Казармата се завръща

https://www.24chasa.bg/novini/article/6684203 www.24chasa.bg
Химнът "Велик е нашият войник", изпълняван на два гласа...

Два батальона наборници искат военните като начало

Ще им плащат по 600 лв. - като на професионални войници

Обучават поне по 20 000 ученици на година да стрелят и маршируват

Планират летни военни лагери за навършилите 18 години

10 години след като в задължителната дотогава казарма влезе последният набор младежи и след това армията стана напълно професионална, днес идеята да се служи отново е в разцвет. Тя бе записана в програмата за управление на правителството по линия на партньорите патриоти и няма и 10 месеца по-късно вече е на финалната права и планът за осъществяването ѝ.

Ако, както твърди вицепремиерът Красимир Каракачанов, тя има подкрепата на премиера Бойко Борисов, то през 2019 г. вероятно отново ще имаме наборни войници. Засега доброволци, тъй като пълна военна повинност още не се обсъжда.

Два батальона, или около 1000 доброволни наборници, планират да съберат военните, ако бъде върната казармата. Това показвали предварителните разчети на Министерството на отбраната, научи “24 часа”.

Засега не е правена сметка по колко време ще се служи, но плановете са новите войници да сложат кубинките за 6 или за 9 месеца. През това време наборниците ще трябва да получават заплати като на кадрови войници, което означава основното им възнаграждение да е минимум 608 лв. Толкова според шефа на отбраната ген. Андрей Боцев е началната заплата на професионален войник.

Двата доброволчески батальона ще са в Плевен и Сливен, предвиждат плановете на военните. Наборниците щели да бъдат ползвани както при овладяване на кризи като пожари, наводнения и пр., така и за попълване на доброволния резерв. До 2020 г. резервистите трябва да бъдат поне 3000 души, а в момента има записани само 600, показват разчетите на военните.

Два варианта са разработили в Министерството на отбраната пък за въвеждането на задължително военно обучение за гимназистите. Плановете са им вместо уроците да са само в девети и десети клас, на военно обучение да подлежат и 11-класниците. Освен това часовете трябва да се увеличат значително от досегашните 5 часа като в някои от разчетите се говори и за 80 учебни часа на година. Планира се още въвеждането не само на теория, а и на практическо начално военно обучение като

строева подготовка,

физическа подготовка

и обучение за

работа с оръжие

За последното обаче имало правни пречки, тъй като според международните конвенции деца под 18-годишна възраст не могат да минават обучение за работа с оръжие.

Заради това ограничение първият вариант за въвеждане на задължително военно обучение предвижда в 9-и и 10-и клас да се запази само теоретичната подготовка и норматива по 5 учебни часа на година. В 11-и клас обаче военното обучение вече трябвало да бъде по 65 часа, като от тях 40 щели да бъдат военно-полева подготовка. Тя ще продължава 1 седмица и ще се провежда на военни полигони, като ще включва и стрелби.

Ако бъде избран този вариант, плановете на военните са реално обучението на гимназисти да започне през пролетта на 2019 г. Това обаче щяло да стане първо в 4-5 пилотни училища в градове, в които армията има гарнизони. Каракачанов вече посочи като подходящи големите градове. Така всъщност обучението ще се провежда в съществуващи и работещи в момента съоръжения на военните.

Вторият вариант е доста по-хард. Той предвиждал сегашното теоретично преподаване в рамките на 5 часа годишно да отпадне, а на “истинско” военно обучение да подлежат всички тийнейджъри в 10-и и 11-и клас. Предметът “Военно обучение” отделно щял да бъде включен в програмата на гимназиите като задължително избираем (ЗИП), т.е. едновременно ще е доброволно, но и задължително да бъде преминат.

При този вариант обучението ще бъде с продължителност 80-100 часа на година. Предвидено е всяка учебна година в периода април-юни гимназистите да преминават през строевата подготовка на три смени от по 5000 души.

Освен това за учениците, които са навършили 18 години, ще има и стрелкови занятия през лятната ваканция.

Плановете на военните обаче не били съобразени, че всъщност наборите, подлежащи на военно обучение, са по-големи от предвидените 15 000 души на година, обясниха офицери пред “24 часа”. Според данни от НСИ всъщност на обучение трябвало да минават

между 26 и 43 хил.

деца на година

Това пък означавало, че разходите на армията за хонорари на преподавателите и осигуряване на обучението щели да наближат 6 млн. лв. на година.

