Какво се случи с пучистите срещу Горбачов

https://www.24chasa.bg/novini/article/6396627 www.24chasa.bg
Михаил Горбачов СНИМКА: РОЙТЕРС

Някои се самоубиха, други продължиха да живеят добре до смъртта си, трима още са живи

През август 1991 г. консервативно настроената съветска върхушка прави последен отчаян опит да избегне стремителния разпад на СССР. Събитията, които влизат в хрониките като Августовски пуч, продължават само 3 дни - от 19 до 21 август, но имат ключово значение за съдбата не само на съветския мастодонт, но и на целия комунистически блок.

Въпреки напредналата си възраст някои от основните участници в тези събития са живи. От едната страна на барикадата е “бащата на гласността и перестройката” Михаил Горбачов, по онова време президент на СССР. От другата са трима живи пучисти - Дмитрий Язов, Александър Тизяков и Дмитрий Бакланов.

В първите дни на август Горбачов заминава на почивка в резиденцията във Форос, Крим, и точно

този момент

използват

заговорниците,

за да опитат да го отстранят от власт. Непосредствена причина става насроченото за 20 август 1991 г. подписване на договора за създаването на Общността на независимите държави (ОНД). Пучистите виждат в това заплаха за централизираната власт и за влиянието на КПСС. Според тях перестройката води страната към пропаст.

На 18 август 1991 г. в СССР е създаден Държавен комитет за извънредното положение (ГКЧП), в който влизат вицепрезидентът на СССР Генадий Янаев, партийни чиновници и шефове на правителството, армията и КГБ. Янаев е обявен за временно изпълняващ длъжността президент “заради невъзможността на Михаил Горбачов

да изпълнява

задълженията си

поради здравословни

проблеми”

Макар Янаев да е поставен начело на пуча, всъщност главен негов организатор е шефът на КГБ Владимир Крючков. През него минавала цялата информация, включително от подслушванията на важни лица във властта. Така в комитета научават, че Горбачов и Елцин готвят радикални промени в ръководството на СССР. Впоследствие изплува версията, че пучът е бил заради страха на част от номенклатурата да не ѝ изстинат топлите местенца. Пучистите и някои историци отричат това. 

Друга, по-късна версия разказва, че Крючков е бил поставен в комитета, за да осигури провала му и да контролира лично разпада на СССР, така че да бъде заметена следата на изчезналите от хранилищата на съюза тонове злато.

В ГКЧП влизали още премиерът на СССР Валентин Павлов, министърът на отбраната Дмитрий Язов и министърът на вътрешните работи Борис Пуго, първият зам.-председател на Съвета по отбраната Олег Бакланов, председателят на Селския съвет Василий Стародубцев, шефът на Асоциацията на държавните предприятия Александър Тизяков. Без да са членове на комитета, още дузина висши държавни ръководители активно подкрепят остраняването на Горбачов. Сред тях е например и председателят на Върховния съвет на СССР Анатолий Лукянов.

В онези августовски дни Михаил Горбачов наистина имал някои здравословни проблеми (страдал от радикулит), но те в никакъв случай не били толкова сериозни, че да наложат да сдаде властта. На 18 август бъдещите пучисти пристигат в президентската дача във Форос, за да обсъдят с Горбачов въвеждането на извънредно положение. Той отказва.

Веднага след това връзките на резиденцията със света са прекъснати, а

президентският

самолет - блокиран

на летището

Има твърдения, че Горбачов знаел всичко за преврата и изчаквал кой ще надделее. Членовете на ГКЧП също твърдят, че преди и в началото на пуча съветският лидер ги е поддържал. За това обаче няма безспорни доказателства.

В нощта срещу 19 август Янаев подписва документа за създаване на пучисткия комитет. В него се говори за въвеждане на извънредно положение за 6 месеца, забрана на митингите и стачките, край на дейността на партиите и обществените организации. 

