Нови райони, за да има финансиране от ЕС и след 2020 година

https://www.24chasa.bg/novini/article/6735635 www.24chasa.bg

Кой от 3-те варианта ще бъде избран, ще стане ясно в края на 2018 г., когато приключва общественото обсъждане

Нови райони ще има в България, а колко ще са те, ще се реши след няколкомесечно обществено обсъждане.

Целта на промяната е да бъдат създадени силни и жизнени райони, които да са добре обособени географски и стабилни като брой на населението. Промените трябва да създадат и по-добри условия за европейско финансиране след 2020 г.

Работна група с участие на експерти от различни институции предлага 3 нови варианта – с шест, пет или четири района. Кой от тях ще бъде избран, ще стане ясно в края на 2018 г., когато ще приключи общественото обсъждане.

Новото прекрояване на страната не засяга области и общини. Уедряването на сегашните 6 района за планиране се налага, за да може да се кандидатства за еврофинансиране.

Според изискванията на ЕС в един район за планиране задължително трябва да живеят минимум 800 000 души и максимум 3 милиона.

В Северозападния регион населението е по-малко от 800 000 души, а Северният централен е с 805 000 и се очаква през тази година да падне под минимума. Южният централен район, чийто център е Пловдив, е с население над 3 млн. души.

“Целта ни е да създадем силни и жизнени райони, които са по-добре географски обособени и разположени по основни оси на развитие. Да са със силни, достъпни и притежаващи капацитет и възможности центрове на райони”, каза регионалният министър Николай Нанков наскоро. Прекрояването на районите се прави и заради програмите, които ще бъдат съфинансирани от европейските фондове след 2020 г.

Първият вариант предвижда 5 района.

Разликата от досегашните е, че се премахва Северният централен и се разделя между Северозападния, към който отиват Великотърновска и Габровска област, и Североизточния, който се разширява с Русе и Разград.

Така вторият ще обхване областите Търговище, Русе, Разград, Силистра, Добрич, Варна и Шумен. В него център ще е Варна.

В Северозападния влизат областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново.

В Югозападния са областите София-град, Софийска, Благоевград, Кюстендил и Перник, в Южния централен - Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали и Смолян. Югоизточният включва Стара Загора, Сливен, Бургас и Ямбол.

Вторият вариант разделя България на четири.

В Югозападния са областите Софийска, София-град, Благоевград, Кюстендил и Перник.

Тракийско-Родопският район ще обхваща областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян.

В Черноморския район ще влязат областите Сливен, Ямбол, Бургас, Варна, Добрич и Шумен.

Областите Търговище, Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра ще формират Дунавския район.

Има и трети вариант, който предвижда запазване на 6-те района, но с променен обхват.

В Западния район ще се включват областите Софийска, Благоевград, Кюстендил, Перник, Видин, Монтана и Враца.

Северният централен район ще обхване областите Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра. Премествания ще има и в останалите четири района за планиране.

Вариантите са разработени в края на 2017 г. от междуведомствена работна група по инициативата на МРРБ, включваща представители на Министерския съвет, на президентството, министерства с отговорности по управлението на европейските фондове, НСИ, Националното сдружение на общините, Националния център за териториално развитие, БАН.

И трите предлагани варианта са съобразени с критерии като устойчивост на населението поне до 2040-2045 г., хомогенност, географска обособеност и функционални специфики.

На този етап вариантите не съдържат предложения за определяне на центрове и наименования на районите. Този въпрос предстои да бъде решен чрез обществено обсъждане и дискусионни събития, които се планират от МРРБ на регионално и национално ниво.

Окончателното одобрение ще бъде дадено от Народното събрание и Министерския съвет.

Предложенията не предвиждат промени на границите на области или смяна на административните им центрове.

Ще се рашава и дали София да е част от по-голям Югозападен район. В този случай обаче може да има ограничено финансиране от ЕС заради по-добрите социално-икономически показатели на столицата. 

Отделянето на София в самостоятелен район пък поставяло столицата в по-неблагоприятни условия за бъдещ достъп до еврофондовете и щяло да засили тенденциите за развитие на националната територия по модела “краен моноцентризъм”.

В момента България е разделена на шест района - Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югозападен, Южен централен и Югоизточен.

Северозападният район

има 51 общини

По данни на НСИ в края на 2016 г. там са живели 769 623 души, или 10,84% от общото население на страната. За 10 г. - от 2001 до 2011 г., населението намалява със 188 010, или с 18,5%. Тази тенденция е устойчива и до 2016 г. хората намаляват с още 66 978.

Има сходни показатели с четири от останалите райони по степен на икономическо развитие (с изключение на Югозападния район, който е в по–благоприятно положение).

БВП на човек от населението в 2016 г. е 10 009 лв. спрямо 13 206 лв. средно за страната. Покупателната способност за 2015 г. възлиза на 29% от средната за ЕС.

Най–висок дял в брутната добавена стойност, произвеждана от регионалната икономика, имат услугите -. 55%. Индустрията дава 33%, което е по–високо от средното за страната (27,8%). Селското стопанство има дял от 12% и е значително по–висок от средния за страната (4,7%). По данни на НСИ през 2015 г. преките чуждестранни инвестиции нарастват до 620 млн. евро, което е с над 30% над нивата от 2007 г. Основен принос в този растеж имат Плевен и Ловеч.