Малко история

Възходи и падения на Българската армия

Славната някога Българска армия днес е в упадък. Платени чиновници командват шепа наемници. Лъжепатриоти мъдруват над закони, за да демонстрират дейност. Възходът е спомен, падението е настояще!

Българската земска войска е люлката на нашите въоръжени сили. Санстефанският мирен договор постановява да имаме “земска”, тоест местна войска. Планирани са 59 пехотни дружини, 13 конни, 30 артилерийски роти и 17 батареи. Общо 84 750 военнослужещи. Заради берлинския диктат обаче численият състав е свит до 31 400.

Първите два набора са свикани през май-юли 1878 г. Основното ядро са бивши опълченци, старшите офицери са руснаци. Оръжието и снаряжението са отпуснати от Дунавската руска армия.

Първият подвиг

е на Гюро Михайлов

Той е солдат в щаба на Източнорумелийската милиция, която се отделя от войската през 1879 г. На 24 декември 1880 г. застъпва наряд заедно с още четирима другари. Към полунощ в дървената сграда избухва пожар. Палежът е или турска провокация, или опит за прикриване на финансова злоупотреба. Гюро охранява тъкмо паричния ковчег, вероятната причина за злодеянието.

Пламъците неумолимо пълзят към третия етаж, където е Гюро. Счетоводителят успява да се покатери по стената, влиза и му казва да бяга. “Без разводача никога поста си няма да напусна!”, стоически отвръща постовият.

Другите караулни се втурват по пращящите от огъня стълби. Блъскат вратата и през дима съзират силуета на Гюро. В този миг прогорелият под се сгромолясва и огънят поглъща петимата.

Очевидци твърдят, че намерили овъгления Гюро Михайлов на пост и след гибелта. Бил затиснат от гредите прав с пушката в ръката.

Превземането

на пловдивския

конак

Призори на 6 септември 1885 г. в двора на конака под командата на капитан Райчо Николов е една дружина от три роти. Отвън майор Данаил Николаев гърлено се провиква: “Отворете тази врата или аз сам ще я отворя. Народът не иска вече да търпи турски паши.”

Появява се полицмейстерът руснак и отвръща: “Майор Николаев, здесь хранится жизнь генерал-губернатора.” “Так батенька, мы будем лучше хранит его чем вы”, уверява го българският офицер.

Братушките лъжат, че ключовете за портата ги няма. Тогава Николаев извисява глас: “Момци, слушайте! Да живее Негово Височество княз Александър, ура!”

Под командата на Райчо отвътре се чува гръмовно “Ура!” Ключовете се появяват и войската влиза в конака. Пристига и голямоконарската чета на Продан Тишков, наречен Чардафон Велики. Извършен е историческият акт на Съединението!

Руснаците изтеглят

своите офицери

Освободителите са си внушили, че всичко у нас трябва да е с тяхната благословия. Съединението обаче не е. Като избухва Сръбско-българската война, в знак на протест изтеглят своите офицери.

Въпреки това българската войска разбива нашественика. Влиза в Пирот и само намесата на Австро-Унгария я спира да не марширува в Белград. Нашите капитани свалят пагоните на сръбските генерали!

През 1886 и 1889 г. в армията са извършени реорганизации. Формирани са 6 пехотни дивизии, всяка от тях включва 2 бригади. Те са от 2 полка с по 2 дружини. Освен пехота дивизията включва артилерийски полк, конна сотня, транспортна рота и болница.

Страната е разделена на 6 дивизионни области, като кадровите попълнения стават на териториален принцип. Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили да стигне 318 570 щика.

В Балканската война

вече имаме

авиация и флот

На 16 октомври 1912 г. Радул Милков и Продан Таракчиев хвърлят ръчни гранати над гара Караагач. Бомбардировката е от аероплан “Албатрос”.

На 8 ноември четири торпедоносеца атакуват турския крайцер “Хамидие”. Улучва го “Дръзки” и вади вражеското корито от строя.

В Балканската война се сражават 639 567 бойци. В Първата световна са мобилизирани 885 175. Това е световен рекорд с най-многочислена армия на глава на населението.

Има огромни дивизии, като Трета пехотна балканска, в която на проверка се преброяват 43 000 щика.

Сражаваме се на два фронта - Македонски и Добруджански. В житницата на отечеството срещаме руснаците, които са дошли да помагат на румънците. Решителното сражение е на 6 септември 1916 г.

