6 следи от поръчково убийство издават Килърите

https://www.24chasa.bg/novini/article/6617430 www.24chasa.bg
Полицаи търсят следи от убийците около джипа на Рачев. Зад автомобила е намерено откъснатото парче плат с ДНК на Филев.

България спря да трепери от борците, щангистите и каратистите, а вече и от сумистите.

Преди да стане бос на Килърите, Петър Стоянов-Сумиста кръстосваше света, но занапред ще го гледа през решетка. В японската борба той стигна върха - спечели 32 купи, десетки медали и титли, но ето че го тръшнаха в затвора до живот. Битката с правосъдието продължи 8 г. и бе белязана от драматични обрати, скандали с мирис на политика и сцени с болни подсъдими като в “Спешно отделение”.

Вместо като именит спортист Сумиста, наричан и Вожда в спортните среди, а от шофьорите си Кюфтето, ще остане в аналите като един от малкото тартори на банди, получили максимално сурова присъда наред с аверите си.

В редиците на доживотните затворници с него влязоха Васил Костов-Кеца, бивш гард на покойния бос на СИК Бай Миле, както и търновският бизнесмен Георги Вълев.

На 1 декември те чуха окончателната си присъда за 2 поръчкови убийства на адвокат и бизнесмен. Трети осъден - Янко Попов-Туцо, е от 15 дни е зад решетките с 10-годишна присъда за това, че помогнал на хора на Сумиста да скрият двама килъри.

Да си бос на банда, се оказва неблагодарна работа. Имаш пари, жени и власт, но дните ти са преброени. С повече късмет отиваш в затвора, иначе си на портата на св. Петър. Четирима от бандата влизат в гроба през 2010 и 2011 г. Други остават неизвестни и ако са живи, ден и нощ треперят някой от “изгорелите” да не ги издаде.

В поредица от статии “24 часа” ще разкаже за престъпленията и жертвите на бандата, за миналото и характера на членовете ѝ и за това как тя бе разкрита.

На 3 юли 2009 г. зъболекарката Вирджиния излиза от болницата и въздъхва с облекчение. Операцията на мъжа ѝ - шуменския бизнесмен Румен Рачев, от рак на дебелото черво е успешна. Туморните му маркери са добри и макар да му предстои втора операция, той може да спечели борбата с болестта.

Петър Стоянов- Сумиста бе осъден на доживотен затвор като поръчител на 2 убийства. Той има присъда и като бос на бандата на Килърите. СНИМКИ: “24 ЧАСА”

Румен също е обнадежден и си уговаря среща с приятел в хотел “Бохеми” в шуменския кв. “Дивдядово”, където живее. Но един млад мъж със зеленикав работен гащеризон, сивкава фланелка и тъмна шапка с козирка ще я провали.

Към 10,30 ч, когато Рачев излиза от дома си на път за болницата, джипът му “Инфинити” СА 61 07 ВХ, е проследен от “Фиат Браво”.

“Излезе”, съобщава по телефона един от двамата мъже в колата на боса си. Рачев паркира срещу хирургията и отива на преглед, а фиатът спира в странична уличка. Шофьорът - 24-годишният шлосер Георги, остава зад волана. Спътникът му - негов земляк на 36 г. от Червен бряг, слиза и тръгва след Рачев.

Застава на метри от входа с ниско нахлупена шапка. Докато чака, Георги пали цигара след цигара “ММ” и по навик хвърля угарките през прозореца. Другият се връща и също си взема цигара. Вдишва жадно дима, без да откъсва поглед от болницата.

Наоколо е оживено, наближава обед, десетки хора сноват, павилиончетата работят. Една от продавачките на ул. “Петър Парчевич” забелязва, че фиатът не е с шуменски номер, а шофьорът, чака без да мръдне, вече час и половина.

В болницата Рачев засича леля си - медицинската сестра Стоянка. Тя е в течение на болеста на племенника си, който на 13 юни претърпява животоспасяваща операция и оттогава всеки ден ходи в болницата. Двамата си приказват и чакат Вирджиния, която е в кабинета на доктора.

Към 12,21 ч тримата роднини излизат от болницата и се насочват към джипа. Рачев е между двете жени, когато незабелязано към него приближава мъжът в зеления гащеризон, прикрил пистолет “Макаров” със заглушител. Верджиния тръгва да се качва отпред в джипа, а Румен отваря вратата на шофьора. В този момент дулото е вече до врата му.

