Университетите са силни в направленията, които са имали още от 1990 г., казва Красимир Вълчев
“През последните 25 г. не сме увеличили броя на държавните вузове. Създадени са 15 частни висши училища. Проблемът е, че всички започнаха да обучават по всичко. Разрастването на системата от днешна гледна точка е неправилно. Оценката ни показва, че висшите училища са добри там, където са обучавали през 1990 г. Тя е направена въз основа на рейтинговата система за качество и за потребностите на пазара на труда. Има, разбира се, и новосъздадени професионални направления, които са добри, но те са по-скоро свързани с традиционния им профил. Например откриване на дентална медицина там, където е имало медицина. А не откриване на икономика там, където са обучавали по аграрни науки или в някои техническо висше училище”.
Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев по повод препоръките на проф. Люк Соте от университета в Маастрихт, който е и съветник на еврокомисаря за науката, изследванията и иновациите Карлос Моедас.
Той даде на България шест съвета от специфичното партньорско изследване по европейската програма “Хоризонт 2020”, посветено на подобряването на модела на финансиране на научните изследвания на базата на постигнатите резултати. Според проф. Соте България трябва да има не повече от 8 университета, защото в Европа има неписан стандарт, че
на милион
жители
се пада по един
университет
“Добре да е имате четири университета за научноизследователска дейност и четири университета, които да са повече предприемачески насочени”, каза проф. Соте.
Вие сте световни шампиони в една област - по броя на научни институции на глава от населението, коментира той. И посъветва
“да се
предизвика
БАН да създаде
академичен
университет за
следдипломни
степени -
за магистратури и докторантури, а Селскостопанската академия и институтите да създадат Селскостопански университет”. Така университети могат да нарастнат до 10.
Сега в България съществуват 52 университета, 42 института към БАН, има и Селскостопанска академия.
В същото време публичното финансиране за научни изследвания е 0,23 процента от БВП. То е и най-ниското в ЕС, каза проф. Соте. По думите му, ако се комбинира фрагментацията с ниското финансиране, означава, че всяка от институциите у нас получава минимален процент средства за научна и развойна дейност.
“Затова трябва да се справите с фрагментацията - с разделението на университетите и научните институти, защото останалата част от света вече се глобализира и в научната област”, заяви професорът.
“ Ако просто се увеличат парите за наука, без структурата да се реформира, това няма да доведе до подобряване на качеството на изследванията”, продължи той. Соте даде за пример, че ако при сегашната структура държавните средства за наука се увеличат с 200 млн. лв., това ще доведе до само 750 000 лв. допълнително за всяко научно звено. Изследването препоръчва още да се въведат минимални изисквания за оценка на институтите, за да се отсее кои от тях да продължат да работят самостоятелно. Критериите може да са броят на хабилитираните учени, наличието на докторантски програми, международното сътрудничество. Идеята е
звената, които не
отговарят на
минималните
изисквания, да
се обединят
с други институции. Той посъветва да се следва естонският и датският пример - да се стреми страната ни към това университетите винаги да имат в мисията си и научноизследователска дейност успоредно с образователната дейност. Например в Хумболтовия университет образованието се захранва от научно-изследователска дейност. Научноизследователската дейност и висшето образование вървят ръка за ръка, а ако се използва името “университет”, той трябва да извършва и научноизследователска дейност, каза проф.Соте.
“Ние сме заложили в закона изследователски университети. Възложил съм на колегите да подготвят критериите. Това са университетите с най-голям потенциал да развиват научна дейност. Неговата препоръка е там да се концентрира финансирането. Той каза, че може да има например предприемачески висши училища, където научната дейност също ще бъде извършвана, но няма да е основна. Ще преобладава учебната дейност”, коментира още Красимир Вълчев.
“Другото е, че нямаме концентрация на ресурсите. Те трябва да бъдат увеличени, но трябва да бъдат концентрирани във висшите училища с най-голям потенциал. Всички проекти, които се финансират, трябва да се финансират на принципа на партньорство, както се прави по първа ос на оперативната програма да се обединят научните организации и висшите училища”, продължи министърът.
Той допълни още, че акцентът всъщност е върху броя на научните организации. “Трябва да имаме по-малко звена, които да финансираме в областта на науката. Трябва да се концентрира финансирането на научната дейност. Или те да се обединят по някакъв начин, или да се предоставят само на тези с най-висок потенциал”, уточни Красимир Вълчев. (24часа)
Председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски:
БАН иска да подготвя магистри,
ориентирани към изследванията
БАН подкрепя финансирането на научните изследвания да е въз основа на проверими индикатори за научната продукция. Това е мнението на цялата колегия. Отпускането на пари за научни изследвания трябва да става на основата на ясни критерии и индикатори за научната продукция на съответната научна институция.
Ние сме финансирани като Българска академия на науките, не институт по институт. БАН има своя механизъм за вътрешно преразпределение на средствата към различните звена. То се основава точно на такива индикатори, каквито проф. Соте иска да бъдат използвани - библиометрични, проекти, в полза за обществото, докторанти и т.н.
Преди 7-8 г. направихме структурна реформа след международен одит, който ние предизвикахме. Съкратихме институтите с 40%. В момента подготвяме нова стратегия за развитието на БАН за научни изследвания, която да е в съответствие с приетата от Министерския съвет преди 3 месеца. На базата на тази стратегия ще направим анализ. Ако е необходима допълнитнелна структурна реформа, ще я направим.
Освен това винаги сме казвали, че искаме да се интегрираме с университетите. Проф. Соте предлага да направим университет от мастър нагоре. Обсъждали сме многократно този въпрос и сме положително настроени, ако министерството припознае това нещо.
Винаги сме искали да можем да обучаваме студенти на ниво магистри, ориентирани към изследванията. Тези студенти ще мислят предимно за академична кариера - или във висше училище, или в БАН.
Готови сме и за интеграция на институти с висши училища. Една от основните мисии на академията е да трансферира знания чрез интегриране с университети. Имали сме разговори с ректори. Най-често говорим на тази тема със Софийския университет.
Ние имаме опит за такива интеграции от 70-те и 80-те години. Самият аз съм бил в център по математика и механика по това време. Когато аз бях студент, не знаех кой преподавател е от БАН и кой от университета. Всеки имаше часове, водеше докторанти, дипломни работи. При новите условия може би трябва да се направи по друг начин. Но ако се мисли за интеграция, ще се намери формата, под която ние да подпомогнем учебния процес. Това е целта на предложението - учебният процес да стане повече ориентиран към изследванията. Определено има какво да се прави.