Северният централен

район обхваща 36 общини

с 805 441 души. БВП на човек от населението за 2016 г. е 9111 лв. Покупателната способност за 2015 г. е 33% от средната стойност за ЕС.

Най–висок дял в брутната добавена стойност и тук имат услугите. Индустрията дава една трета, а делът на селското стопанство е значително по–висок от средния за страната (4,7%).

По данни на НСИ през 2015 г. преките чуждестранни инвестиции в района нарастват до близо 900 млн. евро, което е двойно спрямо нивата от 2007 г. Основен принос имат Русе и Габрово.

Районът има три изразени направления за развитие от европейско значение – това са транспортен коридор Ориент/Източносредиземноморски, Рейнско–Дунавски транспортен коридор, както и частта от международната транспортна ос ТРАСЕКА по направлението Русе - Варна и връзката между река Дунав и Черно море. Има и ясно очертани зони и маршрути, които са с потенциал за развитие на разнообразни форми на туризъм.

35 общини с 939 262 души

население има в

Североизточния район

БВП на човек е 10 629 лв., а покупателната способност е 39% спрямо средните европейски нива.

Най–висок дял в брутната добавена стойност отново имат услугите (64%). Индустрията дава 29%, което е по–високо от средното за страната, същото се отнася и за дела на селското стопанство.

По данни на НСИ през 2015 г. преките чуждестранни инвестиции в района нарастват до 2, 272 млрд. евро, което е с над 35% над нивата от 2007 г. Основен принос има Варна.

Североизточният район с Варна и няколко курорта има водещо място сред районите в развитието на туризма за 2015 г. Делът от общите приходи от туризъм възлиза на 31 на сто, а в района се намира 30,1% от легловата база на страната.

33 общини с 1 046 125

души, или 14,7% от

населението на страната,

има в Югоизточния район

През 2015 г. преките чуждестранни инвестиции нарастват до 2, 897 млрд. евро, което е с над 50% над нивата от 2007 г. Основен принос в този растеж имат Бургас и Стара Загора.

Най–висок дял в брутната добавена стойност, произвеждана от регионалната икономика, традиционно имат услугите (52%). Тук обаче индустриалният е значително по-голям от останалите - 42%, за сметка на по-малкия принос на селското стопанство (6%).

БВП на човек от населението е 11 623 лв. през 2016 г., а покупателната способност е 39% от средноевропейското ниво.

1 426 064 души живеят в

Южния централен район,

който обхваща 57 общини. През 2015 г. чуждестранните инвестиции тук в нарастват с над 60% до 2,443 млрд. евро спрямо 2007 г.

Основен принос в този растеж имат областите Пловдив и Пазарджик. С най–висок дял в брутната добавена стойност на местната икономика отново са услугите (55%). Но и тук индустрията има сравнително висок дял (38%), а на селското стопанство се падат 7% на сто.

БВП на човек от населението за 2016 г. е 9230 лв. спрямо средно 13 206 лв. за страната. Покупателната способност възлиза на 33% от средната стойност за ЕС.

Северозападният ще развива туризъм, Северният централен се обвързва с Букурещ

Северозападния район да се използват предимствата като природния потенциал и културните паметници за развитие на туризма, посочват експерти в доклада за районите. Имало множество културно исторически паметници, както и кандидати за ЮНЕСКО - пещера Магурата, карстовия природен резерват “Враца” и Белоградчишките скали. Други забележителности били крепостта Баба Вида, Белоградчишката крепост, кулите на “Куртпашови” и на “Мешчиите” във Враца, средновековната крепост Хисаря, квартал “Вароша” в Ловеч, възрожденските сгради в Тетевен и Троян, множество манастири, както и част от парк “Централен Балкан”.

Според експерти крайбрежните територии на река Дунав имат потенциал за нови производствени зони. Икономиката може да се специализира в транспортните услуги и логистиката, като се натоварят пристанищата край Лом, Видин и Оряхово. Според анализа земята е плодородна и може да се развива интензивно земеделие и биоземеделие. В период като сегашния, в който страната ни председателства Дунавската стратгия на ЕС, администрацията и организации от района могат да се включат по-активно в нови партньорства.

Добри перспективи за трансгранично коопериране Русе-Гюргево и обвързване с Букурещ предлагал Северният централен район.

Доизграждането на магистрала “Хемус” и скоростен път Русе-Маказа ще допринесе за подобряване на свързаността в региона и със съседните. Така ще се повиши икономическата активност. Възможността за изграждане на още един мост при Русе над Дунав ще стимулира общото икономическо развитие на района и трансграничното сътрудничество. Експертите посочват и потенциалното изграждане на интермодален терминал в града.

За градските центрове има инвестиционни програми в рамките на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие на съответните общини, финансирани по програма “Региони в растеж”. Общините могат да кандидатстват с проекти по няколко приоритетни оси. Направленията са енергийна ефективност на сгради, обновяване на социалната, културната и образователната инфраструктура, подобряване на градската среда.

