"168 часа": Милионерът Шарлопов тръгнал от 0. Давал на децата си по 5 лева на ден, за да не парадират

https://www.24chasa.bg/novini/article/6705561 www.24chasa.bg

Обидно нисък хонорар в журналистиката става причина за летящия му старт в бизнеса

Той е от малцината започнали от нищото и без помощ отникъде

Още на 35 г. преговаря със самочувствие с банки

"Заемите и Указ 56 за наши хора ли ще са, или за всички", интересувал се той

Пророчески сън му подсказва, че след 5 дни ще продаде фирмата си на глобална компания

Ниското заплащане в журналистиката е истинската причина покойният Стефан Шарлопов да влезе с летящ старт в бизнеса и да стане един от най-големите инвеститори в икономиката.

"Казвал ми е, че когато бил репортер написва книга за някакво предприятие в Нови Искър за автомобилни гуми - сподели пред "168 часа" приятелят му Цветан Лъжански. - Когато им я занесъл да им я покаже, те му дали

хонорара от 10 или 20 лева

"Тогава разбрах, че няма да ме бъде в журналистиката, защото трудът изобщо не се заплаща - обяснил Шарлопов пред Лъжански. - Това бе моментът, когато твърдо реших, че ще се занимавам с бизнес."

Като журналист преди 1989 г. бил идеален за професията.

"Умен, пробивен, но точно на ръба,

веднага мина на "Ти" и на малко име - разказва човек, който го познава оттогава. - През цялото време се чудех дали да прекъсна разговора или да изчакам поредния му въпрос. Интересуваше се как могат да се правят пари в новата ситуация, как може да се финансира частният бизнес, откъде да се вземат заеми, дали Указ 56 не е само за "наши" хора".

Бившият зам.-министър на туризма Бранимир Ботев също се познава с Шарлопов от този период.

"Като журналист имаше подчертан интерес към промените в икономиката - разказа той пред "168 часа". - Смяташе, че е крайно време в България да бъде въведен пазарният принцип. Много оптимистично приемаше и Указ 56."

Когато скъсва с репортерстването, Шарлопов е силно амбициран да успее в бизнеса.

"Никой не му е дал нищо наготово,

той един от малцината, които започнаха от нулата - спомня си приятелят му Цветан Лъжански. - Познавам го от ранните му години, когато бизнесите бяха малки, водеше се битка за всяка стотинка. За всеки лев се преговаряше с банки. Всичко това бе много стресиращо и знам добре, че не е имало никой, който да му даде нещо наготово."

Лъжански се запознава с Шарлопов в кризисната 1996 г. Тогава банките фалират една през друга, а кабинетът на Жан Виденов не може да овладее кошмарната ситуация.

"Тогава работех в Българо-американския инвестиционен фонд и Стефан искаше да ни привлече за инвеститори в една от фирмите си "Роял кейк", като същевременно станем кредитори и на друга негова компания "Роял потейтос" - разказва Лъжански. - Тогава той е бил на 35 години, но вече имаше сериозен бизнес опит.

Преговаряше със самочувствие

от позициите на човек, изградил сам няколко сериозни бизнеса. По това време "Роял кейк" вече бе лидер в Източна Европа."

Вероятно затова Българо-американският фонд става акционер и в компанията му за минерална вода "Девин".

В този период Шарлопов и Лъжански са почти неразделни, защото фондът вече е акционер в компаниите на бизнесмена.

Първото по-сериозно изпитание за тандема идва през 1998 г. с руската криза. По това време основният пазар на "Роял кейк" е именно там.

"Стефан е бил само 36-37 г., но много бързо успя да пренастрои цялата фирма, като замести руския пазар с над 30 нови в други страни", спомня си Лъжански.

В този период двамата минават през невероятни трудности. Вероятно затова през 1999 г. Шарлопов кани приятеля си да стане председател на управителния съвет на всичките му фирми.

Именно тогава в главите на двамата се заражда фантастичната мечта да продадат "Роял кейк" на една от големите компании в света - "Чипита".

"Една сутрин Стефан ме повика. Сънувал, че от гръцката компания ще ни се обадят с оферта да ни купят - спомни си Лъжански. - Интересното бе, че в този период ние се опитвахме да влезем на техния пазар за кроасани. Но още по-любопитното е, че 5 дни по-късно ни се обади представител на гръцката фирма с предложение да ни купят."

Пророчески сън, изострено шесто чувство или дарба?

"Стефан имаше огромна интуиция - убеден е Лъжански. - Много детайлно познаваше хората, все едно гледаше през тях. Можеше да прозре от всички варианти кой е правилният."

Той никога няма да забрави и нестандартния му подход в бизнеса. По време на преговорите с "Чипита" възникнала някаква ситуация и собственикът й се извинил, че не може да участва в преговорите.

