Потайностите на "Евксиноград"

https://www.24chasa.bg/novini/article/6375951 www.24chasa.bg
Дворецът в “Евксиноград” - най-старата извънградска резиденция на Третото българско царство.

Резиденцията знае много тайни за властта при Третото царство, комунизма и демокрацията

По времето на соца дворецът “Евксиноград” се свързваше с някаква загадъчност и потайност. Никой простосмъртен не можеше да премине през строгата охрана на УБО (Управление “Безопасност и охрана”) и да види като как изглежда мястото, на което от Освобождението до днес Властта полага морно тяло и потна снага през лятото.

Така освен с редки дървеса, екзотични цветя, библейски лозя и обикновени храсталаци мястото обрастваше и с митове и легенди. С истории, разказани на ухо и увеличени поне стократно.

Ето ви

цялата истина

за първата и най-старата извънградска резиденция и първия дворец на владетелите от последното българско царство. Според международни експерти “Евксиноград” е единственият в страната, който има представителен вид.

Дворецът и паркът се намират на 8 км северно от Варна. Разположени са на 3-километрова крайморска ивица върху високо плато по протежение на залива до някогашния манастир “Свети Димитър”.

Дворцовият ансамбъл се разпростира на около 900 декара. Освен основната сграда на двореца там има оранжерии за редки растителни видове, френска градина и английски парк, няколко помещения за някогашната царска прислуга и конюшня, както и винарската изба с нови и по-стари лозя.

Всичко започва от август 1880 г., когато княз Александър Батенберг пренощува в манастира “Св. Димитър”. Невероятната природа, мирисът на морето и уютът на манастира са причината той да хареса това място и да го избере за изграждане на лятната си резиденция.

Хералдическият символ на френското кралско семейство - френската лилия.
Хералдическият символ на френското кралско семейство - френската лилия.

Основният камък на сградата е положен на 15 август 1882 г. Проектът е на виенския архитект Виктор Румпелмайер. Строи се през 1881-1885 г.

Фердинандовата къща. Тя е любимото място за почивка на княза.
Фердинандовата къща. Тя е любимото място за почивка на княза.

Резиденцията е наречена “Сандрово”. Sandro умалително наричат на италиански княз Александър. Той обаче няма щастието да почива в двореца. След като на 26 август 1886 г. князът е принуден да абдикира от престола на България, с дострояването се заема наследникът му на трона княз Фердинанд Сакскобургготски.

Тази чешма показва мястото, където се е намирал манастирът “Свети Димитър”
Тази чешма показва мястото, където се е намирал манастирът “Свети Димитър”

През 1887-1900 г. по инициатива на княза са направени изменения и корекции в проекта според европейските традиции и модерните архитектурни влияния. Те са реализирани от швейцарския архитект Херман майер, немския Леерс и българина Никола Лазаров. По желание на княгиня Мария-Луиза на 27 юли 1893 г.

Хотел “Тунела”
Хотел “Тунела”

дворецът е преименуван

Близо до хотел
Близо до хотел "Тунела" се намира малък параклис, наречен "Св. Димитър".

от “Сандрово”

Това е Слънчевото бунгало, построено специално за Тодор Живков. Вляво се вижда горната част на асансьора.
Това е Слънчевото бунгало, построено специално за Тодор Живков. Вляво се вижда горната част на асансьора.

на “Евксиноград”

Опит за възстановка на разговора между Иван Костов и Никола Филчев. После разбрах, че двамата са седели един срещу друг.
Опит за възстановка на разговора между Иван Костов и Никола Филчев. После разбрах, че двамата са седели един срещу друг.

- от гръцкото Euxenos pontos - гостоприемно море. В случая значението по-скоро е гостоприемен град.

Входът на дом №3, или вила “Магнолия”. Сега не се използва...
Входът на дом №3, или вила “Магнолия”. Сега не се използва...

Внушителната за времето си сграда на двореца е на три етажа с конусообразен покрив. В северната й част се издига четириъгълна кула с часовник, който е обърнат към морето.

Винарската изба е построена по идея на Фердинанд
Винарската изба е построена по идея на Фердинанд

По желание на Фердинанд външната архитектура на двореца е реплика на френските ренесансови дворци от ХVIII век. Те са с фигурална зидария, висока мансарда с метална обвивка и куполообразен завършек в единия край.

Конюшнята, която стана автопарк
Конюшнята, която стана автопарк

На първия етаж има просторен хол, свързан с приземни зали, музикален салон, трапезария, кабинет и работно помощение. На втория етаж са разположени царските спални и стаите за гости на княжеското семейство. Те са обзаведени със стилна английска мебел, авнтентични мраморни камини, френски полилеи, каминни часовници, инкрустирани със злато и златисти копринени тапети. Има и картини.

