3 особености при огледа на мястото на убийството

https://www.24chasa.bg/novini/article/6655521 www.24chasa.bg
Ако убийството е извършено с помощта на огнестрелно оръжие, трябва да бъдат взети всички мерки, за да се намерят куршумите, гилзите (ако изстрелът е произведен с автоматично оръжие), следите от опушване и действие на пламъка, следи от механически повреждания от изстрела и т.н.

Ако искате да разберете как работят професионалните криминалисти и какви са задължителните стъпки за разследването на едно престъпление, за да установят от какъв характер е то, ви предлагаме откъс от „Криминалистика. Ключови понятия. Доказателства и разследвания” от Ангел Биков. Книгата е безценно учебно помагало за бъдещите и настоящите дознатели и юристи, както и за студентите по право и журналистика, и удобен справочник за разследващите органи по време на огледа на местопроизшествието и разследването на различни видове престъпления.

В книгата е отделено значително място на практическите действия по време на огледа: откриването, изследването, фиксирането и изземването на следите и другите веществени доказателства. Описани са всички макро-и микроследи на местопроизшествието, както и експертизите, на които те подлежат, документни изследвания и др.

ГЛАВА 5. ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОГЛЕДА И РАЗСЛЕДВАНЕТО НА НЯКОИ ТЕЖКИ КРИМИНАЛНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

1. Особености на огледа на мястото на убийството и на мястото на намирането на трупа

Когато се извършва оглед на мястото на убийството или на мястото на намиране на трупа, наред със спазването на общите правила за огледа е необходимо да се имат предвид редица особености, присъщи на този род престъпления.

(1) Мястото на намиране на трупа може да не съвпадне с мястото на извършване на убийството. Затова разследващият трябва внимателно да съпостави обстановката на мястото на намиране на трупа с характера на намиращите се по него повреждания, позата на трупа и другите данни, по които може да се получи представа за начина на убийството и за следите на действителното местопроизшествие. Търси се отговор на въпроса дали убийството е извършено там, където е намерен трупът. Ако мястото на намиране на трупа не съвпада с мястото на убийството, трябва да установи къде е извършено убийството и да изучи пътищата и начините за пре- местване на трупа.

Между действията, посредством които е извършено убийството, условията, в които то е извършено, и обстановката, създала се в резултат на произшествието, трябва да има органическа причинно-следствена връзка.

(2) За да се отговори на основния въпрос дали в дадения случай има насилствена смърт (убийство) или смъртта е настъпила в резултат на други причини (самоубийство, болест, нещастен случай), е необходимо подробно да се проследи връзката между обстановката на произшествието и действията, в резултат на които са настъпили изменения в тази обстановка. За тази цел е важно не само да се изследва как изглежда местопроизшествието след убийството, но и да се изучи неговото състояние преди убийството, за да се открие характерът на действията, следствие на които са се явили намерените изменения.

(3) Когато се извършва оглед на мястото на убийството и на мястото на намиране на трупа, е необходимо да се имат предвид характерът на убийството и начините, по които е извършено.

Ако е извършено с помощта на огнестрелно оръжие, трябва да бъдат взети всички мерки, за да се намерят куршумите, гилзите (ако изстрелът е произведен с автоматично оръжие), следите от опушване и действие на пламъка, следи от механически повреждания от изстрела и т.н. При огледа разследващият трябва да се стреми да събере данни за решаване на следните въпроси: Откъде е бил произведен изстрелът? От каква система и калибър е било оръжието? За да отговори на първия въпрос, е необходимо да знае разстоянието, от което е бил извършен изстрелът, и посоката на полета на куршума.

При убийства, извършени чрез обесване, старателно трябва да бъдат изучени следите на мястото, където е била закрепена връвта. По посоката на влакната на връвта и дървото (ако връвта е била прикрепена на дървена напречна греда) е нужно да се направи опит да се определи дали трупът не е влачен от чужда ръка и дали не е използвана напречната греда като упор.

С особено внимание трябва да бъде изучена обстановката на мястото, където е намерен трупът. Старателно трябва да бъдат измерени разстоянията между предметите, които са отместени и съборени от жертвата. Необходимо е да се направи опит да се открият следи от борба между обесения и убийците.

При убийства, извършени чрез отравяне, е необходимо да се търси отровата, както и следи от нейното действие. Желателно е да се открие съдът или опаковката, в които се е съхранявала отровата. С оглед по-нататъшните експертни изследвания трябва да се съберат отделянията от пострадалия (повърната маса, урина, екскременти).

