Гръцкият "Прото тема": Внимание, българки!

https://www.24chasa.bg/novini/article/6499688 www.24chasa.bg
Снимка: Архив

Външна проституция, българско гето от млади жени, три брутални убийства с обща националност, така започва репортажа си гръцката топ-медия "Прото тема" под заглавие „Внимание българки“!, разказва в. "Български новини".

Българките може и да не работят в някой публичен дом, обмислят обаче перфектно начина по който ще изкарат пари, слагайки (заравяйки) дълбоко в земята мъжете, пред които се преструват, че ги обичат повече от всичко на света, четем още в репортажа на журналистката Ромина Ксида. Журналистката прави обширен очерк за период от време за българките в Гърция.

В покрайнините на всяко уважавано гръцко село зад надписа „родина-религия-семейство”, украсяващ стените и съвестта на всеки семеен Грък се издигаха с течение на времето, табели „гарнирани” с портокалово-жълти светлинки и надписи в стила „Скоро Българки”. Твърдата консумация в публични домове процъфтява, влачейки „живо месо” главно от Балканите. Сочно, евтино и най-вече харчещо се.

Икономическата имиграция, синоним на нещастието, се превръща в радост между краката на млади и главно на средна възраст и възрастни мъже от провинцията, на които жена им „не прави такива чалъми”, не е вече жива или никога не е съществувала. Сутеньорите забогатяват, обществеността се прави, че не вижда, отговорните лица предоставят защита с тяхното мълчание, мечтите на тези жени, за един по-добър живот се вкаменяват, заедно с тяхната душа.

Излизането от този пъкъл, за много от тях се равнява на един годеж, омъжване, на едно реабилитиране, което ще ги дари с едно ново име, една нова самоличност и достатъчно пари. Някои успяват оплитайки в мрежите си свръхвъзрастни кандидат-младоженци, с надеждата, че те скоро ще напуснат този живот, някои други продължават да блудстват от село на село и от град на град, а някои трети избират да работят, като домашни помощнички в дома на някой самотен мъж мечтаейки, че от робини ще се превърна в госпожи.

Колкото повече браковете и повтарящите се любовни преплитания на Гърци с чужденки се увеличават, толкова повече озверява социалният расизъм. За повечето зрители на този театър на абсурда, самият факт, че си Българка, Рускиня, Украинка или Грузинка, отбелязва твоята „непочтена раса”, своя „долен” произход, „срамен” живот, твоето „престъпно” DNA (ДНК). Дълбоко безмозъчни и опасни обобщение, които опетняват с клеймото за долнопробност не само отделни лица, но и цели народи. И ако за всички народи от Запад цветовата гама съдържа всички цветове, за момичетата от Балканите те не важат, с изключение само на два: този на евтиния розов и абсолютно черния цвят …

Кметът, който жадуваше за… Sugar Town (Захарен Град)

Евтиния розов цвят не преобладаваше, все пак, само в душите на момичетата от Балканите и от бившите републики на Съветския Съюз, които пристигаха в Гърция за един по-добър живот, но и в тези на много местни мъже, какъвто е случаят с бившия кмет на гр. Захаро, г-н Пандазис Хронопулос, който през Август 2005 г. организира една проява – която получи впечатляващото кинематографично заглавие “Sugar Town”- мотивиран от „гениалното” си желание на задоволи ергените на своя район.

Предизборното му обвързване, че ще намери булки за своите избиратели намира почва и една сурия от свободни „юнаци” се качват на един… сватбен автобус с дестинация Руския град Клин. Пътешествието към Клин съдържа аромата на една сюреалистична петдневка, където герои с твърди характери се превръщат в пубертети жадни за гальовната прегръдка на голямата любов. През цялото врем на въпросното пътуване опресняват паметта си свързана с необходимите фрази „Как се казваш?”, „Много си хубава”, „Обичам те” разпростирайки фантазията си до двуметрови тела, дланите си върху светлоруси коси и погледа си в сини очи. Фантазията спира рязко, когато пристигат в увеселително заведение, където ги чакат булките кандидатки. Нямат двуметрови крака, нито изпъкнали гърди, не носят супер мини поли, нито дълбоки деколтета, не се предлагат лесно, нито са трудно достъпни. Жените, които стоят срещу тях не отговарят ни най-малко на техните мечти и главно на техните блянове. Облечени са скромно, с незабележим грим, коси вързани на кок, надарени с дипломи и високи професионални места. Клъчмата се изпълва със сконфузени погледи, чашите с коняк, едно две „Люблю” (Обичам те), малко Зорбас и много разочарование…

На връщане в автобуса не се качват радостните усмивки, нито надеждите за нов живот, които задушаваха при тръгването „юнаците” от гр. Захаро. Неудържимият им ентусиазъм пресъхна пред картината на добре поставените, освен това жени на ежедневието, които по никакъв начин не отговаряха на картината на чуждестранната богиня. Историята на задоволяване на ергените от гр. Захаро пада в пропастта, оставяйки зад себе си прехвърлянето й на големия екран със заглавието “Sugar-Town – „Младоженците” – който получи първа награда във Фестивала за документални филми на Солун – и няколко бюлетинчета на „кмета – сватовник” Пандазис Хронопулос.

Провинциални публични домове, гета на Българки, невидимо общество…

От тогава опитите за задоволяването на ергените на района, влязоха, както се очакваше в шкафчето на отговорните лица, като същевременно бе разрешен да се появят на пяцата „заведения”, които приютяват девойки то Балканите, главно от България. Характерен пример е….учредения „Публичен дом в природата” от двама Българи и две Българки в горския парк Строфиля. Този особен публичен дом функционираше доскоро не в някоя къща, барака, а в Кунупели и Манолада на област Илия, под боровете на гората дарявайки „наслада” на работниците на обширния район. Леглото бе поставено между храстите с едно одеяло, памперси и презервативи, а на „входа” на публичния дом стоеше винаги един Българин, който водеше кандидатите клиенти до неговите сънароднички, които се отдаваха срещу сумата от десет евро. Гореспоменатата история не единствената, а една капка в океана на жените от България, които се предлагат в Гърция срещу едно парче хляб.

Едва преди няколко дни един интернет-канал на гр. Патра представи потресаващ репортаж озаглавен „Българките в креватите на селяни от всяка възраст”. Въпросният репортаж отбеляза, че напоследък районът на Западна Ахея се е превърнал в гето на млади Българки, които предоставят своите сексуални услуги срещу заплащане на живеещите в околността, много от които са създали дори и връзки с добре сложените млади жени. Винаги според репортажа техни клиенти са по правило „мъже над 50 години и палави дядовци”, докато предлагащите се жени живеят в общи помещения, където уреждат незаконните си срещи.

Отговорните лица (Властите) знаят какво става, но се правят, че не виждат и не разбират, че се върти търговия със секс робини, която в много случаи се превръща в законна връзка застрашаващ животи и имущества. Заплахата за живота и имуществото на лековерни мъже не представлява журналистическа „находка”, след като през последното време три жестоки убийства смразиха цяла Гърция. Българките главни им героини може и да не работят в някой публичен дом, но отлично използват начина по който могат да изкарат пари, закопавайки в земята мъжете, на които лицемерно заявяват, че обичат най-много от всичко в живота си.