Валери Симеонов "неразположен", иска парите за нови изтребители да бъдат дадени за пенсии

https://www.24chasa.bg/novini/article/6525849 www.24chasa.bg

Спор дали предвидените близо 600 млн. лв. за закупуването на нови изтребители и бойни кораби за армията през 2018 г. да не ъдат дадени за пенсии се е разразил на заседанието на правителството в понеделник, когато бе приет бюджетът за следващата година.

Спорът е бил подхванат от вицепремиера Валери Симеонов, веднага след като финансовият министър Владислав Горано е представил показателите на бюджета.

Днес се чувствам неразположен да подкрепя това перо и няма да го направя, обърнал се Симеонов към премиера Бойко Борисов. С думите си той засяга военните пилоти, които предната седмица отказаха да летят, защото се чувствали "неразположени".

Парите за нова бойна техника да бъдат дадени за повишение на заплатите в контролните институции на държавата и за по-голямо увеличение на пенсиите от предвиденото, настоява Симеонов.

Другият "патриотичен" вицепремиер Красимир Каракачанов пък благодари на финансовия министър и останалите министри, че са "разположени" и са му отпуснали пари за нова бойна техника.

ВИЖТЕ ЦЯЛАТА СТЕНОГРАМА: 

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, колеги, актуализираната средносрочна прогноза за периода 2018-2020 година представя дългосрочните икономически перспективи и основните допускания в правителствените фискални цели и приоритети, като акцентира на основните параметри на бюджетната рамка за следващата година.

Включена е, съгласно изискванията и съгласно Закона за публичните финанси, съпоставка на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на Европейската комисия, както и съпоставка на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на Европейската комисия по отношение на показателите на сектор „Държавно управление“.

Макроикономическата прогноза, използвана при разработването на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза се базира на допусканията за основни показатели на външната среда на Европейската комисия, Световната банка, Международния валутен фонд, Министерството на финансите на Република България и актуални данни към края на месец септември 2017 година.

Продължаващите положителни очаквания за икономическото развитие на страната, в това число и на оценката за номиналния размер на брутния вътрешен продукт, залегнали в есенната макроикономическа прогноза, са отчетени при подготовката на актуализираната прогноза за 2018-2020 година. Реалният растеж на брутния вътрешен продукт се очаква да се запази на относително стабилни нива от 3,9 на сто на година през прогнозния период. Вътрешното търсене ще остане водещо за повишението на БВП по линия както на потреблението, така и на инвестициите. В същото време растежът на крайното потребление ще се забави към края на прогнозния период поради по-ограниченото нарастване на публичното потребление, от една страна, и ограничаването на положителната динамика на пазара на труда в резултат от неблагоприятните демографски тенденции в страната.

По отношение на пазара на труда очакваме през 2018 година нивото на безработицата да продължи да се понижава и да достигне 6,2 на сто, а равнището на безработица ще продължи плавно да намалява и през останалите години, като през 2020 година се очаква да достигне 5,6 на сто от работната сила.

Коефициентът на икономическата активност „15+“ се очаква да нарасне с по-бавен темп спрямо предходната година поради постепенното свиване на потенциала на свободния трудов резерв, който би могъл да задоволи търсенето на труд. В същото време, пенсионната реформа и структурните реформи на пазара на труда се очаква да допринесат за нарастване на участието на населението в работната сила.

По отношение на инфлацията се очаква средно годишно повишение на хармонизирания индекс на потребителските цени през 2018 година да бъде около 1,4 на сто, а инфлацията в края на годината да достигне 1,6 на сто. По-високите стойности ще се дължат на продължаване на поскъпването при потребителските цени на храните и горивата, както и на засилване на базисната инфлация под влияние на по-високото вътрешно търсене. Принос има и планираното увеличение на акцизните ставки върху цигарите, който се оценява като 0,1 на сто в края на 2018 година. Средногодишно повишение на хармонизирания индекс на потребителските цени се очаква да се ускори до 1,7 през 2019 година и 1,8 през 2010 година при допускане за по-високи международни цени на петрола и неенергийните суровини и нарастване на вътрешното търсене.

