31 г. след аварията Чернобил още е синоним на рак

https://www.24chasa.bg/novini/article/6194131 www.24chasa.bg
Реакторът непосредствено след взрива

На 4 май 1986 г., докато докладват на Тодор Живков, че положението е много сериозно, той кима с глава и казва: Ще си мълчим

На 26 април 1986 г. в 1 часа и 23 минути възниква най-тежката авария в историята на ядрената енергетика. По време на планов експеримент в реактора инженерите допускат грешка, която предизвиква експлозия в четвърти блок на Чернобилската атомна електроцентрала. Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, които преминават над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия.

Изоставена детска градина в Припят
Изоставена детска градина в Припят СНИМКА: Пиер Петров

Директорът на АЕЦ Виктор Брюханов и петима негови подчинени са осъдени на от 2 до 10 г. - в лагер. За неправилна експлоатация на взривоопасни предприятия. Според официалните данни от радиацията са загинали над 25 000 “ликвидатори”, участвали в почистването на електроцентралата. Според еколози пострадалите в засегнатите от радиоактивния облак са повече от 9 млн. души.

Захвърлен противогаз и детска играчка танк са непокътнати точно 20 години след трагедията. През 2006 г. екип на “24 часа” посети призрачния град Припят, който е най-близо до атомната централа.
Захвърлен противогаз и детска играчка танк са непокътнати точно 20 години след трагедията. През 2006 г. екип на “24 часа” посети призрачния град Припят, който е най-близо до атомната централа. СНИМКА: Пиер Петров

Днес, 31 години след аварията, Чернобил е синоним на рак.

Тази снимка на 9-годишния Вадим е публикувана в “24 часа” през 2006 г. Детето от близкото до Чернобил с. Болотня към онзи момент страда от хидроцефалия. Откриват болестта, когато Вадим е едва на 7 месеца.
Тази снимка на 9-годишния Вадим е публикувана в “24 часа” през 2006 г. Детето от близкото до Чернобил с. Болотня към онзи момент страда от хидроцефалия. Откриват болестта, когато Вадим е едва на 7 месеца. СНИМКА: Пиер Петров

До края на 1994-а заболеваемостта от рак на щитовидната жлеза при деца до 15 години се вдига от 20 до 30 пъти в зависимост от местоположението на засегнатите.
В Беларус, Украйна и Русия са регистрирани 1000 случая на радиационно индуциран рак. Поради особеностите на лъчево индуцираните му видове в периода 1995 - 2000 г. е бил бумът на заболелите.

Само куклата напомня, че в разрушената класна стая някога е било пълно с деца.
Само куклата напомня, че в разрушената класна стая някога е било пълно с деца. СНИМКА: Пиер Петров

Статистиката не може да посочи със 100-процентова категоричност виновника, но дава база за сравнение. На теория радиацията е най-рискова за белия дроб, щитовидната жлеза, възпроизводството и здравето на поколението. Според доклад на неправителствената екологична организация “Грийнпийс” от 2006 г. Чернобилската авария е довела до над четвърт милион раково болни, за 100 хиляди от които краят е бил фатален.

Така изглежда години по-късно най-новият саркофаг на атомната централа.
Така изглежда години по-късно най-новият саркофаг на атомната централа.

По отношение на степен на замърсяване България се нарежда на 8-о място сред страните от засегнатия регион. Заради информационната завеса, спусната от Политбюро през 1986 г., нашата страна заема първо място по ефективна доза облъчване на населението в Европа. Ако за хора от високите етажи на властта са вземани специални мерки срещу радиоактивните замърсявания, то за обикновения българин не е имало дори предупреждение.

Майката Г. Г., която е била бременна по време на аварията. Синът й умира от рак. Снимка: Дориян Тодоров
Майката Г. Г., която е била бременна по време на аварията. Синът й умира от рак. Снимка: Дориян Тодоров

Напротив! На манифестация на 1 май под капките на радиационния дъжд е тържествувала трудеща се София. А децата, вместо да бъдат прибрани вкъщи, спокойно са се разхождали по улиците. В телевизионно интервю бившият шеф на Националната следствена служба Ангел Александров споделя, че “в първите дни на месец май в планинските и полските райони експертиза даде заключение, че малките дечица, които пият само мляко, за 20 дни са поглъщали такива количества, че нормата за радиоактивна защита е надвишена с 13 пъти. Той твърди още, че на “4 май, докато докладват на Живков, че положението е много сериозно, той кима с глава и казва: “Ще си мълчим.”

