Художествената академия си строи нова сграда с 3 милиона лв. от ЕС

https://www.24chasa.bg/novini/article/6817653 www.24chasa.bg
Строителните работи ще започнат до дни, а корпусът трябва да е готов догодина. СНИМКА: Десислава Кулелиева

Националната художествена академия ще се сдобие с нова модерна сграда за обучение на своите студенти през април 2019 г. Тя ще има 4 етажа, сутерен и терасовиден етаж.

Ще разполага с 16 художествени ателиета, 3 лекционни и една компютърна зала, а на последния етаж ще има

Така изглежда проектът на новата сграда.

нова библиотека

с книгохранилище

и читалня

Ще бъдат осигурени също необходимите комуникационни, санитарни и технически помещения. Автор на проекта е арх. Стефан Добрев.

Според архитектурното решение корпусът ще представлява модерен прочит на съществуващата червена сграда на академията. Според арх. Добрев решенията целят “обвързване на всички обеми на територията на академията и превръщането им в единен архитектурен комплекс”. До всички ателиета ще се осигурява водоснабдяване. Предвидени са също системи за окачване на експозиционни пана. Проектът е съобразен с всички изисквания за достъп на хора в неравностойно положение.

“Преди година и половина по Оперативната програма “Региони в растеж” за подкрепа на висшите училища ни отпуснаха 3 млн. лв. за ново строителство. Пуснахме проект, който беше одобрен”, разказа за “24 часа” заместник-ректорът на академията доц. арх. Даниела Янкова. Малко над 2,5 млн. лв. са средствата от Европейския фонд за регионално развитие, а националното финансиране е 449 940 лв.

Още през 2005 г. висшето училище пробвало с конкурс да изгради сграда, където да се съберат всички специалности. Струвало много пари, никой не ги отпуснал, затова от ръководството решили да действат на етапи.

Първият етап е на празното място на ъгъла на бул. “Васил Левски” и ул. “Оборище” да се направи нов корпус.

Общата площ

на сградата е

2158 квадратни

метра - по 350

квадрата на етаж

“Стартирахме обществена поръчка за избор на изпълнител на строително-монтажните работи. През есента изборът беше направен и договорът беше подписан с консорциума “Нова академия 2017”, обясни доц. Янкова.

От Направление “Архитектура и градоустройство” предписали, че трябва да направят първо спасителни археологически разкопки. Всъщност досега са се занимавали именно с това. Експерти от Националния археологическия институт с музей при БАН всеки ден идвали да наблюдават разкопките. Копаело се бавно,

за да не бъде

наранен

евентуално

появил се

археологически

паметник,

но в крайна сметка нищо не е излязло.

Получили са протокол и вече ще продължават със сградата, след като получат строителното разрешение. Очаква се строителството на новия корпус на Националната художествена академия да започне още тази седмица. Предвидено е строителството да завърши през април 2019 г.

Държавното рисувално училище е открито на 1 октомври 1896 г. след подписването на указ от княз Фердинанд, припомнят историята на академията от ръководството. С този акт в София е положено началото на едно от най-старите висши учебни заведения в страната. В делото по създаването на днешната академия се открояват имената на ред видни творци и учени, сред които Константин Величков, Иван Мърквичка, Иван Шишманов, Антон Митов и Борис Шац.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Изпълнителният директор на "Левски" Красимир Иванов бе категоричен, че клубът няма да последва съдбата на ЦСКА. "Финансовото състояние не е новина - каза Иванов. - Няма драматична промяна. Видях, че в пространството циркулира някаква новина за НАП, но за мен това не е изненада. Знам какво имаме да плащаме.

Процесът срещу Илия Стоилов, брат на депутата от БСП Георги Стоилов, започна без главното действащо лице, научи "България Днес"! Случаят се раздуха в началото на септември, когато стана ясно, че разследваният като тартор на банда за рекет и побои роднина на народния представител е заминал в чужбина.

На съд по обвинение в умишлена безстопанственост отиват двама от квесторите на фалиралата КТБ - Елена Костадинчев и Станислав Лютов. Според прокуратурата в резултат на умишлените им действия са нанесени щети за 1 070 383,83 лева на Фонда за гарантиране на влоговете. След затварянето на всяка една българска банка фондът е длъжен да изплати