Болниците затъват с 428 млн. лева, губят от много работа

https://www.24chasa.bg/novini/article/6389742 www.24chasa.bg
Придобиването на нова апаратура се причислява като разход на болниците под формата на определени годишни суми за амортизации.

При държавните ДДС не се приспада, както е при частните

Болниците с над 50% държавно участие имат общо 428 254 млн. лв. задължения, от които просрочените са 159 669 млн. Това съобщиха от здравното министерство, данните са от края на април (виж картата долу ).

Недофинансирането на медицинските дейности е основната причина да се трупат дългове, като публичното финансиране на лечението в България е средно с около 30% по-ниско от реалната цена, сочат доклади на чужди експерти. При тежките случаи недофинансирането може и да надхвърли 50%, а разликата остава за сметка на болницата. В резултат болниците - търговски дружества, при увеличаване на дейността си вдигат приходите от здравната каса, но също и загубите си. Колкото са по-големи и многопрофилни, разширяват портфолиото си и осигуряват нова апаратура, толкова повече губят.

Традиционно начело на класацията по дългове е най-голямата болница у нас - университетската “Св. Георги” в Пловдив, следвана от други важни болници като “Пирогов”, “Александровска”, “Проф. Ст. Киркович” в Стара Загора, УМБАЛ “Св. Марина” - Варна, и др. Всички те са и бази за обучение на студенти и специализанти, имат най-високото ниво компетентност и поддържат денонощна спешност.

УМБАЛ “Св. Георги” и УМБАЛ “Александровска” не предоставиха коментар до редакционното приключване на броя. От “Пирогов” уточниха, че общите задължения на болницата са 19 млн. лв. към момента, от които 16 млн. лв. просрочени. “Ръководството предприема стъпки за стопяване на дълга и продължаване на развитието на болницата”, казаха от “Пирогов”.

Държавните

болници

получават

приходите си

почти изцяло

от НЗОК

чрез клиничните пътеки и в по-малка част от държавата - например за спешните случаи, интензивните грижи, психиатрията. За пациент в реанимацията тази година се плащат по 380 лв. на ден вместо предишните 500 лв. Цените на пътеките се задържат без увеличение с години, докато колективният трудов договор за здравеопазването например е променен 2 пъти в посока на по-високи заплати. Цените на тока, водата и парното също вървят само нагоре. Навлизат нови медицински устройства, методи, изделия, апаратура и обществото очаква модерно лечение. То обаче не е финансово осигурено чрез пътеките. Спешните отделения, които изискват и поддържането на денонощна лаборатория, екипи, образна диагностика, са сред най-сериозните “тежести” на болниците. Те по правило са губещи, ползата е увеличен поток пациенти. Най-тежката спешност обаче - политравми от катастрофи, усложнения след тежки операции и др., пак носи загуби. Болниците работят с бюджетни лимити от здравната каса. Изработеното над тези рамки се нарича “надлимитна дейност”, макар че нормативно понятието бе заличено. Големите болници имат такова неразплатено натрупване от 2015 г. насам и чакат общо 59 млн. лв.

“Получават се принципни разминавания - болниците са задължени да извършват цялата необходима дейност, а институциите плащат когато и колкото може. Според министерско постановление болниците са длъжни да се издължават на доставчици до 2 месеца, а НЗОК и МЗ се издължават на болниците до 3 месеца”, обясниха от УМБАЛ “Царица Йоанна-ИСУЛ”.

Виж картата голяма тук

Недофинансирането на клиничните пътеки в частните болници е компенсирано с доплащания от пациента в брой, а за държавните остава чиста загуба. Друга разлика е, че само частните болници си връщат ДДС, отбелязаха от ИСУЛ. Освен това

частните не

прилагат Закона

за обществените

поръчки

за доставката на лекарства и медицински изделия, въпреки че оперират с публични средства.

С придобитите материални активи - апаратурата, болниците също увеличават разходната част на бюджета си. Това става чрез начисляване на амортизации. По Закона за счетоводството болницата е длъжна, ако е получила апаратура за 5 млн. лв. например, сумата да бъде разпределена по 500 000 лв. на година в рамките на 10 г., за да може накрая счетоводната стойност да бъде нула. Така амортизациите влизат в разходите в ролята на невидим разход, има ги само на хартия.

