Едуард Папазян: Защо папата и Папазян не ходят в Баку

https://www.24chasa.bg/novini/article/6175868 www.24chasa.bg
ЕДУАРД ПАПАЗЯН

Славни истории на журналисти от “24 часа”

На 18 април “24 часа” празнува 26-ия си рожден ден.

9490 дни истински новини, интересни анализи и най-ценното - различни гледни точки в любимия вестник.

Ние гарантираме и вие знаете, че в “24 часа” няма фалшиви новини, пропаганда и опорни точки в полза на партийни интереси. Няма език на омразата, клишета, кухи и скучни тези.

26 години “24 часа” неизменно е фактор и лидер на медийния пазар в България. “24 часа” не е само вестник, не е само най-добрият новинарски сайт, “24 часа” е и място, от което тръгват оригинални проекти, инициативи и каузи, които увличат. Една от нашите запазени марки е “Достойните българи”. Това са необикновени истории на обикновени хора, направили нещо добро.

Рядко обаче разказваме славните истории на репортери от “24 часа”, които дори с риск на живота си упражняват тази прекрасна професия - журналистиката.

Какво е общото между папата, независимо кой към момента е глава на Римокатолическата църква, и мен - шефа на спортния отдел Едуард Папазян?

Много просто - и двамата не сме ходили в Азербайджан и по всяка вероятност няма и да отидем никога.

За мен това стана ясно на култовата за българския футбол дата 17 ноември, макар и 11 години след подвига на Пеневата чета на парижкия стадион “Парк де Пренс”, където двата гола на Емо Костадинов означаваха класиране за световното и отправна точка за четвъртото място в САЩ ’94.

През есента на 2004 г. българският национален отбор по футбол трябваше да умива срама от челото, останал след трите загуби на европейското в Португалия, под ръководството на Христо Стоичков. Дали той, дали тогавашният президент на БФС Иван Славков-Батето, все едно - някой не харесваше какво съм написал или казал, та ми беше отрязан достъпът до чартъра на националите. Да поясня - мястото в чартъра се заплаща, при това на съвсем пазарни цени. Единственият плюс е компанията на играчи и треньори, както и значително по-добър тайминг по време на целия престой.

Шенгенясан от въпросния самолет за приятелския мач с Азербайджан, се наложи сам да си правя маршрута, който хич не беше читав - излитане от София за Истанбул в 6 сутринта, престой там около 14 часа, след което втори полет за Баку и пристигане там малко след полунощ. Направих си акредитация, както и резервация в хотела на другите колеги журналисти през агенцията, уреждаща пътуването.

Вече в Истанбул един от служителите на въпросната туристическа фирма ми се обади, за да ми каже, че “от азербайджанската федерация се обадили, за да кажат, че с мен може да има някакъв проблем”. Но вече бях тръгнал.

Проблем имаше. Голям проблем. Когато си подадох паспорта, за да ми издадат виза на летището в Баку, там настана некъф ужас, некъф ат, както се казваше албумът на един кандидат-президент. “Армян, армян”, се развикаха митничари и граничари, засвяткаха с бялото на очите, обградиха ме, взеха ми всичко. А аз тъкмо се бях оборудвал по последна технологична мода - смарт телефон (един от първите модели изобщо), цифров фотоапарат (смейте се, тогава си бяха кът), видеокамера, лаптоп… Добре, че нямаше таблети още.

Затвориха ме в една стаичка, докато дойде един гладък, объл, но интелигентен чичко, който ми обясни, че не само няма да ме допуснат на територията на демократичен Азербайджан, но и ме екстрадират. Под сурдинка, както той се изрази - офф дъ рекърд, заради фамилията. Не помогна изреждането на родословното ми дърво до шесто поколение назад, нито фактът, че прадядо ми Гарабед Вартазармян е първият арменец - офицер в българската армия, и е загинал в Междусъюзническата война през 1913 г. Щом съм -ян, не може. После чух, че на един колега не му дали виза, защото се казвал Илиян.

Единственото положително нещо беше, че ме върнаха със същия самолет, тоест не се наложи престой в азерска килия в компанията на, меко казано, недружелюбно настроени тъмничари.

За сметка на това се озовах в турски затвор. Е, не чак затвор, но изолатор - на летището в Истанбул. Там тогавашният главен редактор Венелина Гочева, събудена от мен към 6 сутринта, активира тежката артилерия - от посланиците в Баку и Анкара, та чак до външния министър Соломон Паси. Стигна се дотам, че неофициално беше уредено все пак да отида в Баку за мача, но това се провали заради липса на подходящ полет.

А от преживяването освен резултата от мача 0:0 остана и една карикатура с Малкия Иванчо:

Защо папата не ходи в Азербайджан?

За да не стане Папа зян.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Поетесата Надежда Захариева търси стихове на улицата. Топпапараците на "България Днес" изловиха вдовицата на великия Дамян Дамянов да дири вдъхновение в най-острия студ, оглеждайки минувачи и сгради с напрегнато изражение. Въпреки че вече е в добро здраве, поетесата нито веднъж не се усмихна на някого,

Вратарят на "Евертън" и Англия Джордан Пикфорд може да премине в "Манчестър Юнайтед" през зимата. Ръководството на "червените дяволи" гласи 24-годишния страж за заместник на Давид де Хеа. Договорът на испанеца с клуба е до лятото на 2020 година. В момента преговорите за продължаването му са преустановени.

Борислав РАДОСЛАВОВ "Мечтая да работя и сама да изкарвам пари, за да живея нормален живот. Мога да шия всякакви дрехи - рокли, блузи, панталони, поли. Събирам пари, откъдето успея, за да си купя електронна шевна машина." Това споделя пред "България Днес" столичанката Даниела Стаменова. Жената е с два ампутирана крака след лекарска грешка.