Речник на брюкселските термини в началото на председателството ни
С приемането на България в ЕС в българския език нахлуха десетки европейски термини, дефиниции и определения. Проведоха се редица дебати за езиковата и културната преводимост на специализираните термини, които наричаме европейски език. 11 години членство показаха, че еврожаргонът не е ясен за българина.
Почти половината от основните политики на ЕС носят имената на градовете, където са създадени. Прякорите никога не се придружават от бележки под линия, оставяйки неподозиращия посетител да се потопи в море от географски названия. Предлагаме ви речник на еврожаргона за избистряне на термините.
- Аки комюнотер (Acquis communautaire) - превежда се като “достижения на общността”, но се употребява френският вариант. Пълният обем на законодателството на ЕС, който е над 100 000 стр. в Официален вестник на Европейския съюз. Приемането на “аки комюнотер” значи приемане на ЕС такъв, какъвто е.
- Антидъмпинг - дъмпингът съществува, когато даден производител продава продукт по-евтино при износа за друга страна, отколкото на вътрешния пазар. ЕС налага специални такси върху вноса, когато чужда компания продава продуктите си по-евтино в съюза.
- Антитръстово законодателство - ЕС забранява споразумения, които ограничават конкуренцията (например тайни споразумения между фирми за изкуствено повишение на цените) и злоупотреби от страна на компании, които имат монополно положение на пазара.
- Асоциирани членки - страни, които имат специални споразумения с ЕС в области като търговията и помощта. Често са бивши колонии на страни от ЕС в Африка, Карибите и Тихия океан.
- Бенефициент - публична или частна организация, която отговаря за започването или изпълнението на операции и предоставяне на финансова помощ.
- Бенефициер - организация или лице, което получава помощта.
- Берлин Плюс - споразумение за сътрудничество между НАТО и ЕС за предоставяне на военна помощ за ЕС.
- Болонска декларация - документ, подписан от членовете на ЕС в Болоня, касаещ хармонизиране на висшето образование в съюза и въвеждане на 3-степенна система на висше образование.
- Блокиращо малцинство - броят гласове, необходими за блокиране на решение, вземано при гласуване с квалифицирано мнозинство. То трябва да включва поне 4-ма членове на Съвета на ЕС, които да представляват над 35% от населението на ЕС.
- Грант - процентът на безвъзмездна парична помощ, субсидия, отпусната за подпомагане реализацията на определен проект.
- Директива - закон на ЕС, който задължава държавите членки да го адаптират и включат в националното си законодателство в рамките на определен период, обикновено 18 месеца. Ако държавите не изпълнят задължението си, директивата подлежи на разглеждане като директно приложима. За разлика от регламента, който се прилага изцяло и пряко, директивата определя цели, които да се постигнат от страните членки в определен срок.
- Договор от Амстердам - влиза в сила на 1 май 1999 г. Променя значително Договора от Маастрихт и увеличава правомощията на наднационалните органи на ЕС.
- Договор от Лисабон - известен и като Лисабонски договор, е подписан на 13 декември 2007 г. Реформира Договора от Маастрихт, Римските договори и последния Договор от Ница от 2001 г., но не ги заменя. Сред нововъведенията са юридическото сливане на ЕС и Европейската общност, разширяването на процедурата на съвместно вземане на решения в областта полицейско и съдебно сътрудничество при наказателни дела, по-големи права на националните парламенти в законите на ЕС и др.
- Договор от Маастрихт (официално Договор за Европейски съюз) - води до създаването на ЕС. Подписан на 7 февруари 1992 г. в град Маастрихт, Холандия, между членовете на Европейската икономическа общност. Влиза в сила на 1 ноември 1993 г. Едно от основните направления на ЕС при създаването му е единен пазар, ръководен от съществуващите и по-рано Европейска общност за въглища и стомана, Европейска общност за атомна енергия и Европейската икономическа общност.
- Договор от Ница - в сила от 1 февруари 2003 г. Внася нови изменения в Договора от Маастрихт и Римските договори, като реформира институционалната структура на ЕС, за да осигури ефективното ѝ функциониране и при бъдещото източно разширение. Първоначалният замисъл е бил това да се осъществи с Договор от Амстердам.
- Допълнителност - много проекти са финансирани както от национални, така и от източници от ЕС. Принципът на допълнителност означава, че средствата от ЕС могат да бъдат предоставяни само като допълнение към приноса на страните членки, а не вместо него.
- Дъблинската регулация - нормативен акт на ЕС в сила от 1997 г., който определя коя членка на ЕС е длъжна да проучи кандидатурите за бежански статут. Тя е в основата на Дъблинската система, която се състои от Дъблинската регулация и регулацията EURODAC, създаваща обща европейска система за пръстови отпечатъци за имигрантите без разрешение да бъдат в ЕС.
- Единен европейски акт (ЕЕА) - влиза в сила от 1 юли 1987 г. и е първата основна ревизия на Договора от Рим от 1957 г. за създаване на Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ), на базата на които е създаден ЕС. Целта на ЕЕА е да повиши конкурентоспособността на европейските страни. С него официално се лансира концепцията за европейското политическо сътрудничество, която е предшественик на общата политика на външните работи и сигурността на ЕС.
