Трафик, високи сгради, липса на приоритет за пешеходци и велосипедисти са проблемите на столицата според екипа на световноизвестния урбанист Ян Геел
ДНК-то на София има всички качества на град, който обича хората. Част от него са 5-етажните сгради, уникалната гледка към Витоша и парковете. Тук могат да се видят “уникална пешеходна зона с църква в единия край и гледка към планината в другия”, “скейт парк с най-красивата гледка”, но и “най-тъжната и самотна църква”, обградена от коли.
Това са част от впечатленията на архитект Хенриет Вамберг от екипа на световноизвестния датски урбанист Ян Геел,
посветил се
на изкуството
да прави
градове за
хората
Вамберг и Лиза Мюлер от Gehl Architects бяха на работно посещение в столицата по покана на кмета на София Йорданка Фандъкова и главния архитект Здравко Здравков. До септември екипът на Геел трябва да представи доклад за развитие на публичните пространства в историческия център. Той ще е част от дългосрочната визия за развитие на София до 2050 г., която вече се работи.
При престоя си в София Вамберг, Мюлер и екип от български архитекти и урбанисти разгледаха столицата, за да се запознаят отблизо с публичните пространства в центъра. Проведоха и обучения за използваните от Gehl Architects методи с общинари, експерти и граждански организации. Работата им беше по 4 теми - мобилност, качеството на публичните пространства, животът в тях и транспортната инфраструктура.
“София е много красив град, зелен, с богата история, църкви, монументи и музеи. Планината Витоша е едно от богатствата на града. Има обаче проблем с колите, трафика и големите булеварди в центъра. Пешеходците не са приоритет и са затруднени в придвижването си - на места просто няма как да пресекат улицата, а на други просто липсват светофари. разказа Вамберг, която е партньор в Gehl Architects, пред “24 часа”.
“Силуетът на планината на фона на София е прекрасен, но го закриват някои много високи спостройки. Столицата ви има една
приятна
височина от
5-6 етажа,
но на места
изскачат
нови сгради,
които са много по-високи. Въпросът е дали те са на правилното място.
Общината трябва да реши дали иска да опази тази идентичност на София и дали новите сгради няма да нарушат усещането, че си точно в този град. Другото предизвикателство е как да се опази архитектурното наследство и старите сгради да се интегрират с градската среда", ктаза още Вамберг,
Според нея вече са направени първите стъпки в решаването на тези проблеми и е свършена доста работа, но усилията трябва да продължат. Тя изброи конкурсите за обновяване на центъра, инвестициите в модерен градски транспорт, велоалеите. “Това, което ще направим е да видим до къде е стигнала София, какво иска да промени и как да се развива”, обясни Вамберг.
На въпрос дали една пешеходна зона в центъра е достатъчна за столицата тя отговори: “Зоната на бул. “Витоша” е силно послание. Тя свързва две важни точки. Знам за проекта за обновяване на центъра, с който се планират още пешеходни участъци и споделени пространства, и това е добро начало”.
Екипът на Геел ще проучи
как софиянци
използват
публичните
пространства
и парковете
- къде предпочитат да се разхождат и къде не, по кое време, къде се чувстват добре и защо. Ще бъде направен анализ на градския транспорт, ползването на автомобили и придвижването пеша.
Според Вамберг София може да се справи с тези проблеми и Копенхаген е добър пример. Много градове като Мюнхен, Берлин и Барселона работят за обръщане на модела на придвижване от автомобил към градски транспорт, велосипеди и пеша и имат постижения. “На проблема не бива да се гледа като на борба между пешеходци, велосипедисти и автомобили, а как да се намери баланс между тях”, смята Вамберг.
“Мисля, че за София е дошло времето да се превърне в града мечта, в който младите хора да искат да останат да живеят. София е прекрасно място, но трябва да се повиши качеството на публичната среда”, убедена е Вамберг.
През един от дните в София направила 25 км разходка из града. Забелязала, че покрай много от църквите има паркинги, а “Света Неделя” ѝ се сторила най-тъжният и самотен храм, защото е заобиколен от коли. Същият пример даде и с “човека на коня” (Паметника на Цар Освободител - б.а.), и Орлов мост, който не се виждал от колите. Малките кафенета в центъра пък създавали усещане, че си в Париж, за разлика от
големите зимни
градини, завзели
пешеходната зона
Градът бил много зелен, но трябвало да се ползва потенциалът на минералните извори и каналите на Перловската река. Като български специалитет Вамберг определи използването на всякакви по вид, цвят и размери настилки и павилиони.
Здравко Здравков:
Ще вземем опита
на най-добрите, за да
направим София
европейска столица
“Ще вземем опит от най-добрите, като например екипа на Ян Геел, за това как да си подредим къщата и София да стане истински модерен европейски град”. Това заяви за “24 часа” главният архитект на София Здравко Здравков.
Той обясни, че освен анализ на проблемите екипът на световноизвестния датски урбанист ще предложи и няколко конкретни краткосрочни решения. Чуждите архитектите ще подготвят и дългосрочни мерки, които ще са част от визията за развитие на София до 2050 г.
“Става дума за обвързване на пешеходната мрежа в центъра, премахване на транзитния трафик там и създаване на възможности за придвижване с велосипеди”, обясни Здравков.
По думите му “сами сме си създали градски бариери, които трябва да бъдат премахнати и да се даде приоритет на пешеходното и велосипедно придвижване, както и на градския транспорт за сметка на автомобилите”.
“Фактът, че идеите на Ян Геел вече започват да се чуват в говоренето на всички политически сили в Столичния общински съвет означава, че промяна на мисленето за модела на придвижване в София е започнал.
А политиците са хората, от които зависят решенията за развитие на града”, добави Здравков.