Митинги и акции на протест срещу пучистите обаче веднага са организирани на много места, но в център на събитията се превръща Москва. Рано сутринта на 19 август по нареждане на министъра на отбраната Дмитрий Язов в столицата навлиза войска. Към нея се насочват Кантемировската танкова дивизия, Таманската мотострелкова дивизия и 106-а въздушнодесантна дивизия.

В продължение на целия ден

по телевизията

показвали едно и

също - балета

“Лебедово езеро”

В края на деня Янаев свиква пресконференция, за да обясни целите на пуча, но тя не намира очаквания отклик.

На нея гласът и ръцете на вицепрезидента треперят, той нарича Горби приятел, с когото смята да работи и занапред. Това издава неувереност и липса на воля. Всъщност смята се, че Янаев се е присъединил към заговорниците само от безхарактерност.

В отсъствието на блокирания във Форос Михаил Горбачов наскоро избраният президент на Русия Борис Елцин успява да обедини около себе си група единомишленици, с които да се противопостави на пучистите от Белия дом, където е седалището на Върховния съвет на РСФСР. По-късно се посочва, че основната грешка на пучистите е била, че никой не прави опит да арестува Елцин, нито било дадено разпореждане да му се попречи да стигне до Белия дом в Москва.

Части от Таманската дивизия преминават на страната на митингуващите.

На танк на тази

дивизия Елцин прави

своето историческо

обръщение към

народа,

в което обвинява пучистите в опит за държавен преврат. След него участниците в стихийния митинг започват да стоят барикади и да формират невъоръжени опълченски отряди.

Пучистите имат план за щурм на Белия дом с участието на спецподразделенията “Алфа” и “Вимпел”, но не се решават на атака - жертвите биха били много. Част от военните, които били в течение на плана, като генерал Александър Лебед, се присъединяват към обкръжението на Елцин.

В тунела на Новия Арбат обаче демонстрантите опитват да спрат придвижването на бойната техника, при което

трима загиват

Впоследствие 22-годишният Дмитрий Комар, попаднал под колелата на бронетранспортьор, 37-годишният Владимир Усов, убит от рикошет, и застреляният 28-годишен Иля Кричевский са обявени посмъртно за герои на Съветския съюз. 

Виждайки, че пучът не получава обществена подкрепа, на 21 август в 5 ч сутринта Дмитрий Язов е принуден да заповяда войските да излязат от Москва. В 10 ч започва сесия на Върховния съвет на Руската федерация под ръководството на Руслан Хасбулатов, на която са осъдени действията на ГКЧП.

Малко по-късно Президиумът на Върховния съвет на СССР приема постановление, според което отстраняването на Горбачов е било незаконно. От Янаев се изисква да отмени указа за извънредно положение.

В късния следобед на 21 август вицепрезидентът на РСФСР Александър Руцкой и руският премиер Иван Силаев

заминават за Форос

при Горбачов

С друг самолет към Крим се отправят 4-ма от заговорниците, за да преговарят с президента, но той не ги приема. Няколко часа по-късно Янаев подписва указа за разпускане на ГКЧП. Час след това главният прокурор на Русия Валентин Степанков издава заповед за арест на бившите членове на комитета. Завръщането на Михаил Горбачов в Москва и неговото слизане по самолетната стълба обикаля екраните на телевизиите по света.

В крайна сметка неуспелият преврат ускорява разпадането на СССР.

КПСС е разпусната

Пътят на Елцин към поемането на цялата власт е открит.

Съдбата на членовете на ГКЧП е различна. Най-трагично се стичат обстоятелствата с вътрешния министър Борис Пуго. Когато научава, че идват да го арестуват, той се застрелва със служебния си пистолет. На земята, цялата в кръв, лежи жена му, която по-късно умира в болница.

Намерени са две предсмъртни писма, с които съпрузите се прощават с близките си. “Всичко това е грешка! Винаги съм живял честно”, пише Пуго.

