Обучението е 4 седмици, доброволците са в казармен режим
“Равнис! Мирно!” Свикнали сме да чуваме тези реплики само на национални празници, при това отправени към професионална войска. Има обаче хора, които доброволно преминават военна подготовка. Сред тях и жени. Те не получават пари, за да отидат за това, и мотивите им са лични или алтруистични - да пазят сигурността на страната, ако се наложи.
От 5 години насам
учениците в IX и
X клас
преминават
военна
подготовка
Занятията се провеждат като задължителен предмет в часа на класа. За целта има и учебник, а хорариумът е 5 учебни часа за IX клас, и още толкова в X.
Занятията се провеждат от военнослужещи. В материала, който младежите усвояват по време на обучението по дисциплината, са отбрана на страната и задължения на гражданите на България, подготовка на страната за отбрана, гражданско-военни отношения, действия на гражданите при терористични действия, война и откриване на невзривени боеприпаси, съвременни въоръжени сили на Република България и др.
Ако някой от учениците реши да продължи обучението си, но не кандидатства във военно училище, отново може да стане войник.
Ежегодно се обявява каталог на курсовете по начална и специална военна подготовка по заповед на министъра на отбраната. Обучението за хора, които не са учили във военни училища или университети, е организирано от Министерството на отбраната, а кандидатите трябва да отговарят на редица изисквания. Те трябва да са пълнолетни, да са психически здрави, да са български граждани и да нямат друго гражданство. Бъдещите войници не трябва да са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, както и срещу тях да не е повдигнато дело за такова.
В нормативните документи не е посочена горна възрастова граница. По презумпция обаче по Закона за резерва има пределна възраст за служба в запас и тя е до 55-годишна възраст.
В документите е посочен и хорариумът за началната военна подготовка. Той е до 90 академични часа годишно. Занятията се провеждат в рамките на 4 седмици, в които кандидатите са на казармен режим. Те отсядат в бивше военно поделение, хранят се на столова и преминават военна подготовка. Разходите за всичко това се поемат от Министерството на отбраната.
А сред занятията, които доброволните войници имат в тези 30 дни, са строева, тактическа, огнева подготовка, действия при терористични актове, инженерна подготовка, оказване на първа медицинска помощ и т.н.
Такива обучения
се провеждат
два пъти годишно
Първият курс за тази година вече мина. Той бе в Плевен в бившето ШЗО (Школа за запасни офицери). Сега е Единен център за начална подготовка. Преминал е през март-април. Вторият ще бъде през септември-октомври. Освен в Плевен, военна служба може да се отслужи също във Велико Търново, Шумен и Варна.
А след като преминат военно обучение, участниците в него се зачисляват в резерва като запасни.
Дава им се военноотчетна специалност и военноотчетна книжка. До 55-годишна възраст ще се водят на военен отчет.
Борислав Григоров от София: Доброволната служба дава бонус точки за военна работа
- Как решихте да се запишете в доброволна казарма?
- Отидох един ден в окръжието да попитам как стоят нещата да започна работа като военен и там ме посъветваха да изкарам този курс, защото носи бонус точки.
- Какво сте учили?
- Завършил съм гимназия по туризъм.
- В доброволната военна служба може да се откажете във всеки момент. Кое ви мотивира да останете до края?
- Там се запознах с нови хора, обстановката беше хубава, беше приятно.
- Заниманията само дневни ли са или се спи там?
- Да, спи се. По 8 човека бяхме в спалня.
- Какъв е режимът в казармата?
- Ставане в 6-6,30 ч. Следва строева подготовка, маршируване, тактическа и физическа подготовка. Има програма за всяка седмица. В 22 ч има вечерна проверка.
- Каква беше храната?
- Храната беше вкусна, ядяхме в стол - първо, второ, трето.
- Давахте ли наряди?
- Не.
- Кое ви беше най-трудно?
- Маршируването беше малко трудничко.
- Имаше ли наказания за тези, които сгафят?
- Не само за тези, които сгафят. За всички. Веднъж, в най-големия сняг, ни извадиха за физзарядка и строева подготовка в студа.
- Зачисляват ли ви оръжие?
- Да, докато бяхме там. Стреляхме с автомат “Калашников”, хвърляхме гранати.
- Какво ви носи тази военна служба?
- Получаваме удостоверение за завършена начална военна подготовка и след това си вадим военна книжка. Следва зачисляване в окръжието. И дава бонус точки за военна работа.
- Плаща ли се това обучение?
- Не, абсолютно доброволна кауза е.
- Бихте ли препоръчали на свой приятел да отиде в доброволна казарма?
- Да. Хубаво е да се отиде да се види как стоят нещата. Интересно е.
- Завързахте ли приятелства там?
- Завързвах. Аз съм от София, но сега се виждаме всеки ден с останалите от групата.
Мария Богданова: Стрелбата с “Калашников” и хвърлянето на гранати са ми интересни
- Как решихте да се запишете в доброволна казарма?
- Уча национална сигурност и отбрана във Военна академия и видях листовки, които ни бяха раздадени. Стана ми интересно, затова се записах. Баща ми е военен. Дядо ми също е бил военен. Може би е наследствено.
- Какво ви мотивира?
- Първо, преподавателите бяха много точни и преподаваха суперинтересно. Имаше мятане на бойни гранати, стрелба с автомат “Калашников”, цялото обучение беше много интересно. Имахме тактически занимания в гората. Разбира се, имахме и лекции, които също бяха много полезни и обучителни.
- Какъв е режимът?
- Бяхме там един месец. Спяхме във вишки по 8 момичета в стая. Ставахме около 7 ч сутринта. В 8 ч трябва да сме строени. Марширувахме, вдигахме знамето, следва химнът и после всеки отива по занятия. В 17,00 ч пак се строявахме, сваляне на знамето и чувахме отново химна. В 22,00 ч трябваше да сме по стаите и минаваше вечерна проверка.
- Колко човека бяхте в групата?
- Групата ни бише от 35 човека. Нямат общо с другите войници в поделението.
- Зачисляват ли ви оръжие?
- Зачисляват оръжие по време на службата. Имахме си пълнители, каски, противогази, пълно бойно снаряжение. А оръжията се носят на рамо през цялото време.
- Какво предстои след тази служба?
- В момента сме към резерва.
- Завързахте ли приятелства в казармата?
- Да. Още се срещам и общувам с колегите от казармата. Бяхме много различни по професии и специалности, но си намерихме други допирни точки. Имаше отвсякъде - от Плевен, Свищов, Бургас, но ние си общуваме.