Роднини водят дела за друг апартамент от 1988 г. до днес, защото не приемат последната воля на покойната си родственица
През 2015 г. семейство решава да продаде фамилна къща в София. Преди да се финализира сделката, адвокатът на купувача прави справка в Агенцията по вписванията за тежести - ипотеки, ползватели. И шок! Възрастната собственичка на имота, починала преди 35 г., го е завещала още през 1981 г. Завещанието е разпечатано от съдия по вписванията. Сделката за продажбата е стопирана.
60 800 завещания, написани от 1998 г. до сега, се пазят в регистъра към Нотариалната камара. През 2015 г. са били около 50 000. В Агенцията по вписванията са много повече, но колко точно, никой не може да каже.
44 милиона страници
документи, трупани
десетилетия и съхранявани
в архива на агенцията,
се нуждаят от дигитализиране. Там завещанията се пазят в общо 25 каси. Във всяка една има по около 7500 стари завещания от 1891 до 1990 г. Сред тях е и завещанието на Иван Вазов, написано през 1909 г. Има и нов архив от 1990 г. до наши дни.
Хиляди са неразпечатаните завещания. Причината - никога не са потърсени.
Оказва се обаче, че освен радост от материални придобивки за наследника, понякога завещанието повлича кански проблеми и ходене по мъките с години. И накрая равносметката е, че парите, дадени за експертизи, адвокати и вещи лица, надхвърлят стойността на завещания имот.
30 г. продължава
съдебната одисея
на Пепа Недкова
от София. На 2 декември 1986 г. възрастната столичанка Сета Илиева със саморъчно завещание ѝ оставя апартамент от 108 квадрата в центъра на столицата, недалеч от Първа английска гимназия. Причината - Недкова се грижи за пенсионерката, купува ѝ лекарства, храна, не я оставя да потъне в самота. Бабата се отблагодарява по единствения възможен начин - оставя ѝ имота си. В завещанието написва, че то се прави “поради добрите грижи, които полага сега и за в бъдеще до края на живота, за купуване на облекло и храна, заплащане на текущи разходи, ремонти, данъци по жилището и всичко, свързано с дома”.
Завещателката умира през 1988 г., а т. нар. процедура по откриване на наследството е на 17 април 1988 г. Роднина на покойницата, която обаче не е по права линия, атакува документа, в който тя е изразила последната си воля пред Софийския районен съд.
Оттогава до днес
за апартамента се
водят нескончаеми дела
- в районния, градския и върховния съд. Междувременно наследниците нарастват до седем, като не всички от тях имат мераци към апартамента, но по силата на закона за наследството встъпват в делата.
Едното например е за обявяване на нищожността на завещанието. Мотивът на роднините е, че в него се споменава думата “грижа”. А завещанието не бива да се обвърза със задължения приживе. Друго дело е в резултат на съдебна делба на наследниците на покойната, след което те се снабдяват с констативен нотариален акт. Пепа Недкова също си изважда документ. Първо тя встъпва във владение, после роднините я изваждат от жилището.
Различни състави на Гражданската колегия на ВКС се занимават с апартамента. Последните засега определения са от 2 и 12 януари 2018. През 2015 г. в свое решение по делото за обявяване на нищожност на завещанието съдията Красимир Влахов от ВКС пише:
“Мотивите на завещанието
може да са различни -
да се отблагодари,
да се възнагради,
да се въздаде справедливост, да се поощри, да се прояви щедрост, да се осигури нуждаещият се, да се накаже безотговорният. Безвъзмездният характер на завещанието не означава, че то не може да има възнаградителен харакатер.”
Това решение, което не обявява за нищожно завещанието, дава нова надежда на Пепа Недкова.
От 2008 г. до
момента тя е
подала 7 жалби
в Инспектората към ВСС и няколко до главния прокурор срещу магистрати, гледали делата ѝ. Последната е отпреди дни, а предишната е от 2014 г. Двете са присъединени.
Може ли да се избегне всичко това? Да, ако преди писане на завещание се направи консултация с нотариус или адвокат, казват юристите.
Със завещанието човек може да разпредели и да реши кой от наследниците по закон или тези, извън тях, да получи имуществото му след смъртта му.
Според българското законодателство всеки, навършил 18 г., може да се разпорежда с имуществото си, но не и с повече от своята разполагаема част. Важно е да се знае, че наследниците по закон - съпрузи, деца и родителите, имат запазена част. Това значи, че човек може да завещае всичко, което притежава, но роднините по права линия са в правото си да атакуват последната му воля в съда и да получат своя дял.
