„Разузнавателните доктрини на XXI век” е книга, в която ще откриете полезна информация за историята на спецслужбите в Европа, Русия, САЩ, Китай, за съвременните тенденции в разузнаването, за това каква е разликата или по-скоро приликата между държавното разузнаване и корпоративния бизнес.
Откъсът е посветен на историята на китайските разузнавателни служби.
5. КИТАЙ
Началото. Неотменна част от развитието на Китай е дейността на китайските специални служби. В съвременната китайска държава тяхната история започва с появата на Китайската комунистическа партия през 1921 г. и се свързва с името на Джоу Енлай. Китайско-японската война през 1937 г. поставя началото на тяхното сериозно преустройство и разширяване на дейността им.
През 1956 г. в Китай се основава Научно-техническа информационна система. Китайската Държавна комисия по наука и технологии (ДКНТ) още тогава определя аналитичната дейност като „Цинбао”, което означава „обработка на информацията в дълбочина”. Според китайците подобна дейност може да се извършва от хора с „обогатяващо се мислене”. И днес разузнавателният анализ „Цинбао” стои в основата на дейността на китайските организации, занимаващи се с разузнаване и придобиване на научно-техническа информация. Работата в това направление продължава да дава сериозен принос в научния прогрес, икономическото планиране и социалното развитие на страната.
Исторически в Китай са формирани две държавни информационни структури, като всяка от тях има собствено подразделение по анализа „Цинбао”. Системата за научно-техническа информация (СНТИ), която е към ДКНТ, е основана през 1956 г. В нея работят над 80 хил. сътрудници по цялата страна. СНТИ предоставя информационен и разузнавателен продукт за държавните научно-технически изследвания, инженерните проекти и държавното перспективно планиране.
Първоначално разузнаването е действало под името Управление на политическата охрана, което впоследствие, до 1983 г. се променя на Отдел за социални изследвания към ЦК на ККП. Този отдел участва дейно във вътрешнополитически смисъл, но провежда също и външното разузнаване на страната. Неговото 8-о управление с гражданското наименование „Китайски институт за съвременни международни отношения” е отговаряло за информационния анализ.
Съобразявайки се с външнополитическите реалности, след 1983 г. Китай създава Министерството на държавната сигурност (МДС) (Guojia Anquan Bu или Guoanbu) и Институтът за съвременни международни отношения влиза в неговия състав. След като формулира програмата за модернизация, Дьн Сяопин получава от МДС програма за придобиване на финансови ресурси и високи технологии с помощта на средствата на външното разузнаване. Той одобрява програмата и взема стратегическото решение за приоритетно финансиране и укрепване на МДС като инструмент, обезпечаващ радикалните реформи в Китай.
Това дава тласък на дейността и с икономическо и научно-техническо разузнаване приоритетно започват да се занимават както поделенията на МДС, така също структурите на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) и специалните отдели на Китайската комунистическа партия (ККП). През 1986 г. се създава нова специализирана институция – Система за икономическа информация (СИИ), която е на подчинение на Държавната комисия по планиране. Съставът на СИИ наброява 10 хил. сътрудници, които с дейността си оказват помощ на държавните организации в областта на икономическото прогнозиране и икономическия анализ. Днес разузнавателните и информационно-аналитичните органи на Китай имат сложна и силно разклонена структура, но могат да се разделят на две основни групи – граждански, подчинени на ЦК на ККП, и военни, които имат най-голямо влияние.
При тази постановка с течение на времето разузнавателни задачи започват да се изпълняват не само от кадровия състав на спецслужбите, но практически от всички частни компании, имащи бизнес отношения с чуждестранни партньори. Първостепенна роля в подема на китайската икономика започва да играе не класическото икономическо разузнаване, провеждано от държавните спецслужби, а промишленият шпионаж, провеждан от частните компании с подкрепата на тези служби. Основна задача на професионалното разузнаване си остава обучението на сътрудниците от бизнеса по средствата и методите за получаване на информация и придобиване на промишлени секрети и технологии.
За Китай е характерно придобиването на информация по много евтин и ефикасен начин поради огромните възможности на неговата диаспора. Като правило броят на китайските имигранти по света остава неизвестен. В Африка той се движи между 500 хил. и един милион. Големият брой пръснати по света професионалисти, експерти, бизнесмени и други китайци с добри местни контакти успешно се използват като информационни източници от китайските разузнавачи. Те са основният агентурен контингент на китайското разузнаване. За това благоприятства фактът, че китаецът никога напълно не се асимилира в чуждата културна среда. Той не просто съхранява езика и културните традиции, но продължава да се осъзнава като представител на своята велика родина и винаги е готов да й помогне. Както казват възрастните китайци, „тялото може да бъде в чужбина, но сърцето е в родината”. Това чувство към родината е предпоставка за безпроблемно привличане към сътрудничество на разузнаването на идейна основа. Като промишлен разузнавач китаецът е готов да снима всеки нов модел от производството на леката промишленост, да се учи като стипендиант в различни направления на науката и технологиите, да работи на места, където други трудно се наемат.
Приоритет на икономическото разузнаване. Независимо от изключително професионалното държавно разузнаване концепцията за развитие на бизнес разузнаването в неговия съвременен вид започва усилено да се разработва в Китай в края на ХХ в. Когато страната започна да развива пазарна икономика, икономическите проблеми станаха приоритетни за националното разузнаване. Тази особеност предопределя появата на централизирано и широкомащабно планиране на икономическото разузнаване на Китай едновременно с развитието на бизнес разузнаването или на конкурентното разузнаване, както напоследък се нарича тази дейност.
През 90-те години на миналия век консултантските услуги в областта на икономическото разузнаване започват да се развиват много динамично. По данни на Националното статистическо бюро и Китайската информационна асоциация за периода 1992–1994 г. информационно-разузнавателният и консултантски сектор бележи ръст 45%. През следващите три години този ръст е 25%. Според Националния информационен център годишната печалба от продажби на информационно-консултантски услуги е над 8 млрд. долара. Очевидно националният информационен пазар процъфтява. Броят на хората, работещи в сектора „Цинбао”, сега е около 20 хил., а в информационната сфера техният брой е над един милион. В условията на глобализация децентрализацията на властта и икономическата активност на правителството и деловите среди създават условия за непрекъснато засилване на китайското икономическо разузнаване.
Днес може да се изтъкнат две специфични черти на съвременния китайски икономически и промишлен шпионаж: първо, придобиването на технологични секрети и образци с помощта на частните фирми (държавните структури работят по отделни направления, където търговците нямат достъп) и второ, развиване на икономическото и научно-техническото разузнаване по модела на конкурентното разузнаване, за което в Китай използват термина „бизнес разузнаване”.
Из „Разузнавателните доктрини на XXI век”
Книгата може да поръчате тук!