Шестима преминаха първите два етапа Предимствата и недостатъците на кандидатите
Преди 2 месеца журналистите от новините на БНТ се събраха на прощален купон за Вяра Анкова. Направиха го в деня, в който станаха официално известни кандидатите за нейния пост. Дотогава имената им се носеха от уста на уста като поредния слух за предстоящата смяна - уж е сигурно, но още не е казано по телевизията.
Новинарската подкрепа за Анкова в БНТ е всеизвестна и многогодишна. Тя е демонстрирана още преди 7 години, когато известната журналистка се явява за първи път на конкурса за шеф на телевизията и го печели безапелационно. Зад нея застават колегите ѝ от БНТ, известни от тв екрана не толкова заради всекидневното си появяване, колкото с качеството на журналистиката, която правят. Една от причините - до този момент Анкова е била една от тях. Втората причина - имат ѝ доверие, че тя ще поддържа високите им критерии за професионализъм.
Седем години по-късно - след два успешни мандата,
подкрепата за
Анкова от страна
на журналистите
в БНТ не е
намаляла
изобщо,
напротив - продължават да я обичат и защитават както и в началото. Което вероятно е най-големият комплимент за един успешен ръководител.
Другият комплимент са постиженията на БНТ, създадени именно при нейното управление:
- качествени новини и силни публицистични предавания. Това е т.нар. школа на БНТ, допълнена от доверието, което зрителите продължават да имат към обществената телевизия. “Казаха го по телевизията” и “Дават го по първи канал” са все реплики, които се отнасят именно за БНТ. Под номер едно на телевизора продължава да стои програмата на БНТ в почти всяко домакинство;
- интересни и добре заснети български сериали, вече продадени и излъчвани и навън. Най-големият успех на БНТ през последните години е “Под прикритие”, към който зрителският интерес у нас се равняваше на интереса към “Игра на тронове” - толкова чакан и толкова обсъждан. С тази разлика, че сериалът на БНТ (както и другите ѝ филмови продукции) е големият плюс за българската култура и всички нейни автори - сценаристи, артисти, оператори, художници, писатели, режисьори и т.н.;
- немислим доскоро успех на световната музикална сцена - България стигна до второ място на Евровизия и веднага се роди шегата “Да му мисли финансовият министър, ако в една и съща година правим Евровизия и председателстваме ЕС”. Година преди това БНТ организира детската Евровизия в София.
Защо няма да
бъде изкуствено
удължен
мандатът на
успешния шеф
Защото е изкуствено удължен. Преди година с промяна в медийния закон (Закона за радиото и телевизията) мандатът на генералния директор на обществените медии - БНТ и БНР, получи възможност за временно удължаване при нужда. Т.е., ако по някаква причина не бъде избран нов ръководител. Така например и сега ако СЕМ гласува три пъти и трите пъти не събере мнозинство, Анкова остава до следващ конкурс, макар мандатът да е 3-годишен.
След законовата промяна СЕМ показа готовност да обяви конкурс, но бързо се отказа с мотива, че ситуацията се политизира твърде много, което злепоставя бъдещите кандидати. Това се случи, след като се появиха публикации кой, как и защо ще стане директор на БНТ.
Впрочем, дни преди развръзката в сегашния конкурс - финалът му е на 23 август, пак има подобни глупави публикации, които “експертно” обясняват как Вяра Анкова не е обявила публично дали иска да продължи да е шеф.
Дори и да иска, няма как да го обяви нито публично, нито тайно, защото нищо не зависи от нейното желание. В закона пише 3 години за мандат и максимум два мандата. Всяко закъснение в тези срокове е изкуствено забавяне на процесите и поражда напрежение в системата.
Въпреки досегашната мотивация на СЕМ за отлагане на конкурса, подобно напрежение се появи и сега в БНТ.
В закона не са
описани
конкретни
срокове колко
може да се бави
един нов конкурс И тази липса на хоризонт за управленски действия, за нови идеи, за създаване на бюджет и дългосрочно развитие на БНТ всъщност е най-големият проблем пред обществената телевизия. Няма как шефът ѝ да замисли например разпространение на тв съдържанието върху нови технологични платформи, ако не знае колко време има пред себе си - месец, 8 месеца или 2 години.
Напрежението или по-скоро липсата на мотивация за работа се предава надолу и по целия телевизионен екип.
Така че нито СЕМ има намерение да удължава това, нито на Анкова би ѝ било комфортно да работи ден за ден.
Приказите как БНТ щяла да се провали при отразяването на председателството ни, ако е с нов шеф, са глупости на търкалета. Да не би Анкова да тръгне с камера и оператор да снима събранията на европейски чиновници? А презумпцията, че екипът на БНТ няма да се справи с подобна репортерска задача, ако я няма Вяра (така галено я наричат всички в БНТ), е огромна обида за качествата на журналистите там. Все пак те знаят как да отразяват мащабни национални и международни събития от 1959 г. насам (тогава е създадена). Няма друга медия в страната ни освен БНР с подобен опит.
Другата още по-важна причина да се спре изкуственото удължаване е, че в момента протича редовно обявен конкурс с легитимни кандидати в него.
Няма
невъзможен
избор
Който и да бъде избран, едва ли ще предизвика стачки и масово недоволство сред огромния колектив от 2000 души, които работят в БНТ. Това е изводът, до който стигнаха синдикалните организации в БНТ, след като по традиция изслушаха участниците в конкурса. От шестимата само Константин Каменаров не се е срещнал с тях, тъй като не е бил в страната.