При оглед на мястото, където са намерени части от насечен труп, особено внимание трябва да се отдели за намиране опаковката, в която са били пренесени частите на трупа, както и за изследването на тази опаковка. Грижливо трябва да бъдат изучени самите части на трупа. При това особено внимание трябва да се обърне на начините на насичането и на белезите, с помощта на които по частите на трупа може да бъде познат убитият.

1.1. Изисквания при огледа на трупа на жертвата

Най-ценни указания за следите от престъплението и за това, къде и как да се търсят, следователят може да получи в резултат на внимателното изучаване на трупа на жертвата на престъплението. Като се има предвид, че трупът отразява действията на убиеца и действията на убития преди смъртта, при неговия оглед е необходимо да се изясни:

1. Какви следи би трябвало да се оставят в резултат на извършеното престъпление?

2. Къде може да се търсят тези следи?

3. Как може да се търсят?

Качествен и пълноценен оглед на трупа може да се извърши само в присъствието на съдебен лекар. Затова и неговото присъствие е абсолютно задължително.

Успехът на разследването на делата, свързани с убийство, в значителна степен зависи от установяването самоличността на убития. Ето защо огледът на трупа започва с изясняване именно на това обстоятелство.

Една от основните задачи при оглед на труп с неустановена самоличност е да се издирят и фиксират най-важните и характерни данни, с чиято помощ самоличността на трупа по всяко време ще може да бъде установена.

Ако в момента на започването на огледа самоличността на трупа не е установена, следователят трябва да призове местни жители и да ги разпита дали не познават убития.

Ако се е убедил, че не е възможно по време на огледа да се установи самоличността на убития, следователят отбелязва в протокола за прегледа на труп всички данни, които са необходими, за да може по време на по-нататъшните следствени действия да бъде установена самоличността на убития. В тези случаи е необходимо да се направи т.нар. “словесен портрет”, при който се охарактеризира външността на убития със старателно описание на неговите особени белези (татуировки по тялото, бенки, брадавици, рани и др.). Абсолютно точно трябва да бъдат описани дрехите на убития, техните най-характерни признаци, а така също и намерените в тях предмети. Дрехите и предметите, намерени по убития и около него, трябва да се запазят, за да може при нужда да бъдат показани на лицата, които ще разпознават убития.

Когато в момента на откриването му трупът е в напреднал стадий на разложение и е загубил своята външност или умишлено е бил обезобразен от престъпника, за да затрудни неговото разпознаване, следователят трябва да даде указание на съдебномедицинския експерт по възможност да приведе външността на убития във вид, близък до вида, който е имал приживе.

В някои случаи убитият приживе е бил дактилоскопиран от органите на МВР. Ето защо с цел неговото идентифициране е необходимо да му бъдат снети дактилоскопни отпечатъци. Това действие се извършва от експерта криминалист с помощта на съдебния медик.

Естествено при огледа на трупа не може да се ограничим със събирането на данни, необходими за установяване на неговата самоличност. Старателният оглед на трупа позволява да се съберат и данни, с помощта на които може да се отговори на изброените по-горе основни въпроси на разследването. Изучаването на раните върху трупа и техния характер и произход позволява да се направи извод как е извършено убийството, какви са причините за смъртта, каква е предшестващата убийството борба между жертвата и престъпника, какво е оръжието, ползвано от престъпника. За разрешаването на тези въпроси допринася изучаването на дрехите и позата на трупа.

При огледа на трупа е необходимо да се изпълнят следните изисквания:

А) Точно да се опише позата на трупа. Често пъти една ясна подробност, характеризираща позата на трупа, дава възможност да бъде разрешен твърде сложен и спорен въпрос (като дали е имало убийство или е самоубийство). Така например по едно дело, по което е възникнало такова съмнение, трупът е бил намерен, обесен в стаята. Внимателното изучаване на позата на трупа позволило да се отхвърлят всякакви съмнения. Ръцете на обесения се намирали в джобовете му; дланите конвулсивно стискали хастара на панталона и били вкочанени в такова състояние. Такава поза на трупа (често срещана при самообесилите се) не би могла да се създаде изкуствено. Чрез допълнително придобитите данни този извод бил потвърден категорично.

Б) Подробно да се опише външният вид на раните и поврежданията на откритите части на тялото. Особено внимателно при това трябва да се отбележат данните за цвета, формата и размерите им, а също и особеностите, които характеризират състоянието на тялото около поврежданията (изгаряния, следи от опушване и т.н.).