Леля Стоянка първа вижда стрелеца и се хвърля към него. Сграбчва го за фланелката отзад и с все сила го дръпва в опит да спаси Румен. Но онзи вече е натиснал спусъка. Стоянка

успява да отклони

само последния

от 4-те изстрела,

при който куршумът се забива в лявата задна врата на джипа. Другите пронизват Рачев зад ухото, в лявото рамо и в гърдите и са смъртоносни.

“Убиец, дръжте го!”, вика Вирджиния и се спуска след непознатия с гащеризона. Той се стрелва между блоковете, но на земята зад джипа остава парче от раздраната му тениска, откъснато от Стоянка. Беглецът минава край павилион за закуски, свива зад блока и тича към улицата, на която го чака аверът му.

Спъва се и пада

2 пъти, дори

изпуска

пистолета,

но го взема и продължава. След него тичат много хора, крачка не достига на един от тях - Слави Димитров, да го хване. Стрелецът се изплъзва, хвърляйки се през дясната предна врата във фиата, който потегля с мръсна газ.

Двама свидетели - Слави и Цветан, обаче успяват да запомнят номера на колата при потеглянето. Той е плевенски и е съобщен на полицаите още в първия час след убийството.

Четирима от очевидците запомнят и лицето на стрелеца. Те никога вече няма да го видят жив, но ще го разпознаят по снимки, с които е обявен за издирване.

В следващите три часа полицията разпитва над 20 души. Някои дават показания и пред съдия още същия ден. Този на пръв поглед незначителен факт ще се окаже с огромно значение. Разследването води дежурният прокурор Ася Петрова (бел.ред. - сега зам. главен прокурор). Тя поема случая като всеки друг, без да подозира, че това той ще бележи кариерата ѝ. Тогава още никой не е чувал за бандата на Килърите и за връзките й с мафията.

Още в първите часове след покушението срещу Рачев полицията има заподозрени, тъй като те са оставили 5 фатални следи.

Първата е от колата “Фиат Браво”. По номера ѝ криминалистите стигат до нейния собственик - мъж от Червен бряг. Той казва, че на 25 юни 2009 г. е дал колата на брат си Георги.

Втората следа е оставена на ул.“Петър Парчевич”, където е чакал фиатът. Там са открити две угарки от цигарите “ММ” и една с бял филтър с нечетлив надпис. От тях са извлечени 3 различни ДНК профила. Единият съвпада с ДНК по сивото парче плат с надпис Pepe jeans London advanced products XXL, което лелята на Рачев откъсва. Оказва се, че то е от дреха на Владимир Филев от Червен бряг. Билогичните следи по другите две угарки съвпадат с профила на шофьора на фиата Георги Георгиев.

Трета важна улика изскача по-късно след проследяване на мобилни телефони. То показва, че двамата бегълци са

били в постоянна

телефонна

връзка с

организатор на

убийството,

който пак по джиесем е контактувал с поръчител. Засечено е времетраенето на разговорите, а по клетките на мобилните оператори е установено къде приблизително са се намирали говорещите.

В 12,33 ч, докато фиатът фучи по шуменската ул. “Съединение”, Филев се обажда на тел. 0893760455. Човекът отсреща му крещи: “Махайте се, изчезвайте!” По това време той е край градския площад “Кристал” и след 2 минути отново звъни на Филев. Разговорът продължава 139 секунди. В 12,38 ч съобщението, че Рачев е убит, е предадено на мъж, който се намира около Правец.

Фиатът напуска Шумен през изхода за Пети километър и поема за Варна. По пътя бегълците изхвърлят пистолета, с който бизнесменът е застрелян. Три дни по-късно той е намерен в тревата вдясно от пътя с 3 патрона в пълнителя и е поредната, четвърта следа към убийството. Пистолетът е черен, без видими номера, с петолъчка на ръкохватката и монтиран удължител на цевта.

Рачев умира в 13,11 ч в спешното отделение на болницата. Шест минути по-рано Петър Стоянов-Сумиста се обажда на свой познат - Данчо Салмански, и го пита знае ли дали Рачев е жив. Салмански му отговаря, че е на операционната маса.