Смъртта застига и други участници в събитията, които не са били членове на Комитета за извънредно положение, но фигурирали сред т.нар. съучастници.

В кабинета му в Кремъл е намерено тялото на маршал Сергей Ахромеев, съветник на президента на СССР по военните дела.

“Не мога да живея,

когато гине

отечеството ми

и се унищожава всичко, което е било смисъл на живота ми”, пише в предсмъртното му писмо. 

На 26 август управителят на канцеларията на ЦК на КПСС Николай Кручина се хвърля от балкона на дома си на петия етаж и загива. “Не съм предател и не съм заговорник, но се страхувам...”, са последните му думи. По-късно се появяват версии, че Кручина е убит, защото по това време на сметките на КПСС имало 10 млрд. долара.

Членовете на ГКЧП са лишени от длъжности, за кратко влизат в затвора, после са пуснати с подписка и накрая амнистирани. През февруари 1994 г. единствен пред съда застава зам.-министърът на отбраната на СССР Валентин Варенников, който отказва амнистията. През август същата година той е оправдан.

Въпреки напредналата си възраст трима от членовете на комитета още са живи. Най-възрастният от тях е 93-годишният Дмитрий Язов, по време на събитията министър на отбраната на СССР. Той е

единственият

жив маршал на

Съветския съюз

След ареста си Язов записва видеопослание към Горбачов, в което нарича себе си “стар глупак”, съжалява за участието си в “тази авантюра” и иска прошка. След амнистията Язов продължава да участва в събития на ветераните, присъства сред почетните гости на парадите на победата. Често разказва за пуча и твърди, че не е имало заговор против държавната власт. Казва, че не се е отказал от амнистията, защото в противен случай щели да го осъдят за повреда на московския асфалт от танковете.

Друг все още жив от ръководителите на пуча е 91-годишният Александър Тизяков. До преврата той е председател на Асоциацията на държавните предприятия и на обединенията в промишлеността, строителството, транспорта и връзките на СССР. След амнистията участва в ръководството на различни компании - съосновател е на машиностроителното предприятие “Антал” и на застрахователната компания “Северная казна”, създател е на компанията “Фиделити” за производство на стоки за народно потребление. Бил е кандидат за депутат.

Третият и най-младият (на 85 г.) от живите пучисти е Олег Бакланов. Бил е министър на общото машиностроене на СССР, а пучът го сварва като заместник-председател на съвета по отбраната на СССР. За да участва в преврата, Бакланов излиза от санаториума “Барвиха”, където е на лечение, а след провала на пуча се връща там. На 23 август

му щракват

белезниците в

санаториума

За разлика от други членове на ГКЧП, той не се покайва за участието си в заверата. Дълги години работи като председател на съвета на директорите на корпорация “Рособщемаш”. 

Ръководителят на ГКЧП Генадий Янаев е съветският вицепрезидент, който поема властта на мястото на Горбачов. По-късно твърди, че Елцин ги е амнистирал, за да скрие престъпните си действия в Белия дом през 1993 г. (тогава сблъсъците, предизвикани от руската конституционна криза, завършват със стотици жертви - бел.ред.).

След освобождаването му от затвора работи като консултант на комитета на ветераните и инвалидите на държавна служба. Бил е ръководител и на Фонда за помощ на децата инвалиди. В последните си години заема длъжността завеждащ катедрата по история и международни отношения в Руската международна академия по туризъм.

На 20 септември 2010 г. Янаев е приет в болница в тежко състояние.

Поставят му

диагноза рак на

белите дробове

Започват курс по химиотерапия, но на 24 септември 2010 г. издъхва.

Шефът на КГБ Владимир Крючков е един от най-близките съратници на Юрий Андропов. Крючков е сред главните организатори на вкарването на съветските войски в Афганистан. Той пише писмо за покаяние до Елцин, но по-късно адвокатите му твърдят, че това е станало под натиск. На 26 август, след като чува по радиото, че го наричат палач, пише и до Горбачов.

