Позна ли Ванга, че от Сирия ще тръгне трета световна и доколко ще ни засегне
“Леле, в Сирия какво ще стане! Това си го пише и в Библията. Горките хора в Сирия - ще дойде време, няма да остане камък върху камък от нея. Но рано е още за това”. Тези думи, цитирани в книги на писателката Жени Костадинова, са категорично определяни като пророчество на баба Ванга от 1975 г. Какво точно е казвала петричката врачка, казвала ли го е, добре ли са я чули - днес вече няма как да се установи. Друго предсказание, отново приписвано на Ванга, но от 1994 г. гласи: “Ще дойде на света най-старото учение. Не, не скоро. Още Сирия не е паднала! Сирия ще рухне в краката на победителя, но победител ще се окаже друг!".
Кой точно ще излезе победител? Ще има ли такъв изобщо? Това са големите въпроси, които не губят актуалността си от над 7 години, откакто избухна гражданската война в Сирия. Основни участници в конфликта са, от една страна, силите на президента Башар Асад и неговите съюзници и разнообразни опозиционни сили, които воюват както с Асад, така и помежду си.
Седем години след началото ситуацията се нажежава, като в Дамаск в момента
се пресичат интересите
на всички световни сили
Русия подкрепя правителството на Асад от много време. Друг ключов съюзник на Асад е Иран. САЩ се ангажираха в Сирия, за да се борят с тероризма и с химическите атаки, приписвани от Вашингтон на Асад. На 7 април редица организации съобщиха за нападение с химическо оръжие в бунтовническия град Дума край Дамаск. В интернет се разпространиха кадри с цели избити семейства с деца, но засега няма независимо потвърждение на автентичността им. Западът обвини режима на Асад, той отрича, а Русия го подкрепя с експертни аназили, които не успяват да открият доказателства за използване на химикали.
Заваляха заплахи. Русия се закани, че всички ракети, които САЩ изстрелят по Сирия, ще бъдат свалени, а установките, от които са изстреляни, на свой ред ще се превърнат в мишени. В ранните часове на 14 април САЩ, Великобритания и Франция изстреляха над 100 ракети по обекти на военната и гражданска инфраструктура на Сирия. Вашингтон, Лондон и Париж заявиха, че ударите са били ограничени до химическите обекти на сирийския режим. Нито Русия, нито Сирия успяха да направят нещо срещу атаката на НАТО, вероятно заради технологичното изоставане на източните сатрапи. Русия и Сирия твърдят, че атаката целяла унищожение на военни обекти, но не постигнала нищо, тъй като почти всички ракети били прехванати. Руският президент Владимир
Путин окачестви ударите
като “акт на агресия",
който ще има “разрушително влияние върху цялата система на международните отношения".
След първите удари светът стои в напрегнато очакване на следващите действия. Войната изглежда неизбежна.
Американският флот съобщи, че ударната група на самолетоносача “Хари Труман” се е насочила на юг, за да се присъедини към шести и пети американски флот. Самолетоносачът бе придружен от ракетен крайцер “Норманди” и четири разрушителя, наричани още ракетни ескадрени миноносци. Към флотилията се присъединиха разрушителите “Джейсън Дънам” и “Силиван”. Цялата ударната група превозва 6500 моряци. Отделно от това “Хари Труман”, един от най-големите самолетоносачи, превозващ 90 самолети и хеликоптери, има 3200 души корабен персонал и 2500 души за самолетите.
В района вече има значително американско присъствие, като в зоната на опериране на 6-и флот, базиран край бреговете на Италия, влиза Източното Средиземноморие. 5-и флот пък, базиран край Бахрейн, обхваща територията на Сирия. Шестият американски флот разполага с 4 разрушителя от клас “Арли Бърк”. Сред тях е “Доналд Кук”, въоръжен с крилати ракети “Томахоук” и системата за противоракетна отбрана “Иджис”. През последните дни той се приближи на 100 км от сирийския пристанищен град Тартус, където е разположена база на Военноморските сили на Русия. Негов близнак е разрушителят “Карни”, който през февруари провеждаше операции по сигурността в Черно море заедно с ескадрения миноносец “Рос”.