Плажът на
Плажът на "Евксиноград". Отзад се виждат бунгалата.

През 1894 г. в двореца е построена една от първите електрически централи в България - “Парнас”, с мощност 50 киловата. Тя е използва до 1930 г.

Бунгалото в Птичия залив, за което се говори, че било построено специално за Людмила Живкова.
Бунгалото в Птичия залив, за което се говори, че било построено специално за Людмила Живкова.

Още по време на строителството на двореца през 1884 г. княз Батенберг кани немския паркостроител Карл Едуард Петцолд, който е парков директор на принца на Нидерландия. Цели две години Пецолд прочва земята, климата, терена, местните растения, дървета и цветя.

Фронтонът
Фронтонът

Детронирането

Слънчевият часовник
Слънчевият часовник

на княза

Беседка
Беседка

спира дейността на немеца и осъществяването на неговите идеи за бъдещия парк. Но по възрастта и големината на кедрите, към които Пецолд има особена любов, някои спецалисти предполагат, че първите растения са засадени от немския паркостроител.

Велосипед като паркова украса
Велосипед като паркова украса

За да продължат да изграждат и оформят парка в “Евксиноград”, княз Фердинанд привлича французите Едуард Андре и Анри Мартине. Дейността им започва през 1890-а и за около две години са извършени основните работи по терасирането на партерната част и моделирането на терасите с растения, докарани специално от Цариград, Унгария, Италия и Франция.

Обемнопространственото изграждане на парка е съобразено с основните проучвания на почвата и климата. За консултант е поканен дендрологът Ноймайер от Горската академия в Тарант - Германия. До края на първия етап работят Моризе, Антон Крус, Йозеф Крехан. Дейно участва и българинът Димитър Георгиев.

Първият декоративен материал за парка е доставен от Южна Франция. Тогава са и първите засаждения. Преди това по най-оголените и каменисти места след изчистването на камъните е нанесена плодородна природна почва от поречието на река Камчия. По това време са засадени вековните видове дървета.

Градинарите са задължени да уведомяват княз Фердинанд за всяка промяна в състоянието на парка.

Проектът на Анри Мартине за обширен крайбрежен парк включва рядка колекция от дървета - от черен дъб до атлантически кедър, които не се срещат никъде другаде на Балканския полуостров.

Френската

градина

е направена още в първите години на изграждането на парка. Оформянето й в познатия днес вид е направено по-късно.

През есента на 1909 г. в градината се появява нова декоративна растителност, сред която и буксус семпервиренс пирамидалис, с други думи чемшир. Той е оформен като полусфери и се откроява като основен елемент на втората партерна тераса. Освен големите чемшири в този период около водното огледало са направени фигури от буксус микрупала от същия вид. В съседните две зелени площи е изграден хералдически символ на френското кралско семейство - френската лилия. Тя напомня родствената връзка на княз Фердинанд с Бурбоните.

Водното огледало е един от най-значимите архитектурни елементи на Френската градина. В него се отразява южната фасада на двореца. Още от времето на Фердинанд се отглеждат водни лилии. В най-южната част на шадравана на постамент са монтирани скулптурни композиции, изобразяващи Нептун в обкръжение на амурчета. Скулптурните композиции са излети от чугун във френски леярни.

В парка има няколко зони. Централна, в която е дворецът, гръцка градина, английска градина, крайречна, плажна и лозя. Всяка една от тях се отличава със свой облик и настроение.

Композицията на мрежата от алеи, която осъществява връзката между отделните зони, е пейзажна с изключение на партерната част пред двореца.

През 1899 г., за да бъде разкрасен и обогатен паркът, е

докаран “цял параход

с палми”

Още същата зима те измързват. Заради това в следващите години са изградени няколко оранжерии. Първата е тъй наречената висока палмова оранжерия, след нея е холандската. До 1912 г. са построени френската и английската. През 1937 г. сградата на палмовата оранжерия е пристроена и надстроена.

Холандската оранжерия е най-представителната от всички оранжерии в комплекса. Нейният проектант е неизвестен, но е вероятно тя да е поръчана по каталог на френската фирма Sohier. За тази фирма се знае, че е доствила частите на френската оранжерия и множество други метални елементи в парка. Другата хипотеза е, че металните конструкции са донесени от Холандия и от там е дошло и името на оранжерията.

Схемата на овалния розариум може да се види на плана от 1892 г., носещ подписа на придворния архитект Леерс. Розариумът бил любимото място на княгинята, където тя прекарва част от времето си.

