Балканският Бенелюкс за 32 млрд. евро

https://www.24chasa.bg/novini/article/6792862 www.24chasa.bg
Премиерът Бойко Борисов показва карта с бъдещите магистрали и скоростни жп линии в Западните Балкани на инвестиционен форум в Лондон, организиран от ЕБВР.

На срещата в София през май искат готови проекти

31,7 млрд. евро в жп инфраструктура, магистрали, пристанища, интермодални терминали и летища ще осигурят свързаността в Западните Балкани и на Балканите с Европа. Това показва проучване за необходимите инвестиции за развитие на транспортната инфраструктура на коридорите IV, VII, VIII и X за периода до 2030 г.

Общо са необходими 55,27 млрд., но към 20 млрд. от тях вече са осигурени по програмите на ЕС за Унгария, Словения, Хърватия, Румъния, България и Гърция.

На 1 март в София председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер лансира числото 31,7 млрд. евро, посочи възможност за финансиране по механизма “Свързана Европа”. Седмица преди това в Лондон на среща в ЕБВР премиерът Бойко Борисов извади сметки за 30 млрд. евро, като 5 млрд. от тях са за дигитална свързаност.

Снимките са запечатали как той показва карти на аутобаните и на скоростните релси.

Министерството на транспорта вече е изпратило писма до колегите си в балканските държави

да предоставят

информация за

проектите,

готовността им

и колко ще струват

За срещата на върха между ЕК и лидерите на Западните Балкани през май в София Юнкер поиска готови проекти.

Най-много инвестиции ще са нужни за паневропейските коридори IV и X – 23,6 млрд. и 25,57 млрд. евро.

Коридор IV е Дрезден/Нюрнберг – Прага – Виена – Братислава – Дьор – Будапеща – Арад – Букурещ – Констанца / Крайова – София – Солун / Пловдив – Хасково – Истанбул.

15 млрд. евро ще струват релсите от Будапеща през Румъния и България до Солун. За отклонението от София към турската граница не се предвижда финансиране, тъй като то вече е осигурено за този програмен период.

За линиите на Унгария от Будапеща до румънската граница са предвидени 344 млн. евро, сроковете са до 2027 г. Голямото строителство на релси за бързи влакове се предвижда за Румъния. Модернизацията на жп линията от унгарската граница до Калафат, тоест, за да стигнат релсите до Видин, струва 2,55 млрд. евро. Обновяването на жп линията, която води към Констанца, е планирано за 5 млрд. евро.

На българска територия коридорът е от Видин към Солун.

Обновяването

на жп линията

Видин - София

ще струва

2,3 млрд. евро,

а на Радомир - Кулата - 864 млн. евро. И докато по този коридор пътната инфраструктура се изгражда – магистрала “Струма” и аутобанът от Видин до София, то бързите релси са все още планове, а реализацията им е записана за след 2022 г. За подобряване на жп инфраструктурата на гръцка територия ще са необходими 4 млрд. евро.

За магистрали по този коридор ще трябват 7,555 млрд. евро.

Унгарците ще разширяват аутобани от словашката граница и от Гьор до Будапеща за 733 млн. евро. На румънците за магистрала от унгарската граница до Калафат ще им трябват 1,434 млрд. евро, планират го за след 2020 г. 1,3 млрд. евро ще влагат в северния и южния обход на Букурещ и още 1,67 млрд. – за пътя Сибиу - Питищи, който е част от аутобана към Букурещ.

На българска територия проектите - Видин - София и магистрала “Струма”, вече се изпълняват (виж текста по-долу).

За подобряване на гръцката пътна инфраструктура са записани 500 000 млн. евро. За интермодални терминали и пристанища в Гърция са предвидени още 500 млн. евро, а за летища – пак 500 млн. евро.

Коридор Х е Залцбург - Любляна - Загреб - Белград - Ниш - Скопие - Велес - Солун. За него са предвидени 25,57 млрд.

В скоростни жп линии по коридора ще влязат 15,69 млрд. евро

В началото му ще се изгражда втора линия между Любляна и граница между Словения и Австрия, включително тунел, това ще струва 850 млн. евро. Хърватите предвиждат обновяване и изграждане на втора жп линия Дуго Село - Новска за 700 млн. евро, както и около 100 млн. евро за по-малки проекти.

Унгария ще финансира с 1,75 млрд. евро - китайски кредит, жп линията Будапеща - Ференцварош, срокът е 2018-2023 г.

3,19 млрд. евро

предвижда Сърбия за

модернизацията

на жп линиите по коридора от 2017 до 2030 г. Източниците на финансиране са ЕИБ, ЕБВР, кредит от Руската федерация и заем от китайска EXIM bank.

Македония планира надграждане на железопътната си инфраструктура по коридора до европейските стандарти след 2030 г. със 700 млн. евро.

Гърците правят големия бюджет по този жп коридор. Те са записали 8 млрд. евро за подобряване на жп инфраструктурата. Пътните проекти са за 6,46 млрд. евро.

Словения ще строи тунел на границата с Австрия за 152 млн. евро. Хърватия планира обходен път на Загреб, но залага на трафик контрол, сигнализация, защита от шум и други екстри по коридора, като сумата е към 200 млн. евро.

