Намалява броят на затлъстелите деца, но процентът им все още остава висок
- Д-р Кунчев, след броени дни е неформалният съвет на министрите на здравеопазването, който е част от календара на Българското председателство. Посоченият от България приоритет в сектор здравеопазване е здравословното хранене при децата. Очаква ли се здравните министри на ЕС да обсъждат и тази важна тема на срещата си в София?
- Очаква се и е логично да е така, след като ние сме припознали като приоритет тази тема. Тя беше радушно посрещната от много други министри, особено от тези от Централна и Източна Европа. При наличието на проблем затлъстяване и небалансирано хранене при много деца в Европа няма как той да не е и в основата на обсъжданията на този неформален съвет.
България предприе определени инициативи, нещата се раздвижиха значително и трябва да бъдат довършени. Разбира се, това в Европейския съюз не става толкова бързо и лесно, но фактът, че Австрийското председателство, което ще поеме нашето, прие да продължи темата вбъдеще, е положителен. Смятам, че до края на годината ще имаме решение на Европейския парламент за приемане на директива по отношение на двойните стандарти при храните. Това ще реши този проблем веднъж завинаги.
- Министерството по здравеопазването обмисля ли нови мерки за подпомагане на здравословното хранене при децата? Имам предвид чрез рецептурници или нови промени в нормативни актове?
- Имаме по-голямата част от необходимата нормативна база. В периода 2012-2015 г. бяха приети основните наредби за хранене в различните възрастови групи и към тях имаше и рецептурници с конкретни рецепти за приготвяне на храните в ясли, градини, ученически столове. Естествено, това води до известно оскъпяване на храната, но повечето от общините вече изпълняват доста добре и стриктно тези рецептурници, осигуряват необходимото разнообразие от продукти, и то от пресни такива, така че да се дава на децата най-доброто.
В момента се работи по допълване на рецептурниците и евентуално промяна на наредбите, така че, когато излязат нови научи факти и нормативни документи от ЕС, да могат навреме да бъдат отразявани в нашето законодателство.
- Колко често ще се променят рецептурниците или наредбите?
- Това няма да става на 6 месеца или година. Нещата са долу-горе ясни. Не излизат някакви нови продукти или революционни промени в науката за хранене, но тогава, когато има основание и може нещо да стане по-добро, то ще бъде отразявано.
- Кой е най-важният фактор при осигуряването на здравословното хранене за децата?
- Сложен въпрос, защото храненето е комплексно и зависи от много фактори. Всичко е важно, но като че ли два фактора са с особена тежест - семейната среда и хранителните практики в семейството, след това е осигуряването на балансирано хранене, вече организирано в ясли, градини и ученически столове. Елементът семейство обаче е по-важен, защото все още се сблъскваме с проблеми там. Дори да осигурим супер здравословно хранене или достъп до по-скъпи и качествени продукти един път в училище или яслата, ако с връщането вкъщи някой отвори чипс при сядането пред телевизора, няма смисъл. Установяваме, че такива практики има, а и статистиката го показва.
Все пак се промени трендът напоследък в някои възрастови групи, благодарение на мерките, предприети през последните години. От непрекъснато увеличаващ се процент на затлъстелите деца във възрастовите групи – 7 години, от 7 до 9 г. и от 14 до 18 г. има лек спад, което радостно, но все още процентите са много високи. Ако вземем възрастовата група 7-9 години залъстелите от 18,5% паднаха на 13,2%, но и това не е малък процент. За свръхтегло пък процентите вървят между 30, 40 и нагоре, което е сериозен проблем.
- На 30 април ще се проведе форум срещу двойния стандарт при храните. Той е под патронажа на премиера Бойко Борисов и е част от календара на първото ни председателство. Кои са ефективните мерки, които биха гарантирали едно и също качество на храните на еднакви продукти както в Западна, така и в Източна Европа?
- Проблемът с двойния стандарт на храните не е толкова здравен, колкото емоционален. Въпрос е на справедливост и национално достойнство, затова хората са много чувствителни. Имайки предвид резултатите от изследванията, отклоненията, които бяха установени, не предполагат някакъв драматичен здравен риск, няма да възникнат веднага болести, затова, че е различен съставът. Те не са опасни храни, но ако не са заплаха за здравето, то са заплаха за самочувствието ни на нация и на европейци. Когато става въпрос за завишаване на някои от съставките - като влагани захари, мазнини, особено хидрогенизирани, сол, подобрители, сме особено чувствителни, защото те имат пряко отношение към проблема със затлъстяването.
Според мен фактът, че България постави този въпрос и намери подкрепа от доста страни, особено в Централна и Източна Европа, и фактът, че така, както сме започнали обсъждането, вероятно то ще доведе до решаване на проблема в рамките на тази година, с приемане на директива, задължителна за всички търговци, са важни и той ще реши проблема. Тази директива ще обяви за нелоялна практика предлагането на различен състав на храни при еднакъв продукт и етикетиране. Има много оправдания от производители, че разликите са минимални и че се дължат на местни разлики във вкусовете и предпочитанията. Те са неприемливи. След като европейското пространство е единно и ние сме граждани на ЕС, храните трябва да са еднакви навсякъде.
Фактът, че и министър-председателят Бойко Борисов, и омбудсманът Мая Манолова приеха този проблем за лична кауза, получихме и одобрението на Вера Юрова, еврокомисар по правата на потребителите, и лично от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, ме кара да мисля, че благодарение на Българското председателство този въпрос ще получи разрешение, и то в сравнително кратък срок.
- Според вас, както има Европейска агенция по лекарствата, трябва ли да има и европейски контролен орган за качеството на храните?
- Не е изключено. Различни са практиките в отделните страни. Има различни органи, както е при нас Агенция по безопасност на храните, но те са под различни шапки. Някои са към Министерство на здравеопазването, други на земеделието, трети са независими органи, пряко подчинени на парламент или Министерски съвет.
Може да се обсъди създаване на такъв орган. Той трябва да не е голям, добре оборудван технически, за да прави необходимите анализи и да уеднаквява практиката и политиката във всички държави членки.