2730 присъди издаде Народният съд

https://www.24chasa.bg/novini/article/6719187 www.24chasa.bg
Главният обвинител Георги Петров гледа страшно

Осъдените  интелектуалци преди това са посочени в статия в “Работническо дело”

При така наречения Народен съд през 1945 г. трибуналът сочи 2730 мишени за разстрел. Кървавата баня ни изкара най-големите фашисти на планетата. Рекорд, с който може да кандидатстваме в “Гинес”.

Мисията на Народния съд е да обезглави политическия, военния и интелектуалния елит на нацията. Да разчисти територията за съветизация на страната. Или както образно се изразява един съвременник: “На мястото на изсечената гора да поникнат храсти!”

За тази цел организаторите на трибунала

яхат народното

негодувание

срещу онези,

които са докарали поражението след Втората световна война. Многократно го преекспонират и от вихрушката правят буря. Така вместо трима виновни на ешафода отиват 2730.

На 25 септември 1944 г. ЦК на БРП (к) уведомява Георги Димитров в Москва: “Законопроектът за Народния съд е готов. Приета е най-кратката процедура, но докато започнат да действат, ще мине известно време. Това може да се използва за негласната ликвидация на най-злостните врагове, която се провежда от нашите вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително.”

Сред най-злостните врагове са неколцина журналисти и писатели. Тройките ликвидират Данаил Крапчев, Райко Алексиев, Йордан Бадев, Ненчо Илиев.

Данаил Крапчев

е пребит

с камъни и сопи

насред Горна Джумая, сега Благоевград. Райко Алексиев е умъртвен в Дома на слепите в Коньовица. На слепите, та никой да не види!

На 30 септември 1944 г. Министерският съвет приема историческия документ, онасловен “Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея”. Той е обнародван в “Държавен вестник” на 6 октомври.

Според наредбата закон Народният съд се състои от върховни и областни състави. Върховните са 12, областните са 68. В техните рамки са организирани 135 масови процеса в цялата страна.

Арестувани

са 28 630 души,

срещу 10 919 са повдигнати обвинения. Съдбата на повечето от останалите е неизвестна. В столицата Съдебната палата се оказва тясна да побере подсъдимите и магистратите. По тази причина част от делата се гледат в Софийския университет.

Пред Първи върховен състав с председател Богдан Шулев са изправени бившите министри, регентите и царските съветници. Главен обвиняем е Богдан Филов, два пъти министър-председател и после регент. Филов се опитва да защити една незащитима политика. Неговата фатална грешка е не толкова присъединяването ни към Тристранния пакт, колкото обявяването на война на САЩ и Англия.

Тази уж

“символична война”

докара бомбардировачите в небето на България. В София са разрушени 12 657 сгради, жертвите са над 2000. Бомбардирани са Пловдив, Карлово, Стара Загора, Кюстендил, Дупница, Мездра, Търново, Добрич, Русе, Лом и други населени места.

На 13 декември 1941 г. Богдан Филов информира Народното събрание, че ще се сражаваме с двете велики сили. След словото той записва в дневника си кой колко е ръкопляскал:

“Не ръкопляскаха на речта ми Н. Мушанов, П. Стайнов, Н. Сакаров, Филип Махмудиев (горнооряховски депутат, бивш демократ, сега приобщен) и еленският депутат П. Марков, те демонстративно оставаха седнали на местата си, когато другите ставаха на крака.

Ал. Цанков ръкопляскаше на декларацията, но не и лично на мене вън от речта. Д-р Н. Николаев също не ръкопляскаше, но ставал с другите депутати. Сп. Ганев ръкопляскал съвсем слабо.”

Макар че не са

ръкопляскали,

Никола Мушанов е осъден на 1 година затвор, а Филип Махмудиев получава 5 години тъмница. Николай Николаев и Спас Ганев, които са проявили някакъв интерес към речта, са осъдени на смърт. Присъдата на Ганев е изпълнена, а на Николаев пращат вест в Стокхолм да се прибере, за да го екзекутират.

