Иран в Сирия - съюзник на Русия или труден спътник?

https://www.24chasa.bg/novini/article/6820666 www.24chasa.bg

Инокентий Адясов от РЕГНУМ

Ракетният удар на западната коалиция по Сирия отново постави въпроса кои страни да смятаме за съюзници на Русия в този конфликт.

Ситуацията за жалост изглежда нерадостно. Този удар не бе осъден дори от Организацията на Договора за колективна сигурност. При все че уставът на ОДКС предвижда солидарна позиция на страните членки по повод въоръжените конфликти.

Като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН Казахстан се въздържа при гласуването на руска проекторезолюция, осъждаща този агресивен акт на западната коалиция спрямо Сирия.

Китай подкрепи резолюцията, но все по-силно се налага представата, че Пекин се е самоотстранил от сирийския проблем и просто наблюдава засилващата се конфронтация между Русия и Запада. Същевременно китайската дипломация декларира подкрепа за режима на Асад и отсега си резервира място в следвоенното възстановяване на страната му. Колкото до членките на Арабската лига, действията на западната коалиция бяха осъдени само от Ливан, Ирак и Алжир.

Съответно като единствен реален съюзник на Русия в Сирия се очертават Иран и свързаните с него шиитски военизирани формирования, на първо място ливанската Хизбула. Не е тайна, че тъкмо иранските формирования и шиитските им съюзници от Ливан, Ирак и Афганистан носят сега основното бреме на сухопътните операции, подкрепящи режима на Асад. Какъв е обаче Иран за Русия днес в този конфликт - съюзник или спътник, чиито цели са далеч от интересите на Москва?

Първо да запитаме: защо Иран изобщо участва в сирийския конфликт? Вече доста се написа и изговори, че Техеран се страхува Асад да бъде разгромен и да се скъса т. нар. шиитска дъга Иран - Ирак - Сирия - Хизбула в Ливан. Това би означавало твърде сериозно геополитическо поражение за Иран.

Освен това ситуацията в Сирия е един от козовете на иранската дипломация в продължителния таен пазарлък със САЩ. Да бъде запазен режимът на Асад в Дамаск, по възможност и териториалната цялост на Сирия - това са май единствените допирни точки в подходите на Москва и на Техеран към конфликта. После започват разногласията. Става дума на първо място за позициите относно бъдещето на Сирия и териториалното й устройство. Москва последователно подкрепя тезата, че трябва да бъде приета нова конституция, която да гарантира широка автономия на сирийските кюрди. Така дори при открита съпротива от страна на Турция ще може кюрдите да бъдат включени в процесите от Астана и Сочи. Техеран е категорично против и вижда следвоенна Сирия като напълно унитарна държава. И позицията му до голяма степен мотивира преминаването на сирийските кюрди под фактическия протекторат на САЩ.

Различни са и позициите за участието на Израел във вътрешносирийското уреждане. Русия има обективен интерес еврейската държава фактически да участва в търсенето на компромис за Сирия, може би просто с ненамеса в конфликта. Иран обаче разглежда победата във вътрешносирийския конфликт като предвестник на нов конфликт с Израел. Техеран негласно настоява след войната в сирийските земи да има ирански военни бази, срещу което категорично възразява Тел Авив. Освен това победата в сирийския конфликт ще увеличи в пъти военните възможности на ливанската Хизбула, което също не се посреща с ентусиазъм от Израел. Налага се Москва неприкрито да балансира между непримиримите противоречия, раздалечаващи Техеран и Тел Авив.

Вече изтъкнахме колко е важно иранското военно участие в сирийския конфликт; откритото участие на Израел в него пък ще намали в пъти шансовете за политическо уреждане и може да катализира плъзването на конфликта, пламнал в Сирия, из целия близкоизточен регион. Тази перспектива впрочем плаши и Вашингтон. И макар да е парадокс, САЩ и Русия заемат сходни позиции във връзка с израелското участие в конфликта. Техеран схваща това и де факто блокира всяка възможност за диалог между Москва и Запада с цел търсене на компромис в Сирия. Иранската дипломация се страхува не на шега Техеран да не стане излишен в следвоенна Сирия.

Подобна е и ситуацията в отношенията с Турция. Формално процесът от Астана се развива под егидата на тройката Русия - Иран - Турция. Но противоречията между Иран и Турция в Сирия явно нарастват. Иран, за разлика от Русия, осъди нахлуването на турската армия в кюрдския анклав Африн. Проирански и протурски военни прокси формирования водят вече открита въоръжена борба в друг сирийски регион, Идлиб, в стремеж да се изместят един друг. Москва се опитва някак да изглади противоречията, но това става все по-трудно.

При това руските военни са недоволни, че иранските сили и подчинените им военни прокси формирования често не съгласуват действията си с руските войски, което създава доста съществени спънки.

При засилващия се външнополитически натиск Русия естествено не може да си позволи публични разправии с Иран. Но просто е наложително всички споменати факти да се вземат предвид, когато Москва планира своята политика спрямо Сирия.

Превод: БТА

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

За оставени кофи за смет на място за инвалиди на кръстовището на улиците Христо Белчев и Парчевич сигнализира столичанин днес. Въпросът който обаче си задават всички сега е къде тогава ще паркират инвалидите, за които е предназначено това

Медийният експерт Гого Лозанов се застопори пред разлепени оферти на туроператорска агенция и проучваше с интерес цените на екскурзиите, видя "България Днес". Философът журналист бе приковал поглед към островите Крит и Тасос, докато сладко пушеше от новите бездимни цигари. Лозанов побърза да се срещне с приятел и да сподели летните оферти.

Няколкостотин овцевъди и козевъди подкрепени от много граждани днес се събраха на протест пред МС с искания за по-високи държавни компенсации заради загубите които търпят стопаните в страната след умъртвяването на животни в Странджанско и ограниченията в продажбата на мляко. В знак на протест протестиращите запалиха вълна и изляха част от