„Инженерна екология” – нова и перспективна специалност в ТУ - Варна

https://www.24chasa.bg/novini/article/6751608 www.24chasa.bg
Научна експедиция за видовото разнообразие в Странджа

В момента изключително в Технически университет – Варна се провежда обучение и в двете образователно-квалификационни степени – бакалавър и магистър, на изключително търсените кадри със специалност „Инженерна екология”. Другият университет за подготовка на такива специалисти е ТУ – София, но само за магистри. В останалите български университети с екологично обучение то не е с инженерен профил. Създадена преди две години, специалността е приемник на специалност „Техника и технологии за опазване на морето и околната среда” и вече търпи ново много добро развитие. Николай Жеков разговаря с изпълняващия длъжността ръководител на профилиращата катедра „Екология и опазване на околната среда”, доц. д-р Даниела Тонева.

- Доцент Тонева, какво добави новата специалност „Инженерна екология” към подготовката на студентите по опазване на природната среда?

- Приносът в това отношение е, че подготвяме еколози с инженерен профил. Това са специалисти с фундаментална инженерна и екологична подготовка, които получават знания, умения и компетенции по опазване на дивата природа и консервационните дейности, но и относно техническите и технологичните аспекти на опазването на околната среда, управлението на качеството на атмосферния въздух, водите, почвите, биологичното разнообразие. В обучението се акцентира върху решаването на екологичните проблеми на съвремието чрез методите, средствата и технологиите за опазване на околната среда. Затова студентите ни с право се дипломират като инженери-еколози, което отваря широко врати за работни места в редица сфери: в пристанищните структури и експлоатацията на флота, в промишлени предприятия, в сектора на възобновяемите енергийни източници, енергетиката, поддържането и управлението на пречиствателни инсталации и съоръжения, транспорта и логистиката, в застрахователния бранш, в държавни структури, както и на управленски позиции в международни компании.

Местното самоуправление в страната – общините, също изпитват сериозен недостиг на квалифицирани еколози с инженерно образование. Вече можем да се похвалим с наши студенти, успешно работещи в Басейнова дирекция - Варна, РИОСВ - Варна, Лабораторно-изпитвателния комплекс на „ВиК“, в ИА „Морска администрация“, в Регионалната здравна инспекция, в Института по океанология при БАН, а също и като еколози в общински администрации и неправителствени организации.

Освен бакалаври и магистри, ние обучаваме и докторанти по докторска програма „Системи и устройства за опазване на околната среда”. Вече имаме и реализирали се по тази програма наши възпитаници. Някои от тях вече са преподаватели в университета или работят в предприятия като „Солвей соди”, също и в Община Варна и др.

- Какви по-специфични компетентности добиват студентите Ви, свързани с инженерството и екологията?

- Подготвени са за широк кръг от дейности, но ключовото е, че придобиват компетентност за прилагане на инженерни методи, нови технологии и иновации при опазването на околната среда. Много познания и практически умения усвояват и по време на учебните практики, заложени в учебния план от първи до трети курс. Имаме съдействието и на неправителствени организации, работещи за защитата на околната среда.

- Спецификата на професионалното направление предполага вероятно и участия на студентите по научни проекти?

- Да, студентите участват по български и европейски проекти. Това им дава възможност да посещават приоритетни природни местообитания, да извършват теренни наблюдения и анализи. Така успяват да усвоят знания и опит от утвърдени специалисти практици, учат се да работят в екип.

По международен проект наши студенти, единствени от страната, участваха в проучване в гр. Авейро, наричан Португалската Венеция. Тематиката е свързана с адаптацията към изменението на климата. Там работиха със свои колеги от Португалия, Холандия, Испания. Работиха и по европейски проект за опазване на биоразнообразието в Странджа планина. Участваха също в проект, свързан с мониторинга на морските отпадъци. Като говорим за международните ни контакти, при нас специализираха един семестър по програма „Еразъм +” студенти от Румъния от сродна на нашата специалност. Водим разговори в тази връзка и с университет от Словения. Програма „Еразъм+” е отворена и за стажове в чужбина на нашите възпитаници.

По вътрешните за страната проекти най-често нашите студенти от ТУ - Варна влизат в морето, за да взимат проби от морските води и да ги анализират. Така се обучават за работа с необходимата за експресни изследвания преносима техника.

- Преди 7 години катедрата работи по проект „Подобряване на екологичния статус на крайбрежните черноморски води и опазване на биологичното разнообразие чрез създаване на изкуствени местообитания.” Изпълни ли заданията си този проект?

- Спечелихме проекта с конкурс на МОН, беше финансиран с 250 000 лева от фонд „Научни изследвания”. Проектирахме и разположихме върху площ от 20 000 кв. м на морското дъно недалеч от гр. Черноморец изкуствено подводно местообитание – щормоустойчива метална конструкция с цел да стане изкуствено поселище на големи колонии черни миди. В този район се вливат значителни потоци отпадъчни води, а черната мида е техен незаменим филтратор. Целта, освен пречистването на водите, беше и за възстановяване на морските екосистеми и особено на дънните съобщества. Изпълнихме проектните задания, да, но разбира се, само в локален план на самото място при поставените конструкции. Там решително се подобри и популацията на черната мида, и въобще видовото разнообразие. С възстановяването на популациите на черната мида, се увеличи видовото разнообразие на морски червеи, ракообразни, дънните видове риби като писия, морски език, попчета и т.н. Но говорим за научноизследователски проект, по който не би могло да има финансов ресурс за монтиране на такива инженерни конструкции по цялото ни крайбрежие. Добър страничен ефект се получи и от поставените укрепващи конструкциите бетонни котви, които препятстваха гибелните за дънните съобщества набези на траулерните риболовни кораби.

- Катедрата има втора важна специалност – „Защита на населението при бедствия и аварии”.

- Тя не само е важна и хуманна, а и много предпочитана, поради което желаещите да я изучават са повече от местата ни за прием. За първа година наред с досегашната й задочна форма на обучение, която запазваме, обявихме и редовна форма. Но засега само по бакалавърска програма. Студентите от специалността получават подготовка като риск инженери за системата на държавната и местната администрации, в структурите за сигурността и защитата на населението и инфраструктурата. Също и за спасителни действия. Придобиват се умения за организиране и ръководство на издирвателни и спасителни операции при бедствия, аварии и природни катастрофи. Студентите са подготвени за действия при пожари, земетресения, наводнения и други рискови ситуации, както и за оказване на медицинска и психологическа помощ на пострадали. За целта се ползва единствения в страната тренажор – симулатор „RiskSim“ със специален софтуер за виртуално възпроизвеждане на критични събития. Тази година се дипломира първият випуск на тази специалност.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Орлин Павлов изпя хитови свои парчета на представянето на новия сезон на сериала "Скъпи наследници" по bTV в кино "Люмиер" вчера. Освен него присъстваха Даяна Ханджиева, Китодар Тодоров, Рая Пеева и Веселин

Четири умни и възпитани българчета живеят в тежки условия и мизерстват! Павлинка (3 г.), Александър (4 г.), Борис (5 г.) и Емилия (7 г.) са много усмихнати и рецитират стихотворения, но са принудени да спят на земята. В дома им дълго време няма обзавеждане, храната често не достига, а 29-годишната им майка Боряна е принудена да ги отглежда сама в

Фолкпевицата Преслава вече е на крака и прави разходки след раждането! Екип на "България Днес" засне изпълнителката във вторник - пет дни след раждането на първото й отроче в столична болница. Преслава изглеждаше начумерена и сърдита, като от нея не грееше типичното майчинско щастие. Редом до нея беше и любимият й Павел,