Черно море става все по-чисто

https://www.24chasa.bg/novini/article/6520733 www.24chasa.bg
Това лято красивото изумрудено море зарадва туристите.

Черно море става все по-чисто и по-чисто. От години наред нашите заводи не работят, гасне и промишлеността на Украйна, “Чернобил” е вече само някакъв далечен кошмар. Аргументи има още, най-вече защото ни се иска да е така.

За деня на Черно море - 31 октомври, във Варна ще се съберат кметовете на черноморските общини, областните управители, представители на ресорни министерства, учени. Ще присъстват дипломати от страните по Букурещката конвенция за Черно море. Форумът ще представи политиките в областта на опазването на околната среда в Черноморския регион.

Площта на Черно море е 425 000 кв. км, максималната му дълбочина е 2245 м, а средната – 1253. Поради обилния приток на речни води морската вода е по-слабо солена - 1,73%, отколкото в Средиземно море и в световния океан, които имат соленост около 3,6%.

Чистите води в открито море имат син до зеленикаво-син цвят, а край бреговете (вследствие наличието на наноси) – най-често зелен цвят. Поради малките му размери в Черно море се образуват незначителни приливи и отливи - от 3 до 8 см. При буря ветровете предизвикват значително по-големи колебания на морското равнище - от 10 до 20 см.

През Черно море минава едно от разклоненията на средновековния Път на коприната, свързващо Европа през Кавказкия регион и Централна Азия с Китай. Съвременния си вид Черно море придобива преди около 7600 години (някои специалисти смятат, че е преди около 5000 години), когато се създала връзка със Средиземно море и световния океан посредством Босфора и Дарданелите.

Бреговете на Черно море са слабо нарязани. Единственият голям полуостров е Кримският. Островите в Черно море са малко на брой. Най-големият от тях е Джарългач, с площ от 62 кв. км. По българското крайбрежие има 5 острова – Змийския остров, Света Анастасия, Свети Иван, Свети Кирик и Свети Петър.

Това лято наблюдавахме т.нар. изумрудено море заради цъфтежа на определен вид фитопланктон. Проявява се обикновено през късна пролет, продължава и през юни и се дължи на масовото развитие на микроскопични водорасли от клас коколитофори, и по-точно на вида Emiliania huxleyi.

Какво е истинското състояние на единственото ни море и има ли надежда чистотата му да тръгне нагоре по най-различните научни методики и скали? Разговаряме за това с доц. д-р Кремена Стефанова, ръководител на секция “Биология и екология на морето” в Института по океанология във Варна.

Доц. Кремена Стефанова от Института по океанология: ЕС следи 11 характеристики на водата

Ушатата медуза е най-издръжливият животински вид в нашето море

- Г-жо Стефанова, според доклад на ЕС от 2008 г. Черно море е пред екологична катастрофа. Така ли е?

- През последните 5 г. Институтът по океанология извършва мониторинг на екологичното състояние на крайбрежните морски води. Екологичното състояние се оценява по набор от биологични елементи за качество, каквито са фитопланктонът, макроводораслите и дънната безгръбначна фауна. Съпътстващи са физико-химичните показатели като температура, соленост, разтворен кислород, биогенни елементи и незадължителен биологичен елемент зоопланктон.  

В годините оценката на екологичното състояние на водните тела по 5-степенна класификационна система
варира между
умерено и добро,
но ясна тенденция за поддържане на добро състояние по всички елементи не се наблюдава. Данните са от 2016 г., когато бе извършен пълен екологичен и химичен мониторинг на крайбрежните водни тела.

- Години по-рано въпросът бе поставен и от ООН. Какво се случва с неговата програма за спасяване на Черно море?

- Черно море е регион от ключово значение за Европа. С присъединяването на България и Румъния към ЕС се налага осъществяване на координирани действия на двете страни и адекватна политика, насочена към региона. Директивата за морска стратегия на ЕС предоставя рамка, в която държавите членки трябва да предприемат необходимите мерки за постигане или поддържане до 2020 г. на добро състояние на околната среда.

Постигането на тези цели означава, че моретата на ЕС са чисти, здравословни и продуктивни и че използването на морската среда е устойчиво. В директивата за морска стратегия са включени 11 качествени характеристики - т.нар. дескриптори, по които се оценява състоянието на морето.

Те отразяват видовото разнообразие, чуждите видове, стопански ценните видове риби и черупкови организми, хранителните мрежи, еутрофикацията на водата, целостта на морското дъно, хидрографските изменения, замърсяването с химични вещества на водата и седиментите, морските отпадъци и шумовото замърсяване.