Така че, ако си мислите да накажете безотговорните си деца или невярната съпруга, като ги лишите от наследство, няма да ви се получи. Оспорването е до 5 г. от откриването на завещанието.
Законът дава възможност освен цялото движимо и недвижимо имущество да се завещае и конкретен имот или идеална част. В правото това се нарича завет, а получателят - заветник.
Особеното при завещанието е, че то изразява последната воля и желание, но само на един човек, т.е. съпрузи не може да правят едно общо.
Завещанията са два вида. Едното е нотариалното, или т. нар. публично, което
се прави пред нотариус
и двама свидетели,
които засвидетелстват волята на завещателя. Обикновено това са познати или приятели. В рамките на 3 дни се внася в Агенцията по вписванията и за него знаят всички, когато направят справка. То се изготвя като нотариален акт с документите, необходими и при сделка с имот.
За облекчение на хората публични завещания може да се правят при всеки нотариус в страната, а не само при този, в чийто район е имотът.
“Съгласно разпоредбата на чл. 570 ал. 2 от ГПК завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване. Това е важно да се знае, защото когато човек има желание или му се налага да направи завещание, може да отиде при всеки колега. Не така стоят нещата при сделките за покупко-продажба на имоти. Те се извършват задължително от нотариус в района, където се намира имотът”, обяснява зам.-председателят на Нотариалната камара нотариус Камен Каменов.
Другото завещание е тайното, наречено още саморъчно. Особеното при него е, че то
задължително се
пише на ръка
от завещателя. Важно изискване е най-горе на листа да е датата. На него трябва да се напише ясно и кратко дали се завещава цялото движимо и недвижимо имущество или само конкретен имот. Подписът е най-отдолу. Изискването подписът да е най-отдолу, а датата - най-отгоре, трябва да се спазва, защото при неправилна подредба на това основание се оспорва в съда. Саморъчното завещание има равна сила с публичното.
Особеното при него е, че то може да се пази при нотариус, в банков сейф или от всеки заинтересован. Опазването му обаче трябва да е така, че да бъде намерено след смъртта на завещателя.
Тогава се обявява при нотариус, а от 2001 г. се вписва и в Агенцията по вписванията. Първите завещания, които се пазят там, са от 1891 г.
Не е задължително, но не е зле, особено възрастните хора, да се
подсигурят с
медицинско
освидетелстване
от психиатър,
което да доказва, че са дееспособни, а не в напреднала фаза на деменция. Често ощетените роднини оспорват на основание, че покойният им близък не е разбирал какво прави.
Завещанието е изключително гъвкава форма на унаследяване, защото може да се отмени във всеки един момент с ново разпореждане със собствеността или с ново завещание, ако някой не е изпълнил очакванията на завещателя.
Хората не бива да се притесняват, ако в някакъв момент при необходимост решат да продадат апартамент, със сделката те отменят завещанието.
Може ли обаче да е недействително? Да, когато е направено в полза на “незаченат при откриване на завещанието”, казва законът. На по-прост език, че не се завещава на неродено внуче, което би могло да се появи някога. Също така и на несъществуващи фирми и организации или такива, които са прекратили дейността си.
За съжаление на собствениците на домашни любимци по българските закони не се оставя нищо на четириногите приятели. Така че не се вдъхновявайте от примера на самоубилия се през 2010 г. британски дизайнер Алекзандър Маккуин, който завеща 50 хил. паунда на трите си кучета.
Друго основание завещанието да е недействително е, когато не е спазена формата при съставянето му или мотивът, поради който единствено е било направено, е против закона за обществения ред, добрите нрави или когато условието и тежестта са невъзможни.
Има възможност завещанието да се прави под условие и тежест, т.е. на заветника или наследника да се постави някакъв ангажимент, например да посещава всеки месец гроба на завещателя.
Завещанието обаче не може да се обременява с материални разходи и грижи и да дублира договора за издръжка и гледане.
Така например през 1995 г. Върховният съд обявява за нищожен документ, с който се завещава апартамент и две празни места, защото в него пише: “ръководена от любов и признателност за грижите, които е полагала и ще полага в бъдеще към мен”. “В съзнанието си завещателката е убедена, че се разпорежда с имуществото след смъртта си, но докато е жива, срещу това трябва да бъде гледана”, мотивират се съдиите.
Завещание се унищожава и когато човекът не е психически здрав,
бил е измамен
или заплашван
и насилван. Искът за унищожаване може да се погасява с изтичането на 3 г. от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта и във всички случаи с изтичането на 10 г. от откриването на наследството.
