Придаването на особен смисъл на датата 9 септември е дело на пропагандата в годините след това. Много от символите, снимките и документите са изфабрикувани впоследствие.
Не е особено автентична и друга от емблемите на 9 септември - епичните кадри от възторженото посрещане на партизанския командир Чапай. В краткото филмче от минута и половина Чапай сякаш се появява изневиделица и също така изведнъж изчезва. Причината е, че те са нарочно заснет дублаж.
Фабричният работник Александър Пипонков, станал партизанин под името Чапай, влиза в обектива на кинокамерата абсолютно случайно. В началото на септември 1944 г. в Белово пристига екип начело с режисьора Борис Борозанов, който снима игралния филм “Росица”, сантиментална история за любовта, който така и остава незавършен.
Според по-късни разкази, когато на 9 септември партизаните слизат в градчето, Борозанов пръв се усеща, че това събитие трябва да бъде запечатано за поколенията, и нарежда на оператора си Георги Парлапанов да включи камерата.
Първоначално Чапай се стряска от нея,
може би я мисли за някакво оръжие, разказва синът на Борис Борозанов – Борислав. После обаче с удоволствие се съгласява да повтори прегръдките и целувките със сестра си специално за снимките.
Основната заслуга за кадрите с Чапай е на Кирил Петров, един от първите български филмови продуценти. На 8 септември Петров научава от кмета на Белово, че партизаните слизат от планината. Георги Парлапанов и помощникът му Александър Вълчев снимат с две малки камери, в които има по 15-20 м лента. Затова и кадрите оттам са само минута и половина
Когато обаче сестрата на Чапай го прегръща и целува, тълпата избутва Парлапанов и той пропуска момента. “Бай Киро, не можах да го снимам това”, извиква операторът. Тогава Кирил Петров отива при Чапай и го моли да повтори прегръдката, за да я заснемат.
Така в интерес на пропагандата
историческото
събитие е режисирано
Самият “Чапай” едва месец след триумфалното му посрещане загива в боевете срещу германците край Крива паланка.
Другите най-популярни кадри са как Тодор Живков се здрависва с партизаните от отряда “Чавдар” в София.
Те са заснети от Васил Холиолчев, който също съвсем случайно се озовава на това място. Тъй като никой тогава не знае кой е Тодор Живков, при озвучаването дикторът на националното радио Петър Витанов произнася фразата:
“Човек от народа поздравява партизаните”
Народът се шегуваше, че на тези кадри се вижда как Тодор Живков всъщност се запознава с партизаните от отряда. А изразът „Човек от народа“ стана заглавие на документалния филм, който Христо Ковачев засне за 70-годишния юбилей на Живков.
Какво прави властта в първите дни след 9 септември, четете в сайта на "168 часа"