Затворник след месеци беседи с пиара на синода: Отче, вече няма да гепя

https://www.24chasa.bg/novini/article/6765964 www.24chasa.bg
Протойерей Николай Георгиев е началник на отдел “Връзки с обществеността” на Светия синод от 15 декември.

Протойерей Николай Георгиев е първият ръкоположен свещеник след падането на комунизма

Разликата между затвора и училището е, че в затвора за добро поведение могат да те пуснат по-рано, казва духовникът, който от 24 г. лекува душите на лишените от свобода с Божието слово

Служба на Бог и свобода. Така накратко може да се опише животът на протойерей Николай Георгиев, който е началник на отдел “Връзки с обществеността” при Светия синод от 15 декември. Оттогава отец Николай става в 3,30 ч сутринта, за да свърши всичките си задачи. Освен работата по новата длъжност той продължава да служи в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” и не спира да обикаля затворите в България. Това е една от мисиите му - доказаните престъпници да променят живота си чрез православната вяра и да се върнат в обществото като пълноценни хора и достойни последователи на Иисус Христос. Изпълнява я вече 24 г. Високият и строен свещеник влезе във фокуса на общественото внимание в последните месеци. През тях Българската православна църква беше подложена на няколко изпитания с широк отзвук - македонския въпрос, Истанбулската конвенция и посещението на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил. 

Отец Николай е първият свещеник, ръкоположен след падането на комунизма. Това се случва на 12 ноември 1989 г., когато хората още не могат да осъзнаят, че идва демокрацията. Ръкополага го патриарх Неофит - тогава викарий на патриарх Максим. Започва да служи в храм “Св . Димитър Солунски” в столичния кв. “Хаджи Димитър”.

На 2 януари 1992 г. ми се обади патриарх Максим, Бог да го прости. Изпрати ме в Софийския затвор, за да проуча какво може да се направи за лишените от свобода. Нямах подготовка. Живата връзка на затворите със свещениците беше прекъсната през 1947 г. Отидох, без да знам какво е затворното служение”, спомня си протойерей Николай. Тогава той и приятелят му отец Василий влизат в огромно помещение. Дават им 20 минути за разговор с лишените от свобода. Оказват се очи в очи с 97 затворници, които спят на по 3- и 4-етажни легла в халето.

“Гледаха ни ужасени и уплашени. Чудеха се какви сме. Имахме дълбоко желание да им кажем нещо, но не знаехме какво. Бързо се ориентирахме, че не сме там, за да страдаме с тях, че са в затвора, или да им помагаме за социални неправди. Трябваше да им донесем словото Божие. След това минаха 2 г. на вътрешно търсене и желание как църквата да се погрижи за тях. Беше труден период. Намерих капелански структури в чужбина. Това е свещеник без енория със специално назначение в болница, армията, училище, затвор. Открих, че в Англия имат вековна традиция в капеланството. Използвах английския опит за образец”, разказва за началото на служението си по затворите отец Николай. Той подготвя предложение до министъра на правосъдието за създаване на капеланска служба и започва редовно да ходи по затворите, за да проповядва православието сред доказаните грешници.

Свещениците са изненадани от живота вътре, а лишените от свобода - поне 10 пъти повече от присъствието на хората с раса.

“Все още има

затворници, които не

са виждали свещеник

на живо,

не знаят кой е Иисус Христос. Затворите са най-големият провал на българската държава, на църквата и на обществото. Там е съсредоточена нашата некомпетентност да помогнем на онзи, който е паднал, за да стане”, убеден е духовникът. 

Освен за душите на затворниците отец Николай е загрижен и за децата, които нямат възможност да се запознаят с добродетелите на православието в училище, защото “ако светът дава на малките антитезата на греха, църквата трябва да им даде тезата на праведността”.

“Учениците имат достъп до всичко в интернет и на улицата, но не и до системно поднесена информация за Господ и вярата. Оставяме ги да се лутат в безпътица. Училищата бълват неграмотни деца така, както от затворите излизат хора, които искат да убиват, да крадат, да грабят - казва протойерей Николай Георгиев и добавя - Разликата между затвора и училището е, че в затвора за добро поведение могат да те пуснат по-рано.”

В първите години отец Николай запознава затворниците с Христос и неговото учение. Тогава все още има смъртни присъди, но голяма част от затворниците излизат на свобода. “Връщат се в обществото, но каква промяна е настъпила в сърцата им? Освобождаването не заличава греха. Разбрахме, че нищо не се прави за превъзпитанието им, а само за наказанието. С Божията любов могат да се върнат обратно в обществото. За съжаление, Бог прощава, човеците - не”, твърди протойерей Николай Георгиев. Капеланска служба в затворите у нас има от 1993 г. През 1997 г. свещениците, които посещават лишените от свобода, получават назначение на половин сержантски щат.

“Не искахме да сме част от системата на изпълнение на наказанията, защото затворниците ни идентифицират с надзирателите. Освен това нашите началници са митрополитите, патриархът, а не шефовете на затворите. Тази двойственост на подчинението създава проблеми”, категоричен е свещеникът. 

