"Малкият принц" не е за 6-и клас, Оруел е важен и сега

https://www.24chasa.bg/novini/article/6177900 www.24chasa.bg

Дванайсетокласници от 119-о СУ "Акад. Михаил Арнаудов" на гости в "24 часа"

След националната кампания “18 книги за вашето литературно пълнолетие”, която “24 часа” и Vivacom проведоха, сега правим списък на любимите книги на 18-годишните.

Това е продължение на инициативата “18 книги за вашето литературно пълнолетие”.

С нея съставихме списък от 18 книги, които е добре всеки, който достига пълнолетие, да е прочел, въпреки че не са в учебните програми.

12-класниците и педагогическата съветничка Вержиния Трайкова разглеждат броя на "24 часа" от 18 април. СНИМКА: Румяна Тонeва

Направихме списъка с помощта на жури от 32-ма известни българи и на читателско гласуване на сайта на “24 часа”. Резултатите бяха обявени през септември 2016 г.

Учениците слушаха внимателно какво се обсъжда и планира за деня на сутрешното редакционно съвещание. СНИМКА: Румяна Тонeва

Кои са обаче книгите, любими на самите млади българи? Като продължение на инициативата за списъка за незадължително четене започнахме социологическо проучване сред учениците от 12-и клас. Така ще видим картината на читателските вкусове на младите, които навлизат в пълнолетието, и ще се опитаме да направим диалог между поколенията.

Мила Вачева от отдел "Култура" подарява книги на учениците. СНИМКА: Румяна Тонeва

Вчера, на 26-ия рожден ден на вестник “24 часа”, поканихме в редакцията 12-класници от 119-о училище “Акад. Михаил Арнаудов” в София.

Камелия Станкова, Габриела Механджийска, Борислав Атанасов, Сергей Чолаков, Никол Белчева, Мирослав Иванов, Мартина Деведжиева, Василена Недялкова (от ляво на дясно) от 12-и клас на 119-о училище “Акад. Михаил Арнаудов” пред логото на “24 часа” в редакцията на вестника

Говорихме с тях за четенето и за техните любими книги, а разговорът продължи и за това как виждат своето бъдеще.

12-класниците написаха поздравления за екипа на "24 часа" за рождения ден.

- Дванайсетокласници от 119-о СУ "Акад. Михаил Арнаудов" на гости в "24 часа

- Да останеш тук или да заминеш в чужбина - учениците са раздвоени

- Трябва да се оправи образованието. Не сме ли образовани, лесно ще ни манипулират

- Ако се срамуваме от държавата си, как ще се въздигнем като нация

- Но ако не можеш да изхранваш семейство, ако баба и дядо,
които цял живот са работили, не вземат колкото заслужават?

- Кои са любимите ви книги?

Мартина Деведжиева, която иска да учи книгоиздаване:

- Избрала съм си 2 книги - на български и на чуждестранен автор. Предпочитам да чета разкази, защото са по-кратки, има по-малко герои, действията се случват по-бързо. Предпочитам чуждестрани автори. Първата книга, която ще спомена, е “Свещената билка”, която е биография на художничката Фрида Кало. Втората е “Стари хипари” от Михаил Вешим.

Мирослав Иванов, който иска да следва политология:

- Любимата ми книга е “Фермата” на Джордж Оруел. Тя описва в животинска ферма състава на една държава, по-точно комунистическия режим. Много ми е интересно, защото в това е живяло поколението преди нас. Ако искаме нещо да променим в нашата държава, трябва първо да видим кои са били слабостите в миналото. Така може да си извадим поука и да поправим нещата, за да прогресираме. “1984” също ми е интересна книга - за Големия брат. Нещата всъщност не са се променили. Днешните смартфони, мрежи и компютри, акаунти пак ни следят какво правим.

Големия брат

и днес ни гледа

Василена Недялкова, иска да учи международни отношения в Нов български университет:

- Най-много харесвам “Малкият принц” на Екзюпери. Няколко пъти съм я чела. Имах старото издание, купих си и новото. Първо много не разбрах книгата. При втория прочит видях много неща. Друга книга, която много ми харесва, е на Айзък Азимов “Аз, роботът”. Падам си по фантастика. Според мен това, което е описано във фантастичните романи, в бъдеще ще се случи. Мисля, че след много години роботите ще надделеят. Харесвам и “Бай Ганьо”, също и творбите на Чудомир. Сега са популярни и автори от Близкия изток. “Не без дъщеря ми” и “Ловецът на хвърчила”. В “Не без дъщеря ми” е застъпена темата за бежанците. Ако жената се омъжи за арабин и след това се върнат в държавата му... Познавам много такива хора. Тези хора имат различни идеали. Идват тук, женят се и след това се връщат в родината си.