Фискалните цели са следните:

Предвижда се да се запазят целите на дефицита по консолидираната фискална програма, заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 година, като дефицитът съответно е планиран по години, както следва: 1 на сто за 2018 година, 0,5 на сто от БВП и нула, балансиран бюджет, за 2020 година.

През прогнозния период при приходите се наблюдава тенденция за номинален ръст за всяка от годините, включително за 2018 година, спрямо очакваното изпълнение за 2017 година, което се дължи както на увеличението на номиналния размер на брутния вътрешен продукт, така и на засилените мерки за повишаване на събираемостта на данъчно осигурителните приходи и очакваните по-високи размери на приходите от помощи и дарения от чужбина, разбирайте съфинансирането от европейските фондове.

При разходите през прогнозния период се наблюдават тенденции, подобни на тези при приходите, като, разбира се, с оглед постигане на балансиран бюджет темповете на увеличение на разходите с малко са по-бавни от темповете на увеличение на приходите.

В тази връзка и политиката по финансиране може да се характеризира със следното: Продължаващата фискална консолидация, тоест намаляването на дефицита и прогнозата за постигане на балансиран бюджет през 2020 година, са предпоставка за намаляване на необходимостта от дългово финансиране на бюджета и се очаква постепенен спад на съотношението на държавния дълг към прогнозния брутен вътрешен продукт, което да достигне ниво от 20 на сто към края на периода.

За периода 2018-2020 година нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да се движи в диапазона от 24 до 20, като прогнозните стойности на консолидирания дълг значително са под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтските критерии за конвергенция от 60%, което ще гарантира изпълнението на Маастрихтските критерии по този показател.

Мога да премина по секторите, но колегите имаха възможност да участват активно в дебата между Министерството на финансите и отделните секторни министерства, така че ще го спестя, за да дам възможност на колегите да коментират отделните сектори и да представят данните.

Мога само да обобщя, че предвидимостта и стабилността, която нашето управление дава, връща доверието в потребителите и гарантира както ръст на потребление, така и ръст на доходите, което е една добра новина фона на рисковете, които външната среда крие за следващите няколко години.

Има достатъчно буфери предвидени в бюджета, така че той да е изпълним и, според мен, гарантира до голяма степен изпълнението на функциите на държавата в следващата година специално и в тригодишния период.

Основните приоритети, заложени в програмата на правителството 2017-2021 година, са намерили място в бюджета за 2018 година и в следващите години от прогнозния период, така че предлагам на колегите, ако нямат друго виждане, да го подкрепим и да го предложим на Народното събрание за дебат.

БОЙКО БОРИСОВ: Валери Симеонов!

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз за съжаление ще започна с несъгласие с някои точки. Смятам, че, въпреки че като цяло бюджетът е добре съставен, макропоказателите са също много добри, но все пак аз мисля, че могат да се извършат определени промени в него, които биха подпомогнали като цяло развитието на страната и не на последно място – и условията на възнаграждение, най-вече на работещите в държавния сектор, като предпоставка за извършване на реални промени, такива, каквито ние сме си заложили в програмата. Имам предвид това, че заплатите в държавния сектор са изключително ниски, особено на тези звена, които трябва да упражняват контрол, които извършват не особено привлекателни дейности, свързани със социалното обслужване и т. н. – проверки, налагане на актове, наказателни постановления и т.н.

На практика, хора с по 460 лева заплати, вече с 510 лева, ще бъдат от догодина, проверяват и трябва да направят актове на фирми-нарушители със стотици хиляди обороти само за едно денонощие. Ние трябва отнякъде да осигурим за тези хора средства. Същото се отнася и за социалните работници и за тези, които работят в етнически квартали, за санитарки и за тези, които са подложени на ежедневни рискове, които ние виждаме, укоряваме, но практически на тези хора ние не им подаваме ръка, което означава, че държавата няма особено сериозен интерес, поне така излиза, да извършва промени в посока по-висока събираемост, контрол и решаване на етнически проблеми. Ако държавата го иска, тя трябва да плати за това.