След пет-шест часа издирваният от МВР фиат спира до хотел “Ален мак” във Варна. С мерцедес там пристига Васил Костов - Кеца. Тримата разговарят напрегнато 15-20 минути. После Кеца се връща в колата, в която го чака неговата приятелка - студентката Галя Бръмбашка. Още докато пътуват, тя забелязва, че Кеца е нервен и кара твърде бързо.

Когато двамата тръгват, за да обядват в “Пикадили парк”, Галя вижда Филев и Георгиев във фиата. Кеца забелязва това и я предупреждава да не казва на никого, че ги е видяла.

Към 22 ч полицаи задържат Кеца в районното. Той е заподозрян, че е купил една от симкартите, с които Филев и Георгиев са говорили. У Кеца полицаите намират няколко джиесема и т.нар. пряк телефон. След години в съда става ясно, че по единия

Кеца е провел

общо 8 разговора

до 15 ч в деня

на стрелбата,

а до 22 ч - още 13.

На 4 юли, след няма и 24 ч в ареста, Кеца е пуснат на свобода. Прокуратурата преценява, че към онзи момент няма достатъчно доказателства за негово участие в покушението. Тя се бави, но не забравя. Полицаите продължават да държат Кеца под око.

През януари 2010 г. той празнува рождения си ден в кафе “Куатро” в Студентски град, стопанисвано тогава от Сумиста и жена му. Там е и търновският бизнесмен Георги Вълев с шофьора си Радослав. Вълев подарява на Кеца картина.

Заснет е още

един човек, който

по-късно ще

стане обвиняем

по делото “Килърите” наред с Вълев и Сумиста. Така у криминалистите се заражда убеждението, че всичките тези хора се познават добре. По-късно се намират и свидетели, които да потвърдят познанствата и връзките между хората в групата. Оказва се, че на доста срещи, на които са уточнявани детайли около поръчките за Килърите, са присъствали повече от 2-ма души. Липсата на добра коспиративност се оказва основна грешка (следа пета) и при други от престъпленията на бандата. Лидерът ѝ по това време има силни покровители у нас и верни прияьтели в чужбина и според полицаи “си е повярвал, че е недосегаем”.

За момента обаче тъмни облаци са надвиснали само над главите на Филев и Георгиев. Те са обявени за издирване на 27 юли 2009 г. Издадена е и европейска заповед за арест. След убийството на Рачев двамата се скриват в хижа “Вада” над самоковското село Говедарци, в посока към Седемте рилски езера. На 17 юли - две седмици след нападението, полицаи отиват на проверка в хижата. Тя е заради кражба в района на хижа “Мальовица”. Преди ченгетата да влязат обаче, Филев и Георгиев се скриват в гората. Покровителите им решават да ги преместят. След няколко дни по тъмно с БМВ Х5 при хижата пристигат Кеца и Туцо, известен съдържател на заведения в Боровец. На метри отвън 7-8 туристи са запалили огън. Единият запомня Кеца и Туцо и година по-късно става анонимен свидетел и дава поредната следа (номер шест) към Килърите.

Кеца и Туцо поръчват на хижаря да каже на Филев и Георгиев да си съберат багажа и те набързо напускат хижата. Остават около месец в къща в самоковското село Бели Искър. Тя е на съученик на Туцо, който неизменно ще твърди, че гостите не са доведени от него.

После Филев и Георгиев изчезват. От тях няма ни вест, ни кост до май 2011 г., когато труповете им са открити край софийското село Железница. Това става, след като мъж

съобщава в

полицията, че е

намерил човешки

кости и обувка

Месец по-късно ДНК тестът потвърждава, че останките са на издирваните Филев и Георгиев.

През юли 2010 г. 5-има души, сред които и Сумиста, са задържани за убийството на самоковския бизнесмен и президент на ФК “Рилски спортист” Юри Галев. Той е прострелян с 5 куршума на 20 юни 2010 г., докато се прибира с колата си от Боровец към с. Бели Искър. Ранен е в краката, ръцете и корема с автомат “Калашников” и 10 дни по-късно умира от раните си и прекаран инфаркт.