Княз Кирил също е жертвен агнец. Той си няма хабер от политика, става регент от немай-къде. На смърт е осъден и третият регент ген. Никола Михов заедно с бившите министър-председатели Добри Божилов и Иван Багрянов. Към тях са добавени всички депутати, които са ръкопляскали на Богдан Филов.

Екзекуцията е

на 1 февруари 1945 г.

Смъртниците са откарани на Софийските гробища. Разстреляни са един по един, а хирургът Александър Станишев проверявал пулса на всяка жертва, за да констатира смъртта. Последен е застрелян той като бивш министър на вътрешните работи.

Телата са нахвърляни в бомбени ями. Отгоре е насипана сгурия. След кървавата баня новите червени регенти поднасят съболезнованията си на царица Йоана (виж нейната хроника горе).

Интелектуалците са съдени от Шести върховен състав. Председател е някой си Димитър Димитров, а сред членовете на съда е пролетарският бард Димитър Полянов. Тяхната работа е улеснена, защото на 4 октомври 1944 г. в “Работническо дело” излиза статията “Фашизмът в нашата литература”. В нея критикът

Борис Делчев

сочи кой трябва

да бъде наказан

“Фашистките влияния - пише той - проникнаха в творчеството на по-голяма част от официалните писатели. Тях можем да открием у Каралийчев, Вълев, Красински, Чилингиров, Арнаудов, Йоцов, Цонев и много други, без да се изброяват всички. Ала особено трябва да се подчертае фашисткият облик на Фани Попова-Мутафова, Павел Спасов, Чавдар Мутафов, Димитър Талев, Ненчо Илиев и в областта на хумора Фра Дяволо. Тези автори се опитаха да изградят художествени произведения върху фашистка основа...”

“Фашистките тенденции проникнаха по разни пътища и в различна степен в писанията на повече от официалните български писатели. Наша длъжност е да ги търсим, откриваме и посочваме на читателите”, обобщава авторът.

Цитирани са Ангел

Каралийчев

и Димитър Талев!

Борис Йоцов и Михаил Арнаудов вече са осъдени като бивши министри от Първи върховен състав. Йоцов е наказан със смърт, а Арнаудов с доживотен затвор. Той дори извлича полза от тюрмата.

Проф. Дочо Леков разказваше, че веднъж му споделил на ухо: “Никога не съм имал такова спокойствие като в затвора, свърших куп литературна работа...”

Матвей Вълев загива в така наречената Отечествена война срещу фашистка Германия и не е удобно да бъде съден. Ненчо Илиев-Сириус и Райко Алексиев-Фра Дяволо са ликвидирани от комунистическите тройки.

От 96 интелектуалци 16 са осъдени на смърт, 12 на доживотен затвор, останалите получават различни срокове зад решетките. Присъдата на посочената от Борис Делчев Фани Попова-Мутафова е 7 г. строг тъмничен затвор.

Царица Йоана

хроникира

трагедията

Царица Йоана е единственият хронист на Кървавия четвъртък. Така е запомнен 1 февруари 1945 г., когато са изпълнени смъртните присъди на политиците. Царицата проявява завиден кураж и я пускат да се сбогува с жертвите.

Драмата е документирана в спомените на Йоана, писани в изгнание през 1964 г. Те са издадени на италиански език в Милано. Минали са две десетилетия, но подробностите не са изличени от паметта й. Ето този трагичен епизод от българската история:

“Присъдата на процеса на регентите и на министрите бе произнесена в четири часа следобед. Беше четвъртък, който в България още се нарича Кървав четвъртък. Чух четенето по радиото. Списъкът започваше с името на моя девер Кирил. До мен беше Мария-Луиза (на 12 години), която веднага разбра и избухна в отчаян плач. Отиде по-късно да го каже и на брат си, който също беше много привързан към чичо си, и плакаха дълго заедно.

Ескортът беше

подреден

в двора на

Съдебната палата

от входа към ул. “Алабинска”. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: “Помощ”, но веднага му бе счупен черепът с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: “Не трябва да плачем за нас, а за България”. И запя националния химн “Шуми Марица”. Бе убит с удар от револвер.

Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър.

