Капка Тодорова: Американци ме арестуваха в Ирак през 2003 г.

https://www.24chasa.bg/novini/article/6175857 www.24chasa.bg
КАПКА ТОДОРОВА

Славни истории на журналисти от “24 часа”

На 18 април “24 часа” празнува 26-ия си рожден ден.

9490 дни истински новини, интересни анализи и най-ценното - различни гледни точки в любимия вестник.

Ние гарантираме и вие знаете, че в “24 часа” няма фалшиви новини, пропаганда и опорни точки в полза на партийни интереси. Няма език на омразата, клишета, кухи и скучни тези.

26 години “24 часа” неизменно е фактор и лидер на медийния пазар в България. “24 часа” не е само вестник, не е само най-добрият новинарски сайт, “24 часа” е и място, от което тръгват оригинални проекти, инициативи и каузи, които увличат. Една от нашите запазени марки е “Достойните българи”. Това са необикновени истории на обикновени хора, направили нещо добро.

Рядко обаче разказваме славните истории на репортери от “24 часа”, които дори с риск на живота си упражняват тази прекрасна професия - журналистиката.

Отразявах последната война в Ирак, като бях в Багдад точно преди и по време на започването ѝ, както и в края ѝ при навлизането на американските войски.

В интерес на истината се страхувах и двата пъти за живота си, но сякаш войната бе по-страшна за мен от мародерите и хаоса след нея. Вероятно измамно чувство, защото попаднах в няколко изключително рискови ситуации втория път, когато вече нямаше военни атаки. Но въпреки това дори и идеята за това, че ако те нападнат мародери, имаш някакъв шанс да говориш с тях, да ги убедиш, е по-успокояваща от пълното безсилие пред падащите бомби.

И двата пъти бях с непрежалимия ни колега Гасан Насър. Благодарение на него не отразявахме просто отседнали в хотел в Багдад, а обиколихме доста и влязохме в домове на иракчани, защитници и противници на Саддам, както и на кюрди на север.

На два пъти попадахме в сериозна опасност. Първият път бе след репортаж във Фалуджа, малко след падането на Багдад. Оказа се, че малко сме избързали и сме влезли в града преди американските войски. Явно по-слисани от нас бяха местните, които просто не вярваха на очите си, че европейски журналисти се разхождат преспокойно в града им.

Всъщност наистина бяхме спокойни, изтръпнахме едва по-късно, когато в хотела ни в Багдад момчето на рецепцията, като чу откъде идваме, се хвана за главата и промълви: “Ма как във Фалуджа, тя още не е освободена”.

По-неприятната случка и за двама ни дойде по-късно. Снимахме в Багдад, когато от двора на едно училище, превърнато във военна база, внезапно изскочиха десетина американски войници, насочиха оръжията си срещу нас и се разкрещяха: “Долу, падни долу”. Вкараха ни в двора на училището, където имаше и други арестувани, и ни накараха да клечим на земята на 200 метра един от друг. Заплашваха ни и по никакъв начин не искаха да разберат, че сме журналисти, а не местни. Настоях да дойде тяхна колежка жена или началникът им. След около час-два все пак ни пуснаха. В този ден имаше много арести на журналисти, на колеги от Франция дори им бяха счупили камерата. Определено бяха изнервени от нещо, виждах страха в очите им, когато ни арестуваха. А уплашени въоръжени мъже не са най-приятната гледка в условията на война.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Фолкпевицата Преслава вече е на крака и прави разходки след раждането! Екип на "България Днес" засне изпълнителката във вторник - пет дни след раждането на първото й отроче в столична болница. Преслава изглеждаше начумерена и сърдита, като от нея не грееше типичното майчинско щастие. Редом до нея беше и любимият й Павел,

Чалгарки + лоши момчета = класическа комбинация. Представителките на кръшния жанр имат силно влечение към мъже, които имат проблеми със закона. Или към парите им. Жоро Бирмата е последният виден любовник на фолкпевици, който е преследван от органите на реда и беше обявен за издирване. Младежът дълго време имаше връзка с Преслава,

Четири умни и възпитани българчета живеят в тежки условия и мизерстват! Павлинка (3 г.), Александър (4 г.), Борис (5 г.) и Емилия (7 г.) са много усмихнати и рецитират стихотворения, но са принудени да спят на земята. В дома им дълго време няма обзавеждане, храната често не достига, а 29-годишната им майка Боряна е принудена да ги отглежда сама в