Арх.-инж. Янаки Шамарджиев, учил в Белгия, строи Желязната църква

https://www.24chasa.bg/novini/article/6658571 www.24chasa.bg
Арх.-инж. Янаки Шамарджиев е автор и строител на едни от най-красивите сгради у нас. Снимка семеен архив

Известният архитект-инженер ръководи изграждането на храма “Св. Ал. Невски” и на Княжеския дворец

Откриването на обновената българска желязна църква “Свети Стефан” в Истанбул беше с основание в центъра на вниманието на медиите. Но има още интересни факти. Нашият дядо (на брат ми Марко и на мен - Борислав Костурков) по майчина линия арх.-инж. Янаки Шамарджиев ръководи комисията от Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията (МОСПС) на България, която обсъжда и одобрява проекта на арх. Ховсеп Азнавур за тази църква.

По-късно дядо ни Янаки Шамарджиев (фамилията идва от прякор на неговия баща, който през турско време, когато вижда през прозореца, че турчин закача българска девойка на чешмата, веднага излиза и му зашлевява шамар - б.а.) отговаря и за извършването на контрола по качеството на материалите и за изпълнението на металната конструкция. Арх.-инж. Янаки Шамарджиев

бива упълномощен

от българското

правителство

да отиде във Виена, да прецени изпълнението на проекта и евентуално да го приеме.

След приемането ѝ църквата е пренесена на части с кораб до Истанбул. Янаки Шамарджиев съпровожда ценния транспорт с тежина 500 тона от Виена, по река Дунав и Черно море през Босфора до Истанбул. После на място на Златния рог ръководи и контролира нейното повторно сглобяване стриктно по плана на арх. Азнавур и на принципа на Айфеловата кула.

Дядо ни дава и първото професионално мнение за наличието на историзъм в “Св. Стефан”. В доклад за посещението си във Виена до министъра на обществените сгради, пътищата и съобщенията от 1 юни 1894 г. той прави оценка на изпълнението на архитектурното задание и по-специално на художественото изпълнение на външните детайли на сградата. Арх.-инж. Шамарджиев определя стила на църквата като византийски ренесанс и отбелязва, че е схванат характерът на стила на корнизите, капителите и колоните, които са “изпълнени с точни и чисти очертания”.

Арх.-инж. Янаки Шамарджиев - роден на 11 май 1864 г. в Шумен, е първият българин с такова двойно образование – архитект и строителен инженер.

Дипломата си

получава в Гент (Белгия),

където отличникът и златен медалист на Варненската мъжка гимназия е изпратен да следва с държавна стипендия от Княжество България. Тогава Техническият университет в този белгийски град е люлка на новия и модерен за края на ХІIХ век стил ар нуво (ново изкуство), наричан още югендщил или сецесион. В края на ХІIХ век Белгия дава тон в развитието на модерната западноевропейска архитектурна мисъл.

След успешното си дипломиране през 1889 г. и въпреки примамливите предложения да остане на работа в Белгия дядо ни се завръща в родината и става един от пионерите на архитектурното и строително дело в младата държава. Пътят му на архитект - проектант и организатор, минава през завеждащ русенските държавни постройки, директор близо две десетилетия на архитектурно-техническите служби при Софийското градско общинско управление, началник на дирекция “Архитектура” при Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Навсякъде колегите и подчинените му ценят неговата висока компетентност, принципност и деловитост.

Именно той като председател на Строителната комисия (1907- 1912 г.) по изграждането на храма “Св. Александър Невски” (проект на руския проф. Померанцев) ръководи пряко неговия строеж. Участва активно в архитектурното преустройство на турския конак в Княжеския дворец в София през втория етап на строителство (1894-1896), асистирайки на главния ръководител на строежа арх. Фридрих Грюнангер.

Арх.-инж. Янаки Шамарджиев

проектира десетки

училища в цяла

България,

сред които са стилните мъжки гимназии в Шумен (1904-1910) и Варна. Той обосновава и налага идеята си за необходимостта от типови проекти за училища и изгражда такива особено в Североизточна България, а така също в Пловдив и Ямбол.

По негов проект е построен театър “Ренесанс” (1900 г.), преименуван след това на Профсъюзен дом на културата “Георги Димитров” на площад “Възраждане” в София. Най-красивата може би сграда в родния му Шумен - народно читалище-културен дом “Добри Войников”, също е негово дело.