Също така не виждам някакви сериозни мерки по отношение на демографията, която сме заложили също като приоритет на коалиционното правителство и в тази връзка очаквах да има някакви данъчни облекчения за младите семейства с до 3 деца – модели, които са приложени в доста европейски страни. Конкретния пример, на който последно се натъкнах, това е в Унгария, например, при три деца данък общ доход практически става нула. Аз не мисля, че това много ще ощети бюджета, може би е въпрос на едни прецизни сметки. Но с оглед на намаляващата раждаемост, съвсем естествено е държавата също да стимулира, ако желае да има ръст в прираста.

Също така може да се помисли и за някои стипендии на студенти в България и в чужбина по специалности, не тотално, а по специалности, които са необходими за нашата икономика.

Не на последно място, ще поставя въпроса чисто политически за приоритетите на коалиция „Обединени патриоти“ като част от сегашното коалиционно управление, които знаете, че поставихме акцент върху пенсиите. Има повишение на пенсиите, ръстът за 2018 година също е добър, но, все пак, аз мисля, че можеше и там нещо да се направи и да се задели.

Естествен е въпросът на всеки един от вас откъде ще дойдат парите? При този бюджет аз виждам резерви, които могат да бъдат пренасочени. Така, например, аз апелирам да не се подкрепя бюджетът на Министерството на отбраната в тази му част, в която заделяме едни 230 милиона годишно за закупуване на нови самолети. Наясно съм с изискванията като членове на НАТО, че трябва да развиваме и авиация, но мисля, че можем да си позволим това да започне в един малко по-късен етап, още повече, че в момента, както виждаме, и да вземем нови самолети няма кой да ги кара. Така че, към настоящия момент специално аз лично, господин Борисов, се чувствам леко неразположен да гласувам точно това перо. Днес съм неразположен и няма да го гласувам това перо за бюджета на отбраната. Тези пари могат да бъдат насочени към тези дейности, които изброих.

Извинявайте, но да купуваме нови военни играчки при положение, че там има много сериозни проблеми в екипа на хората, които ще управляват тези нови самолети и въобще никаква гаранция няма, че някой ще се качи на тези самолети, по-добре да не правим тези излишни рискове, защото са прекалено скъпи.

Нещо подобно е и въпросът с фрегатите, въпрос, който също би трябвало, според мен, да бъде по-сериозно обсъден – дали са нужни тези големи разходи, защото самолети и фрегати са още 400 милиона, а в това време хората, които са по места, тук гледам моите колеги, които ден след ден, съвещание след съвещание се оплакват, че като се започне от борсите и се мине през социалните работници и медицински сестри, и какви ли още не, всъщност се гърчат около нивото на минимална работна заплата, контролират и ще внасят приходи. Нали така, господин Горанов? Даже аз се учудвам, че вие не поискахте повишение, например, на заплатите на митничарите, които са основният фактор за увеличаване на приходите, защото, подложени на сериозни изкушения, тези хора все пак трябва държавата да е зад тях, включително и финансово.

Така разсъждавам аз и в тази връзка приключвам – предвижда ли се все пак някаква актуализация към някакъв момент при положително развитие на показателите на бюджета?

Това е, което искам да кажа. За днес съм неразположен, но като цяло ще подкрепя бюджета. Въпреки че съм неразположен, като цяло ще го подкрепя, защото е добър и защото дава много сериозни перспективи за развитието най-вече на икономиката.

Благодаря.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ако ми позволите, господин премиер.

До някаква степен проблемът, поставен от господин Симеонов във връзка с контролните звена в системата на Министерството на труда и социалната политика и в системата на Министерството на финансите, е решен. До някаква степен, тъй като за системите на Министерството на финансите е предвидено 5% увеличение за Националната агенция за приходите и за „Митниците“, даже за Националната агенция за приходите е предвидено (и ви моля да го подкрепите) и укрепване на персонала като числен състав – във връзка с функциите на фискален контрол са предвидени допълнително 200 щатни бройки за Националната агенция за приходите.