Четвъртият разрушител в шестия флот е “Портър", като всички те разполагат с крилати ракети “Томахоук”.
Ключова се очаква да бъде ролята на базите в Суда на остров Крит и в Кипър при евентуално разрастване на войната в Сирия.
Заливът в Суда се оказа от жизнено значение за американските военноморски сили, където плавателни съдове на Шести флот акостират за презареждане с гориво. На о. Крит има две британски бази - “Акротири” и “Декелия”, а на върха на планината Троодос се намира най-модерната радарна система, откъдето се вижда и чува всичко.
Двата флота на САЩ изглеждат несъпоставимо по-силни от руските кораби, разположени около Сирия. Единствен
аналог на американските
разрушители е руският
крайцер “Москва”,
но руски медии посочват, че той не е боеспособен, има нужда от сериозен ремонт и няма никаква яснота кога той ще бъде завършен.
Средиземно море е оперативна зона на руския Черноморски флот. Базата в Тартус е единственият руски военен обект в Средиземно море и единствената руска военна база извън територията на Русия.
След активното си влизане в Сирия през 2015 г. Москва постигна двете си основни цели - обърна военните действия от дефанзивни в офанзивни и удължи с цели 50 г. правото си на ползване на военновъздушната база в Латакия.
Освен американската заплаха в региона на Средиземно море има и доста бази на НАТО. Впечатление прави голямата концентрация в България на бази за съвместно ползване, предоставяни на силите на НАТО. Авиобаза Инджирлик в Турция е огромна и разполага с ядрено оръжие под контрола на американски персонал.
Очаква се властите в Турция да обсъдят с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг използването на Инджирлик в случай на започване на операция на САЩ и съюзниците им в Сирия. Като страна-членка на НАТО, позицията на Турция би трябвало да е ясна. Близостта ѝ с Русия обаче и обещанието на Москва за продажба на ПВО системи С-400 за $ 2 млрд. объркват сметките.
Основното руско оръжие срещу US разрушителите в момента са самолетите с марка Су. 4 изтребителя бомбардировачи Су-24 вече посрещнаха “Доналд Кук”, докато заемаше позицията си край Тартус.
Според медиите в Москва руските самолети Су-34 могат да елиминират системата “Иджис” чрез радиоелектронната бомба “Хибин”. А след
като американският кораб
бъде “ослепен”, могат да
се намесят изтребителите
и изтребителите бомбардировачи Су-30СМ, Су-35, Су-34 и Су-24М, които са въоръжени с противокорабни ракети Х-35.
Друга пречка срещу американски въздушни удари се явява руската база в Латакия и разположената там ракетна система С-400 “Триумф”, чието основно предназначение е унищожение на всички съвременни средства за въздушно-космическо нападение. С нея ПВО защитата на Сирия е много по-силна. Впечатляващи са обсегът му 250-400 км и броят на следените едновременно цели - 300. Може да стреля със 72 ракети едновременно. В Сирия официално има един комплекс С-400 и един от по-стария С-300, който е с по-малък обхват.
Сценариите оттук нататък са многобройни и докато дипломатите по света повтарят призивите си за връщане на политическия диалог и осъждане на химическите атаки, краят на конфликта не изглежда близо.
Началото на евентуална трета световна и вероятно последна война би означавало, че САЩ (включвайки всички от НАТО) ще премерят сили с Русия (сирийското правителство и техните съюзници) край бреговете на Сирия в Средиземно море.
Бомбардирането с ракети от страна на САЩ е първата стъпка. Сега очакваме какво ще последва. Американците, подкрепяни от Великобритания и Франция, може да ударят отново. Корабите на САЩ, разположени в региона и носещи ракети, са повече от руските. Асад и Москва
разчитат основно на ПВО
системата си С-400,
наричана “оръжието чудо”
Русия обаче може да спре да се “пази” и да отвърне на атаката с реципрочни действия. Ще бъдат обстрелвани американските кораби, изстреляли ракетите по Сирия. Тук вече Русия има различни варианти за обстрел. Ракетите ѝ могат да излетят от корабите около Сирия, самолетите на летището в Хмеймим или от руска територия.