Арх. Шамарджиев проявява афинитет и към санаториално-курортните сгради. Той проектира хигиеничния и светъл детски санаториум за костно-ставна туберкулоза “Св. св. Константин и Елена” във Варна. Първата минерална баня, изградена в България - старата баня във Вършец, чиито инициатор е първият български балнеолог д-р Дамян Иванов, е построена през 1910 г. също по проект на нашия дядо по майчина линия, заедно с арх. Р. Райчев.

Нашият дядо

журира почти всички

международни

архитектурни конкурси

в България през периода 1890-1922 г., като един от първите конкурси (1907 г.) е за предварителен проект на сградата на Софийския университет, който е трябвало да носи името “Братя Христо и Евлоги Георгиеви”. Журира и в трите конкурса за Съдебна палата в София – 1906, 1907 и 1914 г., за Окръжна палата във Велико Търново (1924 г.) и др.

Един от основателите на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД), арх. Янаки Шамарджиев е противник на сляпото преклонение пред чужди архитектурни школи и влияния. В десетки статии той отправя страстен призив “да тачим нашето, което сме заварили в земята си, останало от нашите предшественици”.

Високоерудиран,

говорещ свободно

френски, руски,

турски и немски,

дядо ни е автор и на труда “Архитектурата в България”, издаден на френски език. Това е първият опит за история на архитектурата в българските земи и строителството в младата държава, отпечатан по повод участието на България в световното изложение (ЕКСПО) в Сейнт Луис (САЩ) през 1904 г. Най-вече поради липса на средства няколко негови одобрени и красиви проекта не са се реализирали. Един от тях е изящният павилион (1899 г.) на островната част на езерото “Ариана” в Борисовата градина. Идеите, залегнали в неговия конкурсен проект за хотел и минерални бани в София (1895- 1899 г.), са били използвани десетилетие по-късно от създателите на Централната баня - арх. Грюнангер и арх. Момчилов.

В София арх. Шамарджиев проектира най-често в приглушен сецесион някои интересни жилищни сгради. Вече в напреднала възраст в края на 20-те години, ръководи изграждането на цели квартали в Бяла, Василико (днес Царево), Поморие, Ямбол и др. за българите бежанци от Македония и Тракия.

Безукорно честен при всички тези високи позиции, които заема, носител и на званието “държавен архитект”, Янаки Шамарджиев си построява собствена къща (по негов проект) вече на пенсионна възраст, през 1923 г. При това след като правителството на Александър Стамболийски предоставя безплатно парцели на университетски преподаватели и научни дейци в района около Орлов мост. Така арх. Шамарджиев си

издига най-накрая

своя къща, при това

с... банков кредит

В личния си живот е щастливо женен за баба ни Паула Янкович, родом от Загреб, от която има две дъщери - Вера и Надежда. Надежда, по мъж Костуркова, е нашата майка. Арх.-инж. Янаки Шамарджиев получава заслужено признание още приживе. Носител е на най-високите ордени: “Св. Александър”- кавалерски кръст (1906 г.) и “Св. Александър”- офицерски кръст (1922 г.), почетен гражданин на София, Русе и Шумен. Умира в София от инфаркт на 13 август 1937 г. Изпратен е от цялата научно-техническа интелигенция на България и видни общественици.

(Разказът е на неговия внук, известният журналист Борислав Костурков)

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Приятелят на ДесиСлава - Благой Найденов, е заснел един от най-важните моменти в живота им - раждането на рожбата им Борис."През цялото време бе при мен с телефон в ръка", призна изпълнителката, която стана майка за втори път.ДесиСлава призна, че вече кърми мъничето, а таткото Благой много й помага в отглеждането.

Петър Низамов-Перата успя да осъди две бургаски медии, а местните журналисти излязоха на протест. Недоволството им е насочено срещу магистрата Калин Кунчев от Районния съд и неговите решения от края на миналата седмица. С тях две от регионалните медии са осъдени, защото са причинили душевен дискомфорт на станалия известен като Ловец на мигранти

Начин как да не мисли за бившия си съпруг намери Лора Караджова. Певицата запретна ръкави в кухнята и готви по цели дни, само и само да не се сеща за Валентин. Щерката на Данчо Караджов и бащата на детето й Алиса са разделени от повече от 3 месеца. Караджова е намерила цаката как изобщо да не й идва наум за бившия й.