Г. Г. държи снимка от първия учебен ден на своя непораснал син. Снимка: Дориян Тодоров
Г. Г. държи снимка от първия учебен ден на своя непораснал син. Снимка: Дориян Тодоров

Същият Ангел Александров изпраща в затвора Григор Стоичков, кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и вицепремиер, за неверни нормативни документи за санитарни радиационни правила и невземане на мерки за опазване здравето на населението.

Информационната завеса в България се вдига напълно едва след падането на режима. Синоптикът Минчо Празников си спомня, че след аварията в Националния институт по метеорология и хидрология са наредили да не се говори за вятъра. Думите му се потвърждават и от сина на тогавашен служител на БТА. Днес той разказва на приятелите си, че баща му успял да звънне вкъщи и да предупреди да не излизат никъде. След това не се прибрал 10 дни, останал заключен по нареждане от властта с други колеги в службата си.

“Мъжът ми беше агроном в онези години и редовно носеше пресни зеленчуци от селата, в които работеше. Аз не бях особено сръчна и не обичах да правя салати, но той си хапваше с удоволствие. Нищо не се говореше за радиацията от Чернобил, нямам спомен да съм чела във вестниците или да съм чула по радиото. 17 години по-късно съпругът ми почина от скоротечен рак на простатата. Лекарите не успяха да го спасят, дъщеря ми твърди, че тази трагедия е следствие на Чернобил”- разказва жена от Пловдив.

В интервю през 2001 г. Христо Борисов (шеф на химико-бактериологичната лаборатория на УБО от 1986 до 1992 г. ) разказва как обществото се е тъпчело с радиация, а Политбюро - с консерви.

Извикан е по спешност на 1 май 1986-а от началника на УБО ген. Илия Кашев с думите: “Може ли да определяте йод-139?” и оттогава започнал “кошмарът”. Били са правени изследвания и анализи, но не за храните в цяла България.

“Трябваше да пазим дядовците от Политбюро. Ген. Кашев бе много добре запознат с анализите. Той не се притесняваше, че храните от цялата страна са замърсени, а че излъчването от тях ще замърси и продуктите от “Врана”. Всички усилия бяха хвърлени, за да се търсят чисти храни. До септември се намираха, но след това изчезнаха . Из цяла България търсехме сухо мляко, произведено преди години. Снабдителните служби изкупиха всичкото сухо мляко”, спомня си Христо Борисов.

Днес за целия свят се навършват 31 години от Чернобилската авария, а за една майка - 20 години от смъртта на детето .

Г. Г. е била бременна в петия месец с второто си дете на злокобния 26 април 1986 г. Ходи на женски консултации в районната поликлиника. На първи и втори май тя и съпругът отиват на гости на приятелско семейство в пазарджишко село. Гощават ги с огромни марули и репички, току-що откъснати от градината. Пълни с радиация следствие на чернобилския дъжд. Толкова им се услаждат, че си вземат и за вкъщи. Десет дни след това още ги консумират.

“Продължих да ходя на консултации редовно. Но на мен като бременна нищо не ми е препоръчвано - нито какво да пия, с какво да се храня. Носеха се слухове, че трябва да се приемат йодни таблетки за смучене, но нищо конкретно и аз не можех да взема самостоятелно решение за плода, който нося”, спомня си днес Г. Г.

През месец август се ражда син. Всичко с него е наред до 7-годишна възраст. През лятото започнал да се оплаква от болки в крачетата и виене на свят.
На 13 септември майката забелязва, че синът има подутина в долната част на челюстта . Жената го води веднага на лекар, но интуицияга подсказва, че нещо не е наред.
Скенерът потвърждава - детето има злокачествен тумор
Сарком на Юинг (възниква в костната тъкан, засяга деца, агресивен и с ранно развитие на метастази).

Веднага изпращат майката и момчето в ИСУЛ за бързо лечение с химиотерапия. “В началото докторите даваха добри прогнози, но в очите им се четеше, а и аз усещах, че нещата не са добри. Влязохме в ремисия през 1995-а, но през 1996-а болестта се върна много агресивно и беше обхванала почти всички части на тялото. През 1997 г. беше Виденовата зима с голямата инфлация и някои лекарства липсваха в детската онкология. Ние успявахме да ги намерим от близки и познати от чужбина. В болницата в ИСУЛ видях деца с ампутирани крака, които лежаха на леглата за химиотерапия, видях друго дете с обезобразено от тумор лице, чух майка в съседната стая, която току-що загуби сина си, и едновременно с това трябваше да пазя моя да не чува и разбира какво се случва с другите”, разказва през сълзи Г. Г.

Болестта и смъртта на сина си тя си обяснява с липсата на профилактика на децата и бременните след аварията в Чернобил.

