Пламен Митрев получи 14 г. затвор за гаврите, но има още 2 инстанции
Четири красиви момичета на възраст между 18 и 22 г. с амбиции на модния подиум са отвлечени, изнасилвани и оковавани във вериги дни наред във вила в софийското с. Градец през ноември 1997 г.
Новината шокира мнозина тогава, защото обвинен за гаврите е не кой да е, а Пламен Митрев. По онова време той е 39-годишен моден ас, продуцент на много популярното телевизионно предаване по БНТ “Блясък”, персона от хайлайфа, с две висши образования - право и международни икономически отношения.
Митрев е арестуван на 10 ноември 1997 г., след като в селската му къща са открити красавиците - голи, бити, вързани на вериги, изнасилени. Разследването продължава 2 г. и делото е внесено за първи път в Софийския окръжен съд през есента на 1999 г. Въпреки че доказателствата срещу модния ас са неоспорими,
17 г. са
необходими
на българската
съдебна
система,
за да осъди
бившия
продуцент,
и то едва на първа инстанция. Не е за вярване, но на 13 юни 2017 г. Пламен Митрев за първи път чу “виновен”.
Съдия Ивайло Йорданов от Софийския окръжен съд го наказа с 14 г. затвор за отвличането и изнасилването на момичетата. Митрев трябва да плати и по 50 хил. лв. плюс лихвите на всяка една от жертвите си.
Главните участнички в този филм на ужасите отдавна са зрели жени по на 40 г. със семейства, принудени десетилетия да преживяват отново ужаса. (За причините, довели до 17-годишното влачене на делото, виж долу.)
“Вие сте мои
робини,
ще ме наричате господарю или шефе”, с тези думи Митрев се обръща към пленничките си, които иска да превърне в проститутки.
Той ги примамва в Градец с обещания, че ще подпишат договор с модната агенция “Метрополитен”, открила за света супермодела Клаудия Шифър, че ще рекламират чорапогащи, кожени палта, че ще се снимат за календар. Момичетата му вярват, защото Митрев е име в модния бизнес, организирал не един и два конкурса за красота, дори ревюто на Пако Рабан в София.
Вместо във фотостудио обаче те са озовават във вилата му, оборудвана като декор на садо-мазо филм. В момента, в който девойките прекрачват прага му, той ги уведомява, че са отвлечени и вече са негови проститутки. Те са принудени да се съблекат и да свалят накитите си. След това на ръцете им са поставени белезници, а на краката и шиите - вериги. После модният ас ги укротява с шамари, плаши ги с полицейска и електрошокова палка, две пушки и пистолет. Само веднъж клиент пита защо момичето е вързано. “Такова е нейното желание”, отвръща Митрев.
Първа в къщата попада И. И. (18 г.) от град Преслав, отвлечена на 30 октомври 1997 г. Изнасилена е веднага след пристигането си във вилата. След нея е Е. В. (21 г.) от Плевен. Похитена е на 31 октомври 1997 г. Третата е Е. Г. (19 г.) от София, отвлечена на 3 ноември 1997 г. Четвъртата е С. Л. (22 г.). Тя е в плен от 7 до 9 ноември 1997 г. От присъдата става ясно, че е
изнасилена на
7 и 8 ноември,
пак тогава Митрев блудства с нея и я принуждава да стане проститутка.
Преди да започне с гаврите, модният продуцент подготвя къщата за извращенията. През октомври 1997 г. той вика няколко мъже да направят ремонт - Георги Върбанов и Юлиян Добрев от Каварна, Живко Господинов от Добрич и Пламен Чубриков от София. При ремонта те свалят всички дръжки на прозорците, за да не се отварят. Прозорецът в тоалетната е зазидан, а
на леглата
в стаите
и на дивана
в хола са
монтирани вериги Митрев натоварва някои от мъжете и със задачата да докарват момичетата в къщата му. Те ги чакат на различни места - автогарата зад “Новотел Европа”, Централна гара, спирка на автобус 204 в кв. “Борово”.
Петимата също са подсъдими. Присъда получава само Пламен Чубриков, който е откарал две момичета до вилата. Той е наказан с три години условно. Останалите са оправдани.
И така по заповед на Митрев в края на октомври Чубриков първо звъни на И. И. 18-годишната девойка, която работи като фотомодел, веднага откликва на поканата да се срещне с Митрев, за да подпише договор със световната агенция “Метрополитен”.