Крючков е шестият шеф на КГБ, който попада в ареста, но единственият, който не е осъден и разстрелян.

Докато Путин е шеф

на ФСБ, Крючков е

негов съветник

Бил е член на Движението за поддръжка на армията и участва в работата на Съвета на ветераните от службите за сигурност.

Умира от масивен инфаркт през ноември 2007 г. 

Единственият премиер на СССР Валентин Павлов след провала на пуча влиза в болница, където му слагат охрана, а на 23-и го арестуват.

След амнистията той

прави добра кариера

Става президент на Часпромбанк, но напуска този пост малко преди банката да си изгуби лиценза. По-късно става съветник в Промстройбанк. През август 2002 г. преживява инфаркт, но се връща на работа и дори смята да се кандидатира за депутат. През март 2003 г. го покосява обширен инсулт. Лекарите 3 седмици се борят за живота му, но не успяват да го спасят.

Александър Стародубцев по времето на преврата е председател на Съюза на селяните в СССР. Като член на Държавния комитет за извънредното положение готви план за “спасение на реколтата”.

Освободен е от затвора около година по-рано от останалите заради здравословното си състояние. Краткият престой зад решетките почти не се отразява на кариерата му. Връща се на работа в Аграрния съюз, става депутат, а през 2005 г. - губернатор на Тулска област. В Думата е член на комисиите по аграрни въпроси и по етика. Умира от сърдечен пристъп на 30 декември 2011 г.

Обществените

настройки започват

да се обръщат

твърде скоро

след пуча

Колкото повече се задълбочава икономическата и социалната криза в страната, толкова по-често пучистите започват да говорят по медиите срещу Елцин и Горбачов.

Мнозина започват да ги смятат за герои, които са искали да спасят съветската държава от лъжедемократите, користно подкрепяни от Запада. Носталгията по твърдата ръка започва да хвърля сянка върху августовските събития.

Горби не бил запрян във Форос?

Една от главните загадки в историята с ГКЧП остава пребиваването на Михаил Горбачов във вилата във Форос, Крим. Много експерти и историци опитват да разберат защо президентът на СССР всъщност се самоотстранява от събитията, ставащи в Москва, пише сайтът km.ru. Защо не е предприел никакви решителни стъпки, защо не се е върнал в Москва, защо не е направил нещо да постави ситуацията под свой контрол. Горбачов се връща в столицата на 22 август - чак когато пучът вече се е провалил. 

По-късно самият Горбачов обяснява, че е

прекарал 72 часа

“като в Брестката крепост”

“Бях напълно лишен от връзка, изключен, блокиран от кораби по море, а по суша - с войски”, казва той на първата си пресконференция след преврата. Разказва какво е преживял, но добавя, че “никога няма да разкаже всичко”.

След разпадането на СССР обаче командирът на бригадата от погранични кораби, които “блокирали вилата от морето” в онези августовски дни, капитан първи ранг Игор Алфериев, казва в тв интервю: “На 3 август 1991 г. група от 4 погранични кораба и подразделение от малки катери застъпихме да охраняваме държавната граница на СССР в района, където се намираше резиденцията на президента на СССР. Използването на такова количество сили е въведено още през 1987 г., от момента на преместването на президентската резидения във Форос. От 3 до 23 август патрулирахме в обичаен режим”. Така

излиза, че по море никой

не е блокирал Горбачов

На 28 август пък първият зам.-премиер Владимир Щербаков по време на сесията на Върховния съвет на СССР въкликва: “Щастлива случайност е, че Горбачов ми позвъни 20 мин преди пресконференцията (на ГКЧП на 19 август). Александър Руцкой, вицепрезидент на Руската федерация, също признава в интервюта, че е говорил с Горбачов, преди на 21 август във Форос да се появят хора на КГБ, които да му включат комуникациите.

