Урагани със скорост 120 км/ч отнасят покриви, първа пролет дойде със сняг, а Коледата все едно бе Великден. Лятото става все по-горещо, а дъждовете повече и по-обилни.
Толкова необичайна изглежда метеорологичната обстановка в България напоследък. Факт е, че измененията се дължат на климатичните промени, но не само.
“Тези изменения не са толкова нетипични за нашия климат. Дълги години се смяташе, че климатът е трудно изменчиво природно явление. Напоследък обаче вижданията са, че е възможно той да се изменя твърде бързо, но в определени рамки. Въпреки това през последните 10 000 години се радваме на ужасно постоянен климат”, обяснява климатологът доц. Георги Рачев. Природните катаклизми са резултат от две неща – природата и човешката дейност.
В момента България е в период на по-топло и по-влажно време, започнал още през 70-те години с глобалното затопляне. Затова и
намаляват дните с
отрицателни температури,
но се увеличават
горещите дни
За последните 30 години средната температура в различните места на Северна България се е повишила с градус, градус и половина, а на юг по-малко.
Много сериозни промени има и във височина. Горната граница на гората в Пирин се е качила със 150 метра надморска височина, т.е. станало е топло и вече видове като бял бор и мура се срещат и над обичайните за тях до 2100 метра.
“Затоплянето не води до катастрофични промени в България. Снегът продължава да вали, но на високо. В по-ниските части има по-малко сняг, което пък не пречи на транспорта, спестява разходи за почистване и опесъчаване, а и по-малко хора загиват от катастрофи заради лошо време”, казва доц. Рачев.
Определено у нас става по-топло и от 2000 г. има промяна и във валежния режим. През 80-те години, до началото на XXI в. валежите бяха с до 20% под нормата.
“Тогава се заговори как непрекъснато се затопляме, че идва суша и едва ли не ще видим маймуни по “Цар Освободител” в София и как Южна България ще стане пустиня. Това не се случи. Напротив, особено след 2010 г.
валежите са с 10-20% над
климатичната норма”,
разказва климатологът. Вследствие на това през 2014, 2016 и 2017 г. България е прибрала почти 10 млн. тона зърнена култура, а миналата година 2 млн. тона слънчоглед, което е 5% от световното производство, допълва доц. Рачев.
“Климатът ни е такъв, че може и 5 години да не падне капка, но след това изведнъж да рукне цяла река”, обяснява доцентът.
Въпреки усещането, че все повече сезоните у нас се сливат в два - зима и лято, не е така и няма промяна в тяхната продължителност.
“Никога четирите сезона не са били равномерно разпределени. Зимата, пролетта и есента са сравнително по-кратки от лятото. Ние се намираме в най-южната час на умерения климатичен пояс и затова лятото ни е по-дълго. Чисто субективно е, че пролетта е по-къса от предишните сезони. Сега сме пролет, нищо, че вали сняг”, обяснява той.
“Аз лично съм седял с широко разперени ръце
на 24 май 1991 г. в 8 ч
сутринта, когато в
София валя сняг,
и то на надморска височина 550 м”, разказва климатологът.
На фона на 2016 г., която бе най-горещата в историята на човечеството, през 2017 г. преживяхме най-студеното време, въпреки че остана третата най-топла година. Втората е 2015 г.
“В София максималната температура в 5 поредни дни не се повиши повече от -10 градуса. Но това се е случвало и през 54-а и 63-а година. Наводненията по р. Дунав пък се случват редовно през 5 години”, казва доц. Рачев.
След като през 2016 г. природният феномен Ел Ниньо повиши с цял градус над нормата температурата на земната повърхност и световния океан, сега на същото място в източната част на Тихия океан действа студеното течение Ла Ниня. Затова се очаква 2018 г. да не е сред най-топлите. Температурите пак ще се задържат по-високи, но от порядъка на 0,7 градуса над нормата.
При по-топло време комари приближават маларията към нас
Учените следят през последните 6 години как промените в климата влияят върху заразните болести. Има видими промени, свързани предимно със заболявания, предавани чрез кърлежи, комари и гризачи.
“Класически пример е маларията, която до 50-те, 60-те години е била голям бич в България и много хора са страдали от нея”, казва д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор.
След това чрез пресушаване и обработка на блатата маларията е изкоренена. Специалистите обаче наблюдават, че заради затоплянето границата на това заболяване постепенно се измества на север, като преди години голям брой заболели е имало в Русия, а напоследък в Гърция. Условия за развиването му вече има и у нас, особено в летните месеци, когато температурите са високи и са благоприятни за комарите, категоричен е д-р Кунчев. Ако има достатъчно заблатени места и разливи, които по принцип са предпочитани от тези насекоми, и не се обработват както трябва, създават условия за малария.
“Нашият стремеж е да не допуснем тя пак да стане местно заболяване, но такава опасност съществува”, предупреждава д-р Кунчев.
Затова навреме да се направят обработките на блата, реки, язовири, напомня той и допълва, че са нужни поне 4-5 пръскания срещу комари
Друго заболяване, което се разпространява сред хората по същия начин и е било съвсем непознато за Европа, е западнонилската треска. Последните години се диагностицират доста случаи в страни от Балканите.
“Имаше малки епидемични взривове в Сърбия, Косово, Румъния по поречието на Дунав. То е типично лятно заболяване, но се доказва по-трудно, защото се бърка с други летни вируси заради подобните симптоми”, обяснява инспекторът.
По-топлото време, дължащо се на климатичните промени, създава условия и за развиване на непознати у нас вируси като хантавирусите. Те се пренасят чрез гризачи и мишки и причиняват тежки заболявания като хеморагични трески със засягане на бъбрек.
“Чрез програма на здравното министерство изследвахме доста проби от гризачи в райони на страната и установяваме, че в Южна България и Родопите, макар и не толкова често, има носители на хантавируси, поне сред дивите гризачи”, казва д-р Кунчев.
Високите температури правят по-благоприятни условията за живот на гризачите. При тежка зима голяма част от тях, в някои случаи и 70 до 90%, загиват, защото няма какво да ядат.
Когато климатът е по-мек, голяма популация от тях остава жива и се размножават допълнително, с което заплахата за човека става по-голяма. Причината е, че хантавирусите се отделят с изпражненията на животните и попадат във въздуха, откъдето човек също може да се зарази.