Случва се да се фалшифицират завещания, което се установява с графологична експертиза в хода на делото. Може да се подаде и сигнал в полицията при такива съмнения.
Завещателят може да възложи на един или повече души да изпълнят завещателните му разпореждания по искане на всеки заинтересуван.
Изпълнителят трябва да представи опис на имуществото, след като покани наследниците и заветниците да присъстват. Изпълнител има тогава, когато човек се притеснява дали има кой да изпълни волята му след смъртта, когато няма наследници, или когато се тревожи дали ще бъде намерено завещанието.
През 2007 г. Нотариалната камара се включва в Асоциация на европейската мрежа на регистрите на завещанията. Тя е за завещания с трансграничен елемент и правени в друга държава. Българските нотариуси може да правят справка при френските и руските им колеги, както и те при тях.
Нотариус Камен Каменов, зам.-председател на Нотариалната камара: Колкото човек е по-имотен и грамотен, толкова повече иска да знае къде ще отиде имуществото му
- Нотариус Каменов, коя форма на завещание - публично или тайно, е за предпочитане?
- Съветът ми е хората първо да се консултират с нотариус, за да се изясни волята им. Той ще им помогне в избистрянето на формата. Една консултация предварително спестява доста пари и време, за да не се стига след това до оспорване пред съда заради формата, дееспособността или нарушаването на запазената част.
От позицията на моята 25-годишна практика мога да кажа, че при избора на форма на завещанието
от голямо значение
е семейството и
обстоятелствата
около завещателя,
преценявайки например броя на браковете, децата, дали има наследници със запазена част. Най-общо проблемите са в тази посока. Човек трябва да избере нотариално (публично) или саморъчно (тайно) завещание, дали то да се пази от нотариус, или не.
Завещателят може да има причини волята му да се знае. Тогава избира публичното завещание. При тайното завещание нюансът е, че не иска да се знае от всички, а само от този, който ще получи имуществото. След консултацията, когато е дееспособен, човек сяда и го написва.
- Популярно ли е сред българите завещанието като форма на наследяване?
- 60 800 завещания, написани от 1998 г. досега, се пазят в регистър към Нотариалната камара. През 2015 г. са били около 50 000. Според мен не е спирало завещанието да се използва, защото е традиционен способ на правото. То е гъвкав и удобен акт за разпореждане с имуществото.
- Имате ли случаи, когато човек иска да лиши децата си изцяло от наследство?
- Има. В Закона за наследството са изброени наследниците по закон. Всяко лице, което е навършило 18 години, може да се разпореди със своето имущество със завещание, като особеното е, че в закона е записано, че то не може да направи по-голямо разпореждане от това, което има в своята разполагаема част, т.е. някои от наследниците по закон, каквито са съпрузите, децата и родителите, имат така наречената запазена част от наследството. Това дава основания в определен срок от време - пет години от откриване на наследството, да се атакува завещанието в тази част.
При завещанието има субективен момент.
То е - преценка,
надежда,
упование, насочено
към конкретен човек
или лица.
Всеки случай е различен.
Законът за наследството не допуска извършването на така наречените съвместни завещания – съгласно чл. 15 от Закона за наследството две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица, но има възможност в едно завещение да се завещае на повече от едно лице.
- Как се обявява завещание?
- Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Към протокола се прилага завещанието, приподписано на всяка страница от същите лица. В Закона за наследството има определени формални правила - завещанието да е изцяло написано собственоръчно, да е датирано и подписът да е след завещателните разпореждания.
- Всички близки роднини ли присъстват в този момент, или само тези, които знаят, че са споменати в завещанието?
- Лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва
веднага след като
узнае за смъртта на
завещателя, да иска
обявяването му
от нотариуса.
- Често ли богатите българи правят завещания?
- Колкото човек е по-имотен и по-грамотен, толкова повече иска да контролира по някакъв начин нещата, да знае къде ще отиде имуществото му след неговата смърт.
- Може ли да се завещават дялове във фирми, акции?
- Всяко имущество може да се завещава, с изключение на личните права - например право на издръжка и гледане, правото на пенсия.
- Най-необичайното желание в завещание, с което сте се сблъсквали?
- Повечето са
стандартни,
традиционни
по нашето право
Ние като нотариуси гледаме преди всичко дали отговаря на формата по Закона за наследството.
- Случвало ли се е да разколебаете някого, който иска да завещава?
- Не толкова да го разколебая, а след като чуя неговата история, да го посъветвам каква форма и съхранение на завещанието да избере. Когато човек идва при нотариуса, той пита конкретни неща, защото е мислил предварително.
