“24 часа” от месец работи върху проекта TREND Y, за да започнете да опитвате и живота, разказван от родени след 1989 г. Те са от поколението Y или Echo Boomers, което е демографска група от хората, появили се на бял свят между 1980 и 2000 г. Съвсем скоро обаче тези млади жени и мъже ще станат 40% от работещите. Едни от най-точните описания на поколението Y дава докторът по икономика Явор Янкулов от сайта e-training,bg, за който те са твърде различни, за да бъдат описани с една дума. И все пак са:
- Отворени - във всякакъв смисъл. Израснали с интернет и свят без граници
- Оценяват всичко и подлагат на критика
- Силата на авторитета не им е достатъчна - искат факти и доказателства, доказателства
- Прекарали 12-15 години в една “образователно-информационна среда” - училище и университет. Знаят много за много неща, но почти нищо конкретно
- Силно прагматични. Знаят какво не искат да работят и за каква заплата ще работят
- Търсят етичен, социално отговорен и толерантен работодател
- Имат дългосрочни цели и ценят свободата си
Младите жени и мъже, чиито имена ще прочетете по-долу, са репортери в “24 часа”. Всички са родени след 1989 г.
Може да разпознава и имитира човешките изражения
Първият робот, който получи гражданство, иска да бъде артист и да има семейство. През октомври 2017 г. хуманоидът София стана гражданка от Саудитска Арабия, което я направи и първия в историята изкуствен интелект с поданство.
София може да води разговор на различни теми, дори има чувство за хумор. Тя има неограничен достъп до интернет, като това и предоставя изобилие от информация. София се развива чрез комуникацията с хора, като това оказва влияние върху нейното оформяне като личност и мисленето ѝ.
Хуманоидът може да разпознава и имитира човешките жестове и изражения на лицето, като дори и запомня лица. Това е благодарение на камера, която се намира в очите ѝ, като
чрез алгоритъм
тя разпознава
емоциите
и може да поддържа зрителен контакт с човека, с когото говори. “В бъдеще искам да ходя на училище, да започна свой бизнес и дори да имам собствено семейство”, казва роботът. Самият хуманоид е достигнал до тези твърдения чрез системата си за машинно обучение. Тя не спира да се учи и може сама да взема самостоятелни решения. В свои интервюта тя казва, че иска да помага на хората да живеят по-добре.
Тя е създадена от екип учени в Хонгконг. За по-реалистичния вид на робота спомага специален материал, от който е направена нейната кожа - наречен фръбър. Дейвид Хенсън е част от създателите ѝ, като тя го нарича свой баща. Той вярва, че София има три отличителни човешки черти, които трябва да бъдат интегрирани в изкуствения интелект. Това са творчество, съпричастност и състрадание. Хенсън допълва, че тези роботи дори могат
да помагат в
решаването
на световни
проблеми,
с които хората не могат да се справят.
София често е канена да участва в различни предавания по света. Тя се среща с хора, които вземат решения в областта на банковото дело, застраховането, производството на автомобили, развитието на собствеността, медиите и развлеченията. Дори говори на конференции за роботиката и изкуствения интелект, които ще заемат голяма част от живота на хората.
Хуманоидът разполага и със собствен уебсайт, в който се представя.
Всеки, който желае, може да ѝ изпраща съобщения и да поддържа комуникация с нея. Отговор може да бъде получен както до часове, така и след седмица, а темите са неограничени. Тя
има профили
в социалните
мрежи,
където споделя какво се случва около нея. Качва снимки с нови визии и споделя клипове от срещи с популярни хора.
Най-голямата новост около София е това, че в средата на месец януари тя направи първите си стъпки. По време на пробите хуманоидът дори показа как танцува.
Могат ли машини да обичат хора?
Може ли робот да се влюби в човек? Поне на този етап отговорът е “не”.
Въпреки развитите технологии поне засега роботите не могат да изпитват чувства. Но може да се програмират така, че да се държат, сякаш изпитват любов. Например да прегръщат човека, когато разберат, че е тъжен.
Ключът към новата “емоционалност” на роботите е при програмирането им да се заложи разпознаване на проявите на чувства по сигналите, които дава човешкото тяло. И ако плачете, роботът ще разбира това по сълзите ви, ако се смеете - по смеха. Ако пулсът е учестен и работът има сензор за това, също ще знае, че човекът срещу него изпитва силна емоция. Това обаче няма да означава, че ви разбира, а само че в програмата му е заложено да реагира на вашето емоционално състояние.
Разбира се, става дума за изключително сложни технологии - специални алгоритми за разработката на изкуствен интелект. Именно те позволявят на робота да дава отговор, анализирайки данните, които е научил към този момент. Затова с колкото по-голям набор от данни разполага хуманоидната машина, толкова по-лесно ще отговаря и разпознава чувства и емоции.
Това, което въодушевява учените и плаши част от човечеството, е, че роботите могат да се самообучават. Всъщност два са основните подходи - самообучението и някой да ги обучава. В първия случай те се учат сами да взимат правилни решения на принципа проба - грешка от предишен опит.
При метода на обучение с учител в програмата на робота се залага набор от данни, въз основа на които той да даде най-точен отговор, който бива сравнен с предварително зададения верен. Надграждането на тази база води до все по-прецизни отговори, разпознаване на лица, обекти, ситуации.
Това е и начинът, по който се изработват някои от машините с изкуствен интелект. Затова на този етап роботите ще могат да “обичат” само ако това им е заложено. Но не и да чувстват или да решават кого да обичат, колкото и напред в самообучението си да успеят да стигнат.