си сметка, че това не бе чак толкова много време, но на мен ми се стори цяла вечност.

- Скъпо ли ви излезе осиновяването?

- Да, беше скъпо. За щастие, с малка помощ от моите родители можех да си го позволя.

- А как стана така, че осиновихте не едно, а две деца от България?

- Когато започнах процеса на осиновяване, исках две деца - братчета или сестричета, но знаех, че мога да си позволя да мина през процедурата само веднъж. Ще споделя нещо любопитно. Когато попълвах формулярите, написах, че искам да осиновя близнаци и ако може, те да са момче и момиче. Предупредиха ме, че това едва ли ще е възможно, но после в рамките само на 1 месец Митта и Мартин бяха част от живота ми. Когато получих първите снимки, започнах да плача и веднага се влюбих в тях. Почувствах, че това са моите мечтани деца и са ми подарък от Господ.

- Кое беше най-голямото предизвикателство при отглеждането и възпитанието на Митта и Мартин?

- Докато бяха малки, от 2 до 5 г., най-голямото предизвикателство бе да наваксат пропуснатото време в развитието си и да научат английски. Мартин имаше някои проблеми със сетивата - отказваше да стъпва бос, да пипа определени материи. Митта имаше проблеми с говора, който не се развиваше. Оказа се, че се дължи на смущение в слуха, че трябва да отстраним сливиците и да и поставим приспособления на ушите.
След тези процедури
тя започна да чува,
езикът й разцъфна и оттогава не е спирала да говори. Следващият проблем дойде в училище - двамата имаха съвсем различни начини на учене, затова трябваше да съчетавам и двата, за да посрещна нуждите им на обучение. Митта учеше по-добре, докато четеше, а Мартин - докато действаше.

- От какво ви се наложи да се откажете, за да отгледате и възпитате 2 деца, които са имали проблем със забавяне в първоначалното развитие?

- Мисля, че не ми се е налагало да се откажа от много неща. Имах нужда да запълня живота си. Исках да бъдат обградени от обичащи хора, да бъдат активни в църквата и това им даде много положителен опит. Много държах да наблягат на образованието. Това, от което трябваше да се откажа, е да имам време за себе си. Но това бе окей.

- Какви деца са Митта и Мартин?

- От началото, докато тръгне на училище, Митта беше много сдържано и внимателно дете, което можеше да се занимава само и винаги си намираше занимания. Обичаше да чете и носът й непрекъснато бе в книгите. Обичаше да учи нови неща. От първи до 10-и клас ходеше на уроци по танци - балет, джаз, модерни. В пети клас започна да свири на флейта и продължи, докато завърши. Беше част от училищния оркестър. Много съм горда от младата дама, която става. След месец ще направи 22 години. Сега учи в колеж биология и в същото време се грижи за възрастни хора. Тя е интелигентна, умна, находчива и много грижовна към хората. Продължава да обича да учи. Има дар слово и аз мога да прекарам часове в разговори с нея.
Мартин е доста различен в много отношения. Не може да се занимава сам, винаги трябва някой да го забавлява. Обича да бъде активен. В 5-и клас започна да свири на барабани и също стана част от училищния оркестър. Все още пази набора си от барабани и от време на време свири. И той ходеше известно време на уроци по танци и тренираше карате. Гордея се и с него какъв млад мъж става. Сега работи в посока да бъде майстор-готвач. Работи на 2 места - в кухнята на дом за стари хора и в един кънтри клуб също като готвач. Двамата с приятелката му очакват дете през юли. Той е един свестен млад човек, който се интересува да помага на другите.

- Чия беше идеята да търсят биологичните си родители?

- На Митта. Това винаги е било тема на отворен разговор между нас. И двамата понякога ме питат на кого приличат. Казвам им да погледнат към огледалото и да видят някои от чертите си - вероятно са черти на родителите им. Говорили сме и че е възможно да имат братя и сестри.

- Кажете, моля, нещо за вас, какво работите?

- Повече от 25 г. съм терапевт. Помагам на хора по домовете да се възстановят след тежко заболяване, да стъпят отново на краката си и да могат да се грижат за себе си, да станат по-устойчиви. Обичам да плета, включително на една кука, да карам каяк. Ходя на йога няколко пъти седмично. Обичам туристическите преходи. Обичам да работя в градината, да садя цветя и зеленчуци. Обичам да прекарвам време с близнаците. Обичам да ходя на плаж, когато посещавам майка ми и братята ми в Минесота. А сега се радвам на мисълта и се подготвям да стана баба за първи път.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Британското таблоидно издание "Сън" отдели  не една, а цели 3 статии, за да разкаже за дупето и дефектите на риалити звездата Ким Кардашиян и нейни дружки, които се разсъблякоха по оскъдни бански костюми по време на ваканция в Мексико. Вестникът коментира, че сестрите Кардашиян са се разголили на плажа, показвайки освен плът и доста целулит.

Слухът за новата любов на бившата съпруга на Джони Деп, с когото бяха женени едва 15 месеца, се появи през юли миналата година, но едва сега връзката им стана официална. Двамата едновременно споделиха в Instagram почти идентични снимки. Любопитен факт е, че на фотографията ясно личи отпечатък от червилото на актрисата върху бузата на милиардера.

Яко го закъса Анелия. Певицата няма с кого да си легне вечер и затова в леглото си тя взима малкото си кученце. Палето трябва да топли изпълнителката на "Дай ми още" в студените априлски нощи. Кученцето стои плътно до певицата, докато тя сладко-сладко спи. Анелия много обича малкото си животинче. Тя се грижи изключилелно много за него и дори го