"Със Стефан си мислехме, че това са някакви тактики - спомня си Лъжански. - Затова той предложи: "Да идем в Атина и да го видим". Когато отидохме там, се оказа, че човекът е болен. Въпреки това той ни посрещна, почерпи ни и договорихме всичко. Много приятно беше, когато на тръгване седнахме в едно заведение на летището на Атина. Тогава аз съм бил на 25 години, а Стефан на 35-36 и вече преговаряхме с човек, който управлява бизнес за стотици милиони. Щастливи изпихме по чаша божоле."

В деня, когато инфарктният договор трябва да бъде сключен, адвокатите на двете страни се скарват. Виждайки това, собственикът на гръцката компания и хората му

внезапно си тръгват

"Стефан обаче го догони и успя в последния момент да го убеди, че това е добра сделка - усмихва се Лъжански. - Приключихме я в същия ден. След това двамата станаха приятели."

Тандемът постига успех и когато започват преговорите за продажбата на "Девин".

"Имахме среща с представител на един от най-големите турски холдинги - спомня си Лъжански. - Искаха да купуват. На вечерята бяхме тримата - аз, Стефан и той. Контрагентът ни очакваше, че Шарлопов ще е напрегнат и бе страшно изненадан, когато Стефан извика гайдарите. Разпя се от все сърце и тогава партньорът ни абсолютно сащисан каза: "Ти си

много смел човек,

вместо да си притеснен, се радваш на живота." Всъщност Стефан бе такъв, живееше от сърце, смело."

И ако Шарлопов успява да изненада турските кандидат-купувачи, австрийските го изненадват с нестандартния си подход.

"Бяхме готови за суперсложни преговори и имахме сценарий - спомня си Лъжански. - Аз щях да съм доброто ченге, а той лошото. Първо аз влязох при австрийците, а Стефан чакаше в своя кабинет. Започнахме и бях много изненадан, че те на всичко отговаряха с "ОК". След 5 минути реших да отида при Шарлопов. Той много притеснен ме попита какво става и аз му казах, че те са съгласни с всичко."

"Това е някаква схема, не е възможно", отговари той.

На всеки събор в Жеравна водел семейството си и настоявал да са в народни носии.

"Тогава той е бил на 40 г., а аз на 29 и искрено се чудехме каква е целта на австрийците, защо действат така - разказва приятелят му. - Въпреки притесненията и стратегиите ни, партньорите ни наистина се съгласиха с всичко."

Вероятно защото Шарлопов имал невероятен хъс към добрата сделка.

"Обичаше интересните предизвикателства - спомня си Лъжански. - Искаше да се пребори. Никога няма да забравя невероятното му умение да се концентрира - когато реши нещо, то ставаше. Имаше някакъв тотален фокус върху целта, може да не забележи нищо друго, но ще я постигне."

Според него едни от най-ценните качества на Шарлопов в бизнеса са, че той е

действал светкавично и моментално осъзнавал интереса си.

"Някак знаеше кое е правилното решение и бе супербърз - казва партн-ьорът му. - На повечето хора, когато им хрумне бизнес идея обикновено започват да мислят, да разсъждават, а Стефан вземаше мълниеносни решения. На момента асимилираше и на другия ден започваше да действа."

Лъжански усвоил от Шарлопов още едно важно умение в бизнеса: "Аз идвах от инвестиционен фонд, където следиш голямата картина, а той ме учеше, че всеки детайл е суперважен. Примерно следеше в ресторанта дали всички сервитьори са облечени, както трябва, дали нещо не е закачено накриво Забелязваше абсолютно всичко."

Приятелят му никога няма да забрави и принципа на действие на Шарлопов: "Беше боец, често казваше: "Когато има проблем, влизаш в битката и я печелиш."

И ако в бизнеса е бил лъв, в семейството е бил баща, който обожава децата си.

Какви са били основните му страхове, свързани с наследниците му - четете в "168 часа". 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Стойка Петрова си осигури медал на второ поредно световно първенство по бокс за жени. Тя се класира за полуфиналите в категория до 54 килограма на шампионата в Делхи (Индия). Световната вицешампионка от Астана 2016 победи представителката на домакините Маниша Маун с 4:1 съдийски гласа (30:27, 29:28, 29:28, 27:30, 30:27).

Бившата съпруга на футболиста Ашли Коул Черил си спечели доста подигравки за последната си изява. Певицата представи новата си песен в телевизионно предаване, в което преди време бе съдия и оценяваше други певци. Според отзивите изпълнението било доста пошло, Черил не могла да си изпее вокалите, а хореографията била отчайваща.

От "Милан" са искали да вземат Кристиано Роналдо, за да си оправят финансовото положение. Но не е било сигурно, че то ще бъде оправено, признава бившият директор на тима от Милано Марко Фасоне пред местна медия. "Бившият собственик Йонхон Ли искаше да привлече Кристиано Роналдо. Той смяташе, че трансферът ще бъде от огромно значение за китайския