Славни истории на журналисти от “24 часа”
На 18 април “24 часа” празнува 26-ия си рожден ден.
9490 дни истински новини, интересни анализи и най-ценното - различни гледни точки в любимия вестник.
Ние гарантираме и вие знаете, че в “24 часа” няма фалшиви новини, пропаганда и опорни точки в полза на партийни интереси. Няма език на омразата, клишета, кухи и скучни тези.
26 години “24 часа” неизменно е фактор и лидер на медийния пазар в България. “24 часа” не е само вестник, не е само най-добрият новинарски сайт, “24 часа” е и място, от което тръгват оригинални проекти, инициативи и каузи, които увличат. Една от нашите запазени марки е “Достойните българи”. Това са необикновени истории на обикновени хора, направили нещо добро.
Рядко обаче разказваме славните истории на репортери от “24 часа”, които дори с риск на живота си упражняват тази прекрасна професия - журналистиката.
Кристина Кръстева предотврати най-голямата далавера в историята на София - застрояването на 54-те декара до "Хилтън":
Най-голямата далавера в историята на София - застрояването на 54 “златни” декара между хотел “Хилтън”, басейна “Спартак” и НДК, бе предотвратена след мое разследване през 2004 г. Какво постигнах? Прокуратурата повдигна няколко обвинения, сделките с каквито и да било активи на Столичната община бяха блокирани за повече от година, а на тази земя вече никога няма да може да се строи нищо. Остава си тревичка с алеи и пейки - завинаги предназначена само и единствено за озеленяване.
Ето я аферата, която осветих:
11 урегулирани поземлени имота (готови за строителство), бяха апортирани (включени в капитала) в смесено дружество “София сити кампъни”. То бе тихомълком учредено в безвремието между двата тура на местните избори през 2003 г. от общинското “Софийски имоти” и фирма, зад която изплува групировката СИК. Аз бях човекът, който се добра до книжата по мегааферата, за която никой не подозираше. Смесената фирма бе успяла да лапне изключителния трофей на пъпа на София, за да строи мегапроект “Жилищна група Южен парк - II”.
Спомням си, че като се добрах до документите на “Московска” 33 (благодарение на разработената си мрежа информатори - по-късно установих, че по мегааферата са били в течение между 3-ма и 5-ма човека), ми прималя. За секунда почувствах, че държа в ръцете си бомба! И че от реакцията ми зависят 54 декара на пъпа на София. Прониза ме откритието, че имам два варианта: да го пусна, осъзнавайки ясно, че мога да си навлека всичко. Или второ - да подмина, запазвайки комфорта си. Понеже се познавам, знаех, че ако премълча, за мен вече спокойствие няма да има. За мен всъщност втори вариант нямаше. Свързаните с аферата лица дешифрира колегата Станимир Въгленов, след като му дадох документите.
За разследването получих голямата награда на “Коалиция 2000”, която ми връчи тогавашният американски посланик Джеймс Пардю, а след това - и покана за специализация в САЩ, в рамките на която имах шанса да вляза в “Ню Йорк Таймс”, CNN в Ню Йорк и останалите водещи медии зад океана.