На осъдените, преди да ги убият, бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани, и това бе причината, поради която

поисках да

ги видя един

по един преди

екзекуцията

В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези “вече готови” ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце.

Изглежда, че на всеки убит проф. Ал. Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит.

Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения.

Узна се обаче по странните пътища на vox populi (гласа на народа) кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари, се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб.

Носех

пълен траур

Странно - запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра. Бях познавана отдалече. Но никой никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя, върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си.

Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях и дали са още там, не се узна повече нищо.

На следващия ден след екзекуцията ми телефонираха от София. Тримата комунистически регенти желаеха да дойдат да изкажат съболезнованията на правителството за смъртта на моя девер княз Кирил!

Не успях да отговоря, че не желая да виждам никого. Вече бяха тръгнали и трябваше да ги приема. Не знаеха какво да кажат. Измънкаха: “Ваше Величество, поднасяме ви нашите съболезнования...”

Казах след няколко минути: “След като вие, господа, сте си направили труда, използвам случая да ви предам, че не можейки да приема това, което стана, желая да замина, да напусна страната.”

Георги Димитров

е главният организатор

Народният съд е организиран под прякото ръководство на Георги Димитров. Той отдавна живее в страната на съветите и познава изтънко механизма на сталинистките процеси. Димитров е майстор на юридическата еквилибристика, дърпа конците с вещината на заслужил артист кукловод.

В Централния държавен архив се съхранява кореспонденцията на комунистите в София с Димитров в Москва. На микрофилми е заснета цялата операция около конструирането на Народния съд. Публикуваме две телеграми, разменени между агент Спиридонов и вожда на международния пролетариат.

***

ДО ДИМИТРОВ

Утре започва Народният съд. Тодор предлага министрите от кабинета на Филов и Божилов да бъдат осъдени на смърт. Божилов и компания - на доживотен затвор, а от кабинета на Муравиев - някои даже да бъдат оправдани. Ние още не сме склонни да бъдем по-строги. Багрянов, Станишев, Сталийски и Руси Русев - на смърт. Останалите от този кабинет - на 15 години. Не ни се иска да бъде освободен който и да е от кабинета на Муравиев, с изключение, ако решим, че Гичев например ще бъде нужен за борба против Гемето. Разбира се, техните наказания ще бъдат минимални. Как мислиш ти?

20 декември 1944 г.

Спиридонов

***

ДО СПИРИДОНОВ

Според мен не трябва да бъде оправдан никой. Всички те са отговорни и трябва да бъдат наказани. Разбира се, размерът на наказанието трябва да се определи в съответствие със степента на отговорност. Например за министрите от първите два кабинета и за тези от третия кабинет, които непосредствено отговарят за палаческите действия против народа и за ограбването на страната - най-високата степен на наказание. За останалите от третия и четвъртия кабинет - доживотен затвор и от 15 години до една година. Много е важно всичко това по съответен начин да бъде съгласувано с най-важните партньори, а също така да бъде достатъчно обосновано в присъдата на съда.

20. 12. 1944 г.

Д.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Aкцията „Ако ти е студено, ме вземи” набира все повече последователи. Хора оставят зимни якета в различни градове в помощ на нуждаещи се от топли дрехи през студените месеци. Инициативата стартира в София и съседна Турция като у нас много хора оставят зимни якета и палта по дърветата на бул. Витошка.

Евелин Банев-Брендо е продал бутиковия си хотел "Ле Фльор", показа проверка на "България Днес". Срещу 4 559 691 лв., платени в брой, фирма на столични счетоводители се сдобива със седеметажната сграда на столичния бул. "Витоша", известна като перла в короната на Брендо. Впечатляващата сума постъпва по сметките на офшорка,

С мощен звяр лети по столичните булеварди Стефан на Гала, видя "България Днес". След като поседя в къщата на Биг Брадър, половинката на ТВ-водещата фучи и изпреварва колите с тузарски джип БМВ, чиито данък и застраховка "Гражданска отговорност" със сигурност ще надскочат една минимална работна заплата. Лек път, Стефане и внимателно по пътищата!