Не смея да кажа, че ще успея отново, но си позволявам да вярвам, споделя тв водещата
Този бич ми е седял на масата, носил ми е дрехите, спал ми е в леглото. Остави ми белези за цял живот, признава звездата
Всяка година празнува победата си над болестта, помага на хиляди чрез фондацията си
Нана Гладуиш отново се изправя лице в лице с коварната болест рак на гърдата, която веднъж вече пребори. Тв водещата на "Съдебен спор" развълнува силно с емоциононалното си признание в ефира на предаването, че за втори път трябва да води страшна битка и се впуска в нея с готовност отново да си извоюва живота. Така със своя несломим дух Гладуиш си спечели възхитата на много хора и стана пръв посланик на надеждата, която разпространява всеки ден и чрез своята фондация "Една от 8".
"Отново имам рак. Пет години след първата диагноза лекарите и биопсията потвърдиха, че имам рак на другата гърда. Вече близо месец съм в очакване на резултатите от различни изследвания. Надявам се съвсем скоро да започна лечение. Готова съм на всичко, за да се справя с рака на гърдата за втори път. Не съм самонадеян човек, за да кажа, че ще успея, но си позволявам да вярвам.
Моля ви, вярвайте и вие -
както в мен,
така и в себе си",
споделя водещата на страницата на фондацията.
Пред "168 часа" Гладуиш призна, че в момента трябват няколко дни, в които да организира точните си стъпки относно своето лечение, без да губи време. Доскоро тя прави планове за летни почивки и пътешествия, но сега се налага да се ангажира с много по-сериозни действия и
да се опълчи на болестта възможно най-бързо.
Познати и почитатели на тв звездата изразиха своята подкрепа, съпричасност и респект към нейната твърдост пред опасната и изстрадана диагноза.
"Искрено симпатизирам на Нана Гладуиш и неподправената й връзка със зрителите - коментира журналистката, бивша новинарка и ПР експерт Петя Стефанова. "Нана е такава - директна, емоционална, безпардонна в изразяването си, без значение дали ще се хареса на всеки. Корава. И точно тази нейна черта ценя най-много. Силата на характера.
Малцина говорят открито за
страховете си,
за да не ги сметнат за слаби, а всъщност това е изява на силата. Плаках с теб, Нана и знам, че пак ще се справиш с болестта. Тази битка е твоята мисия и продължава."
Искрени и мили думи към водещата с пожелание за успех и вяра в нейните способности изрази и майката на сестри Малееви - Юлия Берберян: "Скъпа Нана, сега ти желаем за пореден път, да покажеш твоята сила и в "бягането с препятствия". Предизвикателството е огромно, препятствието е много високо, но ти си нашият шампион! Искаме пак да получаваме твоята добрина и твоята усмивка! Бъди силна, мила Нана! Дръж се! Това не са само думи. Това е нашата вяра, че ще се справиш и този път! Искам, вярвам, мога! Прегръщаме те силно!"
Действително Гладуиш мобилизира цялата си сила в похода срещу рака, за да се бори не само за себе си, но и заради всички, които преминават през този кошмар. 43-годишната водеща е приела присърце мисията да помага на засегнатите от болестта.
Фондацията "Една от 8" провежда хиляди информационни кампании, индивидуални психологически консултации и стотици юридически такива, като раздава още повече сутиени за мастектомия и тюрбани за глава на жени в цялата страна. Всички дейности, които са в услуга на нуждаещите се, са напълно безплатни за тях и се финансират чрез дарения.
"Ако тръгна да ви обяснявам сега колко безкористни са моите намерения и как искам да помогна на всички, съм убедена, че няма да дочакате дори следващото изречение. Затова ще се опитам да ви кажа нещо, след като ви задам един въпрос: Случвало ли ви се е, както си стоите, да решите, че имате всичко, от което се нуждаете?
Един ден аз си казах точно това. Бях щастливо омъжена, с дете, с достатъчно пари, за да живея добре. Вярно, бях с диагноза рак на гърдата, но все още бях жива. Дадох си сметка, че може и да не умра съвсем скоро, и разбрах, че това, което ми се случва, завинаги ще остане част от мен. Защото на мен ракът ми е седял на масата, носил ми е дрехите, спал ми е в леглото.
И тогава аз за себе си
разбрах, че няма къде да избягам.
Трябва да се боря. А започнеш ли такава битка, тя оставя белези и спомени за цял живот. Но аз отказвам да превърна този етап от живота си в мрачен спомен, напротив.
Ако и вие искате да опитате, елате при нас. Нека си помогнем една на друга. Да поговорим, да споделим, да дадем, когато можем, и да вземем, когато имаме нужда.
Аз получих много и от живота, и от хората. А съм човек, който вярва, че ако ти се даде нещо, трябва да върнеш жеста.
За мен фондация "Една от 8" е десятъкът, който аз искам да платя на обществото, на хората, на живота...
И ако ракът е нашето земно чистилище, нека "Една от 8" бъде светилището, където да можем да споделим и най-големите си страхове, както и най-съкровените си желания."
Така описва мотивацията си Гладуиш и обяснява, че посвещава своята борба на двама души - баща си Стефан Стефанов-Хари, капитан далечно плаване, който умира от рак на белите дробове на 25 септември 2007 г., както и на нейната близка приятелка Марияна Низамова-Маня.
"Баща ми - най-невероятният човек, когото някога съм познавала. Маня - една прекрасна млада жена от Самоков, с която имахме много общи планове, но на 11 август 2013 г. смъртта ни раздели", споделя водещата.
Нана определено познава добре най-големия си враг, който я разделя и с други нейни близки. Баба й си отива от рак на яйчниците, а неин братовчед не успява да се пребори с неходжкинов лимфом.
Още първия път, след като Гладуиш чува жестоката диагноза, си казва, че няма друг избор, освен да се опълчи с всички сили.
И в никакъв случай
да не приема тази новина за присъда.
Страхът навярно я сковава, но не и сломява дори когато първоначално лекарите не успяват да намерят къде е туморът, нито при неуспешната операция в Израел, на която се подлага и след която отново се доверява на нашите медици.
"В момента, в който ми казаха къде е ракът, аз отидох с мъжа ми на обяд и си поръчахме бутилка вино. И си казахме: "Наздраве! Знаем къде е ракът, да му мисли." Една от личните ми сентенции, които съм си измислила в хода на заболяването, е "Моят рак не случи на човек", разказва Нана.
Тя преминава със стоицизъм и през кошмара на химиотерапията, която при нея протича изключително тежко. Изтърпява всичко и дори смята, че подобно преживяване прави човек още по-силен.
Плътно до нея по време на това изпитание е и съпругът й - 17 години по-възрастният англичанин Джонатан Гладуиш. Двамата се венчават през 2007 г. между две предавания на "Сблъсък" и по изричното желание на булката в присъствието едва на двама свидетели. Две години по-късно се ражда синът им Джейсън. Той е причината тя да забрави възможността за поражение.
"Преди време той се прибра от училище силно въодушевен от жена с онкологично заболяване - спомня си тя. - Попитах го: "Джейсън, ти забрави ли, че аз също имам рак на гърдата?" А той ме погледна странно. "Ама ти не си ли спомняш? Аз бях без коса, ходихме до Израел, след това в болница, ти си идвал с мен." Беше страшно учуден и така се издигнах в очите му, все едно че съм професор, президент или че току-що съм спасила света."