В) Подробно да се опишат дрехите на трупа. Трябва да бъдат указани както характерните особености на костюма, така и намерените повреждания върху дрехите. При огледа на дрехите на трупа е необходимо да се огледа онази тяхна част, която е прилепнала към земята, а също и подметките. Намирането на частички от пръст и други предмети по тях, каквито няма и не е могло да има на местонахождението на трупа, свидетелства, че трупът е преместен от друго място.

Щателно трябва да бъдат фиксирани т.нар. “явления по трупа” (вкочаняванията и петната по трупа). По тях може да се установи времето на настъпването на смъртта.

Вкочаняването на трупа става поради посмъртното свиване на мускулите в човешкия организъм. Вкочаняването започва от 2 до 4 часа след настъпването на смъртта. След 10 до 12 часа вкочаняването обхваща вече цялото тяло. Ето защо в някои случаи по степента на вкочаняването могат да се направят изводи за интервала от време, в който е извършено убийството.

Петната по трупа, които имат розов, червеникав, синкав, виолетов цвят, се появяват скоро след настъпването на смъртта и достигат най-голямо развитие след 10 до 12 часа. Следователно по вида на петната върху трупа също може да се съди за времето на настъпването на смъртта. Друг признак, по който също може да се съди за времето на настъпването на смъртта, е степента на разложението на трупа (ако е намерен продължително време след убийството).

С помощта на съдебномедицинския експерт установяването на времето на убийството може да стане и въз основа на анализ на храната, намерена в стомаха и червата на загиналия.

Тъй като огледът на трупа е от първостепенно значение за изхода на делото, при съставянето на протокола за оглед на трупа старателно в него трябва да се опише:

1. Местонахождението и месторазположението на трупа.

2. Словесен портрет на трупа, т.е. неговите общи свойства и характеристики (пол, възраст, ръст, цвят на кожата, цвят на очите, косите, охраненост, описание на лицето, главата, очите, носа, ушите, зъбите, езика, шията, китките на ръцете).

3. Позата на трупа.

4. Дрехите на трупа.

5. Предметите, намерени по трупа (часовник, цигари и др.) и покрай него.

6. Микрочастици върху трупа (косми, влакна, частици от растения и т.н.).

7. Поврежданията по трупа.

8. Явленията по трупа (вкочаняване, петна и др.).

9. Месторазположението и характера на предметите и следите, които се намират около трупа.

1.2. Фотографиране на трупа

Фотографирането на човешки труп е едно от най-важните следствени действия при разследването на дела, свързани с убийство.

Фотографирането на трупа и на неговото местонахождение трябва да се извършва незабавно след пристигане на местопроизшествието, преди още да е започнал огледът. С това действие се фиксира трупът със заобикалящата го обстановка, общият вид и поза в момента на неговото намиране. Ако трупът е променил своето месторазположение, т.е. други лица са го местили преди идването на следствените органи, снимката се извършва при завареното положение. При това може да бъде направена допълнителна снимка и при възстановено въз основа на свидетелски показания на положение на трупа, което задължително се отбелязва в огледния протокол с указване точните данни на свидетеля, по чиито показания е направено възстановяването.

Трупът трябва да се фотографира най-малко в три пози (отгоре и от две различни страни, а при необходимост и от други гледни точки). Ако обстановката не позволява цялостно заснемане на трупа, той се снима по правилата на линейната панорама на части. За грешка се счита фотографирането на трупа откъм главата или откъм краката, тъй като в тези пози в резултат на фотодеформацията изображението на трупа върху снимката е съкратено.

Отделните детайли от трупа и дрехите (като рани, трупни петна и други следи от насилие) се снимат по правилата на мащабната фотография задължително с мащабна линийка. При необходимост се извършва и цветна фотоснимка.

Из „Криминалистика. Ключови понятия. Доказателства и разследвания”

Книгата може да поръчате тук!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Рекламен бос се оказа част от бандата на Евлоги Станоев - Голямата Бирма, показа проверка на "България Днес". За момента името на Любомир Иванов не е обявявано официално от разследващите като част от мащабната схема на Станоев за производство и търговия с нелегални цигари. Информация за дейността му има еднствено в сайта на Интерпол,

                                                                                                                                                                                                                                                                                                          

Благодарна съм, че си партнирам с него в "Откраднат живот" КОЯ Е ТЯ Неда Спасова е родена на 19 февруари 1992 г. във Враца. През 2014 г. завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Актьорство за драматичен театър" в класа на проф. Маргарита Младенова. От началото на 2018 г. е част от трупата на Театър "София".