Момичето пристига от родния си град Преслав на автогарата при “Новотел Европа”. Пламен Чубриков го откарва в Градец.
Още с влизането И. И. е закопчана с белезници на леглото.
На врата ѝ е
поставен
железен
нашийник
Митрев я изнасилва. За финал ѝ съобщава, че вече е проститутка в неговия клуб. Предупреждава я, че ако не се подчинява, ще ѝ бъде инжектиран наркотик.
На следващия ден И. И. е принудена да обслужи двама клиенти с орален и анален секс. После мераклиите се увеличават. Момичето е заставено да не отказва нищо на извратеняците.
Докато трае адът, И. И. е принудена да се обажда на родителите си, за да ги успокоява, че е добре.
Следващата жертва - Е. В., е примамена в края на октомври с обещания за рекламни снимки на чорапогащи. Митрев я уверява, че ще получи много добро заплащане. Красавицата е посрещната на Централна гара от Чубриков и откарана директно във вилата. И тя е окована и изнасилена. Заплашена е, че ако не се подчинява,
лицето ѝ ще бъде
залято със
сярна киселина Митрев “изобретява” и фалшива “ваксина на верността”, която, ако момичето не поглъща всеки ден, ще умре. Така обработена, манекенката изпълнява всички желания на продуцента.
После той събира двете жертви в хола и те прекарват цял ден, оковани във вериги.
Третата - Е. Г., е подмамена с “много изгодно предложение” за снимки за календар на известна компания. И нея я сполетява участта на другите две момичета.
Гаврите са разкрити благодарение на приятеля на четвъртото момиче, който работи като охранител.
С. Л., която е от София, се запознава случайно с Митрев. Тя се вижда с него в кафене в столицата. След кратък разговор двамата се разделят, но преди това си разменят телефонните номера.
Митрев обещава на младата жена, че скоро ще я потърси, за да я ангажира за промоция на кожени палта. Тя разказва на приятелка за срещата с продуцента. “Не се занимавай с него.
Той не плати
на момичетата,
които участваха
в ревюто на
Пако Рабан”,
съветва я познатата ѝ.
Няколко дни по-късно Митрев звъни на С. Л. и я кани на среща. Преди да тръгне обаче, момичето казва на своя позната. Моли я да предаде на приятеля ѝ къде е, ако той я потърси през това време.
На мястото на срещата я чакат с “Мерцедес”. Мъжете, които я посрещат, са любезни, внимателни, уверяват я, че ще я закарат при Митрев.
Колата потегля извън София. Спират пред селска къща. Влизат в хола. Щом прекрачва прага, С. Л. се разтреперва. Стаята е тъмна, дървените капаци на прозорците са затворени. Митрев седи на стол в средата на стаята.
“Имам лоша вест за теб. Ти си отвлечена”, казва той. С. Л. се опитва да запази хладнокръвие.
“Ще направиш най-страшната грешка в живота си, ако не ми се подчиняваш - казва Митрев и продължава. - Имаш три алтернативи. Да се отдадеш изцяло на моите желания, безропотно. Ако не го направиш, ще ти сложа една инжекция, доставена от ЦРУ”, плаши я той.
После изрежда и останалите две заплахи - че ако не му се подчини, ще я убие и ще я хвърли някъде, където никой няма да я намери. Другата, че ще я направи проститутка в арабските страни и ще работи за него.
Ето какво разказва С. Л. пред Софийския окръжен съд:
“Бях изнасилена
вагинално,
орално
и анално
Той взе електрошокова палка и я вкара във вагината ми. През цялото време, докато бях във вилата, ме държаха гола и на тъмно. Загубих представа за време, не знаех ден ли е, или нощ, колко дни са минали. Държаха ни оковани във вериги.
За физиологични нужди в стаята имаше кофа. Пред мен другите три момичета отговаряха с думите: Да, шефе! Както кажеш, шефе!”
Разтревожен, приятелят на момичето тръгва да го търси. Заедно със свои близки и полицаи той атакува къщата на 9 ноември 1997 г.
Младежите и униформените се натъкват на страшна гледка. Две от девойките са голи с явни белези от бой. Завързани са с вериги, които тръгват от метални халки, заковани на стената. Движенията на момичетата са ограничени от веригите. Те могат да се отдалечат само на 7 метра от стената.