Борислав Атанасов, иска да става стоматолог:

- Напоследък нямам много време за художествена литература. Повече се занимавам с научна. Свързано е и с кандидатстването, и с други интереси. Последното художествено произведение, което прочетох, е “Шестото клеймо” на Дан Браун. Много интересен роман! Тези романи съчетават научното и художественото. Описва се

сблъсъкът

между науката

и религията

Този конфликт датира от хилядолетия. И до ден днешен не може да се намери пътят науката и религията да се развиват в една посока. Може би двете имат нещо, което да си допълнят една на друга. Едното винаги е правило мръсно на другото и е попречвало да се развива в правилна посока. Ако се допълват, може да стане нещо добро за човечеството. Защото и на науката, и на религията уж това им е задачата.

- Имаме наблюдения, че вашите връстници много си падат по фентъзи, така ли е?

Виктория Величкова:

- Според мен фентъзито е един от най-харесваните жанрове. В тези книги има някакъв парадокс. Това кара хората да ги четат. Привлича ги магията. Тя разнообразява сивата реалност.

Една от любимите ми книги е “Майсторът и Маргарита” на Булгаков. Не съм религиозен човек, но много обичам да чета неща, свързани с вярата. Булгаков разглежда двете крайности - добро и зло, по един специфичен начин. Трудно ми е да говоря за любими неща. Просто ги свързвам с това, което съм аз.

Ще уча актьорско майсторство. Покрай кандидатстването трябваше да прочета доста пиеси. Трябваше да взема монолози от тях и ми се наложи. Харесвам Бекет.

Сергей Чолаков:

- Нашето поколение може да се раздели на 3 групи - тези, които четат по-дълбоки книги, такива, които четат повече статии, и такива, които нищо не четат. Аз съм може би по средата.

Никол Белчева:

- Много харесвам разказите на Елин Пелин.

- Поезия четете ли?

Мартина:

- Георги Господинов, простичък е, достъпен. Иначе много поезия не чета.

Мирослав:

- Чел съм поезията на Рюноске Акутагава. Прилича на нашия символизъм. Нямам любим български поет, защото всички са си формирали мнението от чуждестранните.

Виктория:

- Като ми се падна Атанас Далчев на олимпиадата, ми стана любим.

Василена:

- Ивайло Балабанов не е много известен. Описва природата. От Южна България е, мой съгражданин. Роден е в Ивайловград. Има стихотворения за града. Има и за любовта.

Камелия Станкова, Габриела Механджийска, Борислав Атанасов, Сергей Чолаков, Никол Белчева, Мирослав Иванов, Мартина Деведжиева, Василена Недялкова (от ляво на дясно) от 12-и клас на 119-о училище “Акад. Михаил Арнаудов” пред логото на “24 часа” в редакцията на вестника

- Какво прочетохте с мъка в училище?

Мартина:

- “Под игото” заради диалектните форми. Със сигурност не е подходящо да се учи в 6-и клас. Същото е и с “Малкият принц”. Нищо не разбираш. Трудно е да разбираме и Оскар Уайлд.

Борислав:

- В среден курс са набутани много книги от разни епохи, които не са много важни за горния курс наистина, но пък са напълно неразбираеми за средния.

При новите чуждестранни произведения се вижда интересен прочит, ако чете български читател и чуждестранен. Различна е гледната точка в различните точки на света. Ако се върнем малко назад към символизма, романтизма, реализма - те са близки до нашите читатели по времето, когато се развива епохата тук и в Европа и Русия. Нашите автори са подражавали и по-лесно се е правила аналогията.

Мирослав:

- Проблемът на нашето поколение е, че нямаме ценностна система.

Василена:

- На нашата възраст

много от

момчетата се

интересуват

главно от

мутренските

години,

от Илия Павлов.

Борислав:

- Художествената литература трябва да следва дневния ред на обществото. Нещо кой знае колко вдъхновяващо няма.

- А какъв е дневният ден на обществото ни, какво трябва да се случи?

Борислав:

- Дневният ред трябва да се посочва от това, което се случва в света. Светът в момента е голяма каша. България е в неведение. Тук е един моментен мир и е хубаво да си остане така. Да не се намесват по-крайни точки, военни конфликти. Смятам, че политическата класа поне в това се справя - да не се насажда интрига. Дневният ред на българското общество е свързан с недоволство от икономическа гледна точка, недоволство от образование, здравеопазване.

Никол Белчева:

- Не само управляващите са виновни, промяната трябва да дойде от самия народ. Не сме ли единни, не сме ли образововани, няма как, а ние не сме.

Ние сме

ограничени и

лесно ни

манипулират

Затова сме на това дередже. Народът трябва да се оправи.

- Гласувахте ли?

Всички (без Мирослав, защото е по-малък):

- Да.

Мартина:

- Не мисля, че сме ограничени. Познавам много хора на моите години, които нямат ограничено мислене. Познавам хора, които учат в чужбина, виждат нещо там, идват тук и го правят за първи път в България.