Сърбите са предвидили много пари. 924 млн. евро са за магистралата Ниш - Прищина с финансиране от ЕИБ, ЕБВР, WBIF и бюджет, срокът е до 2022 г. 400 млн. евро от еврофондовете са за магистралата Белград - Сараево, срокът е 2021 г. Обходът на Белград е за 750 млн. евро със заем от китайската ЕXIM bank. 1,2 млрд. евро се чакат от еврофондовете за магистралата Нови Сад – Лозница.

България предвижда 320 млн. евро за магистралата София - Калотина. За Гърция са записани 1,5 млрд. евро общо за развитие на инфаструктурата по коридора.

И стигаме до коридор VIII, който свързва Адриатическо и Черно море, и за който са предвидени 5 885 244 261 евро. Той е Дурас - Тирана - Скопие – Битоля - Кюстендил - София - Пловдив - Стара Загора - Бургас - Варна.

За железопътната мрежа са предвидени 3,8 млрд. евро.

Албания вече е започнала рехабилитацията на жп линията Дуръс - Вльора - границата с Македония, която ще струва 93 млн. евро. В подготвителна фаза е изграждането в Македония на участъка от Кичево до границата с Албания. Строителството ще струва 550 млн. евро. Изграждането на железопътната линия Беляково - Крива паланка е оценено на 152 млн. евро, предвижда се това да стане между 2018-2021 г. 400 млн. евро пък ще излезе линията от Крива паланка до българската граница, завършването ѝ е планирано за 2023 г.

И идва редът на България, която трябваше да дострои жп линията София - Радомир - Гюешево до македонската граница. През август миналата година правителството реши да се модернизира изцяло жп линията за 836,77 млн. евро, предвидено е за след 2022 г.

Над 1 млрд. евро пък са записани за модернизация на жп линията Волуяк – Септември с финансиране от оперативна програма “Транспорт и транспортна инфраструктура” и механизма “Свързана Европа”. Срокът е 2023 г. По жп коридора предстои и модернизация на жп възел “Пловдив” за 124 млн. евро, както и приключване на рехабилитацията на жп линията Пловдив - Бургас за 412 млн. евро и на Карнобат - Синдел за 173 млн. евро до 2023 г.

Македония ще строи магистралата Гостивар - Кичево за 105 млн. евро, а до 2030 г. ще вложи 800 млн. евро в развитието на пътищата по коридора. България прави предпроектно проучване за изграждане на автомагистрала София - Дупница - Кюстендил - границата с Македония. Записана е и магистрала “Черно море”, която ще струва 722 млн. евро.

5G на полуострова

Високоскоростни комуникации и 5G свързаност между страните от Западните Балкани предлага българското министерство на транспорта. Изграждането им ще струва към 5 млрд. евро.

Трасетата за дигиталната свързаност ще се изграждат паралелно с магистралите към Македония и Сърбия. Идеята е в сервитутните отстояния на двата аутобана едновременно с изграждането на пътната инфраструктура да бъде изградена пасивната (канали, тръби, шахти) за оптична свързаност. На българска територия дължината на пътната инфраструктура е София - Калотина - 60 км, и София - Гюешево - 130 км Разчетите показват, че ако съобщителната инфраструктура е изградена в рамките на пътната, ще струва по-евтино.

Пътните проекти на българска територия 

На българска територия трасето на транспортен коридор VIII включва почти 103-километрвия път Гюешево - София. Северната скоростна тангента с дължина 16,5 км свързва коридори IV, VIII и X. Магистрала “Тракия” също се покрива с коридор VIII – от София-Пловдив - Плодовитово - Оризово - Чирпан - Стара Загора - Нова Загора - Сливен - Карнобат-Бургас с дължина 360 км.

“С изключение на магистрала “Черно море” пътната инфраструктура по направлението на коридор VIII на територията на България е изградена и е в добро експлоатационно състояние”, обясниха от АПИ.

През тази година предстои да бъде ремонтиран виадукт “Звездица” на “Черно море”. В основния ремонт на съоръжението ще бъдат инвестирани близо 3 млн. лв. Към момента от трасето на аутобана са построени едва около 8 км – от Варна до Приселци. Остават за изграждане около 95 км. През пролетта e предвидено да стартира поръчка за изготвяне на разширен идеен проект на магистрала “Черно море”.

Модернизира се участъкът Поморие - Ахелой. Изпълняват се три проекта - обходите на Поморие и Ахелой, които са ново строителство, и второ платно в участъка Поморие - Ахелой.

Трансевропейски коридор Х следва маршрута Залцбург - Любляна - Загреб - Белград - Ниш-Скопие - Велес - Солун с разклонение за България от Ниш през ГКПП Калотина и София, Пловдив, Димитровград и Истанбул.

В момента АПИ провежда тръжна процедура за избор на строител и надзор на 31,5 км на от пътя Калотина - София. Проектът ще се реализира със средства от републиканския бюджет и с финансиране чрез механизма “Свързана Европа”.