Митрев престоява в ареста една година. Пуснат е на свобода на 9 ноември 1998 г. , за да се грижи за невръстния си син.
По делото като доказателства са приложени 5 броя вериги, въздушна пушка, чифт белезници, гумена палка, малка електрошокова палка. Те се отнемат в полза на държавата. Освен това доказателства са чаршафи, калъфки, дамски превръзки, неизползвани презервативи, тоалетна хартия с кръв, два фотоапарата, с които са снимани гаврите.
Сега предстои съдия Ивайло Йорданов да напише мотивите си, после делото да се гледа в Софийския апелативен и Върховния касационен съд.
Единственото, което остава на някогашните манекенки, е да се молят другите две съдилища да решат делото по-бързо.
Прокуратурата: Делото продължи дълго най-вече заради болестите на Митрев
Делото продължи 17 г. най-вече заради продължителните периоди на влошено здравословно състояние на Пламен Митрев, обясниха от Софийската апелативна прокуратура. Това създало съществена пречка за ритмично насрочване на заседанията.
Другата причина била смени в съдебните състави заради починал заседател и преминаване на председателя на състава на друга работа, което е наложило делото да започне отначало.
Първоначално обвинителният акт е внесен в съда през 1999 г. Разследването приключва сравнително бързо. Делото е разпределено на съдия Ружа Керанова от Софийския окръжен съд.
След отлагания заради неявяването на някого от петимата подсъдими, делото тръгва. Разпитани са три от момичетата. Докато те разказват какво са преживели в къщата на ужасите в с. Градец, е открита грешка в обвинителния акт. В него е посочен текст от закона за блудство с малолетни, въпреки че жертвите са пълнолетни. Делото се връща в Софийската окръжна прокуратура за поправяне на неточността.
Коригираният обвинителен акт е внесен в съда през май 2000 г.
През следващите 3,5 г. обаче
нито веднъж
в съдебната
зала не се събират
и петимата подсъдими
По закон заради отсъствието на един от тях процесът не може да се гледа и се отлага.
Причините за отсъствието им са различни. Митрев има проблеми с жлъчката, баща му умира преди едно от заседанията. Георги Върбанов се лекува от дископатия и камъни в бъбреците. Бъбречни кризи често получава и Юлиян Добрев.
Най-сериозно е положението при Пламен Чубриков, който страда от шизоактивна психоза според една от експертизите. Той се лекува в психиатрични клиники и до 2004 г. се появява само веднъж в съда.
Направени са му изследвания, които показват различни състояния на духа.
Според някои от тях Чубриков има разстройство на съзнанието и не може да ръководи постъпките си. В крайна сметка става ясно, че не е болен, защото съдът му дава 3 г. условно с 5 г. изпитателен срок.
Първоначално делото се гледа от съдия Ружа Керанова.
Докато се отлага, умира един от съдебните заседатели, а Керанова е преместена във Върховния касационен съд.
Делото започва отначало и с нов съдебен състав с председател съдия Елена Каракашева. Процесът неизменно се шиканира и от адвокатите, и от подсъдимите. Често защитниците не се появяват, защото са ангажирани по други дела.
Един от тях умира, други пък се отказват от клиентите си. Назначени са служебни адвокати, които не идват в залата, като дори не посочват уважителни причини.
Стига се дотам, че дори не може да бъде издирен и доведен в съдебната зала един от подсъдимите - Живко Господинов, който по същото време е в затвора във Варна, където излежава присъда по друго дело. Причината - чиновнически пропуск. Призовката просто не стигнала до затвора.
Процесът е отложен заради него и при посещението на папа Йоан Павел Втори през май 2002 г. Тогава има заповед арестанти да не се конвоират заради мерки за сигурност.
Господинов също известно време лежи в психиатрия, което пак става причина за отлагане на делото. То
стартира за първи път
през януари 2004 г.
на 20-о
поред заседание
Съдия Каракашева обаче е преместена в Софийския апелативен съд и начело на съдебния състав застава Ивайло Йорданов.
Отлаганията продължават поради отсъствия на ключови свидетели, болестите на Митрев, смяна на адвокати. Така до 13 юни 2017 г., когато съдия Йорданов прочете присъдата.