Хората в селото повтарят, че времето заличава физическите рани, но не и болката
След 11 месеца разследване прокуратурата обяви машинистите на влака за виновни за смъртта на 7 души и 14 ранени
Трагедията в Хитрино преобърна съдбите на десетки семейства. Сълзите още парят, ужасът не е преживян.
Eдна година след взрива на гарата в селото хората събират парчета от разбития си живот - броят къщите, които се издигат, броят дните, за които селото ще се възстанови. Броят майките и бащите, които нямаха шанс за спасение. Броят и децата, които останаха сираци. Броят, броят, но сметката на отминалия щастлив живот не излиза. Търсят опори, които да дадат смисъл на живота им след трагедията.
На 10 декември 2016 г. рано сутринта няколко вагона от товарен влак, превозващ полипропилен, се обърнаха в центъра на Хитрино. Изтеклият газ се запали, а огнените пламъци пометоха селото и преобърнаха съдбата на десетки семейства.
“Много ми е трудно. На крак съм само заради един човек - сестра ми.
Севги има нужда
от майка, от баща
и от кака. Трябва
аз да съм всичко”,
казва през сълзи Рейханя Рагуб. Самата тя има нужда от опора, но не я намира. Родителите ѝ били затрупани от стоварилия се върху главите им дом. Последните им думи изгарят душата ѝ, а тя стиска телефона и единствената оцеляла снимка на семейство Рагуб.
“Няма спасение от туй нещо, лягай - ще умрем”, казал баща ми. А майка отговорила: “Какво ще правят децата?”
Това бил последният разговор на Акиф Рагуб и на съпругата му Файме Сали, които малката Севги - сестричката на Рейханя, чула в ужасната декемврийска утрин.
Ударната вълна е затрупала и двете момичета, но те имали шанса да оцелеят. Извадени били изпод тухлите и гредите живи.
“Искам да живея, още съм млада”, казала 22-годишната Рейханя, когато лекари и пожарникари я извадили от отломките на разрушената къща. Тя обаче не ги помни. Помни само, че се осъзнала в болницата и попитала къде са родителите и сестра ѝ.
“След два месеца и половина научих, че майка ми и баща ми са починали. Ходих на гробищата и не вярвах, че те лежат там”, разказа Рейханя. Преживяла е десетки операции, защото най-сериозно са пострадали очите ѝ. Последната била преди две-три седмици, когато лекари извадили поредното парче стъкло, стигнало чак до роговицата. Времето заличава физическите рани, но не облекчава болката.
Двете сестри живеят разделени - едната в Хитрино, другата в Самуил. За тях се грижат лелите им. И
двете със сетни
сили продължават
учението си
Малката Севги свири на пиано и пее народни песни. Дни след трагедията анонимен дарител подари пиано на 12-годишната Севги, за да продължи да свири. Свирила на пиано до фаталния ден. Обожава музиката.
Каката Рейханя е IV курс студентка в ШУ “Епископ Константин Преславски”, специалност “Сигнално-охранителна дейност”.
“Трябва да го завърша в памет на майка ми. Тя заради мен не е учила. Аз трябва да следвам нейното желание и да завърша”, казва Рейханя, която черпи сили от учението и от подкрепата на преподавателите си в университета.
Благодари на учителите си, които ѝ помогнали да се върне и да продължи. Те направили жест, освободили четвъртокурсничката Рейханя от такса. Скоро е сесията, но тя вярва, че ще се справи и ще издържи всички изпити.
“Когато съм сред хората, се чувствам духом по-силна. Това ми е единственото спасение да завърша университета”, казва младата жена.
В невижданата трагедия 7 души загинаха и 29 бяха ранени. В радиус от 300-400 метра къщите бяха срутени. Ужасяващата трагедия докара държавниците в селото. Премиерът Бойко Борисов, министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова и директорът на пожарната главен комисар Николай Николов поеха ръководството на безпрецедентна спасителна операция.
Селото беше
евакуирано. В
него останаха само
спасителите. Десет
дни продължи
обезопасяването
на цистерните
и транспортирането им на безопасно място. Операцията изискваше прецизност и техническа подготовка, за да не се предизвика нова катастрофа.
Полипропиленът се източваше от цистерните, след това те се изправяха, а огромен кран ги товареше върху камиони, които ги изнасяха от Хитрино. Това продължи 10 денонощия, напрегнати за пожарникарите и за другите специалисти.
Дните бяха мъчителни и за хората, защото не знаеха какво се случва в домовете им, които напуснаха ужасени. И напрежението изригна в протест - местните смятаха, че се крие информация. Според тях обезопасяването и ваденето на цистерните се бави. Питаха отровен ли е въздухът, чиста ли е водата.
В нажежената атмосфера главен комисар Николай Николов застана лице в лице с недоволните и обясни сложността на операцията и отговорността му към живота и здравето на над 700 специалисти, които се справяха със ситуация, описана само в учебниците.
Пожарникари, полицаи, кранисти, шофьори и експерти се бореха с последиците от трагедията в селото, което беше затворено.
Отвън хиляди хора следяха новините в медиите и съпреживяваха трагичната участ на десетките невинни жители на Хитрино, които пострадаха от инцидента. Трогнати, хиляди хора започнаха да даряват.
За няколко дни в дарителската сметка на БЧК се събраха близо 2,07 млн. лв. Правителството отпусна 10 млн., а 20 млн. лв. дойдоха от Европа. Към Хитрино потеглиха камиони с хуманитарна помощ - дрехи, храни, лекарства, санитарни материали и още ред стоки от първа необходимост и най-важното - надежда.