Предполагам, че министър Петков може да докладва увеличението на възнагражденията в Министерството на труда и социалната политика, но и там има предвидено увеличение – както по отношение на Агенцията за социално подпомагане, така и по отношение на другите звена.

БИСЕР ПЕТКОВ: Ако ми позволите, господин премиер, да уточня това, което министър Горанов каза.

Всъщност, в проекта на държавния бюджет, в частта „Разходи за помощи, обезщетения и ведомствени разходи“, на Министерството на труда и социалната политика и второстепенните разпоредители са предвидени 9 милиона 400 хиляди лева и повече разходи за персонал, което ще позволи увеличение на работните заплати до 10%, като приоритетно смятаме да го насочим към Агенцията за социално подпомагане, където нивата на заплащане са най-ниски.

Разбира се, тук в интерес на истината трябва да кажа, че има искания, има и петиции, които са до Вас и до финансовия министър, и до мен за по-сериозни увеличения от социални работници, но това е към момента заложеното в проекта на бюджета – до 10% увеличение на средствата за работна заплата във второстепенните разпоредители, тоест за социални работници, трудови инспектори и трудови посредници.

Благодаря.

БОЙКО БОРИСОВ: Красимир Каракачанов!

КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, разбрах, че колегата Симеонов е неразположен и вероятно това е причината да не може да се запознае с темата за отбраната или поне да прочете какво пише в Програмата за управление.

Няма как да говорим за това, че има едни разходи, които били за отрязване от Министерството на отбраната, защото проектът за модернизация на въоръжените сили е един проект, който, за съжаление, е бавен прекалено дълго. От миналата година, с гласуването още на бюджета през 2016 година, са предвидени необходимите средства и те са планирани. Ако ние сега спрем тези проекти за модернизация, означава, че следващите пет-шест години няма да извършим нищо в тази посока. Не само по отношение на това, че и от Европейския съюз, и от НАТО има изискване по отношение на отбраната и разходите, които трябва да се направят – 2 на сто от брутния вътрешен продукт, а и поради факта, че състоянието на въоръжените сили е такова, че проекти за модернизация не могат да се отлагат. Те трябва да се развиват, разбира се, по начин, по който това се прави ясно, прозрачно, с контрол върху всеки лев, който се изразходва. Но те не могат да бъдат спирани и от тази гледна точка искам да благодаря за разположението на министъра на финансите и разбирането, което прояви за 100 милиона лева за увеличение на заплатите на военнослужещите, които не са увеличавани от 2013 година.

Благодаря.

БОЙКО БОРИСОВ: Цачева!

ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин премиер, колеги, преди всичко искам да благодаря на Министерството на финансите, на финансовия министър господин Горанов, че по време на междуведомственото съгласуване бяха предвидени средства в размер на 5% и за служителите от ГД „Охрана“, като по този начин те се изравняват с увеличението на възнагражденията за служителите от ГД „Изпълнение на наказанията“.

Остава обаче нерешен още един проблем. В чл. 62 в проекта на закона е казано кои са служителите, за които важи базата за определяне размера на основно месечно възнаграждение за най-ниската длъжност. Тук са предвидени в този член и служителите, най-образно казано, надзирателите в затворите. От 1 април 2017 година служебният министър на вътрешните работи е издал заповед базата в МВР да е 190 лева. В затворите базата си остава 95 лева и няма възможност, поради липса на средства, да бъде изравнена и спазен законът, тъй като те са по един и същ ред.

