Магистър от Кеймбридж се върна във Варна и избра Техническия университет за докторантура

https://www.24chasa.bg/novini/article/6581693 www.24chasa.bg

Винаги съм искал да живея и да се развивам тук, има и научна група, която работи по близки на моите направления като биомедицинско инженерство, казва Сиво Даскалов

През 2014 г. Сиво Даскалов – тогава третокурсник в Техническия университет във Варна в спеиалността „Софтуерни и интернет технологии“, е обявен за „Студент на годината“ на България. Стремежът му да се доизгражда като личност и специалист го предизвиква след завършването на бакалавърската програм, да продължи с магистърско обучение в университета на Чарлс Дарвин, Исак Нютон, лорд Байрон, Стивън Хокинг – University of Cambridge.

Още през първите си студентски години във Варна Сиво печели бронзови, сребърни, златни медали от републикански олимпиади по математика, компютърна математика, програмиране. Наред с това се справя отлично и с изпитите си. Получава общинска награда за изявени студенти, изнася доклади на национални и международни конференции. Закономерно идва отличието „Студент на годината” в категория „Природни науки, математика и информатика”. Като стипендиант и на фондация „Еврика” печели награда от компанията „Хуауей Технолоджис България”, връчена от китайския посланик в София – двуседмично посещение в Пекин и Шънджън. С дългия списък от постижения и с изключително харизматичното си присъствие Сиво Даскалов е една от емблемите за успеха на възпитаници на Техническия университет във Варна.

- След година отново сте в своя варненски Технически университет, инж. Даскалов, сега вече като негов докторант. Отново сте сред любимите преподаватели. През какво минахте, за да станете магистър на един от най-старите и престижни университети в Англия и света?

- Западните университети не те класират по петиците или шестиците в дипломата, а те приемат като личност, като потенциал, като мотивация. Оценяват дали си качествен човек, който би допринесъл нещо съществено за обществото. Имах честта да бъда приет не само в Кеймбриджкия университет, а и в този в Оксфорд. Раздвоението какъв избор да направя разреших чрез съвети на познати и с лично проучване. Изборът ми в крайна сметка бе в полза на Кеймбридж, защото подготовка там е с по-практическа насоченост. Наред с това градът, пък и колежът, ми допаднаха и със средновековния си архитектурен стил.

- Колежът? Нали говорим за университета в Кеймбридж…

- Там организацията на обучението е по-различна. Университетът е съвкупност от множество лаборатории, в които се провежда обучението и работата на студентите. Включва в структурата си 31 колежа, в които студентите живеят, хранят се, почиват. В моя – „Корпус Кристи Колидж“, един от най-старите в университета, бакалаврите бяха в средновековния замък в центъра на града, а ние – магистри и докторанти, в отделен кампус далеч от тълпите туристи и шума. Кампусът Лекхемптън е райско кътче - като от цветна картичка, с много зеленина, катерички по дърветата, басейн и т.н.. В колежа се социализираш, включваш се в интересна общност от 150 млади хора от всякакви научни направления (останалите 45 мои колеги от компютърната лаборатория бяха разпределени по другите колежи), която създава своите правила на общуване, докосва те до знания от други учебни специалности, създава общи интереси и развлечения. Дори запознава с обичаи на колеги от други националности. Примерно, на неделния чай на 1 март успях да организирам десетина приятели да плетем мартеници, които окачихме на останалите от колежа. Въобще, не само овладявахме съвместно знания, а и се разтоварвахме в колежанския фитнес, организирахме пикници, гребяхме с лодки в преминаващата през града река Кем и т.н..

– Какво надградихте в себе си по отношение на програмирането, което е вашата бакалавърска специалност?