Мястото му не е избрано случайно. Бил е разположен на една ос с трапезарията, докъдето достига ароматът на розите. От розариума са вземани цветове, които украсяват залите на двореца в делнични и празнични дни и при организирането на приеми.

Решението да се построи специална винарска изба в имението принадлежи на Фердинанд. Избата е дело на немския архитект Леерс. Завършена е през 1891 г. скоро след завършването на двореца.

Първи управител на избата е Янко Забунов, следвал курсове по тази специалност в Австрия. Той допринася много за засаждане на качествени сортове грозде и прилагането на нови методи за произвеждане на вино и ракия.

Наследява го Христо Георгиев, завършил висшето си образование в Австрия и Германия. Неговият принос е златният медал от парижкото изложение през 1900 г. Трудно е да се изброят всички специалисти,

допринесли за възхода

на имението

Особено значими са заслугите на Илия Хранков, овладял френските постижения на винарството и лозарството, управител на избата близо 20 г..

При царуването на Борис Трети управител е руският белоемигрант Леонид Борисович Лукианов, завършил висше образование по лозарство във Франция. Негови най-големи постижения са конякът “Евксиняк” и гроздовата евксиноградска ракия - и до днес ненадминати.

Всички промени и обновления са правени много внимателно с цел да се запазят добрите традиции и оригиналната технология в производството на вино, ракия и коняк.

Винарската изба има затворен производствен цикъл и произвежда 6 вида бяло вино (най-известното от които е бялото евксиноградско вино №5484), 2 вида ракия и коняк “Евксиняк” - 10- и 20-годишен.

През 1935 и 1937 г. на международни изложби в Лайпциг и Брюксел евксиноградските вина печелят първи награди. Отт огава досега избата става носител на 52 златни и 35 сребърни медала.

Червенков събаря манастир,

строят хотел “Тунела”

На мястото на днешния хотел “Тунела” се е намирал манастирът “Свети Димитър”. Информация, че там е имало параклис, съществува от ХVIII век. През Руско-турската война от 1828-1829 г. храмът е служил за лазарет. След 1829 г. църквата е възстановена от двамата братя йеромонаси Теодосий и Агапий от Велико Търново и заедно с прилежащите земи е превърната в манастирски комплекс.

След смъртта на последния български игумен манастирът се стопанисва от гръцкото духовенство. Първоначално гърците отказват “да отстъпят” манастира, но след многократни разговори “подаряват” “Св. Димитър” и земите към него на Батенберг, а той от своя страна

дарява на гръцката

църква 50 000 лева

След абдикацията на Батенберг държавата възстановява вложените от него средства и придобива собствеността на комплекса. Допълнително са купени земи, след което продължава планирането и изграждането на комплекса.

Един ден на гости на Фердинанд в лятната му резиденция в “Евксиноград” пристигат френският посланик Морис Палеолог, придружен от някои млади секретари, дошли съвсем наскоро от Париж.

“За да запълнят времето си, пише в спомените си снахата на Фердинанд царица Йоанна, - те решили да изплашат камериерките, появявайки се в коридорите на царската вила, която беше един стар манастир, пригоден за новата цел, покрити с чаршафи и преструвайки се на призраци. Бедните момичета, ужасени, на другата сутрин разказали всичко на гувернантката."

Тя докладвала на Фердинанд, а и гостите си признали майтапа. Фердинанд рекъл:

“Казвате ми всичко това, за да ме успокоите. Аз обаче знам добре каква е истината. Отдавна я предвиждах, откакто дойдох да живея тук. Това, което моите камериерки са видели тази нощ, са душите на гръцките монаси, които аз смутих в покоя им.”

Втората съпруга на Фердинанд - Елеонора Българска, умира в Евксиноград на 12 септември 1917 г.

През 1948 г.

манастирският

комплекс

е разрушен

В началото на 50-те години по време на управлението на Вълко Червенков на това място е издигнат хотел “Тунела”. В неговите апартаменти и стаи отпочиват и събират сили за народополезни дела управниците на България и по социалистическо, и по демократично време.

Слънчевото

бунгало на Живков

и параноята на Костов

Слънчевото бунгало в “Евксиноград” е построено в началото 80-те години специално за Тодор Живков. То е суперлуксозно и се намира на закътан плаж в източната част на курорта. Слънцето го огрява през целия ден, охраняването му е лесно - само откъм морето.

Тъй като Първия човек вече е над 70 години и изкачването го затруднява, е построен специален асансьор. Живков го взема от “долната земя” - плажа, и той го изкачва на горната - алеята на парка.

