Как държавните мъже завиваха към Русия или Германия в ключови моменти

https://www.24chasa.bg/novini/article/6670849 www.24chasa.bg
Тодор Живков и Леонид Брежнев. СССР беше слънцето и въздухът за България. Вдясно е небесното светило и озоновият слой, вляво сме ние.

През 1941 г. Борис III е против влизането ни в

Тристранния пакт, но Богдан Филов демонстрира

неприсъща за археолог кръвожадност

На цар Фердинанд викали Лисицата, защото лавирал между Запада и Изтока.
На цар Фердинанд викали Лисицата, защото лавирал между Запада и Изтока.

Кадрилът е танц, в който се сменят партньорите. В политическия речник думата маркира непостоянство. Нашата нова история е емблематичен пример за това зловредно явление. Държавните ни мъже крачат от Изток на Запад и обратно. Клатят България.

Русофилът Стоян Данев. Шарж от Александър Божинов
Русофилът Стоян Данев. Шарж от Александър Божинов

Заблуда е, че Александър Батенберг е избран от Учредителното събрание в Търново. Князът е назначен от руския император Александър II. Свободата иде от Изток и е логично политиката да тръгне в тази посока.

Премиерът Богдан Филов чете декларацията за присъединяване към Тристранния пакт. До него седнал дреме външният министър на райха Рибентроп
Премиерът Богдан Филов чете декларацията за присъединяване към Тристранния пакт. До него седнал дреме външният министър на райха Рибентроп

Батенберг обаче е хесенски принц и едното му око гледа на Запад. В отговор братушките организират преврат. На 9 август 1886 г. русофили с конвой го подкарват към Дунава. “Някои от офицерите забелязаха, че файтоните са тринайсет, и това фатално число порази суеверните”, пише Симеон Радев.

Георги Раковски
Георги Раковски

“От тротоара Радко Димитриев гледаше как файтоните се отдалечават и ядеше един геврек”, допълва картината той.

Настъпва времето

на безкняжието

Така е наречен периодът, в който българският престол е празен. Съставено е регентство и е свикано Велико народно събрание. Понеже е велико, място на действието пак е Велико Търново. Форумът трябва да намери най-достойната глава в Европа, на която да постави нашата корона.

На 29 октомври депутатите избират принц Валдемар Датски. В него обаче е заложена хамлетовската колебливост на литературния му предтеча. “Да бъде или не?”, пита се Валдемар и решава да не рискува на Изток.

Тогава събранието командирова в странство Константин Стоилов, Димитър Греков и Константин Хаджикалчев. Мисията на тримата е да продължат търсенето на княз. Късметът им излиза във Виенската опера. Там срещат принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота.

Фердинанд не е

от колебливия

сой на датчаните

Решително слага короната с клетвените думи: “Кълна се во име Всемогущаго Бога, че свято и ненарушимо ще пазя Конституцията и законите на Княжеството, и че във всичките си разпореждания ще имам пред очи само ползата и доброто на Княжеството. Бог да ми е на помощ!”.

В Европа на Фердинанд му викат Лисицата, защото лавира между Запада и Изтока. Причината е, че Великите сили не го признават за законен владетел. Най-упорита е Русия, за която той е “германски агент”. Фердинанд прилага на руската мечка лисичи номер.

През лятото на 1895 г. при новия руски император Николай II е пратена делегация. В нея хитро е включен

Иван Вазов,

авторът на

“Здравствуйте,

братушки!”

Целта е да се подготви почвата за минаването на престолонаследника Борис от католицизма в православието - огматически от Запад на Изток. На 25 януари 1896 г. императорът поздравява княза за “патриотическото решение”. Обещава да прати пълномощник, който да топне в купела младенеца.

На 1 февруари пристига граф Голенишчев-Кутузов. От Българската екзархия в Цариград идва Екзарх Йосиф I. Мирото е донесено от Кремъл в ковчеже от скъпоценни камъни. Обредът е извършен на Сретение Господне в съборния храм “Св. Неделя”.

“През следващите пет дни всички европейски сили, подписали Берлинския мирен договор преди 18 години, признаха официално Фердинанд за княз на България. Неустановеното положение на България в Европа най-после беше узаконено и тронът на Фердинанд - осигурен”, пише княжеският биограф Стивън Констант.

Пагубната роля

на русофилите

На 26 септември 1912 г. избухва Балканската война. Управляват Народната и Прогресивнолибералната партия. Техните водачи Иван Гешов и Стоян Данев са заклети русофили. Кръстят се пред Изтока и проклинат Запада.

“Сега е моментът!”, решава руската дипломация. Докато “нашите” са на власт в България, ще им внушим да отстъпят територия на Румъния. Така власите ще забравят претенциите си за Бесарабия.