- Може ли вие да отидете при завещателя?
- Да, и това се е случвало. Преди време бях при един господин, който беше много възрастен и не можеше да дойде до кантората. Той направи нотариално завещание в присъствието на двама свидетели.
- Какво завеща?
- Всеки завещава каквото има.
Вазов лишава прогонената си жена от наследство
“При пълно физическо и умствено здраве пиша завещанието си, в което изразявам моята последня и лична воля. Тая моя воля аз поръчвам да бъде изпълнена по ненарушим и буквален начин.
Всичкият имот, който оставям след смъртта ми, да се приеме в разпореждане съгласно моята воля от брата ми Бориса М. Вазова, когото оставям мой универсален приемник и наследник.
Моята къща на улица “Вълкович” № 13, едничкото недвижимо имущество, що притежавам, да бъде наследена и разделена от моите братя и сестри по следния начин.
а) брат ми Никола М. Вазов да има право въз 1/12 част от къщата, брат ми Кирко М. Вазов въз 1/12, брат ми Георги М. Вазов - въз 1/12, сестра ми Ана М. Вазова въз 1/12 част, брат ми Владимир М. Вазов - въз 2/12 части, сестра ми Въла М. Вазова - въз 3/12 части, брат ми Борис М. Вазов - въз 3/12 части.
Завещавам всичките си мебели, покъщнини, картини и библиотеката ми на братята ми Владимира и Бориса и на сестра ми Въла.
На отстранената си жена Атина Болярска не оставям нищо. С нея аз не можах да живея щастливо във време на съвместното ни съжителство, което трая само година и три месеца. От 1890 г. насам - откак сме разделени -
тя ми измъчи живота
чрез всевъзможни
преследвания
- съдебни и външни, - разоряваше ме материално.
15 ноември 1909 г.”
Иван Вазов умира по обед на 22 септември 1921 г. Завещанието му е открито 3 дни по-късно от брат му Борис Вазов. Просветният министър Стоян Омарчевски, който е сред приятелите на поета, обаче планира да превърне къщата заедно с цялата покъщнина в музей. Той твърди, че приживе Вазов му казал, че
няма нищо против
домът му да
стане музей,
а завещанието било написано преди това.
Проблемът между семейство Вазови и държавата възниква заради начина, по който Омарчевски предлага да бъде отчужден домът - безвъзмездно в полза на държавата. Роднините на Вазов искат да бъдат обезщетени и да получат авторските права за произведенията на писателя. В Народното събрание се разгаря остър дебат, който продължава до 10 февруари 1922 г. Тогава се гласува закон с член единствен: “Къщата на покойния народен поет Иван Вазов, намираща се на ъгъла на ул. “Раковски” и ул. “Вълкович” №13 в София, се превръща в музей “Иван Вазов”.Това слага точка на спора. Нито един от семейството на поета повече не повдига въпроса и приема решението на държавата.
Евлоги и Христо Георгиеви оставят милиони на България, техни роднини оспорват
Братята Евлоги и Христо Георгиеви вероятно са най-големите благодетели в българската история. Цялото им състояние в България, Румъния, Русия и Англия се оценява на приблизително 23 млн. лв.
Христо Георгиев умира едва на 48 г. през 1872 г., а брат му Евлоги Георгиев - на 5 юли 1897 г. в Румъния. Завещанието му е отворено на 9 юли в Илфовския окръжен съд в Букурещ. Наследниците на вуйчовците им Христо и Никола Пулиеви хранят големи надежди - надяват се да получат имане за милиони и да забогатеят. След като адвокатът им прочита завещанието, мераците им са попарени. Става ясно, че Евлоги Георгиев е направил дарения за милиони левове на църкви, училища, университети, приюти, болници, общини. В завещанието му пише: “Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно”. Евлоги оставя само няколко хиляди лева за част от роднините си. За изпълнител на завещанието е определен Иван Евстратиев Гешов.
Роднините на карловските братя обаче не се кротват. Започват продължителни съдебни дела за оспорване на завещанието му. Според тях Гешов е подменил последната воля на Евлоги Георгиев.
Заради съдебния процес създаването на Висше училище се забавя. Все пак Иван Евстратиев Гешов внася през 1904 г. 6 млн. лв. за строежа и издръжката на българския университет в София. Съдебната сага приключва чак през 1911 г., тогава парите са над 13 милиона заради лихвите. Сградата на Софийския университет започва да се строи през 1924 г., а 10 г. по-късно е завършена и тържествено открита.