– Вярно, отидох в Кеймбридж като програмист, но до голяма степен се преквалифицирах, специализирайки се в много конкретна област. Бях решил да насоча магистратурата си към направлението „Машинно самообучение” и имах удоволствието да работя с прекрасния ми научен ръководител Пиетро Лио. Машинното самообучение, подраздел на изкуствения интелект, се занимава с алгоритми за обработката на голямо количество данни с цел да намери зависимости, които са неоткриваеми от човешкия ум. Това позволява получените математически модели на изследвания обект да бъдат използвани дори и за предсказване на поведението му при произволен сценарий. Машинното обучение, освен че оптимизира работата на компании, с което да им носи допълнителни приходи, все по-често се използва и в медицината. Благодарение на работата си с Пиетро Лио навлязох и в друга, отскоро развиваща се научна област – епигенетика. Разтърсващото научния свят направление възниква преди едва 10 години, което го прави една от най-горещите теми за биолозите. Оказва се, че външни фактори от околната среда и начинът на живот не само въздействат на смятаното доскоро за статично ДНК на живите организми, но и тези въздействия се наследяват. Тези епигенетични модификации на генетичния ни код могат да повлияят положително или отрицателно на здравето ни и дори могат да предразположат човек към развиване на болести като рак, диабет, астма и т.н. Предизвикателствата пред изследователите са много: от анализ кои гени отговарят за дадената болест, през прогнозиране на развитието на заболяването, дори до още неразработената концепция за епигенетично лечение, което би целяло да се противодейства на негативните епигенетични изменения.

Прекрасен аспект от практиката на Кеймбриджкия университет е, че около съответния научен ръководител се формира научна група от асистенти, докторанти, студенти, работещи по сходни направления. Същото с радост виждам и тук в работната група на бъдещата ми научна ръководителка доц. д-р Кристина Близнакова, с която ще работя по време на докторантурата си в областта на машинното обучение в медицината.

– С придобитите знания, постижения, с волята си за развитие бихте могли да осъществите добра реализация в чужбина. Но, ето ви тук като докторант.

– Да, имах възможността да остана в чужбина, но аз винаги съм искал да живея и да се развивам в своята прекрасна Варна. Дори по време на магистърското си обучение не пропусках всяка възможност да се прибирам през ваканциите и да работя тук върху курсовите си работи. Придобих много ценен опит от обучението си в чужбина и навлязох в нови и интересни научни и практически направления, които бих желал да споделям и доразвивам тук в Техническия университет във Варна. В нашия университет могат да се разкрият подобни дисциплини и аз бих могъл да съм полезен с новите си знания. При това продължавам плътно връзките си с колегите в Кеймбридж и се надявам да мога да ходя там на конференции, да изнасям доклади. Надявам се и да продължа от Варна работата си с Пиетро Лио и научната му група по разработки в нашите общи научни интереси. Много благоприятен момент е научната група в нашия университет, която работи по близки на моите направления като биомедицинско инженерство, включително и по европейски програми.

– При такава академична ангажираност ще ви остава ли време и енергия за други дейности?

– Вече си възобнових тренировките по карате и фитнес. Поддържам старите си познанства и изграждам нови. Варна е град с много активно и мотивирано младо общество, част от което смея да твърдя, че съм и аз. Не на последно място ще си отделям лично време за семейството, дори и за любителско земеделие в бащиното ми лозе! Всичко се свежда до добра организация, до мотивация, самодисциплина, стремеж да се развиваш адекватно на своето време.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Орлин Павлов изпя хитови свои парчета на представянето на новия сезон на сериала "Скъпи наследници" по bTV в кино "Люмиер" вчера. Освен него присъстваха Даяна Ханджиева, Китодар Тодоров, Рая Пеева и Веселин

Четири умни и възпитани българчета живеят в тежки условия и мизерстват! Павлинка (3 г.), Александър (4 г.), Борис (5 г.) и Емилия (7 г.) са много усмихнати и рецитират стихотворения, но са принудени да спят на земята. В дома им дълго време няма обзавеждане, храната често не достига, а 29-годишната им майка Боряна е принудена да ги отглежда сама в

Фолкпевицата Преслава вече е на крака и прави разходки след раждането! Екип на "България Днес" засне изпълнителката във вторник - пет дни след раждането на първото й отроче в столична болница. Преслава изглеждаше начумерена и сърдита, като от нея не грееше типичното майчинско щастие. Редом до нея беше и любимият й Павел,