Людмил Бонев вая великите карловци през 1987 г.,
прави Апостола като пламък
За 150 годишнината от рождението на Васил Левски през 1987 г. властта обявява Национален конкурс за паметник на Апостола и ново пространствено оформление на къщата и намиращия се до нея музей. В битката, която започва през 1984 г., се хвърлят всички големи имена от тогавашното скулпторно, архитектурно и инженерно братство. Участват над 80 колектива.
Предлагат се всевъзможни идеи и проекти, включително и доста екзотични. Един от колективите залага на огромен 30-метров паметник на Левски, като статуята на Мамаев курган в тогавашния Съветски съюз. Друг пък е съвсем минималистичен и метафоричен - една стълба, отправена към небето.
Трети лансира идеята дворът и пространството около родната къща на Апостола да бъдат изкопани, долу да се разположат галерии и музеи, а самата къща да стои на мястото си, но вече като монумент.
След две години всички проекти са предоставени за обсъждане. Своето мнение казват Министерството на културата, съюзите на архитектите, на художниците, експерти, обществеността.
Не е одобрен нито
един проект
Което поражда много обиди, сръдни, недоволства, спорове и развалени приятелства между участници и жури.
А рожденият ден на Васил Левски наближава.
“Ласкар Възвъзов, който е пространствен оформител, ме покани да изпълня заданието “Пантеон на великите карловци" за експозиционната зала на Историческия музей в града”, спомня си скулпторът Людмил Бонев. Тогава той е 30-годишен и
не участва в
националния конкурс,
защото знае, че няма
никакъв шанс
да пребори “лъвовете” в професията.
Първото хрумване на двамата е композиция с голяма глава на Левски, заобиколена от по-малки на известните карловци. Бързо се отказват от него, защото щяло да изглежда като паноптикум.
Тогава тръгват от идеята, че когато човек влезе в залата, той трябва да бъде “грабнат” от композицията и дори след като огледа експозицията, да си тръгне в сърцето с Левски и съгражданите му. Принципът на изработката на орелефа е християнски - Левски в средата като Господ Бог, встрани от него са светиите, тоест карловците.
Шестимата са майката на Апостола Гина Кунчева, известните дарители братята Христо и Евлоги Георгиеви, учителят и книжовник Райно Попович, бащата на Христо Ботев даскал Ботьо Петков и Иван Богоров, виден енцикклопедист от Възраждането и създател на първия наш вестник “Българский орел”.
“Като значимост тези карловци са големи за България, но не са с въздействието и силата на Левски - обяснява арх. Бонев. - Направих Левски като пламък. През 1986 г. минах на държавна комисия и в края на лятото го започнах...”
Скулпторът вае композицията си през есента и зимата в мизерното си ателие в столичния квартал “Люлин”. Зимата се случва много студена и една сутрин
Бонев намира
творбата си на
земята
В глината, от която са изваяни фигурите, има вода, тя замързва и ледът буквално пръска композицията на малки парчета. Людмил Бонев стиска зъби и я прави отново. След съответните дейности в бронзолеярната в кв. “Илиянци” композицията е завършена. В началото на юли той я монтира на най-видното място в експозиционната зала на Историческия музей.
Един ден в залата идват няколко възрастни хора, стари карлюовци. Те разпитват кой е авторът и как е направен орелефът. Признават, че композицията много им харесва, застават пред нея и изпяват три възрожденски песни.
Докато монтира орелефа от разговори с местни хора арх. Бонев научава много неизвестни дотогава неща за Апостола и неговата майка. Тогава под сурдинка се говори, че изпадналата в крайна мизерия Гина Кунчева се самоубива, като на 27 януари 1878 г. скача в кладенец. Първи пише за това изследователят на Левски Любомир Дойчев в книгата си “Сподвижничките на Апостола”. Но спорът дали това е истина продължава и досега.
Пак от местните хора Людмил Бонев научава, че Васил Левски бил много лесно разпознаваем.
Като дете боледува
от едра шарка и
цялото му лице
било покрито с
белези от шарката
Познатите ни снимки са силно ретуширани.
Освен това предните му два зъба са се застъпвали. Предполага се, че и заради това Апостола си пуска мустаци. “Ако някога бъде открит черепът на Левски, той може да бъде разпознат и по тези два зъба”, предполага арх. Бонев.
Тогава карловци твърдят, че географският център на България се намира в Карлово. И досега в двора на черквата в града има един побит камък, подобен на километричен знак, който според местните обозначавал този център. Но това бил географският център преди двете войни, след които България губи много територия и центърът се измества.
След съответните измервания, инициирани от в. “Поглед” през 1991 г., сега този център се намира в местността Вътро поле (до юни 1942 г. - Узана) в подножието на връх Исполин в района на Габрово.
Композицията на Людмил Бонев е открита на рождения ден на Апостола - 18 юли. Орелефът е висок 3,60 и включва 7 портрета. На откриването присъстват много другари от местен и национален мащаб, но автора на творбата го няма.
Организаторите
просто забравили
да го поканят
За произведението си арх. Бонев получава 20 000 лв. “Ако го беше направил някой от "големите”, сигурно щеше да “гушне” поне 100 хиляди лева", твърди Людмил и дава още едно сравнение. Няколко години по-късно един от секретарите на СБХ само за бюст на Димитър Благоев също получава 20 хиляди.
За Бонев остава удовлетворението, че неговият орелеф е единствената творба, направена специално за 150-годишнината на Васил Левски...
В началото на тази година от Русе обявиха нов конкурс за паметник на Апостола. Общината вече осигурила подходящо място в Парка на възрожденците за неговото изграждане. Идеята е бъдещата статуя да бъде с реалните черти на образа на Васил Левски, а не нещо абстрактно.
Предвиден е фонд за премиране на класиралите се на първите три места. Първа награда - 10 хил. лв., втора - 3000, трета - 2000. Крайният срок за предаване на проектите е 29 септември 2017 г. до 17,30 часа.
Дано не се повтори историята с Националния конкурс за паметник на Левски през 1984 г.