Скандали, масови протести и смени на правителства разтърсиха северната ни съседка
В Румъния импулсът за реформи през 2017 г. бе загубен. Това е една от тежките констатации от последния мониторингов евродоклад за страната, към която се добавят още тревожни заключения за две сменени само за девет месеца правителства, растящо напрежение и трудно сътрудничество между държавните власти, поставен под въпрос положителен напредък в борбата с корупцията.
Какво се случва в Букурещ, та нотките на загриженост на чиновниците от Брюксел се засилиха, а премиерът Бойко
Борисов обяви:
“Не се шуми
много, но пак
изпреварваме
Румъния”
Всъщност, случиха се много неща, които отпушиха общественото недоволство до нива, непознати от падането на Чаушеску. Всичко започна през декември м.г., когато изборите в страната бяха спечелени от Социалдемократическата партия (СДП), само година след като те паднаха от власт заради безхаберието, довело да смъртта на десетки хора при пожар в нощен клуб в Букурещ. Още стартът на новите управници бе белязан от скандал. Президентът десноцентрист Клаус Йоханис заяви категорично, че няма да допусне в управлението разследвани или осъждани, което автоматично отсвири шефа на СДП Ливиу Драгня от най-високия пост в изпълнителната власт. Причината за това бе 2-годишната му
условна присъда
за изборни
машинации
Така премиерският пост отиде в ръцете на 43-годишния Сорин Гриндяну, а Драгня, когото мнозина анализатори определят като силния човек на днешна Румъния, остана да дърпа конците зад кулисите, преглъщайки ролята на председател на долната камара на парламента.
Сенатът пък бе оглавен от коалиционния партньор на социалдемократите и бивш премиер Калин Попеску-Търичану. В политическия следизборен пейзаж бяха заложени много бомби със закъснител и те започнаха да гърмят още в началото на 2017 г.
През януари социалдемократите, част от чиито ръководители в предишните години станаха обект на разследвания, обвинения и присъди за корупция и злоупотреба с власт, приеха тихомълком, избягвайки парламента, промени в наказателния кодекс, които
узакониха редица
корупционни
практики,
като предложиха наказателна отговорност за злоупотреба с власт да се носи само ако причинените щети надхвърлят 44 000 евро. Едновременно с това, основавайки се на пренаселеност на затворите, новото румънско правителство поиска да бъдат помилвани около 2500-3000 затворници, излежаващи до 5 г., сред които и немалко държавни чиновници, осъдени за “дребна корупция”. Оказа се, че от указа за декриминализирането би се възползвал и самият Драгня, срещу когото в онзи момент течеше процес за фиктивни назначения. В началото на 2017 г. в Румъния
2000 политици на
различни нива
бяха разследвани
или излежаваха присъди за корупция и злоупотреба с власт, показва статистиката.
Сметките на управляващите обаче се оказаха криви. В следващите няколко дни недоволството на румънците се изрази в безпрецедентни за годините на демокрацията улични протести. В тях се включи и президентът Клаус Йоханис, а Еврокомисията заплаши Румъния с възможно спиране на еврофондовете.
Под натиска на общественото недоволство правителството на Гриндяну даде заден, отменяйки скандалния указ, но самият премиер отказа да подаде оставка. В следващите месеци силният икономически растеж в страната, който бе най-високият в ЕС, както и обявеното увеличаване на заплатите на държавните служители с 25% поуспокоиха ситуацията. Точно тогава обаче се стигна до парадоксалната правителствена юнска криза, когато Социалдемократическата партия застана срещу собственото си правителство и свали доверието си от него. Анализатори видяха в това страховете на шефа на партията Ливиу Драгня, че Гриндяну проявява независимост, която не е по вкуса на партийната върхушка. Премиерът нарече опита да бъде отстранен “политическа екзекуция”. Съпротивата му бе преодоляна с безпрецедентен вот на недоверие, внесен от партията, която го е издигнала. Премиерският пост бе поет от дотогавашния икономически министър Михай Тудосе. Впрочем само няколко месеца след встъпването на правителството на Тудосе вече се говори за
“тиха война”
между премиер
и партиен лидер
Очевидно Драгня удря всеки, който прояви дори малко непослушание. Тудосе на свой ред открито заяви, че ще отстрани министри, които имат съдебни проблеми и които се смятат за особено приближени на Драгня.
Особено ожесточена е битката за надмощие, която румънските управляващи водят с Националната дирекция за борба с корупцията (DNA), ръководена от Лаура Кьовеши. Голяма част от действията им са продиктуванин от желанието да бъдат ограничени правомощията на антикорупционната прокуратура, която според някои от засегнатите се е превърнала в “паралелна държава”. Някога назначил Кьовеши за главен антикорупционен прокурор, днес бившият президент Траян Бъсеску е един от най-отявлените ѝ противници.
В края на юни избухна скандал, след като в румънска телевизия изтекоха записи, разкриващи как Кьовеши оказва натиск върху подчинените си да “произвеждат” дела срещу министри и дори срещу премиера. От дирекцията обявиха записите за монтаж и манипулация и поискаха разследване.
Междувременно политици като Бъсеску и шефа на Сената Търичану, които също са в полезрението на Темида, заговориха за лов на вещици от страна на дирекцията, за разправа с политически противници и за скалъпени дела, пращащи невинни хора в затвора. Скандалът се разрасна, защото 8 антикорупционни прокурори поискаха от румънския Висш съдебен съвет да бъдат преместени, а самата Кьовеши пожела да се освободи от още двама, защото не работели според нейните критерии. Тя настоя да прати подчинените си на детектор на лъжата, като ги обвини в предателство. Така стана очевидно, че в институцията цари сериозна вътрешна криза, макар Кьовеши да отричаше. Срещу дейността ѝ обаче Съдебният инспекторат започна дисциплинарно производство след жалба на двамата отстранени прокурори.
Желязната хватка между румънските институции се затегна още повече, след като стана ясно, че нови законодателни промени целят
да засилят
контрола на
управляващите
върху съдебната
власт
Те предвиждат намаляване на ролята на президента при избирането на главния прокурор и на прокурора, ръководещ Дирекцията за борба с корупцията. Същевременно се увеличават правомощията на министъра на правосъдието както при назначаването, така и при уволняването им. Промените отново изкараха хиляди гневни румънци на улиците, според които целта на всичко това е няколко властимащи да се измъкнат сухи от водата.
Междувременно DNA започна поредно разследване срещу Ливиу Драгня, този път за
злоупотреба с
еврофондове
То се базира на писмо от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) от 2016 г. за подозрения, че Драгня и други регионални официални представители са използвали подправени документи, за да получат пари от фондове на ЕС за пътностроителни дейности. Става дума за периода от 2001 до 2012 г., когато лидерът на социалдемократите е бил шеф на Окръжния съвет на окръг Телеорман. Размерът на злоупотребите, изчисляван на 21 млн. евро, доведе и до запорирането на цялото имущество на политика на стойност 27 млн. евро.
Сътресенията в Румъния далеч не изглеждат да са пред своя финал. В последните седмици недоволството в страната отново се нажежава, този път заради многобройните спорни промени в данъчните закони, които според някои икономисти са на път напълно да объркат бизнеса. Най-неприемливо за румънците е, че от 1 януари догодина социалните осигуровки ще са изцяло за сметка на служителите. Фирмите ще плащат 2,25%, а работниците - 35%. Президентът Йоханис нарече мерките “фискална авантюра”. Така Румъния ще навлезе в новата година в атмосфера на несигурност, коятo в съчетание със стремително нарастващия бюджетен дефицит на страната не предвещава ситуацията да се успокои скоро.