Там го чака мерцедесът и го закарва до дом №3, също построен спецаилно за него.

Известен е и като

вила “Магнолия”

Разстоянието от Слънчевото бунгало до дома е около 300-400 метра. Е, понякога сигурно го е изминавал и пеша.

След 1989 г. никой от новите ръководители на държавата не нощува в дом №3 или в бунгалото. Първи се осмелява Иван Костов, след като през 1997 г. става премиер.

И тук се случва една случка между него и прокурора на републиката Никола Филчев. На 29 юли 2000 г. Костов е на почивка в “Евксиноград” в Слънчевото бунгало. Току-що е разкрито, че главният прокурор на републиката е подслушван. Вестници пишат, че има война в държавата.

И Костов го вика в “Евксиноград”. По конституция премиерът няма право да командва главния обвинител на държавата, но Филчев отива.

Костов го посреща на плажа пред бунгалото бос и само по къси панталони и му казва да върви след него. Малко преди да нагазят във водата, премиерът нарежда на Филчев да си свали ризата и да навие крачолите на панталоните си.

В това време бодигард на премиера слага във водата два бели пластмасови стола. И двамата най-важни хора в държавата сядат един срещу друг.

Какво са си говорили, знаят само те двамата. Евентуално някога ще го напишат в мемоарите си и то може би ще е коренно различно.

Разговарях с много експерти и специалисти по темата. Мненията им съвпадат - Костов е разсъблякал Филчев, за да е сигурен, че под ризата си главният прокурор не носи микрофон и разговорът им няма да бъде записан...

14 бунгала на плажа 

за другарите от Политбюро

Вначалото на 80-те години на границата между парка и плажа в “Евксиноград” започват да строят бунгала. Сега са 14 на брой. Те са предназначени за другарите от Политбюро и, естествено, са луксозни - нещо като гарсониера по площ.

Първите хора на държавата обитават апартаментите на хотел “Тунела”, който е на около 300 метра от плажа.

Но понеже денивелацията между него и пясъка е сравнително голяма, идеята била в тях другарите да обядват и да си почиват в горещите следобеди.

После излизат и стъпват направо на плажа. Правят около трийсетина крачки по пясъка и се потапят в хладината на морето.

С времето функцията на малките къщи се разширява: в тях членовете на Политбюро се срещат и разговарят с ръководни другари от социалистическите страни и ръководителите на компартиите в капиталистическите държави.

Може би в тези бунгала са се родили и някои от най-новите теоретични постановки на развития социализъм - знае ли човек.

Встрани от тях, на Птичия залив, се намира едно самотно бунгало. То е по-голямо от останалите и според слуховете е строено специално за Людмила Живкова.

И отделна вила имало за нея - вила “Кедър”, изградена на красива поляна. Според същия слух обаче Живкова никога не ги ползва.

Плажът на “Евксиноград” е просторен и през 10-15 метра вместо чадъри има шатри, под които са подредени два стола, два шезлонга и малка кръгла маса - всичко в бяло.

В залива морето е винаги спокойно - като душата на моряка.

Вълни няма, водата само леко подплиснува, както би казал Пенчо Р. Славейков.

Има и няколко душа, от които обилно тече много топла, почти гореща вода. В северния край на плажа има заведение тип “народно капанче”.

Фронтонът е пренесен от

средновековна Франция

От френски произход е вграденият в парковата композиция фронтон.

Той е част от покрива на средновековния замък “Сен Клу”, изгорял по времето на Френско-Пруската война от 1870 г.

В замъка, който е бивша резиденция на Бурбоните и Бонапартите, са се бракосъчетали родителите на княз Фердинанд.

Фронтонът е единственият архитектурен паметник от средновековна Франция, който е пренесен и съхранен в България.

Конюшнята

става автопарк

Името “Щал” произлиза от немската дума за конюшня (Stall). Сградата е построена още в първите години на изграждането на дворцовия комплекс. В записките от септември 1882 г. в “Български дневник” Константин Иречек пише, че градежът е започнал заедно с този на двореца. През ХХ век в Щал вече се е помещавала и дворцовата автомобилна служба. Тук са прибирани и обслужвани автомобилите на княза, сред първите от които е бил и “Мерцедес”.

Слънчев часовник, дар

от английската кралица

От периода между 1893 и 1900 г. е и каменният слънчев часовник в “Евксиноград”

Той е подарен от английската кралица Виктория (1837-1900) като благодарност за спасени от българите английски моряци, претърпели корабокрушение във Варненския залив. На металния му циферблат пише:

Нека другите разказват

за морски бури

и проливни дъждове,

аз ще отброявам

само слънчевите часове.