В този смисъл ми е апелът – да се преосмисли, ако трябва след внасянето в пленарна зала, но трябва да бъде спазен законът и да бъде еднакво спрямо служителите в МВР и служителите от ГД „Изпълнение на наказанията“.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това, което коментира госпожа Цачева, е едно от допълнителните възнаграждения, предвидени в Закона за МВР. Това, което тя каза, всъщност е, че това допълнително възнаграждение в МВР, което е за изпълнение на специфични функции, е определено в размер на една втора от 380, сиреч 190 лева, а в Министерството на правосъдието за звеното ГД „Изпълнение на наказанията“ е определено в размер на 95 лева. Няма нормативно изискване да са еднакви. Тук се търси аналогия и изравняване, но ако трябва да сме коректни, никъде законодателството не предвижда и не налага тези размери да са еднакви. Решението е въпрос на целесъобразност.

Моите притеснения са, че в един момент ще се стигне до това, че основният акцент в следващия бюджет ще се даде върху звената от системата на отбрана и сигурност, които също са важни, но в края на краищата са само една част от системите, които правят държавата функционална. За мен, още в предизборната програма сме дали ясен акцент в това какви са идентифицираните проблеми и потребности на обществото и със сигурност, освен отбрана и сигурност, трябва да дадем акцент и върху другите системи. Увеличението от 5% в никакъв случай не е някакво колосално, но то трябва да бъде съпоставено с това, че през последните години в държавата нивото на инфлация е било през по-голямата част от периода отрицателна. Тоест, реалните доходи на хората са се увеличавали през целия период. Да, темповете в реалния сектор са по-високи, отколкото темповете в бюджетния, но в края на краищата това, което постъпва повече от реалния сектор в бюджета не може да отива само за заплати. Има и много други задачи, които стоят пред държавата и свързани както със социалната, така и с инженерната инфраструктура.

Дали сме тази година и значителен нюанс по отношение на доходите. Над 730 милиона повече за разходи за персонал, над половин милиард лева повече за пенсии, в областта на социалното подпомагане. Защото се спомена и темата за демография, тук отново мога да реферирам към министър Петков, за да цитира колко допълнителни разходи за социални помощи са предвидени и каква нова политика по отношение на подпомагането на семейства, отглеждащи деца, е предложено както по отношение на индивидуалния размер на помощта, така и по отношение на разширяването на нейния обхват.

Сигурно има аргументи и напрежение във всяка една от системите, в края на краищата трябва да намерим някакъв баланс. Отвън бихме получили упрек, че при такова добро развитие на икономиката не трябва да се допускат дефицит и трупане на дълг или харчене на резерви, защото при ръст от 4% с какъв аргумент стоим на дефицит, а не се вместим в това да харчим колкото изкарваме. Има и такъв аргумент.

Аз, за да мога да включа в бюджета и да ви го предложа, съм си позволил да запазя предварително анонсираните нива на дефицит и ако дойде по-добро изпълнение, дай, Боже, следващата година то ще отиде в намаляване на дефицита. Но няма аргумент, с който до безкрай да харчим за сметка на бъдещето и, разбира се, бюджетните системи и хората, които работят вътре, няма възможност да получат същите темпове на нарастване, които се получават в реалния сектор.

Единствените, които растат изпреварващо, това са в системата на средното образование и мисля, че никой няма да оспори необходимостта от ускорено и изпреварващо инвестиране в средното образование. Иначе предполагам, че всеки един колега, стоящ на масата, може да претендира за допълнителни разходи за персонал, защото няма да крия, че възприятието на част от управленците е, че ако вдигнат заплатите са добри управленци и често през годините, през които съм наблюдавал съставянето и изпълнението на бюджета, съм се сблъсквал с тази рефлексия. Да, когато имаме възможност, ще увеличаваме заплатите, но не е задължително, че ако увеличим заплатите ще получим по-добро обслужване на хората или по-добро качество на администрацията.

БОЙКО БОРИСОВ: Заповядайте, господин Ревалски!

ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Благодаря, господин премиер!

Уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, ако ми позволите кратък коментар за бюджета за Българската академия на науките и за наука.