Империята има още една причина да ампутира български земи и да ги пришие към Румъния. С този жест братушките кроят да откъснат дунавската монархия от Тройния съюз и да я спечелят за Тройното съглашение. Това са двата военнополитически блока, известни по-късно като Централните сили и Антантата.

Гешов и Данев не могат да скършат хатъра на Николай II. На 26 април 1913 г. в Петербург е подписан протокол, с който Силистра е откъсната от майката родина и закарфичена към югоизточния пеш на Влашко.

Васил Радославов

ни връща към

Германия

Той е немски възпитаник, завършил е правни науки в Хайделберг. От декември 1913 г. управлява кабинет на Либералната концентрация. Вади вода от девет кладенци, за да ни приобщи към Германия. Дори със силата на оръжието!

Радославов е единственият политик, извадил револвер в Народното събрание. На 2 юли 1914 г. камарата обсъжда съдбоносен заем от 500 000 000 лева. С него премиерът иска да павира пътя на страната към Първата световна война. Злонамерената опозиция обаче е против.

В сублимието на дебатите Васил Радославов вади пищов. Гърмилото е “шестак”, в барабана има по един куршум за всяка опозиционна парламентарна група. Заемът е гласуван и България влиза във войната с Централните сили. Резултатът е национална катастрофа.

Драмата с

Тристранния пакт

Съдбата ни е отредила все да сме в колесницата на губещите. Така е през двете световни войни. На 1 март 1941 г. България влиза в Тристранния пакт като съюзник на Германия, Италия и Япония. На този ден е поредният труден избор.

Цар Борис III е против, защото се е нагледал на ужасии в Голямата касапница, както наричат Първата световна. “По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки!”, често повтарял той.

Премиерът Богдан Филов обаче демонстрира неприсъща за един археолог кръвожадност: “Апелирах към царя да бъде войник, какъвто е бил в миналото, и да не изоставя страната, която има пълно доверие в него. Казах му, че аз не съм бил войник, но произхождам от военно семейство и никога не съм отстъпвал пред борбата. Винаги съм се борил и винаги съм сполучвал досега в тази борба, вярвам, че и сега ще сполуча. Ако трябва да паднем, нека паднем поне с чест.”

За Слънцето

и въздуха

След войната ние отново сме в лагера на пораженците, дълбоко затънали в Изтока. “Дружбата със СССР е нужна за България така, както Слънцето и въздуха за всяко живо същество!”, пуска директивата Георги Димитров.

Чакаше се за “Москвич” 12 години, а кока-кола беше вражеско питие. “Всяко кебапче - куршум срещу империализма!”, агитираха плакатите. На тоя фон Тодор Живков и Леонид Брежнев се прегръщаха със сочни целувки.

Къде сме сега?

В Европейския съюз, за който Бойко Борисов обеща посредничество с Турция. Вероятно нашият компас вече няма да е само Изток-Запад. Ще показва и Север-Юг.

Премиерът Богдан Филов чете декларацията за присъединяване към Тристранния пакт. До него седнал дреме външният министър на райха Рибентроп.

Раковски първи посочи

къде да бъдем

В отечеството на нашите деди, каза големият българин

През 1861 г. в Букурещ излиза една знаменателна книга. Заглавието е “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”. Авторът не е кой да е, а самият Георги Раковски. За първи път в нашата история той развенчава мита за Дядо Иван.

Руската империя, сочи Раковски, никога не е била покровител на злочеста България. Тъкмо обратното - винаги е работила срещу отечеството ни. Най-яркото доказателство е последователната политика за обезбългаряване на българските земи.

През XVIII и XIX век руската дипломация върти срамна търговия с хора. Сключва договори с Турция за преселване на етнически българи от едната империя в другата. Наши единородци напускат бащините огнища, за да заселят пустеещи степи. На тяхно място се настаняват татари и черкези.

Първата българска колония

е създадена през 1752 г.

С времето се оформят три района, населени с българи - Бесарабия, Херсонска губерния и Таврическа губерния. През 60-те години на XIX век в Южна Русия има вече над 100 колонии с около 170 000 пришълци.

Книгата на Раковски е написана по повод на поредната емигрантска вълна, когато бохчите си стяга населението от Видинския край. Комисари шетат из народа и броят рубли на всеки, който склони да тръгне към неизвестното.

“С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си”, предупреждава наивниците Раковски.

“Преселение в Русия” беше

забранена при социализма

Тогавашните литературоведи рублофили я заличиха от творческото наследство на Раковски. “Няма такава книга!”, обявиха те. Ето откъс от сквернословното четиво:

“Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана. Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете се веке помръдна наникъде!”