Останалите петима - Сашо Йовков, Валерий Тодоров, Емил Кошлуков, Тома Иванов и Иван Гарелов, разказаха концепциите си пред хората от БНТ седмица преди финала на конкурса. След това синдикатите написаха писмо до СЕМ и обобщиха впечатленията си така - предпочитат новият шеф да е познат на екипа на БНТ и изборът да не е политически, а професионален.
Синдикатите в обществената телевизия са сериозна сила и в момента са поне 4 на брой. Стигали са и до 7. Представители са на всички големи синдикални организации в страната и се чувстват силни, защото зад тях стоят огромни маси хора. Най-голяма е групата на техническите звена, където работят над 800 души.
Правило за всяка обществена група е, че познатото се възприема по-лесно от чуждото, което не знаеш какво ще ти донесе. Историята на БНТ също го доказва - през 2003 г. генерален директор става проф. Емил Владков, посрещнат с масови протести на журналистите пред сградата на “Сан Стефано” 29 и издържал на поста няколко месеца. Оттам насетне в СЕМ предпочитат да се съобразяват, макар и без да го обявяват официално, с настроенията в телевизията.
В категорията на познатото за БНТ влизат четирима от кандидатите - Сашо Йовков, Иван Гарелов, Тома Иванов и Константин Каменаров.
Йовков е спортният журналист с много дълга кариера в БНТ. Той е интелигентен, представителен и отдавна е заявил своето желание да участва в надпреварата за поста. Негов минус е, че е възприеман като тясно специализиран в професията си. Преди години е свързван в близки отношения с Бетина Жотева, която сега е в състава на СЕМ. Предвид отдавнашната им раздяла това едва ли би се възприело като конфликт на интереси. В противен случай се очаква тя да подаде отвод при гласуването за него.
Гарелов, все още наричан Мистър Панорама, е единственият, който си направи предизборна кампания - поръча социологическо проучване за популярността си (която е извън съмнение), както и потърси обществена подкрепа за кандидатурата си. Възрастта му обаче е двузначна - от една страна, той е с голям опит, от друга, в края на мандата ще е на 80 години. Той е и единият от кандидатите, за които компроматно бе припомнено, че е агент на Държавна сигурност. В медийния закон лустрация липсва, но от шефа на БНТ все пак се очаква да отговаря и на някои неписани условия.
Тома Иванов е минал по всички стълби на тв кариерата в БНТ - главен счетоводител, финансов директор, и.д. генерален директор. После член на СЕМ, участвал е и в промените на медийния закон. Има и познанията, и опита, въпреки че през последните години работи в пресцентъра на Министерството на отбраната. Някои среди го възприемат като един от фаворитите в конкурса.
За още по-категоричен фаворит обаче е посочван Константин Каменаров - лекар по образование (без да е практикувал), бивш оперативен директор на БНТ (длъжност, появила се с него и отмряла след напускането му), бивш тв водещ, съпруг на красивата Радина Червенова от БНТ, винаги усмихнат събеседник. Твърди, че се занимава с бизнес през последните години. Близък е с доста от големите продуценти у нас, поради което се смята, че те са и негово лоби в конкурса за шеф на БНТ.
Външните лица за БНТ са последните двама, които ще се явят на конкурса - Емил Кошлуков и Валерий Тодоров. И е много възможно именно между тях двамата да е истинската надпревара за поста. Ето защо.
Нестандартната кандидатура в този конкурс беше на Емил Кошлуков. И не защото наистина беше неочаквана, а заради личността на Кошлуков - той самият извън рамките на всяка система, остроумен, иновативен, нетрадиционен. Голяма част от медийната среда му симпатизира, а и очаква, че точно той ще промени БНТ към добро, няма да я върне в миналото. Шегата на деня в БНР за него е, че с избирането му ще спрат да обсъждат националното радио за щяло и нещяло.
Професионалната му биография обаче се превърна в мишена на онези, които много внимават да няма драстични промени в БНТ и многобройните дирекции, които се занимават с техническо оборудване, кино, седмични предавания, риалити програми и др., да продължат с продукцията си - добра или лоша. Според публикация в “Капитал” сред документите му, подадени в СЕМ, управленският му стаж включва и длъжността програмен директор на партийната телевизия “Алфа”.
Това не е потвърдено от никой член на СЕМ, защото нямат право, а освен това не е забранено от закона, но свързването му с “Атака” цели да бъде злепоставен предварително.
Валерий Тодоров се очертава като спокойния кандидат. Познат е на БНТ, бил е кореспондент на медията в Русия. Иначе има два мандата начело на БНР, белязани от спокоен подем на медията - радиото се обнови технологично, създаде нови станции и програми, бюджетът и предаванията се подготвят отговорно и не създават скандали. “Тригодишният ми внук не гледа телевизия, ползва други устройства, значи нещо много сериозно трябва да се промени в посока на технологичното бъдеще”, казва самият Тодоров.
За първи път на конкурса за шеф на БНТ се явяват толкова много хора, изградили името си в журналистиката. И за първи път са само мъже. Един от тях трябва да продължи това, което две жени - Уляна Пръмова и Вяра Анкова, постигнаха всяка за по два мандата в БНТ - успяха да я превърнат в обществена. Преди това всички - и зрители, и служители в БНТ, я наричаха държавната телевизия. Вероятно заради липсата на стабилност и лашкането между влиянията на различни политици. Показателно е, че от 1989 г. до 2004-а, когато начело застава Уляна Пръмова, буквално всяка година е сменян генералният директор. Тя първа след демокрацията изкарва пълен мандат и е избрана за втори. Същият модел е повторен и от Анкова.