През тази година ние получаваме едно увеличение, което е малко под 5 милиона лева, което по същество е сметнато да покрие разликата с увеличаващата се минимална работна заплата и докторантските стипендии. Същевременно, искам да отбележа, че имаше между публикуването на проекта и днешното заседание заседание на Съвета на настоятелите, на който присъстваха и представителите на Министерския съвет и Съветът на настоятелите се обедини около едно старо решение, още от миналата година, че минималната бюджетна субсидия, която е необходима за Българската академия на науките, е 98 милиона лева. Както виждате, получава се един недостиг в последните години, понеже само се додава за минималната работна заплата, който не е малък почти 15 милиона лева. Ние се съобразихме, ръководството, с това решение на Съвета на настоятелите.

Въпросът е, че ако тази разлика остане от следващата година на минимална работна заплата, говоря за начална, разбира се, средна минимална работна заплата ще бъдат и асистентите, които са около 480 души, а главните асистенти, които, както знаете, освен, че са магистри имат и докторска степен, ще бъдат не далеч, те са 800 души. Става въпрос горе-долу за половината персонал в Българската академия на науките, който очакваме да замени този, който трупа години.

Разбираме, че Министерството на финансите и Министерството на образованието и науката са предвидили една сума, доколкото съм запознат – около 65 милиона лева за наука, по програми, която да бъде раздавана, да се определят програми и да бъде раздавана на проектен принцип. Там има един резерв. Но бих искал да отбележа няколко неща, които ме правят скептик, че може да се подобри състоянието в Българската академия на науките.

Първо, това е за всички учени и ние сме горе-долу не повече от една четвърт от учените в България.

Второ. Обикновено научните програми по света, но те и в България не могат да бъдат различни, нямат голяма съществена част предвидена за заплащане на труд. Повечето са свързани с инфраструктура, мобилност и други дейности.

Трето. Обикновено (и това е нормално) програмното финансиране е ориентирано към приоритети и естествено е през този период да има приоритети, свързани с иновации, с нови технологии и в този смисъл част от учените в Българската академия на науките ще бъдат успешни. Но същевременно, не малка част, които развиват фундамента на тези технологии – имам предвид физика, химия, биология и математика, няма да могат да кандидатстват. Освен това, ние имаме съществена част от социални науки и хуманитарни науки, които доста често също са извън този тип програми. Така че, аз съм притеснен, че въпреки, че ще има – и отново подчертавам, ние го подкрепяме, че ще има такава програма отделно, предполагам, в централизирания бюджет, която е свързана с научни програми, съм обезпокоен от това, че няма да можем да балансираме достатъчно, все пак, заплащането в БАН и това, както сами разбирате ще породи напрежение. Когато много квалифицирани хора са близко до минималната работна заплата, това поражда напрежение.

Ние не сме, също така, сменяли в последните години и началните заплати на най-квалифицирания състав.

Просто, ако може да се помисли евентуално за възможни други начини за финансиране и допълване на бюджетната субсидия на БАН.

Благодаря ви.

БОЙКО БОРИСОВ: Вълчев!

КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, за следващата година предвиденият ръст на разходи за образование и наука е над половин милиард. Такъв ръст не е имало в последните десетилетия, особено за училищно образование. За наука може би е съпоставим с последния голям ръст, който имаме от преди десет години.

По отношение на образованието акцентът, както каза министър Горанов, е най-вече върху предучилищното и училищното образование и самото предизвикателство, което имаме в системата – да я осигурим в дългосрочен план с добри мотивирани преподаватели. Имаме проблем с осигуряването на системата с преподаватели. Разликата между учителите и останалите професии е, че ако имаме добри учители, утре ще имаме и база за всички останали професии. Разбира се, че при общ недостиг на пазара на труда всички професии са важни и всички сектори ще изпитат недостиг, но ако по-добрите ученици стават учители, утре всички ученици ще имат по-добри образователни резултати и това е акцентът още от правителствената програма, който е поставен.

Значително е увеличението и на средствата за наука. Номинално могат да се видят над 120 милиона, реално е близо 80 милиона лева. Основната част от тях са заделени за програмно финансиране и за финансиране на обектите от Националната пътна карта. В Националната пътна карта са обектите, които имат обща европейска разпознаваемост, които са включени в паневропейските научни мрежи, а националните програми ще бъдат програмирани в съответствие с принципите на партньорство между научните организации и висшите училища и концентрация на средствата.

