35 г. след като пое защитата на Сергей Антонов, адвокатът му разказа историята в книга
На 27 ноември 1982 г. римският адвокат Джузепе Консоло отива на среща в българското посолство и след разговор с тогавашния посланик Венелин Коцев приема да стане адвокат на Сергей Антонов.
Българинът е арестуван 2 дни преди това по обвинения за участие в организирането на атентата срещу папа Йоан Павел II. Фактът, че Консоло поема защитата на обвиняемите българи, които междувременно са станали трима заедно с Тодор Айвазов и Жельо Василев, се приема враждебно от близките и приятелите му.
Тъстът му, който никога дотогава не се е месил в неговата работа, му казва, че е грешка да поеме защитата на българите, които са изгонили цар Симеон, негов братовчед (тъстът е наследник на последния руски цар – б. а.).Бащата на Консоло, адмирал от военноморските сили, който изпитва респект към институциите, също е подозрителен към този “особен” клиент на сина си. Тогавашният министър на правосъдието Клелио Дарида, клиент на Консоло, му казва, че в такъв случай трябва да се откаже от услугите му. Американският посланик в Рим пък
пошушва на Консоло,
че ако поеме
защитата на
българите,
ще го зачеркне
от списъка на адвокатите, препоръчвани от посолството. Въпреки всичко това още от самото начало Консоло е убеден в невинността на българите. За да стигнат до него, те са получили отказ от няколко адвокати. Именно фактът, че българите обикалят от адвокат на адвокат и търсят отчаяно кой да ги защитава, навежда Консоло на мисълта, че “ако бяха виновни и бяха организирали атентата с Мехмет Али Агджа, със сигурност щяха да си имат готов адвокат”.
С тези и други детайли започва книгата “Нападение срещу папата, ето истината” на адвоката, защитавал Сергей Антонов, който в крайна сметка беше оправдан поради липса на доказателства. Страница след страница Джузепе Консоло разказва почти в стила на правен трилър историята на “процеса на века”. Тя е богата на обрати и в нея непрекъснато се преплитат
непознати детайли
за терористи, тайни
служби, трафиканти,
разследващи журналисти. И всичко това – на фона на последния сезон от студената война.
Дебютът на 206-страничното четиво беше в залата на римската кантора на Консоло. За него дойдоха десетки политици, бивши лидери на партии от левицата и десницата, магистрати, адвокати, журналисти.
“Благодаря на бившия посланик Райко Николов и на сина му, който сега е посланик в Рим, за помощта, която ми оказаха. Благодаря и на всички, които са тук, въпреки че сме от различни политически страни”, каза още в началото Консоло. Именно на настоящия ни посланик Марин Райков Консоло предостави възможността пръв да разкаже за времената, през които баща му е представял в Италия страната, в чиято вина са били убедени мнозина.
“За нас този период от историята ни е особено драматичен, защото
страната ни трябваше
сама да се справи
с това обвинение
Въпреки всички тежки думи, които с право можеха да бъдат казани по отношение на един антидемократичен и тоталитарен режим, наложен за десетки години на народа ни, това обвинение имаше съвсем други измерения и последствия. Атентатът срещу главата на Римокатолическата църква беше престъпно деяние, което надминаваше границите на низостта, дори тези, които бяхме свикнали да престъпваме по време на студената война”, каза посланик Райков.
Антонио Марини, прокурорът в процеса срещу българите, също разказа как е трябвало изневиделица да се заеме с обвинението срещу тях. “Не бях участвал в предварителното разследване за атентата, то беше направено от друг прокурор, Антонио Албано. Аз бях извикан от Прокуратурата на Рим, за да отида в аулата и да поддържам обвинението срещу българите. Не знаех нищо за този процес с изключение на прочетеното в пресата и не знаех защо бях избран за това. Спомням си как се срещнах с тогавашния посланик в Рим Райко Николов и му казах, че
щях да издам
осъдителна присъда,
ако изплуваха
доказателства
срещу тях. Ако обаче такива нямаше, аз първи щях да поискам оправдателна присъда за българите, въпреки че представях обвинението”, разказа Марини.
Така и става – именно той иска оправдаване на българските обвиняеми поради липса на доказателства. “Спомням си как посланикът дойде в аулата при мен и ме прегърна.”
Процесът бе доминиран от
налудничавите
изказвания на Агджа,
припомни Марини. “Още при откриването Агджа каза, че е Исус Христос и че папата трябва да разкрие третата тайна на Фатима. Затова и трябваше да се откажем от свидетелствата на основния свидетел на обвинението. Поискахме оправдаване по липса на доказателства – навремето това можеше да направи и представителят на обвинението. Оправдателната присъда беше потвърдена на втора инстанция и от Касационния съд.”