Борислав:

- И в образованието е пълна каша. Откакто влязоха в сила новите промени, не са ясни много неща. Тази промяна върви от доста време. Различни правителства я дундуркаха. За висшето също трябва да се мисли в дългосрочен план. Още по-зле е. В определени университети има излишък от кадри, в други е пълно. Доста е кашаво в университетите. Ректори се избират и преизбират. Губят се правомощия за стипендии. Министерството не може да направи нищо заради автономията. За един следобед Медицинският университет в София се оказа с нов ректор.

Василена:

- Те така са го направили, че да дават частни уроци, за да вземат пари. В чужбина влизаш първата година, после има селекция. После продължават половината. Така трябва да е и в България.

Мартина:

- В чужбина

няма приет в

университет

с тройка

Там плащат луди пари, за да учат висше образование, но там има база, преподаватели, техника. Има стажове.

Борислав:

- Нашите преподаватели са добри, въпросът е какъв е стимулът. В средното образование е много добра

политиката на

бъдещия кабинет

да се удвоят

заплатите в края

на мандата

Колко ще го изпълнят, следва да се види. Преподаватели по химия и по природни науки стават хора, които не са успели да влязат в медицински университет например. Така запълват методическите квоти. Учители стават хора, които са отпаднали от други класации.

Мартина:

- Бях в Холандия и останах доста разочарована. От 5-и клас исках да уча в чужбина. Отказах се.

Борислав:

- Никога не съм се колебал къде да уча. Единственото ми решение е било България. Мислил съм за специализация и обмяна на опит в други държави, но никога не съм мислил да замина и да планирам бъдеще в друга страна.

Василена:

- Аз пък мисля обратното. Искам да отида в Германия или Австрия. Това са проспериращи държави, особено Австрия. Стандартът на живот е много по-добър. Не говоря да отидеш да чистиш, а да имаш добра професия, която е много добре платена. Взимам пример от леля ми, която е доктор. Тя работи в Швейцария и Франция, има кабинети там. Много добре ѝ се плаща. За нея няма бъдеще в България. Тя има малка дъщеря. Леля ми се отказа да се връща. За мен, когато не можеш да изхранваш семейството си с 300-400 лв., не трябва да останеш в България.

Мирослав:

- Един общ работник в Англия започва със заплата 50 паунда на ден. Може да работи 6 дни в седмицата. На месец събира около 2000 паунда. За да живее там, трябва да даде до 1800 паунда. На семейството си ще прати 200 паунда. Така че е все едно дали си в България, или в чужбина. В България не всеки е лекар. За да се реализираш в чужбина, трябва да си лекар или психолог. Там обаче те третират като емигрант, не като техен гражданин.

Борислав:

- Василена говори от материална гледна точка. От патриотична не е права.

Василена:

- На мен не ми харесва икономическото положение.

Мирослав:

- Ние ще се претопим. Тук ще останат само циганите.

Никол:

- При положение че се срамуваме от собствената си държава, как очаквате да се надигнем като нация, да гледат с други очи на нас, а не като нисши същества.

Василена:

- Когато направят моите баба и дядо да взимат колкото заслужават. Цял живот са работили. Тогава мога да кажа, дотогава не ме интересува. Искам да дам спокойствие и дълги старини на близките си.

- Разговорът се прехвърли на темата какво трябва да се случи в България, това е много интересно. Но да се върнем малко на четенето, какво ще кажете за финал?

Василена:

- Трябва да се чете всякакъв вид литература, за да се развие въображението. От въображението идват и мечтите.

Борислав:

- Трябва да се чете това, което е интересно. Така човек се развива във всички направления.

Сергей:

- Четенето разширява хоризонта.

Мирослав:

- Задължително е да се чете, за да знаеш какво се е случило преди теб и да можеш да промениш нещо в бъдеще.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Орлин Павлов изпя хитови свои парчета на представянето на новия сезон на сериала "Скъпи наследници" по bTV в кино "Люмиер" вчера. Освен него присъстваха Даяна Ханджиева, Китодар Тодоров, Рая Пеева и Веселин

Четири умни и възпитани българчета живеят в тежки условия и мизерстват! Павлинка (3 г.), Александър (4 г.), Борис (5 г.) и Емилия (7 г.) са много усмихнати и рецитират стихотворения, но са принудени да спят на земята. В дома им дълго време няма обзавеждане, храната често не достига, а 29-годишната им майка Боряна е принудена да ги отглежда сама в

Фолкпевицата Преслава вече е на крака и прави разходки след раждането! Екип на "България Днес" засне изпълнителката във вторник - пет дни след раждането на първото й отроче в столична болница. Преслава изглеждаше начумерена и сърдита, като от нея не грееше типичното майчинско щастие. Редом до нея беше и любимият й Павел,