1,659 млрд. лв. взе държавата от продажбата на енергото

https://www.24chasa.bg/novini/article/6741423 www.24chasa.bg
СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ

През 2004 г. се търсеше стратегически инвеститор с над 700 млн. евро собствен капитал и с висок кредитен рейтинг

1,659 млрд. лв. влязоха в държавата от продажбата на електроразпределителните дружества - един път на 67-те процента през 2004 г. и втори път при продажбата на държавния дял от 33% през 2011-2012 г.

За голямата приватизация в енергетиката, като се започне от електроразпределението, говори още като министър на енергетиката Иван Шиляшки.

Самата процедура за продажбата на ЕРП-тата

започна при

кабинета на

Симеон

Сакскобургготски,

когато икономически вицепремиер беше Лидия Шулева, а министър на енергетиката Милко Ковачев.

Първо през 2002 г. бе обявен конкурс за консултант. Явиха се 8 банки и бе избрана БНП “Париба”. Точно тази банка написа стратегията на приватизацията им. Тя бе приета от Министерския съвет, а по-късно и от Народното събрание през 2003 г.

(Хроника на приватизацията - виж инфографиката голяма тук ).

В предходните 3 години като подготовка за продажбата по график, одобрен от парламента,

токът поскъпваше

с 20, с 15 и с

10 процента

Мотивът беше, че дотогава той е субсидиран и трябва да стигне пазарни цени.

Първата реална стъпка към приватизацията беше уедряването на 7-те електроразпределителни дружества в България в три пула - “Западна България”, “Югоизточна България” и “Североизточна България”.

Обявени бяха за продажба 67% от акциите на дружествата във всеки един пакет.

Приватизацията им е в три конкурса, които се извършват едновременно. Имаше критерии за кандидатите - да имат собствен капитал от 700 млн. евро, да са продали в последната година 7000 гигаватчаса ток и да имат висок кредитен рейтинг. Както и да са с опит на либерализиран пазар на еленергия.

Това остави зад борда българи да вземат мрежата, дори и руски кандидати, които пък нямаха кредитен рейтинг.

Най-запомнящият се скандал по продажбата на дружествата бе в регулаторната рамка, изготвена тогава от ДКЕВР.

В първия вариант се предвиждаше нормата на възвръщаемост на тези дружества - печалбата им, да бъде 12%, но в крайния вариант тя стана 16 на сто. 

Шулева: До финал допуснахме само рейтингови купувачи 

РУМЯНА ДЕНЧЕВА

Заварихме споразумение с МВФ и Световната банка, съгласно което трябваше да бъдат приватизирани ЕРП-та. Имаше и приета от парламента стратегия, според която те трябваше да бъдат разделени на три. Това каза за “24 часа” вицепремиерът Лидия Шулева.

“Ние сложихме изрично изискване бъдещите инвеститори да са с висок кредитен рейтинг. И то не дъщерни компании или свързани с тях по какъвто и да е начин. Допуснати до продажбата бяха само такива компании. Това трябваше да се включи и в лицензионните договори при смяна на собственост, да бъде спазено същото условие. Проблемът е, че след нашия мандат това не бе спазено. Винаги, когато става дума за такива компании, трябва да има високи изисквания към техните собственици, записани в лиценза.

Не искам да коментирам сегашната ситуация, защото много глупости се изговориха. Мисля си обаче, че няма нужда нито ДАНС, нито НАП, нито други институции да проверяват неясно какво. Решението е просто и ясно - погледнете си лицензията и включете такава клауза, каза Шулева.