Финансиране е насочено и към деинституционализация на социалните услуги за деца и възрастни.

Програмата ще помага и за разработване на цялостни интегрирани туристически продукти. При тях възстановителните дейности по обекти на културното наследство от национално и световно значение ще бъдат съпътствани от инфраструктурни и маркетингови дейности. Ще има генериращи приходи дребномащабни инвестиции в рамките на културната атракция или пряко свързани с нея, посочват експертите.

Морската индустрия най-подходяща за Югоизтока и Североизтока

“Използване на уникалния за района потенциал за развитие на морската индустрия чрез обвързаност на всички дейности и формиране на клъстери”, се посочва в доклада в частта му за Североизточния район.

Там напредък може да се постигне, ако се използват възможностите, свързани с активно участие в Черноморското икономическо сътрудничество и с привличане на чуждестранни инвестиции.

Експертите отбелязват, че има силно развит морски туризъм, благоприятни природни фактори, изградена туристическа база и инфраструктура. Традиционен е опитът в предоставянето на сезонни туристически услуги.

За да се предлагат още по-успешно, е необходимо подобряване на наличната транспортна инфраструктура. Това са международното летище и международното пристанище във Варна, както и жп линии.

Територията на Североизточния район се отличава с изключително богати на биоразнообразие природни паркове и резервати. Тук се намират над 130 защитени територии и местности и 2 природни парка, се припомня в анализа.

Няколко индустриални сектора се представят като добре развити.

Те са свързани с химическа промишленост, транспортно машиностроене, изделия от минерални суровини, хранително-вкусова промишленост на основата на растениевъдство и зърнопроизводство. В доклада се препоръчва активно участие в интегрираната морска политика на ЕС и междурегионалното сътрудничество в Черноморскта зона.

За Югоизточния район посочените основни предимства и възможности за развитие са:

- активно участие в Черноморското икономическо сътрудничество и за привличане на чуждестранни инвестиции;

- развита индустрия в приоритетни за страната сектори - машиностроене, мехатроника, енергетика;

- осъществяване на интермодален транспорт по въздух, море и суша;

- наличен силно развит морски туризъм, благоприятни природни фактори, изградена туристическа база и инфраструктура и традиционен опит в предоставянето на сезонни туристически услуги;

- активно участие в интегрираната морска политика на ЕС;

- междурегионално сътрудничество в Черноморска зона;

- използване и подобряване на наличната транспортна инфраструктура – международно летище, международно пристанище и жп линии, за реализиране на комбинирани превози. (24часа)

Южният централен район подходящ за икономическа зона, Югозападният имал концентрация на ресурси

Благоприятното транспортно-географско положение и пресичащи се транспортни коридори, които интегрират района в европейски и международен план, е едно от предимствата на Южен централен район, се посочва в доклада на работната група.

В него имало и голям агроекологичен потенциал, в това число развиването на научно изследователски центрове и кадри.

Сравнително равномерно разпределената градска мрежа на територията на района давала възможности за достъп на населението от периферните градски територии до услугите и възможностите в градовете.

Имало добри предпоставки и за активно трансгранично и транснационално сътрудничество.

Друго направление с потенциал било развитието на силен образователен и научно изследователски сектор там.

Като значителен се оценява потенцзиалът за допълнително разрастване на икономическата дейност и заетостта чрез “Тракия икономическа зона”.

Сред основните предимства и възможности за развитие на Югозападния район са:

ьна района по направленията на европейскиь, границата с три държави и относително добре развитата транспортна мрежа. - чрез тях има възможност за развитие на трансгранично и международно сътрудничество;

- развитието на икономическите и културни връзки и сътрудничество, чрез използването на столицата София като национален и европейски административен, икономически и културен център;

- силната концентрация на ресурси - финансови, материални и човешки, правят района привлекателен за развитие на бизнес и иновации;

- доизграждането на автомагистрала “Струма” щяло да подобри свързаността на района и да повиши икономическата значимост, особено на южната му част;

- можело да се развиват различни форми на туризъм - културен, планински, спа, екологичен, спортен, селски, ловен и конгресен. (24часа)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Целият свят е свикнал с разголените снимки на бившата съпруга на Макси Лопес - Уанда Нара. Но настоящата му половинка Даниела Кристиансон определено изненада със секси кадъра, който си пусна. Гаджето на футболиста припомни почивката им на Малдивите. И показа на всички с какво е спечелила Макси Лопес.

Поетесата Надежда Захариева търси стихове на улицата. Топпапараците на "България Днес" изловиха вдовицата на великия Дамян Дамянов да дири вдъхновение в най-острия студ, оглеждайки минувачи и сгради с напрегнато изражение. Въпреки че вече е в добро здраве, поетесата нито веднъж не се усмихна на някого,

Вратарят на "Евертън" и Англия Джордан Пикфорд може да премине в "Манчестър Юнайтед" през зимата. Ръководството на "червените дяволи" гласи 24-годишния страж за заместник на Давид де Хеа. Договорът на испанеца с клуба е до лятото на 2020 година. В момента преговорите за продължаването му са преустановени.