Експерти също потвърждават, че версията за пълната комуникационна изолация на президента във вилата не издържа. Горбачов не се е възползвал от средствата за връзка на граничарите, които били на служба край резиденцията, нито от портативните предаватели на охраната си, които били напълно автономни. Което говорело според km.ru, че той

се е отказал от връзка

и от връщане в Москва

съвсем съзнателно

За “дипломатическата болест”, която го е налегнала в Крим, говорят и други експерти.

ЦК на КПСС също мълчи, като прави само едно нелогично заявление: “Няма да коментираме отношението си към ГКЧП, докато не разберем какво става с генералния секретар, другаря Горбачов.” В Москва по това време се разгаря конфликт между ръководството на РСФСР и ГКЧП, който с всеки момент се изостря. Тогавашните руски ръководители по собствените им думи се изправят “в защита на конституцията и президента на СССР”. Така при пълното отсъствие на ръководителите на СССР

Елцин и обкръжението му

започват активно да прибират

в ръцете си властта

Интересно е и поведението на Горбачов на срещата с долетялата при него делегация от заговорници на 18 август в навечерието на пуча. Разговорът продължава половин час. По-късно участниците поднасят съдържанието му различно.

Според Горбачов “гостите” му предложили да издаде указ за въвеждане на извънредно положение и за формиране на съответния комитет. Когато отказал, последвало искане да предаде президентските си пълномощия на Янаев, а сам да се оттегли. Горбачов отказал. Той опитвал да вразуми посетителите, предлагайки им да вървят по конституционен път - чрез създаване на върховен съвет или конгрес, който да реши кого подкрепя - президента или опонентите му. Когато посетителите разбрали, че няма да постигнат нищо, те си тръгнали.

Пучистите имат друга версия. Те казват, че Горбачов не е подписал никакви документи, но изразили увереност, че той ще може да направи това в бъдеще. По думите на “делегатите”, след като Горбачев бил въведен в ситуацията, нервната тоналност си отишла и започнал съвсем спокоен разговор. А накрая

президентът им стиснал

ръцете и казал: “Дявол

да ви вземе, действайте”

За какво точно са говорили Горбачов и гостите от Москва, едва ли някога ще се разбере, посочва руският сайт. Разговорът не се стенографирал, нито се записвал. Има обаче хора, които днес се съмняват в искреността на Горбачов.

Според km.ru хипотезата, че президентът на СССР съзнателно е пожертвал интересите на страната и личните си амбиции, давайки властта на Елцин в замяна на почетна - главно на Запад - старост, изглеждала доста убедителна. След завръщането си от Форос Горбачов на практика е политически унищожен, а Елцин става силната фигура, която диктува играта.

Малко преди да умре, Елцин нарича Михаил Сергеевич опортюнист, изчакващ в Крим кой ще победи в Москва. В отговор Горбачов нарича руския президент лъжец.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Краят на традиционният есенния фестивал в Китай предизвика огромно задръстване от автомобили в близост до Тол-станция на магистралата в Женгжу, провинция Хенан, Китай. Снимка: REUTERS /

Бизнесменът Тодор Хаджижеков, станал известен с прякора си Тотко Поршето, който бе погнат за нелегална фабрика за цигари край Костинброд, е оправдан тихомълком! След шумната акция през декември 2012 г. по разбиване на тайния цех Хаджижеков е оневинен окончателно, а сега с юристи подготвя иск срещу прокуратурата за 100 хиляди лева,

Със здрав банкет и кючеци на Азис загря отборът на "Атлетик" (Куклен) за мача с "Левски". Днес храбрият аматьорски тим ще посрещне "сините" в двубой от турнира за Купата на България. За отбора от малкото градче, разположено в полите на Родопите, това ще бъде най-големият мач в цялата му история. Срещата ще се играе в Пловдив,