Дори и руснаците да успеят да потопят американски кораб, Щатите ще ударят двата руски обекта Тартус и Хмеймим и вероятно ще ги унищожат заради голямото си превъзходство.
Заради държавната тайна остават под въпрос реалните възможности на двете руски чудеса - С-400 и ракетите “Калибър”. Колкото и мощни обаче да са те, ако двате бази на Москва бъдат унищожени, жертвите и материалните щети може да се окажат нетърпими за Русия.
Руските сили на пръв поглед са значително по-малобройни от тези на САЩ. Поради тази причина най-вероятният отговор би бил удар по американския флот с ядрено оръжие. Ако ракета с ядрена глава премине през противовъздушната отбрана на корабите, щетите ще са огромни. Следва
неизбежен удар на НАТО
и САЩ за отмъщение
Какви биха били целите и резултатите след удар с ядрено оръжие?
В случай на единичен ядрен удар вълна от смъртоносна радиация би засегнала всичко в диаметър около 9 км. За хората в обхвата на радиацията тя ще доведе до увреждане на белите дробове, тежки изгаряния, както и сериозни клетъчни аномалии (онкологични заболявания). Ако възникне ядрена атака и вие сте извън обхвата на горепосочените проблеми, следващият риск е радиоактивното замърсяване. Опасните частици падат на земята за минути. Радиоактивните частици обаче ще бъдат пренесени от вятъра, поради което площта и интензивността на падането не могат да бъдат предвидени. Валежите също оказват влияние - с радиоактивния дъжд засегнатите зони се увеличават.
Кои ще са най-вероятните цели на евентуален ядрен удар? Има различни видове променливи по отношение на ядрените цели. Докато повечето от нас биха помислили, че градове като Ню Йорк, Вашингтон, Лондон или Париж биха били под прицел поради високата гъстота на населението, в действителст целите вероятно ще са стратегически военни обекти. Враждуващите страни биха се насочили към военни бази, където противникът складира ядрено оръжие, с което би могъл да отговори на атаката.
Като членка на НАТО България автоматично застава на страната на САЩ и срещу Русия. На територията на нашата страна има 4 американски военни бази - полигон в Ново село за обучение на сухопътни сили, военновъздушна база в Безмер за транспорт на сили и техника за обучение до Ново село, военновъздушна база в Граф Игнатиево за транспорт на сили и техника, складова база в Айтос, досега използвана от българските въоръжени сили, с поддържаща функция към полигона Ново село.
Най-близкият до България, а и до огнището на конфликта ядрен обект е Инджирлик в Турция. Според различни съобщения в базата се складират 1/4 от всички ядрени оръжия на НАТО. В комплекса се пазят около 50 термоядрени авиобомби B-61. На почти същото разстояние са и базите с ядрено оръжие на НАТО в Италия.
Катастрофата започва с крилати ракети
Според официални данни, ракетите на борда на “Доналд Кук” могат да достигнат до 2500 км. На борда на разрушителя може да има 56 - 96 такива ракети. Те са способни да носят конвенционални и ядрени заряди. Твърди се, че около 2012 г. от експлоатация са изтеглени всички ядрени модификации, но в началото на 2018 г. се заговори за въвеждане на нов тип ядрена крилата ракета на тяхно място. С какви бойни глави е снабден даден кораб, може да знаят само военните. При евентуален ядрен конфликт враждуващите сили ще се стремят да унищожат именно местата, където би могло да се складира ядрено оръжие. Конкуренция на ракетите “Томахоук” се явява руският им аналог “Калибър”. Съществуват три типа крилати ракети “Калибър” в зависимост от целите за поразяване - за наземни цели, за кораби и за подводници. Точните характеристики на руските крилати ракети са държавна тайна, като през 2012 г. излизат съобщения, че далекобойността им по морски цели е 375 км, а по наземни - 2500 км. Могат да носят конвенционален заряд 500 кг или ядрена бойна глава. Главното достойнство на крилатите ракети “Калибър” е устройството за радиоелектронно заглушаване, управлението и самонасочването.