През 2012-2013 г. беше направена първоначална оценка на морска вода пред българския бряг и беше определено какво се има предвид под понятието “добро състояние на околната среда”. Същевременно в нашия институт в периода след 2013-а досега по различни европроекти бяха натрупани нови данни, доразвити и разработени нови индикатори и системи за оценка на морската околна среда. Изискване пред държавите членки респективно България и Румъния е да бъде представена актуализирана оценка на екологичното състояние на Черно море през 2018 г.

Тази година отново се извършва комплексен мониторинг на всички 11 характеристики по директивата за морската стратегия с обхват на изследване крайбрежие, шелф и открито море, като резултатите ще послужат за докладването догодина.

- Дунавските страни предприемат ли мерки за ликвидиране на боклуците, които тръгват към нашите брегове?

- Особеността на Черно море е, че се явява изолиран от световния океан вътреконтинентален морски басейн. Водосборната му площ е 5 пъти по-голяма от собствената му площ, тя е с огромен вток от пълноводни реки като Дунав, Днепър, Днестър, които обуславят ниска средна соленост и постоянна стратификация на водните маси със слаб водообмен. Другата
особеност са
постоянно
безкислородните
условия под
дълбочина 140-200 м
с наличието на отровен газ сероводород. Изброените особености определят Черно море в категорията чувствителни басейни.

- През 2011 г. рибари поискаха да се спре траленето за рапани. Има ли промяна в този вид улов?

- Риболовът може да оказва натиск върху морските съобщества и чрез използване на нерегламентирани риболовни уреди, които водят до нарушаване на целостта на морското дъно. Дългогодишен е спорът и променящите се държавни решения за използване на дънни тралове при улова на рапани - вида с най-висок дял в износа на морски продукти.

От едната страна са икономическите ползи за риболовния сектор и свързаната с него преработвателна дейност, от другата - екопроблемите с унищожаването на големи участъци от дъното и влошаване на дънните съобщества.

- Какви животински видове ще оцелеят при промяната на биосферата на Черно море?

- Само толерантни видове с широк обхват на екологичните им изисквания към факторите на средата, с гъвкава стратегия за възпроизвеждане могат да оцелеят при промени. Един пример е ушатата медуза Aurelia aurita, която е космополит, с характерна издръжливост при голям диапазон на температура, соленост, кислород и редуване на полов с безполов цикъл на размножаване.

- Кои са основните замърсители и проблеми за морето ни?

- Това е еутрофикацията - процес, предизвикан от обогатяването на морските води с биогенни елементи, най-вече съединения на азота и фосфора. Те водят до увеличена първична продукция и биомаса на фитопланктона, промени в баланса на организмите и до влошаване на качествата на водата.

Основен източник на биогени са реките. Загубата на биоразнообразието и деградацията на местообитанията се компенсират с разработването на научни подходи за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, включително обявяване и управление на морски защитени територии и зони по “Натура 2000”.

Чуждите видове, които представляват заплаха за местното биологично разнообразие чрез своето хищничество, паразитизъм или конкуренция за наличните ресурси, също оказват негативно въздействие върху определени човешки дейности и икономически интереси. Примери са ктенофорите Mnemiopsis leidyi, Beroe ovata, хищният охлюв Rapana venosa.

- Напредваме ли с борбата срещу замърсяването по нашите брегове?

- Основните източници са битовите отпадъци, канализацията и депата за отпадъци, морският транспорт, пристанища, туристически и рекреационни дейности, риболов. По инициатива на България още през 2014 г. е съставен регионален план за редуциране на отпадъците в Черно море.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Краят на традиционният есенния фестивал в Китай предизвика огромно задръстване от автомобили в близост до Тол-станция на магистралата в Женгжу, провинция Хенан, Китай. Снимка: REUTERS /

Бизнесменът Тодор Хаджижеков, станал известен с прякора си Тотко Поршето, който бе погнат за нелегална фабрика за цигари край Костинброд, е оправдан тихомълком! След шумната акция през декември 2012 г. по разбиване на тайния цех Хаджижеков е оневинен окончателно, а сега с юристи подготвя иск срещу прокуратурата за 100 хиляди лева,

Със здрав банкет и кючеци на Азис загря отборът на "Атлетик" (Куклен) за мача с "Левски". Днес храбрият аматьорски тим ще посрещне "сините" в двубой от турнира за Купата на България. За отбора от малкото градче, разположено в полите на Родопите, това ще бъде най-големият мач в цялата му история. Срещата ще се играе в Пловдив,