Като пряк извършител на убийството е обвинен Георги Петков Дачи, но в началото на август той е пуснат. Останалите са уличени като поръчители и помагачи. На 26 юли 2010 г. премиерът Бойко Борисов обявява, че “с разбиването на тази група в хода на разследването ще излязат още много убийства и приготовления за убийства - поне още шест”. Съдът обаче пуска задържаните поради липса на достатъчно доказателства да са замесени в атентата срещу Галев. След 2-3 г. делото тихомълком е прекратено. В онова горещо лято обаче разпитите не спират. Двама анонимни свидетели разказват детайли за убежището на килърите на Рачев и за ятаците им. Следват разпознавания и парче по парче пъзелът се запълва. Оказва се, че хората, убили Рачев, стоят и зад смъртта на адвокат Петър Лупов.

Как Лупов е застрелян под носа на полицията, какво са работили с Рачев и защо са станали неудобни - четете в следващата част от поредицата

Лелята на убития бизнесмен Румен Рачев - Стоянка:

Раната ми ще кърви, докато съм жива

Благодарна съм, че убийците получиха доживотни присъди. Но все пак те още

дишат, а Румен няма да излезе от гроба

- Г-жо Стоянова, очаквахте ли, че подсъдимите за смъртта на Румен Рачев ще получат най-тежките присъди, предвидени в закона? Удовлетворена ли сте?

- Държавата подходи съвсем адекватно към техните престъпления, но на мен все още болката ми е много голяма. Независимо, че получиха доживотни присъди, все пак тези хора още дишат, но моят племенник никога няма да излезе от гроба. Тежко ми е, раната ми продължава да кърви, въпреки че минаха 8 г. И ще кърви, докато съм жива.

- Вие сте свидетел на убийството...

- Никога не ми е минавало през ум, че може точно да мен да се случи. Онзи юлски ден никога няма да го забравя. Нищо не предвещаваше, че може да се случи такова нещо. Моят племенник беше отишъл в болницата за контролен преглед. Той имаше рак, но операцията му беше успешна и Румен имаше 100% шанс за живот. Беше само на 42 г., караше 43-а.

Всичко се случи толкова стихийно. Вървейки към колата, аз просто чух шум като от пиратки. Не подозирах, че някой стреля, и дори не се обърнах да видя кой може да си играе с пиратки по това време. В следващия миг виждам висок, едър мъж, който си проби път между мене и племенника ми и насочи пистолет зад ухото му. Тази картина докато съм жива няма да я забравя - хванах го убиеца и го дърпах назад колкото сили имах. В такова състояние изпаднах, че дори не виках. Само го дърпах и така откъснах парче от блузата му. Той се отскубна и побягна напред. Видях племенника ми да кърви в областта на сърцето. Падайки на земята, кръвта беше излязла откъм гърба му. Виках: “Помощ, помощ”, но никой не се отзова. Дойдоха след 15 минути, когато вече беше много късно. Всяка минута за него беше фатална. Случи се необратимото, най-лошото. На поръчителите доживотните присъди са им малко...

Все пак благодаря на полицията, на прокуратурата, на всички за това, че убийците получиха присъдите.

- Рачев споделял ли е да е заплашван?

- Не, той не занимаваше другите с делата си.

- Къде е сега съпругата на Рачев?

- Вирджиния работи в Англия. Имат дъщеря. Тя вече е голяма, но тогава беше в 7-и клас.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Гигантски 32-килограмов шаран бе уловен на езеро край София. Уникалното постижение регистрира Владимир Веселинов (31 г.) от софийското село Реброво. Той издърпал трофеен унгарски шаран на баластриерата край Враждебна, информира divoto.bg. Замятал е с дънна въдица, като стръвта е била протеиново топче с аромат на ананас.

Собственик на заведение прорязва 4 дървета и ги третира с вещество с цел умъртвяването им, за да застрои тротоарната площ до заведението си в кв. "Гео Милев", бл 109 столицата. За това сигнализира в социалните мрежи Михаил Димитров и призовава компетентните органи да вземат отношение по

Сложиха рога на писателката Калина Паскалева. Изкусителката се появи с две плитки под формата на рогчета в косата си пред известен столичен хотел, видя България Днес. Малко малко начумерена, любовта не спира да блика от нея. Красавицата се беше барнала с очила под формата на сърца във фаталния червен цвят.