Сигурност за европейските граждани, повишаване на конкурентоспособността на икономиката и продължаване на кохезионната политика, която ускорява сближаването между държавите членки, са приоритетите за Българското председателство
България, Естония и Австрия официално приеха програмата за приоритетите на Европейския съюз през следващите 18 месеца. Това стана на тристранна среща в Брюксел между българския премиер Бойко Борисов, естонския – Юрий Ратас и австрийския министър-председател Кристиан Керн, съобщават от пресслужбата на Министерски съвет.
Трите страни се обединиха около позитивна програма, ориентирана към бъдещето и към постигане на конкретни резултати в отговор на очакванията на гражданите за по-голяма сигурност, повишаване на заетостта и по-ярко присъствие на ЕС на международната сцена. Държавите от Триото ще устояват своите приоритети, но ще останат гъвкави, за да реагират адекватно при непредвидени ситуации. Програмата акцентира върху сигурността и укрепването на външните граници на ЕС, икономическия растеж и конкурентоспособността, както и стабилизиране на съседните на Съюза региони.
България ще поеме Председателството на Съвета на ЕС на 1 януари 2018 г. Три са основните акценти в неговата програма. Първият е свързан с гарантирането на сигурност на всеки гражданин на ЕС, превенция на радикализацията и насилствения екстремизъм, овладяване на миграцията. България ще използва възможностите на Председателството, за да подкрепи страните от Балканите, тръгнали по пътя на евроатлантическата интеграция, подчерта премиерът Борисов.
Вторият приоритет е повишаването на конкурентоспособността на европейската икономика. Фокус е поставен върху задълбочаването на икономическия и паричен съюз, единния пазар и подкрепата на предприемачеството, особено на малките и средните предприятия и стартиращите фирми, за постигане на икономически растеж и създаване на работни места. Акценти ще бъдат също постигането на ефективен Енергиен съюз, както и провеждането на политика за климата, която да осигури постигането на целите по Споразумението от Париж.
Кохезионната политика и инвестициите в растеж и заетост са третият основен приоритет на Българското председателство. Кохезията е основен инструмент за постигане на икономическо и социално сближаване между държавите членки и е от изключителна важност да се ускори същинският дебат за нейното бъдеще и приоритети след 2020 г.
“Политическите елити в Западните Балкани трябва сами да си напишат домашните, за да имат претенциите да влязат в ЕС.“, каза премиерът Бойко Борисов. „Важно е какво ще успеем да свършим по време на председателството, както и в тройката с Естония и Австрия, и без да си поставяме бомбастични цели, които няма да бъдат свършени, спокойно можем да се опитаме да придвижим доста от темите напред“, отбеляза още Борисов. „Особено в нашето председателство се падат едни от най-тежките за решаване проблеми. Като се започне от бюджетната финансова рамка за следващите 7 години, енергийния пазар, енергийния съюз, Брекзит, плюс всичко, което ни касае нас – дигитален пазар, растеж, конкурентоспособност, кохезионната политика, Балканите“, коментира той. „Тепърва политическите елити в Западните Балкани трябва да се докажат, сами да си напишат домашните, за да имат претенциите да влязат в ЕС. В същото време гражданите на Балканите са европейски граждани и ние трябва да им дадем перспектива, усещането, че не само са физически европейски граждани, но имат и перспектива за по-добър живот. Именно затова и с канцлера Меркел, и с премиера Джентилиони и външния министър Могерини проведохме една среща, защото експертизата на България в рамките на Берлинския процес е безспорна. Така че очаквам на следващите форуми в рамките на Берлинския процес да бъдем поканени и ние, а от друга страна от януари, поемайки председателството, този целият процес за Западните Балкани ще се движи от нас. Разговарях с всички за термина Западните Балкани, който някакси слага „оста север-юг“, отговорът беше – „ами вие източните балкани – Гърция, България, Румъния сте много напред, така че грижата ни е за тези, които са поизостанали“. Така че ще продължим с термина „Западни Балкани“, но с активното наше участие в рамките на така наречения Берлински процес“, заяви още премиерът.