На 18 април “24 часа” празнува 26-ия си рожден ден.
9490 дни истински новини, интересни анализи и най-ценното - различни гледни точки в любимия вестник.
Ние гарантираме и вие знаете, че в “24 часа” няма фалшиви новини, пропаганда и опорни точки в полза на партийни интереси. Няма език на омразата, клишета, кухи и скучни тези.
26 години “24 часа” неизменно е фактор и лидер на медийния в България. “24 часа” не е само вестник, не е само най-добрият новинарски сайт, ”24 часа” е и място, от което тръгват оригинални проекти, инициативи и каузи, които увличат. Една от нашите запазени марки, са ”Достойните българи”. Това са необикновени истории на обикновени хора, направили нещо добро. С удоволствие описваме техните истории.
Рядко обаче разказваме славните истории на репортери от ”24 часа”, които дори с риск на живота упражняват тази прекрасна професия - журналистиката.
“Всички журналисти сте боклуци и ще те съсипя”, ми заяви окръжният прокурор на Смолян Славчо Кържев. Бях с белезници на ръцете и в ареста, разпореден от прокурора през 1995 г. за публикация във вестник “24 часа”.
Поводът за ареста бе, че в нея бяха разменени имената на двама братя еднояйчни близнаци - Живко и Здравко Чепишеви, които към онзи момент бяха дисциплинарно уволнени полицаи. Единият от тях обаче бе назначен за районен прокурор в Девин. Позовах се на полицейския говорител на МВР в Смолян тогава Иван Стоянов, който, оказа се, объркал имената на кадрите си.
Кържев, който след това стана шеф на обвинението в София, се възползва от обърканите имена и освен мен в ареста вкара и кореспондента на “Труд” Митко Щирков. Бяхме и си оставаме единствените журналисти в най-новата ни история, които са били арестувани за публикации.
След 27 часа в ареста обвинението на завършилия право в Башкирия, СССР, Кържев падна в съда.
Всъщност той отмъщаваше за по-ранни публикации, че е взел парцел от общината евтино уж за гараж, но попълнил декларация с невярно съдържание да бъде настанен в общински апартамент в Смолян. Прокурорът ме е привиквал в кабинета си да обяснявам защо съм писал, че е назначил жена си Гинка за секретар и деловодител в местната окръжна прокуратура като трета бройка и така двамата действащи тогава прокурори в Смолян имаха по секретарка и половина.
“От Ардино до Доспат баш мюфтията съм аз. Друг няма”, казваше на журналистите той. От този период на Кържев е и друго дело срещу тогавашните колеги Борислав Зюмбюлев и Николай Пенчев. Техният грях беше в това, че Кържев съзрял сарказъм в материала им в “168 часа” “Прокурори веселяци”.
Благодаря на “24 часа”, който застана зад мен с правна помощ за освобождаването от ареста и в борбата ми с прокуратурата. Заради неправомерния арест обвиненията за клевета и обида паднаха в съда 4 г. след това, а още след 7 г. тя плати обезщетение и лихви в размер на 7173 лв. “Труд” избра друг подход. Колегата и приятел Щирков, който вече е покойник, водеше битката сам.