Тогава казаците

се появяват

като бели дяволи

Генерал Тодор Кантарджиев разказва: “Всред страшния тътнеж от топовни изстрели, пръскания от фугаси и шрапнели, ритмическо тракане на картечници, зловещо пищене на куршуми, изедин път откъм с. Езибей бързо се зададе някаква си войскова маса, покрита като с бяла покривка. Бинокъла показа, че както фуражките на конниците, така и главите на конете са покрити с бели платнени чохи.”

“Боже мой - кръсти се той, - та това е полк руска конница, който се разгъва и насочва да налети и атакува левия фланг на позицията ни, казаха началниците всеки на себе си, без някой от тях за това да донесе, да предаде или да съобщи някому. Това се счете за излишно, безполезно, даже вредно. Може би това би причинило тревога и малодушие в някои слаби натури!”

Българският войник не е от слабите, дава отпор на неприятеля и го обръща в бягство!

Ньойският диктат

реже войската

до 33 000

Този мирен договор, който всъщност е диктат, обезкървява нашата армия. Ликвидирана е наборната система и е наложен принципът на доброволност. Както сега!

В отговор Александър Стамболийски въвежда Трудовата повинност, която е майката на Строителните войски. Най-известният труженик на кирката и лопатата е Тодор Живков.

Ньойският диктат е прегазен с Поповските маневри през 1937 г. Тогава лично цар Борис ІІІ се качва на танк, за да демонстрира, че Българската армия възкръсва от пепелта. Започваме да се въоръжаваме.

През Втората световна война лъскаме около 450 000 каски, но не участваме във военните действия. До така наречената Отечествена война срещу Германия. В тази безсмислица даваме 8337 убити, 9155 безследно изчезнали и 22 958 ранени. На Парижката мирна конференция през 1946 г. обаче не ни признават за “съпобедители”.

През социализма

броят на

армията беше тайна

Цитираше се Н-ско поделение, никой не знаеше с колко петолъчки участваме във Варшавския договор. Силата ни обаче беше значителна.

През 70-те години имахме най-малко 300 модерни бойни самолета. Сега се пазарят за един и от каква националност да е.

Шпионски източници сочат, че съставът на армията е бил между 150 и 200 хиляди военослужещи. Днес са около 24 хиляди. По-малко от Българската земска войска и след Ньойския диктат.

В така наречената демокрация Българската армия падна на колене. Сега платени патриоти се опитват да я изправят със съмнителни закони. Патриотизмът не се купува с пари!

С актьора Иван Ласкин разговаря Пенчо Ковачев:

Обичах казармата и се връщах по-рано от отпуск

Бях отличен мерач, а веднъж и кебапчийски дезертьор

- Здравейте, г-н Ласкин!

- Здраве желаем!

- Къде служихте войник?

- Служих в Първа aрмия. Преден пехотен боен отряд, защитаващ границата ни с Гърция. С позиции - Чучулигово, Марикостиново и цялата полоса на изток от Кулата в подножието на планината Славянка в рамките на десетки километри. Батальонът ни беше базиран в град Сандански. В казармата влязох в гр. Кресна (гара Пирин), а съм служил в Симитли, Разлог (Бачево погребите) и в дивизията в Благоевград. В Сандански служех най-много, на другите места заради командировки, стрелби, бригади...

- В какви войски бяхте?

- Моята служба беше да нося и стрелям с ПКМ (Пулемёт Калашникова модернизированный). Картечницата е с калибър 7,62х54 мм, тежи 7,5 кг без боеприпаса и има скорострелност от 650 изстрела в минута. Наричах я Джулия и я носех из Пирин планина една година. Много отпуск ми изкара, защото стрелях най-добре в дивизията на състезания.

Втората година бях мерач на ПКТ (Пулемёт Калашникова танковый). Беше базиран в купола на МТЛБ и аз бях куполен картечар. Просто се уредих като стар войник, за да не тичам, а да се возя. МТЛБ-то вози по-добре от мерцедес.

- Как преживяхте факта, че вашият набор последен ще служи 2 години? От 21 август 1990 г. Великото народно събрание намали срока в казармата на 18 месеца и 12 - за висшисти.

- Грешка. Това дойде през 1989-а. Аз се чувствах добре в поделението, на занятия и по време на мобилизация. Малко налудничаво звучи, но съм се прибирал с часове по- рано от срока на отпуска. Аз бях заради стрелбата ми на занятия и тактика облагодетелстван и излязох от новобранците първи в отпуск. На 6-ия месец.