Варненската “Св. Марина” обслужва редовно дълга си

“УМБАЛ “Св. Марина” ЕАД – Варна, е в стабилно финансово състояние. До края на годината очакваме приходи от над 52 млн. лв. Задълженията в рамките на 22,5 млн. лв. към края на април са текущи, които се обслужват редовно и болницата е във възможност да ги покрие. Нямаме задължения към държавни фирми, НАП, общината”, обясни проф. Валентин Игнатов, директор на болницата.

“Св. Марина” - Варна, е една от най-големите болнични структури в страната, втората по големина университетска болница у нас, многопрофилна. “Всички тежки случаи, които пролежават с месеци, се приемат при нас, като голяма част от лечението е за сметка на болницата. Подобно е състоянието и на другите университетски многопрофилни болници”, казаха още от болницата. Една от причините за задлъжнялостта е и недофинансирането на клиничните пътеки, добавиха оттам.

“Имаме над 750 000 лв. неразплатени дейности за пациенти, пролежали над 6 месеца през 2015 г. От НЗОК очакваме да ни бъдат заплатени над 500 хил. лв. за 2016 г.”, каза още проф. Игнатов.

От болницата подчертават, че заплатите на служителите, които били сред най-високите в страната, се изплащат редовно. Средната брутна заплата за висш медицински персонал е 2831,69 лв., а за среден - 1345,54 лв.

Д-р Бойко Миразчийски, директор на УМБАЛ - Бургас:

Спешни и клошари излизат скъпо на държавните МБАЛ

Димчо Райков

- Д-р Миразчийски, наистина ли колкото повече работи една болница, толкова по-големи дългове трупа?

- Това важи повече за държавните болници, каквато е УМБАЛ - Бургас, които поемат случаите по спешност, както и лечението на неосигурените. Лечебните заведения с над 50% държавно участие са гръбнакът на здравеопазването и част от националната сигурност. Поемаме всички катастрофи, инциденти, трудови злополуки, а на социално слаби, клошари и бездомни не можем да откажем лечение, включително и престой в болницата за по-дълъг период, когато нямат близки. Това са разходи, които никой не ни покрива. При нас минава целият политравматизъм, в повечето случаи по спешност, и излиза по-скъпо за разлика от плановите операции.

- Тези близо 13 млн. лв. просрочени дългове как са натрупани?

- Аз съм от месец и половина директор на болницата, много преди мен са натрупани - още през 2005-2006 г. Формирани са от много неща - сметки за ток, вода, консумативи, лекарства, охрана, и се трупат лихви. Другите са текущи задължения на болницата, които се обслужват.

- Неизплатените доставки на лекарства и консумативи ли са основната част?

- Не. Основно идват от това, че здравната каса не плаща надлимитната дейност. Когато дойде пациент след катастрофа, се оказва, че има и други увреждания, но накрая ни се плаща по една клинична пътека.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Хан Омуртаг е получавал информация от космичен разум КОЙ Е ТОЙ: Доц. Христо Смоленов е български общественик, учен и експерт по антитероризъм. Роден е в Пловдив през 1954 г. Работил е в Института по философия, а по-късно и в Института по математика на БАН. Автор е на 5 книги и още няколко документални филма,

Военни пазеха фолкпевицата Емануела, докато имаше участие в столична дискотека, видя "България Днес". Гардовете, които се грижеха за сигурността й, бяха пременени в зимна военна дегизировка. В момента фолкпевицата участва в риалити шоуто "Биг брадър", но е подписала договор, който й позволява да излиза от къщата и да ходи по участия.

Мецаните в столичната зоологическа градина няма да спят истински зимен сън. Това разкри пред "България Днес" техният гледач Радко Сертов. "Животните не изпадат в състояние на хибернация (т.нар. зимен сън), тъй като условията в парка не го позволяват. Около тях има постоянно движение, а те искат пълна тишина, която няма как да им бъде осигурена.