Разказва, че още като постъпили в болницата, макар и с половин уста, нарекли момчето чернобилче. Така докторите говорели за всички от неговия 86-и набор.
“Едни от тях казваха - не е от това, другите - да, това е причината”, споделя майката.
Тя си спомня, че като бебе синът се е хранел основно с мляко, купувано от баби от съседните села.

“Никой от педиатрите не ни е споменал, че не трябва да се ползва това мляко, че най-много радиоактивни отлагания е имало в тревите, с които се хранят кравите”, твърди жената.

Г. Г. не е взела никакви мерки, за да предпази себе си и детето си. Нямала е и познати във висшите етажи на властта, които да я предупредят за опасността от редовното хранене със зеленчуци от бабината градина и селски млечни продукти.

  Изповед на майка, била бременна в петия месец в деня на аварията: Умиращият ми син ме успокояваше с думите: Няма да ме жалите

- Гледаш ли често снимки със сина ти?

- Да, аз съм си ги качила на компютъра, за да са ми винаги подръка. По празници и рождени дни ни е най-тежко, защото на масата винаги има едно място, което е празно и отредено за него, колкото и години да минат. Пазя снимка дори от погребението, една приятелка я направи.

- Как приемаше детето болестта?

- Той ни успокояваше с думите “Няма да се притеснявате, няма да ме жалите”. Имаше страшна сила в него. Синът ми трябваше да напусне училище, а аз излязох в отпуска. Лечението продължи две години първоначално. През 1995 година влязохме в ремисия, но година по-късно болестта се появи пак, много по-страшна и агресивна. Отново започнахме химиотерапия, агресивни облъчвания. Едновременно с тези лечения вземахме и природни билки. Бяхме чули за доктор от Пловдив, който е изработил неофициално ваксина, но дори и тя не помогна. Детето през цялото време се надяваше, че ще се оправят нещата, но през 1997 г. и той се сломи и въпреки това ни даваше на нас кураж.

- А приятелите му как го приемаха, след като разбраха, че е тежко болен от рак?

- Децата изобщо не се държаха с него като с различен. Галеха го по голата главичка. Казваха му, че ще му порасне пак косата и той беше свикнал. Лятото ходеше с кърпа, вързана отзад, а зимата с шапка. А аз се стараех нищо да не му липсва, особено накрая.

- Какво беше последното нещо, което се опитахте да направите, за да го спасите?

- Последните месеци бяхме вече много отчаяни. Ходихме при Ванга, а тя ни отговори с думите: “Слушайте лекарите каквото ще ви кажат”. В края на февруари 1997 г. отидохме при Вера Кочовска пак с надежда. От цялата зала, която беше пълна с много хора, нейните сътрудници ни повикаха с думите: “Майката с тежко болното дете да влезе.”. А когато влязохме при нея, тя ни каза: “Всичко, което е направено дотук, е перфектно от лекарите, операцията също, но детето има курбан за Великден.” На 10 април 1997 г. ние загубихме окончателно борбата с болестта.

- Как една майка преживява такава тежка загуба?

- Цялото ни семейство премина през ада, след който всеки сам търсеше начин да се спасява. В първите дни след загубата спрях да вземам хапчета, започнах да чета езотерична литература за пътя на душите и прераждането. Човек трябва да спаси психиката си и да продължи напред, колкото и да е тежко. Но болката - тя остава завинаги. Както и празнината в майчиното сърце.

*Авторката Калина Паскалева подготвя документален филм за последиците от Чернобилската авария и част от интервютата с пострадалите ще бъдат публикувани във в. “24 часа”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Символът на културното министерство през 2013 г. - ексминистър Владо Пенев и секссимволът на родния театър Захари Бахаров са неразделни. Двамата въпреки разликата в годините са близки приятели и отново бяха засечени рамо до рамо до Народния театър от топпапараците на "България Днес". Веселата компания дори се запъти на обяд след репетиции

"Това са пълни глупости. Убедени сме, че смъртта му е инсценирана, за да се измъкне с парите ни", нервно коментираха на 25 юни 2007 г. пред медиите известни родни бизнесмени. Повод за изявленията им е новината за смъртта на подвизаващия се с две самоличности като Емил Коен и Емил Бояджиев скандален бизнесмен и шеф на баскетболния ЦСКА

Големият кораб с много товар. Така коментираха столичани, извръщайки се вчера след естрадната легенда Силвия Кацарова на улицата. Топпапараците на "България Днес" изловиха изпълнителката на "Големият кораб", натоварена като танкер с покупки в няколко торби през рамо. Легендата дори успяваше и да урежда делови ангажименти по телефона