- Еврогрупа - неформален орган, в който министрите на финансите на държавите-членки на еврозоната, обсъждат въпроси, отнасящи се до споделените им отговорности във връзка с еврото.
- Европейска общност (ЕО) - наричана преди 1993 г. Европейска икономическа общност (ЕИО), е международна организация, създадена след Договора от Рим от 1957 г. Нейната цел е да доведе до икономическа интеграция, включително общ пазар между шестте основополагащи страни членки: Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия и Западна Германия.
- Европейска общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) - основана с цел създаване на общ пазар за атомна енергия в Европа и развитие на атомната енергетика. В правно отношение е различна от ЕС, но има същите страни членки и се управлява от институциите на ЕС. От 2014 г. Швейцария е асоцииран член.
- Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС) - създадена в Париж на 18 април 1951 г. от Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия с цел да се обединят въглищните и стоманени ресурси на нейните държави членки. Счита се за първата стъпка в европейската интеграция.
- Европейски конвент - консултативен орган, който се създава с решение на Европейския съвет от Лаакен (декември 2001 г.). Има за задача да адаптира институциите на съюза към разширяването на изток и нуждите на европейските граждани, както и да изготви текста на бъдещата европейска конституция.
- Засилено сътрудничество - Амстердамският договор от 1998 г. позволява на отделни държави членки да установяват по-тясно сътрудничество помежду си. Всяко засилено сътрудничество трябва да бъде одобрено с единодушно решение на Европейския съвет, а държавите могат да налагат вето. Поради тази причина клаузата е трудна за осъществяване и никога не е била използвана.
- Икономическа координация - Договорът от Маастрихт изисква от правителствата от еврозоната да водят в основни линии икономическа политика, която да избягва инфлацията в зоната. На правителства, които поддържат прекомерен бюджетен дефицит (т.е. имат повече разходи, отколкото приходи), може да бъдат наложени глоби съобразно с Пакта за устойчиво развитие.
- Кардифски процес - доброволно координиране на структурните икономически политики на страните членки, целящо увеличаване на заетостта. Получава името си от срещата на върха на ЕС в столицата на Уелс през 1998 г.
- Копенхаген - датската столица се е превърнала в нарицателно за комплект от стандарти, които страните трябва да достигнат, ако искат да се присъединят към съюза. Критериите от Копенхаген, приети през юни 1993 г., изискват страната да е привързана към демокрацията и човешките права, да има пазарна икономика и да приема задълженията и целите на ЕС.
- Кохезия - единство, сближаване.
- Кохезионна политика - политика на сближаване.
- Кохезионен фонд - фонд от средства, предназначен за държавите членки, чийто брутен национален доход на глава от населението е под 90% от средния за ЕС. Създаден е с цел засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на съюза в полза на насърчаването на устойчивото развитие.
- Неучастие - често се използва Opting out, определени държави от ЕС имат т.нар. право на “неучастие”, което е средство да се гарантира, че когато дадена държава не желае да се присъедини към останалите в определена област от политиката на ЕС, тя може да не участва и така да се избегне положение на обща безизходица.
- План “Юнкер” - инвестиционна инициатива, стартирана през 2015 г. от ЕС, за да рестартира растежа, да увеличи работните места и да съживи стратегическите инвестиции в ключови сектори в Европа. Планът цели да отключи обществени и частни инвестиции в размер от най-малко 315 млрд. евро до 2018 г., подобрявайки достъпа до рисково финансиране за компании от всякакви мащаби.
- Помирителен комитет - според процедурата за съвместно решение се съставя помирителен комитет в случаите, когато съветът не може да приеме предложенията за изменения, идващи от ЕП. Комитетът се състои от 15 представители на страните членки и от 15 членове на Европарламента.
- Ратификация - потвърждение на вече приет текст. Договорите трябва да бъдат ратифицирани от държавите членки. Дори когато договор е подписан от името на държава или няколко държави, той не е правно задължителен, докато подписалите го държави не декларират формално, че са го ратифицирали.
- Регламент - законодателен акт на ЕС, който е незабавно приложим във всички държави членки едновременно. Регламентите се различават от директивите, които не се прилагат пряко, а първо трябва да бъдат транспонирани в националните законодателства.
- Римски договори - два договора на ЕС, подписани на 25 март 1957 г. в Рим от 6 държави: Белгия, Западна Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция. С първия договор се създава Европейската икономическа общност (ЕИО), а с втория - Европейската общност за атомна енергия. Това са първите международни организации, основани на принципа за наднационалност, след създаването на Европейската общност за въглища и стомана няколко години по-рано.
- Споразумение за партньорство - посредством него се управляват средствата по всички еврофондове. Всяка държава подготвя споразумение в сътрудничество с ЕК, в което се посочва начинът на използване на средствата по фондовете за текущия период на финансиране.
- Структурни фондове - основният финансов инструмент на ЕС за провеждане на неговата кохезионна политика.