На мъжете доверие не може да се има. Какво да пишем, ако ми изневери - да ми плати обезщетение или да се разведем?

Това е един от най-честите въпроси, които задават дами, решили да сключат брачен договор. Но нещата у нас не са като по американските филми. От 1 октомври м.г. Семейният кодекс разрешава съпрузите да се споразумеят за жилището, вилата, колата, бижутата, почивките, акциите, но не и за емоции и чувства. Не може с договор да задължиш някого да те обича цял живот, да не ти изневерява, да проявява уважение и търпимост към родителите ти.

Няма как да включим клауза "При изневяра дължиш 5000 лв. обезщетение или мачът свърши". Дори да я напишем, тя ще е невалидна и няма да има никакви правни последици, обясни столичният юрист Златка Нанкова. Тя е изготвила трийсетина от общо 282-те брачни договора, сключени в цялата страна за годината след въвеждането им.

Статистиката на Агенцията по вписванията засега опровергава прогнозите, че мнозина ще се възползват от тази възможност. През последните 12 месеца 20 195 младоженци са предпочели старото положение - всичко, което купят по време на брака, да е общо на двамата.

Възприемат споразумението като намек за недоверие към партньора, а и реално още няма какво да делят.

Най-много брачни договори са подписани в София - 94. Във Варна има 29 - с пет повече от Пловдив. В три областни града - Видин, Кърджали и Кюстендил, няма изобщо. В Ловеч, Монтана, Севлиево и Силистра има само по едно споразумение, а в Пазарджик, Сливен, Търговище и Хасково - по две. Прави впечатление, че в по-малки общини повече двойки са сключили договори - по три в Асеновград, Горна Оряховица и Дупница.

В началото най-често споразумения парафираха заможни съпрузи на средна възраст, женени от години. Част от тях бяха пред развод и правилно се бяха ориентирали, че така по-бързо и по-лесно ще разделят общото си имущество.

Други използваха договора, за да улеснят бизнеса си - съпрузи брокери разделиха помежду си жилищата, които са купили с цел препродажба. Така апартаментите не се водят техни общи и не се налага заедно двамата да сключват всяка сделка.

Трети пък - длъжници, прехвърлиха със споразумения общите досега имоти и коли на съпрузите си и така ги спасиха от кредиторите си - банки, фирми или познати. Номерът минава, когато имуществото не е запорирано от съдия-изпълнител.

"След първата вълна желаещи да сключат брачни договори в края на миналата година настъпи затишие. От началото на лятото обаче пак има голям интерес", каза Нанкова.

Сега споразумения сключват предимно млади хора до 30-35 г., които не са заможни, но с амбиции и планове как ще се развиват в брака и в професията през следващите поне десет години. Всички без изключение искат апартаментът или вилата, който ще купят, да си остане само техен, а не общ с партньора.

"Това са млади хора, които получават сравнително добри заплати и са решили да се замогнат. Основното, за което мислят, е как да защитят имането, което ще трупат, моето да си остане мое. Тепърва им предстои да разберат, че имуществото е най-прозаичната и лесно уредима част в брака, трудното са личните отношения", подчертава юристката.

За разлика от имотите, които всеки иска да запази само за себе си, за движимите вещи, най-често колите, има и случаи, при които съпрузи решават да са техни общи, включително и ако ще ги купят на лизинг или с кредит.

Да слючиш брачен договор, не е сложно - стига съпрузите да знаят какво искат и да са съгласни. Адвокат го написва - обикновено е 3-4 страници.

Стига до 9-10, ако единият има много имоти и прехвърля част от тях на партньора си, дава му право да ги ползва или предвижда съвместно ползване. Тогава всеки имот се описва. След това нотариус го заверява. Той уведомява Агенцията по вписванията за споразумението.

Процедурата е същата и за бъдещо семейство -единствената разлика е, че то трябва да представи договора при чиновника в службата, където се заявява бракът.

Споразумението е само за хора в брак - не важи за двойки, които само живеят заедно. То не е за цял живот - може да се промени по всяко време.

441 двойки пък са избрали режим на разделност - всичко, което единият съпруг придобие по време на брака, си остава негова собственост.

Издръжка за децата - 10-20% от дохода

Често в брачните договори по настояване на съпругите се включва клауза за издръжката на децата при евентуален развод. Не се фиксира точна сума, а процент - от 10 до 20 - от заплатата или дохода на съпруга.

Жени, които смятат да посветят няколко години на отглеждането на децата си, без да ги съчетават с работа, настояват за своя издръжка при прекратяване на брака. Пак е процент от дохода на партньора, но по-малък от този за децата.

Задължително се вписва и уговорката, че тя ще получи издръжка само ако вината за разпадането на брака не е нейна и до момента, в който сключи нов брак или заживее със следващ парньор на семейни начала.

Златка Нанкова, юрист:

 Често питат може ли да бъдат прецакани

- Г-жо Нанкова, за какво ви питат хората, които искат да сключат брачен договор?

- Повечето вече знаят какво може да се впише в договора и какво искат те. Освен това процедурата вече работи - нотариусите не се притесняват да ги заверяват, двойките знаят къде да ги подадат, службите приемат документите, без да се чудят какво е. Знаят ли партньорите какво искат, адвокатът, брат на дявола, може да го облече в някаква правна форма. Но когато дойдат не съпрузи, а майка и дъщеря или майка и син и попитат: "Има ли някакви подводни камъни? Могат ли да ни прецакат? Ако могат, да запишем и ние нещо, за да сме защитени, ако другият се опита!", нищо не може да се направи.

- За какво се уговарят съпрузите?

- Обикновено за имоти. А по отношение на движимите вещи - най-често за коли и обзавеждане, ако някой ще ремонтира или ще купи обзавеждането на жилище, което е собственост на партньора му. Не ми се е случвало да уговаряме за перли, огърлици, акции, въпреки че законът го позволява.

- Може ли с договор да се промени статутът на семейното жилище?

- Семейното жилище е единственото имущество, за което законът казва, че независимо кой е собственикът и какъв режим на имуществени отношения са избрали съпрузите, то може да бъде продадено или ипотекирано само със съгласието и на двамата. Това правило, съществуващо от години, защитава децата. Обикновено с договора оставяме или изключваме съгласието на съпруга несобственик за разпореждане със семейното жилище. Млади хора, които предстоеше да сключат брак, бяха измислили по-добро и далновидно решение. Ако всеки от тях си има жилище, няма да пречат на другия да продаде своето. Но ако възможностите им стигнат да купят само един апартамент и той се води на името на единия съпруг, той ще трябва да поиска съгласието на другия, за да се разпореди с него.