През 2002 г. с помощта на министъра на правосъдието Антон Станков официално се създава капеланската служба към институцията. Тогава е на нивото на тази в Англия и Канада. Следват 10 г., през които отец Николай заминава да служи в енорията “Св . Георги” в Торонто. Тогава тя е в диоцеза на православната църква в Америка. Отец Николай става инициатор за връщането ѝ в БПЦ и успява.

По това време

кръстосва океани

с ветроходна лодка,

но днес няма време за това. Дори зад граница продължава с мисията си да работи със затворници. Става член на управителния съвет на капеланската служба в Канада. Там за разлика от България няма проблеми с държавните институции. Разказва, че в момента затворите са складове за хора. За да продължи мисията си след завръщането си у нас, е искал срещи с министрите на правосъдието от последните години. Не го приемат.

“Най-големите примери за покаяние са в затвора. Хора, които са посочени с пръст и са доказани грешници с присъди. Техният път към покаяние е еднопосочен. Ако иска да върви по този път, ще отиде до Бога, но ако не - ще стои там, където се намира”, казва говорителят на Светия синод. 

Добре си спомня един от примерите за промяна на затворник. По време на проповеди в параклиса на затвора в София имало мъж, който стоял най-далече от него. Веднъж след беседа за Божиите заповеди дошъл при него и казал: “Кой ти дава право да говориш, че кражбата е грях. Аз съм професионален крадец и така издържам семейството си. Сега се издъних и ме хванаха, но повече няма да ме хванат, научих си урока. Какъв си ти да ми кажеш, че върша нещо лошо”. Така се запознават. Месеци наред общуват, дискутират текстовете на Библията и традициите на църквата. След време крадецът видимо отслабва и преживява вътрешното очистване.

“Един ден дойде при мен и каза: “Отче, вече няма да гепя”. Този човек успя да премине през процеса на осъзнаване. Първо виждаше проблема в ключалката, вратата, охранителните устройства, а не, че влиза в чужд живот, че смущава нечий сън, че съсипва семейството, от което краде. Слава Богу, сега е друг човек, има успешен бизнес. Това е нашата задача - да покажем на престъпниците къде са престъпили Божия закон и как може да се върнат обратно”, казва протойерей Николай Георгиев. Той не поддържа контакти със затворниците в свободния свят, за да не се връщат към спомените си зад решетките. Със съпругата си имат две пораснали деца. Тя е психиатър, но никой не се бърка в работата на другия. Тя има своя духовен живот, той - интерес към психиатрията.

Често духовници отричат методите на медицината, психологията и психиатрията за лечението на човешката душа. Отец Николай е по-балансиран: “Има психолози, които считат, че могат да направят всичко с човешката душа. Духовникът стои пред Бога и носи отговорност за душата на оня, който му я е поверил. Само Бог е достатъчно велик да промени човека към добро. Психологическите методи имат успехи, но само Бог може да доведе до пълна и трайна промяна”.

Отец Николай по време на Архиерейска св. Литургия с Мелнишки епископ Герасим

Отец Николай е категориччен, че ще дойде време, когато обществото ще благодари на Църквата за позицията по Истанбулската конвенция по същия начин, както за спасяването на евреите.

“И в затвора има хора, които експериментират със сексуалността си. Злоупотребата със свободата може да ги доведе само до провал. Хората, които търсят други начини, за да намерят себе си, имат пълното право да го правят, но не да отричат онова, което до днес е било нормално. Не ги съдя, но трябва да има баланс между душа и тяло. Плътта иска храна, удоволствия, духът иска молитва към Господ. Рецепторите по тялото са ограничен брой, душата е безгранична в своята молитва. Обвиняват ни, че сме ретроградни и че отказваме да защитим жените. Не е вярно. 2 хиляди години жените светици са равни на мъжете светци. Св . Богородица е повече от всички човеци и църквата не спира да я възпява. Майката на Господ! Ние продължаваме да издигаме най-високо знамето на майката, на семейството, на това, че Господ е създал мъжът - мъж и жената - жена. Всеки е свободен да прави каквото иска, но не и да разрушава тези ценности”, казва отец Николай.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Млади художници използваха хубавото време днес преди обед за да потърсят вдъхновение за своите творби в центъра на София около църквата "Св.

Притежаваният от Ветко Арабаджиев хотел "Пампорово" в едноименният курорт е запечатан напълно легално от НАП. Това става ясно от решение на Административен съд – Пловдив, от миналата седмица. Повод за произнасянето на магистратите е жалба от управляващата хотела фирма "Виктория туристик", която е част от туристическата империя на обвинения в

Сладко, сладко си похапва отец Дионисий в столична сладкарница. Архимандритът реши да поглези душата и тялото си със сочен десерт, видяха папараците на "България Днес". Духовното лице дори махна калимявката си от уважение към храната. След като се облажи с вкусния сладкиш, Дионисий се наслади на следобедното си кафе и продължи да движи църковните