На 12 септември 2017 г. стартираха тръжните процедури за избор на изпълнители на два участъка - от Калотина до Драгоман и от Драгоман до Сливница. Общата им индикативна стойност е около 258 млн. лв. 141,7 млн. лв. ще бъдат вложени в пътя Калотина - Драгоман, а 117 млн. лв. е стойността на участъкаДрагоман - Сливница.

Офертите бяха отворени на 9 и 10 януари 2018 г. И за двата участъка имаше по 12 кандидати. Ако няма обжалване на процедурите, през тази година може да бъдат подписани договорите, а може и да започнат строителните работи, защото отчуждителните процедури са завършили.

Последният, трети участък, който трябва да се изгради, е от пътен възел “Храбърско” до София. Той ще бъде по изцяло ново трасе и е с дължина 16,5 км. В момента участъкът е на етап проектиране и изготвяне на подробен устройствен план.

Общоевропейски транспортен коридор IV в България минава през София, Пловдив и стига до Истанбул с разклонение София - Кулата - Солун. Участъкът на територията на България е Видин - София - Кулата.

По това направление е магистрала “Струма”, чиято дължина е 150 км. Започва от Даскалово и е до границата с Гърция.

Със средства от Кохезионния фонд на ЕС в програмен период 2007-2013 г. бяха изградени общо 69 км от “Струма”. В настоящия програмен период продължава изграждането на още около 62 км, които преминават през Кресненското дефиле. С тяхното построяване до 2023 г. ще приключи цялостното изграждане на магистралата. В момента се работи на два участъка, които са в двата края на дефилето. Отсечката между Кресна и Сандански от близо 24 км се очаква да бъде готова в края на тази година - близо 6 месеца предсрочно. Работата на другия участък от Благоевград до Крупник от близо 13 км стартира през септември 2017 г. и по договор трябва да завърши през пролетта на 2019 г.

През тази година ще стартират тръжните процедури за избор на изпълнител, а през 2019 г. се очаква да започне изграждането на последния най-сложен участък през Кнресненското дефиле. Проектът предвижда разделяне на двете платна за движение. Платното от границата с Гърция към София ще преминава източно от дефилето по ново трасе, а другото - от София към границата, ще ползва съществуващия в момента път Е79, като пътят ще бъде рехабилитиран.

Връзката между двете платна ще бъде осигурена чрез напречни връзки, като ще се използват съществуващите пътища и ще се изграждат нови пътни възли. Индикативната стойност на строително-монтажните работи е над 830 млн. лв.

Пътят Видин - Ботевград с дължина 167 км е другият ключов проект по коридор IV. Той е приоритетен в инвестиционната програма на АПИ до 2022 г., тъй като с цялостното хомогенизиране и модернизация на трасето от Дунав мост 2 ще се осигури бърза и удобна връзка между автомагистралите “Хемус”, “Тракия” и “Струма”.

Автомагистралният път ще бъде изграден изцяло със средства от републиканския бюджет. Индикативната му стойност е около 1,6 млрд. лв.

Строителството ще започне от най-сложните участъци - Мездра - Ботевград и Видин - Ружинци. АПИ ще стартира скоро обществените поръчки за избор на изпълнители на участъка Мездра - Ботевград с дължина 33 км. През втората половина на годината ще бъдат обявени процедурите за строителство и надзор на още 52 км - от Видин до Ружинци. Общо през 2018 г. ще започнат тръжни процедури за строителството на 85 км с обща индикативна стойност за строително-монтажните работи около 760 млн. лв. Работи се и по подготовката на останалите отсечки от направлението Видин - Ботевград, като целта е през следващата година да стартират тръжните процедури и за тях.

По направлението Видин - Ботевград със средства от предишния програмен период на програма “Транспорт” са изградени обходните пътища на Враца (6,8 км) и Монтана (12,5 км).

По направлението на коридор IV е и участъкът от Софийския околовръстен път от пътен възел “Цариградско шосе” до “Младост”. В следващите месеци предстои стартирането на тръжната процедура за избор на изпълнител на 6-километровия участък. Проектът ще се изпълнява със средства от републиканския бюджет. Индикативната му стойност е около 100 млн. лв.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

В Гърция се премести Лора Крумова. Бившата водеща на "Комбина" реши да избяга от родината за неопределен период. Журналистката и цялото й семейство вече живеят на остров Лемнос. През 2018-а Лора излезе в майчинство, за да се грижи за дъщеричката си Мина и повече не си намери ново място в тв ефира.

Труп на бебе делфинче изплува на централния плаж във Варна. Мъртвото животно е забелязана вчера рано сутринта. След сигнал от разтревожени хора екоинспекцията в морската столица ще направи проверка по случая. Служители ще свалят биометрични данни на бозайника, за да установят причината за смъртта. 38 са загиналите китоподобни по нашето Черноморие

С нова порция обвинения се сдоби соченият за дясна ръка на Божо Кравата крими герой Иван Терзийски-Веждата. Наред с делото за участие в наркобандата на Божидар Кузманов Веждата застава пред Темида и заради нападение над ченгета. Повод е предотвратен опит да се саморазправи със съпругата си Розалия. Като бонус към това Веждата ще отговаря за закана