Водим постоянни разговори с БАН и факт е, че освен проблемът с обема на средствата и с нивото на заплащане, ние имаме проблем и с това да обосновем пред обществото обществената възвращаемост на вложените средства, респективно на увеличените средства за научни изследвания. Това, което ще предложим на всички министри заедно с Българската академия на науките, е една диаграма какво прави всеки един институт на БАН и съответно ще помолим всички да предложат дейности.

БОЙКО БОРИСОВ: Добре, предлагам следното.

Нашите политически опоненти ни атакуват главно за това, че харчим с този бюджет много повече, над 730 милиона повече. Другите искат да харчим още повече. Не съм убеден, че би трябвало да създаваме напрежение при положение, че половин милиард отива за образование, номинално 120 милиона повече за наука и научни изследвания, и да не можете да седнете с ръководството на БАН да направите така, че, от една страна, да им ползваме потенциала и да усвоят тези пари, защото това са десетки милиони, и да се направи връзката с икономиката, и с иновациите, и с всичко, за което говорите. Седнете, говорете и намерете начин. При положение, че има 120 милиона за наука повече, половин милиард повече за заплати, плюс 650 милиона за модернизация, саниране и реконструкция на училища и университети, ще отиде над милиард и кусур за една година – нечувано в образованието досега, и някъде да излезе изказване, че е недостатъчно или ще има напрежение, просто е грехота!

Във всяка сфера сме се постарали с 5%, 10% да се вдигнат доходите, да се даде повече и за артисти, и за култура, и за инфраструктура, и за образование, и за отбрана.

Разбира се, тук и Валери е прав за сферата на отбраната и аз съм убеден и знам, че министър Каракачанов работи по темата. Нашите военни като отиват в НАТО не отиват само да им мине командировката, а трябва да говорят за реални учения или реално какво би трябвало и как най-ефективно да заложим пари там, където ще са най-нужни. Прав е Валери Симеонов, ще вкараме огромни пари, ама това ли ще е най-важното? Аз ще се съглася с експертизата, но искам да я видя. Да ви я представим на вас, защото става въпрос за много пари.

Ето сега, преди малко, бяха тук група европейски депутати от всички парламентарни сили и говорихме за кохезията и какво правим да нашето председателство по кохезионната политика. Но това може абсолютно да се пренесе в сферата на отбраната, общата европейска сигурност. Ама не само на думи, защото кохезията се вижда. Има ли метро? Има. Има ли магистрала до Бургас? Има. Има ли „Марица“? Има. Същото да видим в общата европейска отбрана. Трябва ли всяка една държава да купува поотделно самолети, танкове, артилерия, ракети и всичко останало? Ако нашата отбранителна стратегия на НАТО е актуализирана – има ли нови предизвикателства по границите ни, Европа как мисли да се защитава като цяло?

Така че, постарали сме се – над 730 милиона са в повече. Като прибавим и програмите, които бяха във Фонд „Земеделие“, в земеделието, огромни пари, които отиват по инфраструктура допълнително, това, което отиде в регионалното министерство по саниране на училище, детски градини и площадки…

Изведнъж се оказва, че усещането е все едно сме в очакване на голямото харчене – и още, и още, и още, и още! Да, но ние за първи път тази година нямахме да плащаме за „Белене“, нямаше да плащаме за американските централи, нямаше за „КТБ“ да се плаща. Нашите политически опоненти бързо забравиха, че ние две години събирахме и давахме огромни пари – 6 милиарда 700 милиона! Представете си върху това днес, което даваме, и виждате, в колко сфери се помага – и в отбраната за заплати, и в МВР за заплати. Догодина ще имаме повече пари, аз съм убеден, ще увеличим с повече. Конкурентоспособността нараства във всяка една сфера.