В близкото село
Тимарево беше щабът,
където помощите
се разпределяха
и раздаваха
Доброволците от БЧК също работеха денонощно. На 11-ия ден от трагедията блокадата беше вдигната и жителите на Хитрино се върнаха в домовете си. За първи път те видяха счупените прозорци, изкъртените врати, строшената покъщнина, срутените им дългогодишни житейски усилия да градят дом и семейство.
Пожарни екипи с газанализатори замерваха за опасни вещества или газ в жилищата. Започна и поетапното пускане на електричеството.
На хората от разрушените домове бяха предоставени фургони, оборудвани с най-необходимото - две малки стаи, кухня и санитарен възел. Подвижните домове бяха разположени до срутените им къщи.
Жителите на Хитрино нямаха търпение да се върнат към нормалния живот. Комисии обиколиха селото и описаха щетите. Общественият съвет, председателстван от националния омбудсман Мая Манолова и от председателя на БЧК Христо Григоров, разпредели средствата, които хиляди българи дариха със есемеси.
Пострадалите бяха разделени на три групи. Най-много средства - 2900 лв. за електроуреди и 12 000 лв. - за мебели, са за хората от първата група. Преди това домовете им трябва да бъдат построени. Останалите пострадали също получиха материална помощ.
Възстановяването и строителството в Хитрино започнаха на 19 май т.г., когато премиерът Бойко Борисов и представители на Камарата на строителите направиха първа копка на новите къщи на мястото на напълно разрушените домове.
Началото беше благословено от християнски и мюсюлмански духовник. Оттогава в Хитрино се чуват багери, бетоновози, строители градят тухла по тухла. На 11-те къщи, които Камарата на строителите вдига, им се вижда краят. Красивите двуетажни жилища заместиха грозните руини, които багерите изравниха със земята.
Още 13 жилищни сгради ще бъдат направени, но със средства от Социалния фонд. Пет са на етап изливане на основи, а строителството на 3 още не е започнало - забавянето е от неуредени наследствени права.
Животът бавно се възстановява. Ремонтирани са покривите на 37 къщи, по 14 се работи, а за още 15 покрива предстои да се сключат договори. Където не се успее за цялостен ремонт, ще са поправят частично, за да не тече в домовете. Очаква се съвсем скоро да бъдат подписани договорите за ремонт на обществената инфраструктура и рехабилитацията да започне през пролетта. Общо
32,98 млн. лв. е
помощта за Хитрино.
Реално са похарчени
7,268 млн. лв. основно
за строителство и
ремонт на къщи,
помощ за лечение на пострадалите, обезщетения за близки на загиналите.
“Ако някой си е мислил, че в рамките на 7-8 месеца ще заличим всичко и няма да има следа, не се е занимавал с подобни ситуации”, заяви скоро кметът на община Хитрино Нуридин Исмаил на пресконференция. Той направи пълен отчет на изразходваните средства.
Но парите за Хитрино разделиха хората така, както жп линията дели селото на две. Носят се слухове, че се отклоняват средства, като се надписват стойностите на ремонтите.
“Селото едно време беше много обединено, всички си вярваха, бяха единни. Сега никой на никого не вярва, всеки се пази и от сянката си”, казват някои, но желаят да останат анонимни.
Рейханя, чиято къща съвсем скоро ще бъде готова, също усеща завистта на хората, сякаш са забравили, че тя и сестра ѝ са сирачета.
“Искам хората да не ме питат кога ще е готова къщата. На мен не ми е за къщата, искам родителите ми да са живи”, споделя мъката, която изгаря сърцето ѝ.
След 11 месеца разследване прокуратурата обяви виновните за трагедията - внесен бе обвинителен акт срещу двамата машинисти Димитър Михнев и Радослав Петков. Според обвинението по непредпазливост машинистите са причинили смъртта на 7 души, а на 14 са причинили телесни повреди. Материалите по делото са събрани в 40 тома, а обвинителният акт е от 75 страници.
Според обвинението при наредено влизане в гара Хитрино на трети отклонителен коловоз локомотивният машинист Димитър Михнев не е изпълнил незабавно, точно и безусловно указанията на сигнала на предупредителния семафор. Той
управлявал влаковата
композиция със
скорост от 78 км/ч
и не е намалил
до разрешените 40
Вторият локомотивен машинист Радослав Петков не е предприел действия за незабавно спиране на влака, след като Михнев не е показал с действията си, че управлява безопасно композицията.
Заради допуснатите нарушения от двамата машинисти е последвало дерайлиране на влака и повреждане на вагоните цистерни от състава на композицията, изтичане на газ-пропилен и последвал взрив.
Разследването е установило, че произшествието не е предизвикано от повреди в железопътната инфраструктура, не се дължи на повреди в осигурителната техника, не е предизвикано от техническа неизправност на подвижния състав, не се касае за техническа неизправност, свързана с превозвания товар или претоварване.
Двамата машинисти са на свобода, но с наложена забрана за напускане на страната. Димитър Михнев е с мярка за неотклонение “парична гаранция” от 10 000 лв., а Радослав Петков - с “подписка”.
За първи път ще се явят в съда на 15 януари 2018 г. от 9,30 ч, когато започва наказателното дело срещу тях.
На 10 декември в Хитрино ще има курбан и хората ще се помолят, да не се повтаря никога бедствието.