- Според доклад режат фондовете на България и Румъния след Брекзит
- Томислав Дончев: Пари има до 2023 г., а за новия период тепърва се преговаря
32 млрд. лева ще влязат в България от еврофондовете до 2020 г. От тях 15 млрд. вече са усвоени през първи програмен период, който бе от 2007 до 2013 г.
Ше останат ли тези възможности за страната след икономиите, които ЕС ще трябва да прави заради отделянето на Великобритания? Централно- и източноевропейските държави се борят за запазването на доходоносните фондове за селско стопанство и социална кохезия, се посочва в доклад на фондацията “Бертелсман”, цитиран от “Балкан инсайд”.
Германския мозъчен тръст засяга основните проблеми, които се очертават в предстоящите бюджетни преговори. В доклада се посочва, че България и Румъния ще са сред потенциално засегнатите от необходимостта да се пести, след като спрат британските финансови постъпления. Отбелязва се, че Брекзит ще струва на ЕС около 6 млрд. годишно, докато Лондон внася на година 12 млрд. евро, като си връща под различни форми около половината от тази сума. Според Еврокомисията половината от загубата - около 3 млрд. на година, може да дойде от икономии, а другата половина - от нови източници.
В доклада се посочва, че централно- и източноевропейските страни, сред които България и Румъния, вече са изразили решителна съпротива спрямо някои от идеите, представени в документа на Европейската комисия от юни 2017 г. “Размисъл върху бъдещето на европейските финанси”. България и Румъния са големите печеливши от общата селскостопанска политика (ОСП) и кохезионните фондове, а Германия и Великобритания са най-големите губещи от ОСП, припомня “Бизнес инсайд”. От общата селскостопанска политика са нетно печеливши всички в източната част на ЕС плюс Португалия, Ирландия и Испания, посочва изданието.
Полша и Гърция заемат първите две места по използване на земеделски помощи, а Румъния е трета с 2 млрд. евро годишно.
България е 6-а
с около 800 млн.
евро годишно
Другата възможна бюджетна реформа, която тревожи членките от Балканите, са кохезионните фондове, които се отпускат на региони с БВП по-нисък от 75% от средния в ЕС, се посочва в доклада.
Дебатът за бюджетната рамка след 2020 г. ще е много остър, прогнозира “Бертелсман”. “Стара” Европа ще настоява за пестене от скъпите бюджети и ще поставя повече условия за спазване на върховенството на закона, а “нова” Европа ще се съпротивлява.
Запазването на кохезионните еврофондове стана един от главните приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС, в чиито рамки почва договарянето на новата рамка. Предложението на еврокомисаря по бюджета е вноската на страните след Брекзит да бъде увеличена на 1,1% от БВП. По изчисления на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер това означава всеки европеец да плаща по едно кафе в повече в бюджета на ЕС.
Запазването на еврофондовете ще е темата, по която България няма да е безпристрастна, заяви премиерът Бойко Борисов при съвместното заседание на правителството и ЕК на старта председателството.
България е била
подкрепена за
запазване на
еврофондовете и
от Ангела Меркел при посещението на германската канцлерка в София този месец.
“Не зная кой вкара в оборот, че след 2 г. парите от ЕС свършват. Просто не е вярно!” Това коментира пред “24 часа” наскоро вицепремиерът Томислав Дончев. И обясни, че парите от този програмен период се харчат до 2023 г., така че няма как да свършат до 2020-а. Второ, сега започваме преговорите за следващата финансова рамка. ЕС има нужда от продължаване на усилията за сближаване между европейските региони, подчерта Дончев и пред регионалната комисия на ЕП.
Президентът Румен Радев е отстоявал позицията за запазване на кохезионната политика към България и на четирите си участия на заседанията на Европейския съвет, както и при всички свои срещи с представителите на европейските институции и държавите - членки на ЕС, коментираха от “Дондуков” 2. И напомниха, че по настояване на Радев значението на кохезионната политика като фактор за устойчиво развитие беше включено и в текста на Римската декларация за бъдещето на обединена Европа.
В същото време президентът неведнъж е призовавал за преструктуриране на фондовете, така че да се отдава по-голямо значение на развитието на човешкия потенциал и на проекти с висока добавена стойност.