Между другото, Дончев, не е лошо, тъй като и доста изказвания чух по тази тема, вече да им разясниш – инвестициите в момента в България никак не са по-малко. Те са в заводи и в разширения на заводи. И периодите с инвестиции, за които ни говорят, това са инвестициите в какво – в двете централи, „Мариците“?! Много „хубава“ инвестиция, ама после ни се връзва на електромера. Инвестиции в ЕРП-тата, с които още не можем да се оправим. Инвестиции във „ВЕИ“ сектора, където огромни пари изтекоха докато отрегулираме енергията. Такива инвестиции, на мен специално, не ми харесват.

За радост, сега инвестициите са в реални заводи – производство, износ и нови работни места, и затова безработицата слезе на тези нива. Един „ВЕИ“ сектор, един соларен парк и един ветропарк има един пазач или двама. Това е работната ръка, ама милиарди ни струва.

Така че, трябва да сме много стегнати. Мисля, че ако някакви корекции в парламента се направят – вече не мога да се меся на парламента, но сме се постарали във всички сектори да удовлетворим желанията и събрано заедно това прави огромни пари. Догодина ще е по-добре. Догодина сигурно ще раздадем над това, защото ще ги изкараме тези пари. Ако беше Дянков тук, щяхме да сме на нула дефицит и тези 730 милиона нямаше да се дадат. Гарантирам ви, понеже сме минали и през това стискане на коланите. Сега решихме малко да се даде повече, но те са необходими. Защото, пенсиите бяха ли ниски? Бяха. Трябваше да се дадат. Не са заделяни пари за заплати на военните – 100 милиона, за МВР – шестдесет и няколко. За образованието говорих, затова не го казвам.

Боил Банов си мълчи, което е много добър знак.

БОИЛ БАНОВ: Какво да кажа, господин премиер, аз съм очарован от министъра на финансите.

БОЙКО БОРИСОВ: Като знам, че поне десет пъти ме попита за артистите и за театрите. Там поне удовлетворихме ли исканията?

БОИЛ БАНОВ: Очарован съм от министъра на финансите, който изключително компетентно… С него могат да се разискват всички въпроси за култура и много логични неща прави. Това, което най-много ме радва е, че той подкрепя неща, в които вижда посока на развитие.

БОЙКО БОРИСОВ: Аз те подкрепям.

Порожанов!

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Искам да поздравя колегите от Министерството на финансите за много добре аналитично изведената макрорамка, която Горанов каза от колко институции, включително от екипа на министерството, е направена и, разбира се, за така добре структурирания бюджет с ясни параметри, с ясни приоритети.

Разбира се, не на всеки от нас са удовлетворени всички искания, но точно тук искам да обърна внимание, че за това бюджетът е инструмент и всеки от нас трябва да го мениджира, да го мениджира така, че нещо, когато не ни достига, да видим какво можем да направим в структурен, разбира се, и в нормативен план, за да си свършим работата.

Още веднъж искам да поздравя колегите от Министерството на финансите.

БОЙКО БОРИСОВ: Добре, приемаме точка 1.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Поп певицата чупи кантара Минижуп едва скрива месестите й бутове  С бая излишни килца се яви пред публиката най-актуалната в момента поп певица Гери-Никол. След като преди месеци напълни пазвата си със силикон и заприлича на чалгарка, сега скандалната изпълнителка е заформила едро дупе, дебели баджаци и коремче.

Българинът стана едва шестият дебютант с полуфинал на финалния турнир Легендарният български тенисист Орлин Станойчев отчете, че единствено Роджър Федерер може да се счита за фаворит в мач срещу Григор Димитров от останалите участници във финалния турнир за сезона в Лондон (Анг). Българинът намери място на полуфинала,

И Дядо Коледа не устоя на Николета Лозанова и й написа подмазваческо писмо. "Аз те следя и виждам, че тази година ти си била добра, грижила си се за близките ти. Ти си борец в сърцето и светец в ума. Ти си красива отвътре и отвън и заслужаваш уникален подарък!" Това гласи пророчеството на Николета за тази Коледа. Как гледа на тази свалка Ники М.