Софийският университет и БАН с подкрепата на МОН организират дискусия “Образование и демография”
Висшистката в България ражда средно по едно дете, но мечтае за две. Социолозите изследват каква е реалността и какъв е идеалът.
Причините да се задоволи само с едно дете са комплексни - майката се опитва да направи кариера, няма пари, за да наеме друг да отглежда децата качествено. Наблюдава се промяна в поведението на бабите,
днешните баби
нямат средства
да помагат
в грижата за малките, а и много често са в малкото населено място, докато младото семейство бяга в големия град да търси работа.
Ако майката има спокойствието да се върне по-рано от майчинство, да наеме гледачка, то тя би родила и второ.
Това обяснява проф. д-р Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека към БАН. Министерският съвет е възложил на института изработването на мегапроект “Мерки за преодоляване на демографската криза в България”. Той включва анализ на досегашните политики, законовата и нормативната уредба, добрите практики в Европа и в света, които се отнасят до демографски политики в сферите на раждаемостта, смъртността и здравеопазването, миграциите, уязвимите групи и състоянието на работната сила по региони. В резултат през 2018 г. институтът трябва да представи политики във всяка от тези сфери, които засягат секторни политики в образованието, здравеопазването, социалната политика и икономиката. В документа
ще има
послания към
работодателите
Социалната психоложка проф. Антоанета Христова е един от лекторите на дискусията “Образование и демография”, която в понеделник организират Софийският университет “Св. Климент Охридски” и БАН с подкрепата на Министерството на образованието и науката и с медийното партньорство на в. “24 часа”. Представените графики са част от докладите от първия етап на отчета на проекта на института.
Лектори на форума ще са също ректорът на Алма матер проф. Анастас Герджиков, министърът на образованието Красимир Вълчев, депутатът проф. Иво Христов, доц. д-р Георги Бърдаров, заместник-декан и ръководител на катедра “Социално-икономическа география” на Геолого-географския факултет на Софийския университет. В дискусията ще се включат и студенти.
Средното за Европа за жена във фертилна възраст (не само за висшистката, а за майка с всякакъв вид образование или без) е раждане на 1,5 деца. Никъде на Стария континент няма две. У нас последните данни на Националния статистически институт показват, че
през последната
година отиваме
към 1,3 от 1,5,
казва още проф. Антоанета Христова. Докладът ѝ ще бъде през призмата на мигриращите групи, потребността от работна сила, раждаемостта на майките според образованието - как играят тези параметри, които са в основата на демографията, върху стратегията и изискванията на образованието в България.
Проф. Антоанета Христова ще обърне внимание и върху уязвимите групи от ученици. Голямото училище в гетото не може да се сравнява с голямото училище в центъра. “В частните, езикови училища отиват деца от избрани семейства с родители с високо образование, така ясно произвеждаме 2 типа училища -
училища гета
и избрани
Това разделя и не помага на интеграционната политика, точно обратното. В момента сме в процес на задълбочаване на различията, а не на преодоляването им”, казва още директорката на Института за изследване на населението и човека към БАН. Така всъщност се засилвала уязвимостта на уязвимите, защото те винаги остават отделени. Нещо, което не може да се случи никога в Норвегия и Швеция например. Там системата е географски разположена. От която и малцинствена група да е детето там, то влиза в училища, организирани според географското разпределение. Не се допуска създаването на училища гета, казва още проф. Христова.
Тя ще акцентира и върху голямата група на неработещите в България. Тенденцията, която социолозите са установили, е, че при тях с всяка година намалява процентът на по-високо образование. В момента процентът с ниско образование расте, което прави тези хора постоянно стоящи в групата на тези, които не могат да бъдат използвани от работодателите. Основна причина за високата безработица у нас била липсата на образование. Имало и много хора с образование, макар и ниско, които обаче искат по-добро заплащане и мигрират. Това според социолозите е лоша тенденция, защото имаме нужда от работна сила.
Възрастните хора пък стават източник на такава, защото са повече. Тезата: “Дай да ги пенсионираме, за да назначим млади” вече не е валидна, защото трудно се намират кадри, които да заемат местата им. Възрастните са и по-добре образовани.