Капка Тодорова: Американци ме арестуваха в Ирак през 2003 г.

https://www.24chasa.bg/novini/article/6175857 www.24chasa.bg
КАПКА ТОДОРОВА

Славни истории на журналисти от “24 часа”

На 18 април “24 часа” празнува 26-ия си рожден ден.

9490 дни истински новини, интересни анализи и най-ценното - различни гледни точки в любимия вестник.

Ние гарантираме и вие знаете, че в “24 часа” няма фалшиви новини, пропаганда и опорни точки в полза на партийни интереси. Няма език на омразата, клишета, кухи и скучни тези.

26 години “24 часа” неизменно е фактор и лидер на медийния пазар в България. “24 часа” не е само вестник, не е само най-добрият новинарски сайт, “24 часа” е и място, от което тръгват оригинални проекти, инициативи и каузи, които увличат. Една от нашите запазени марки е “Достойните българи”. Това са необикновени истории на обикновени хора, направили нещо добро.

Рядко обаче разказваме славните истории на репортери от “24 часа”, които дори с риск на живота си упражняват тази прекрасна професия - журналистиката.

Отразявах последната война в Ирак, като бях в Багдад точно преди и по време на започването ѝ, както и в края ѝ при навлизането на американските войски.

В интерес на истината се страхувах и двата пъти за живота си, но сякаш войната бе по-страшна за мен от мародерите и хаоса след нея. Вероятно измамно чувство, защото попаднах в няколко изключително рискови ситуации втория път, когато вече нямаше военни атаки. Но въпреки това дори и идеята за това, че ако те нападнат мародери, имаш някакъв шанс да говориш с тях, да ги убедиш, е по-успокояваща от пълното безсилие пред падащите бомби.

И двата пъти бях с непрежалимия ни колега Гасан Насър. Благодарение на него не отразявахме просто отседнали в хотел в Багдад, а обиколихме доста и влязохме в домове на иракчани, защитници и противници на Саддам, както и на кюрди на север.

На два пъти попадахме в сериозна опасност. Първият път бе след репортаж във Фалуджа, малко след падането на Багдад. Оказа се, че малко сме избързали и сме влезли в града преди американските войски. Явно по-слисани от нас бяха местните, които просто не вярваха на очите си, че европейски журналисти се разхождат преспокойно в града им.

Всъщност наистина бяхме спокойни, изтръпнахме едва по-късно, когато в хотела ни в Багдад момчето на рецепцията, като чу откъде идваме, се хвана за главата и промълви: “Ма как във Фалуджа, тя още не е освободена”.

По-неприятната случка и за двама ни дойде по-късно. Снимахме в Багдад, когато от двора на едно училище, превърнато във военна база, внезапно изскочиха десетина американски войници, насочиха оръжията си срещу нас и се разкрещяха: “Долу, падни долу”. Вкараха ни в двора на училището, където имаше и други арестувани, и ни накараха да клечим на земята на 200 метра един от друг. Заплашваха ни и по никакъв начин не искаха да разберат, че сме журналисти, а не местни. Настоях да дойде тяхна колежка жена или началникът им. След около час-два все пак ни пуснаха. В този ден имаше много арести на журналисти, на колеги от Франция дори им бяха счупили камерата. Определено бяха изнервени от нещо, виждах страха в очите им, когато ни арестуваха. А уплашени въоръжени мъже не са най-приятната гледка в условията на война.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Живея с 400 лева, нямам пожизнена пенсия, но не се оплаквам "Видях "другия" свят, но още искам в този! Имам много какво да направя с живота си, а и внучката ми дава крила". Това сподели пред вестника ни голямата ни оперна прима Христина Ангелакова месеци преди да си отиде от този свят на 20 май. Певицата почина на 73 г.

Война за контрол на наркоканали към Блзкия изток и разчистване на сметки заради предателство около разбитата фабрика за амфетамини в софийското село Опицвет са причина за екзекуцията на арабите Фейсал Закка и Матар aл Рулех. В това са убедени криминалисти, разследващи зловещото покушение от края на 2002 г.

Д-р Петър Берон се мотае по столичните пазари, видяха топпапараците на "България Днес". В малко разпасан вид зоологът разгледа внимателно какво предлагат търговците и избра най-доброто за своята