Не ми тежаха

двете години

Идваха приятелки от София в прочутия хотел “Спартак”, аз бягах по нощите през една дупка до парковете, където домуваше бронираната техника, и се връщах преди изгрев, като котарак. Караулните и дежурните по рота знаеха... ама нали сме момчета. Не се издавахме.

Абе факта как преживях...идеално! Сега имам толкова приятели, че автобусът с театъра, с който пътувах, никога не чакаше на КПП Кулата. Това ми стига. Това приятелство е завинаги.

- Вие вече бяхте ли приет в НАТФИЗ?

- Да, от проф. Николай Люцканов, проф. Надежда Сейкова и проф. Стефан Данаилов. Това за мен е огромна чест, защото те са велики! След като ме приеха - прекрасно море в Созопол, гола глава и порталът се затвори зад гърба ми за две години.

- Какъв войник бяхте?

- Ми малко Цар Плъх на Клавел. Крадях единствено и само храна. Защото съм лаком. Разпечатвах бойните готовности на машините и после намерих с подкуп пломбатор, за да не личи. Сухарите и консервите под седалките на МТЛБ-тата бяха много вкусни.

Един път дезертирах заради кебапчета. Просто бях караулен и от крайпътен ресторант “Корабчето” се носеше такава хубава миризма, че аз побягнах, пресякох Е-79 и влязох с автомат, сумка, каска и противогаз на гърба и казах: тройка кебапчета... Лелката онемя.

На третото кебапче отвън спря командирския джип на полковия командир от Кресна и аз през лелките, с кебапче в уста, през задния вход-бегом и на пост. Аз съм кебапчийски дезертьор.

- Съгласен ли сте с аргументите, че войниклъкът калява младежите и ги подготвя за изпитанията в живота?

- Банално е, но си нямате представа как си личи в живота качеството на служилия мъж. Сегашните момчета ако стане земетресение или се срути покрива им, вместо адекватно да спасят семейство или себе си, ще потърсят да си сложат гел на излизане. Освен това ни учеха на парамедична помощ. Не се фукам, но съм помагал адекватно на тежко катастрофирали хора. Сега при тежък случай … ще пищят и няма да помогнат.

- Коя е най-голямата щуротия, която сте извършили по време на службата?

- Няма да ви стигнат страниците. Сложихме на един приятел, докато спи, на гърдите говно, увито във вестник, запалихме го и изкрещяхме: “Гориииш!” Той се събуди с писък и започна да се гаси. От смях съм умрял.

- Старите пушки гонеха ли ви като новобранец?

- То от занятия нямаше време. Ние бяхме елитно поделение. Граница е все пак.

- А вие как се отнасяхте с новобранците вече като стар войник?

- Бях много голямо лайно. Но ги гонех по устав, както се казва.

- Казват, че лошите спомени от казармата след години изчезват, остават само веселите и добрите. Така ли е?

- Е, та по-горе какво ви разказах?!

До ден днешен пием

вино с ротният ми

Крум Ганчев Аргиров. Това са все пак 30 години оттогава.

- Какво мислите за идеята на военния министър Красимир Каракачанов за доброволната казарма?

- Познайте. При всичките ни войни в моята Любима Родина са се връщали емигранти чак от Америка и Аржентина, за да воюват! Само бабичките не са ходили на война. Сега ми е мъка. Ама аз още мога да стрелям. Мравките имат армия, а ние не. Най бедните държави имат армия, а ние не! България трябва да има наборна армия, а не някакви джендъри… Това е.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Живея чрез изкуството. То ми е необходимо, за да съм това, което съм. Така обяснява работата и призванието си актрисата и художник Диана Димитрова. Шармантната красавица, която спечели симпатиите на широката публика след превъплъщението си в образа на д-р Зорница Огнянова от популярния сериал "Откраднат живот",

"Аз съм левскар. Искам да победим ЦСКА. Дали ще успея да им вкарам гол или не, е Божа работа!". Това заяви пред "България Днес" новата звезда на "Ботев" (Вр) Валери Божинов. Още повече че преди време той носеше синята фланелка на любимия си български отбор. Валери ще излезе срещу ЦСКА тази събота от 20 часа.

Моделът Александра Петканова отиде на преглед при акушер-гинеколог в столична болница, видяха топпапараците на "България Днес". Съпругата на Лудия репортер Даниел Петканов, с когото вдигнаха сватба в къщата на "ВИП брадър", е взела много сериозно бременността с първото си дете и спазва всички препоръки за бъдещи майки.